PDA

View Full Version : Литература: относно произведението Граф Монте Кристо



OneGirl
02-08-2009, 14:15
Трябват ми отговорите на следните въпроси:

1. защо Едмон Дантес приема името Граф Монте Кристо?
2.Как Едмон Дантес успява да се спаси от строго охранявания затвор?
3.Как отмъщава Едмон Дантес на злодеите?
4.Кой е послужил за прототип на Едмон Дантес?

Моля ви, нека който знае да ми помогне и да пише на ЛС.
:)

П.П. неможах да прочета произведението, защото христоматията ми остана у една фр, прочетох това което намерих в нета, но тези въпроси нещо ме затрудниха.

shadow4e
Грешен раздел

mimenceto666
02-08-2009, 14:57
http://zamunda.net/catalogue.php?search=%C3%F0%E0%F4+%CC%EE%ED%F2%E5+ %CA%F0%E8%F1%F2%EE&catalog=movies

http://translate.google.bg/translate?hl=bg&sl=en&u=http://en.wikipedia.org/wiki/The_Count_of_Monte_Cristo&ei=h_KOSaa9HYWw0gX94oWDCw&sa=X&oi=translate&resnum=2&ct=result&prev=/search%3Fq%3DThe%2BCount%2Bof%2BMonte%2BCristo%26h l%3Dbg%26client%3Dfirefox-a%26rls%3Dorg.mozilla:bg:official%26hs%3D90V

Boyd
02-08-2009, 17:10
Трябват ми отговорите на следните въпроси:

1. защо Едмон Дантес приема името Граф Монте Кристо?
2.Как Едмон Дантес успява да се спаси от строго охранявания затвор?
3.Как отмъщава Едмон Дантес на злодеите?
4.Кой е послужил за прототип на Едмон Дантес?

Моля ви, нека който знае да ми помогне и да пише на ЛС.
:)

П.П. неможах да прочета произведението, защото христоматията ми остана у една фр, прочетох това което намерих в нета, но тези въпроси нещо ме затрудниха.

Мойто виждане на нещата е следното:
1. Приема името Граф Монте Кристо, за да не го познаят познаят хората, на които иска да отмъсти за злото, което са му причинили. Всички смятат Едмон Дантес за мъртъв и иска да не променя това. Единствено Мерцедес разбира, че е жив, но той твърди, че тя се е припознала.
2. Успява да се измъкне от замъка Иф, като съседът му по килия умира и пазачите го слагат в чувал, за да го хвърлят в морето. Понеже двамата имат тунел един към друг, Едмон влиза в чувала с нож и оставя трупа на абат Фариа в неговата килия. След което плува много докато не го спасяват на кораб.
3. Отмъщава на всеки по различен начин. Един се принуждава да се самоубие, друг влиза в затвор, трети бива убит и т.н.
4. Личното ми мнение за това е, че той се променя коренно заради абата, който го учи на хиляди неща.

П.П. НЕ КАЗВАЙ "не можах да го прочета, защото христоматията му остана" еди къде си, защото тая христоматия трябва да е поне 2000 страници, за да има всичко в нея!!! Романът е от 1500 страници и не се чете за 2 дни!!

OneGirl
02-08-2009, 17:54
Много ви благодаря и на двамата :-) :-) .

tallynka
02-13-2009, 18:37
"Романтичният порив към свободата в граф Монте Кристо" Моляя

