Есе по Философия..Спешно [Архив]

crazygirl13

02-07-2009, 15:13

„Безмерната радост и силното страдание винаги се срещат”
(А. Шопенхауер)
ЕСЕ

„Денят завършва със залез, нощта с изгрев. Радостта завършва със скръб, скръбта – с радост” се казва в една древна индийска поговорка.
Прав е Шопенхауер – безмерната радост и силното страдание се срещат винаги. Тези две противоположни състояния, чувства на щастие и съответно нещастие вървят винаги ръка за ръка. Неделими, те се редуват в душата на човека. Радостта и страданието са взаимно свързани крайности. Винаги, когато стане въпрос за човешки чувства, веднага в главата ми изниква следната асоциация: човек е батерия – на положителния полюс се намират радостта, щастието, хубавите емоции, а на отрицателния – скръбта, болката и тъжните чувства. Батерията не може да захранва само с положителния или само с отрицателния полюс, така и човек не може да живее само в радост или само в скръб.
След всяка сълза изгрява усмивка, след всяка роса на небето се показва златното слънце. След всеки лош ден идва хубав. След всяка скръб настъпва радост. Животът ни е като пътно платно за движение. На места е гладък, движиш се безпроблемно – щастлив си, но на места има и дупки, в които или попадаш и продължаваш, или се стремиш да заобикаляш – това са трудните моменти. Самият живот започва с радост и завършва със скръб.
Но какво е радост? Това е едно прекрасно чувство, емоция на вътрешно задоволство. Когато изпитваме радост нашето настроение е приповдигнато, свързано с вълнение, възбуда, въодушевление. Радостта обикновено е временно явление по повод дадено събитие, което предизвиква желание за веселие, смях, празнуване.
Радостните мигове в живота не са никак малко. Те започват още с раждането ни – появата ни на бял свят е истинска радост за нашите родители, роднини и техните близки. Признаците, по които си личи, че някой е щастлив са : пламък в очите, удоволетворение, жизнерадостност. Позитивни сме.
За много хора радостта е свързана с най-големите събития в живота – раждане, дипломиране, сватба, а скръбта със смъртта най-вече. Те са се превърнали в основни асоциации. Скръбта е синоним на загуба – загуба на скъп за нас човек, с когото сме изпитвали радостни мигове, имали сме споделена радост. Но щастието не е само в големите събития на живота ни. То е навсякъде около нас, просто трябва да разтъркаме хубаво очите си и ще видим, че се крие в най-малките неща. Аз лично изпитвам радост сутрин, когато се събудя сама, без никого и никой да ме буди, понеже това рядко се случва, заради недоброжелателни съседни кучета и техните стопани. Радост е и когато се прибера вкъщи и на трапезата ме чака вкусна вечеря, понеже и това рядко се случва. И какво излиза в крайна сметка, че се радвам на малките неща от ежедневието, защото ми се случват не толкова често, колкото ми се иска. Тогава наистина се чувствам адски щастлива и доволна от себе си като цяло – човек е роден за щастие, както птиците за полет.
Няма нищо по-хубаво поводът за нашата радост и вълнение да е човек, когото ценим , обичаме и уважаваме. Един малък жест от негова страна е достатъчен, за да изпаднем в „трето измерение”. Краката ви се подкосяват, ръцете – изтръпват, езикът от вълнение сякаш се е подул, загубвате „ума и дума”. В такива моменти сме на седмото небе и не можем да опишем радостта си.
Радваме се, когато плануваните ни неща се осъществят така, както ги искаме. Радваме се на обичта на любимите ни същества, на уважението на близките, на подкрепата на приятелите. Не крием и че се радваме и на материалните си постижения.
Но съгласете се, че ако постоянно бяхме щастливи нямаше да е интересно. Радостта и скръбта са навсякъде около нас и се редуват постоянно. Никой не иска да бъде нещастен. Ала как бихме били пълноценно щастливи, когато не сме скърбели за нещо? Така няма да имаме база за сравнение и не бихме оценили истинските радости в живота.
Всички сме скърбели от загубата на близък човек. В моменти на скръб болката прелива, сърцата ни се сковават, умът ни сякаш престава да функционира. Ставаме неми, слепи, глухи за заобикалящия ни свят. Затваряме се в своята черупка, безмълвни. Скръбта оковава душите ни с железни вериги. Когато загубим близък човек, част от сърцата ни изчезват. Питаме се : „Защо? Защо това трябваше да се случи?” Странното е че когато сме щастливи не питаме : „Защо?”, понеже знаем източника на нашата радост. Скръбта обаче е обвързана с тайнственост и загадъчност. Никой не може да ни даде ясен отговор на въпроса. Явно така е било писано да се случи… Интересно как : „Страх, Смърт. Самота и Скръб” започват всички със „С” – и носят внушението за съскаща змия, която обвива душата ни.
Тъжните мигове от живота ни са едни препятствия, през които просто трябва да преминем. За да сме тъжни, значи има за какво. Трябва да се научим да преодоляваме тези си състояния. Именно в дните на скръб проличава нашата сила, скръбта сближава хората. В моментите на страдание проличава истинската ни същност. Без тях не може, затова трябва да се научим да ги превъзмогваме. Една сентенция гласи: „ Единствения начин да бъдеш щастлив е да обичаш страданието”. Хората трябва да се научим, че нищо в този живот не е едностранно и еднозначно. Винаги има най-малко две положения на дадено нещо/ Или си щастлив, или си нещастен. Или се радваш на живота, или скърбиш по него. Няма постоянно щастие или постоянна скръб, както няма и нетопим лед. Затова и животът е едно бурно приключение, в което за да оцелееш трябва да се научиш да изживяваш както хубавите, така и лошите моменти, както приливите на щастие, така и отливите. Колкото по-дълбоко таиш скръбта в душата си, толкова повече радост може да вмести тя…