TEARS
02-13-2009, 23:38
Граф дьо Монте Кристо – романтически герой

Романът на Александър Дюма-баща „Граф Монте Кристо” извежда на преден план централния за поетиката на романтизма конфликт м/у личността и обществото, индивидуалните нравствени принципи и порочната социална система. Образът на бунтаря, чийто протест с/у аморалната обществена среда взема размерите на разрушителна стихия, представя човека на честта и силните страсти. Възгледите му, формирани в екстремалните условия на нечовешко страдание, унижение и жестока несправедливост го насочват към отмъщението като средство за защита на накърненото достойнство и възмездие за непростимия грях.
Героят търси нравствено основание за своите действия в неотменната Божия повеля за борба с греховното и се възприема като избран от Бога за да бъде неговото оръдие в осъществяването на жадуваното правосъдие. Монте Кристо се издига до Божественото, до висшия промисъл в ролята си на дързък съдия, който разбулва всички тайни и е безпощаден към порока.
Смяната на имената, а с тях и на социалния статус и националността на изключителния герой – Едмон Дантес, граф Монте Кристо, абат Бузони, лорд Рътълуен, има знаков характер и откроява различните превъплъщения, многобройните му маски, отделните етапи на неговото духовно развитие. Името Едмон Дантес маркира миналото, щастието в любовта, младежките мечти, вярата в доброто у човека. Неведението за истинската същност на хората бързо се разсейва и отстъпва място на болезненото прозрение за жестокостта, коварството, подлите интриги. Мъчителен е резкият, неочакван обрат, превърнал волния моряк в затворник в зловещата крепост Иф. Ударът е още по-страшен поради съзнанието за невинност и невъзможността да се даде отговор на изгарящите душата въпроси. Дълго време в мрачната килия Едмон се лута в лабиринта на съмненията и догадките, докато достигне до просветление от което по-силно боли. Истината за враговете, открита благодарение на прозорливия и мъдър абат Фария, води до преображението на героя, чието сърце се изпълва с гняв, презрение и ярост, тласкащи към отмъщение. Твърде отблъскващ и уродлив е човекът в представите на разочарованият Дантес, отвратен от степента на морално падение. Данглар е обладан от завистта и болните амбиции ни те го подтикват да напише донос против Едмон, който е определен за капитан на кораба Фараон. Фернан е заслепен от дивата ревност към съперника за сърцето на обичаната Мерседес и повлечен от опустошителната стихия на изпепеляващото чувство става жалка пионка в ръцете на безсъвестния Данглар. Прокурорът Вилфор изменя на клетвата да защитава истината и поставя честолюбието си над трагедията на един невинен младеж. Смазваща е болката на Дантес, чието щастие е разбито и животът у е обезсмислен поради насилствената раздяла с любимата девойка, отчаяния и безпомощен баща и благородния корабовладелец Морел. В ожесточението от проявената несправедливост, Едмон изрича безпощадна присъда над участниците в злодейския заговор и прави песимистични заключения за животинската природа на човешкия род: „О, хора, хора! Крокодилско племе...Човекът е много грозна гъсеница за този, който го изучава под слънчев микроскоп.”
Затворът – тази „обител на безнадеждна скръб” е ужасяващ символ на аморалното общшество, в което царят беззаконие и произвол, а истинската свобода е илюзия. Осъденият на печална самота Дантес се чувства „затворен като орел в клетка” и се стреми да се извиси с непреклонния си дух над антихуманните социални закони. Този „човек на огнени страсти” заклеймява съвременната цивилизация, превърнала се за него и за учителя му абат Фария във въплъщение на порока и долните инстинкти. Замисленото отмъщение няма за крайна цел покаянието и нравственото прераждане на злодеите, а физическото им унищожение, което трябва да бъде предшествано от продължително непоносимо страдание, опозоряване сред светския елит и отчаяние. Този план на озлобения срещу обществото човек не излъчва християнско милосърдие и благородно великодушие, а представя житейската философия на една личност, превърнала се от жертва в съдия и палач. Неслучайно Едмон Дантес се опира в своите действия на старозаветната библейска максима „око за око, зъб за зъб”.
Наказанието, осъществено от героя е като разрушителен природен катаклизъм, който разтърсва изоснови привидно стабилния свят на Вилфор, Данглар, Морсер и изважда на показ пред парижкото общество дълго прикриваната низост. Кралския прокурор Вилфор загубва разсъдъка си, след като публично е разкрита за незаконния му син Бенедето. Граф дьо Морсер рухва от измамната висота на социалното си положение и стига до самоубийство когато се разкрива неговото чудовищно предателство и измяна. Възмездие за греха на Морсер(Фернан) е категорично изразеното нежелание на сина му Албер да бъде повече част от тази опозорена фамилия.
Дълбоко е страданието на човека разделен между Бога и дявола. Озлобения от човешката мерзост самотник, който се е смятал за „Божи пратеник” и в името на целта си е бил готов дори да продаде душата си в сделка със сатаната разбира, че бунтът срещу обществените закони не може да бъде същевременно бунт срещу нравствените норми и разрушаване на моралните принципи. В своя индивидуализъм Монте Кристо се е дистанцирал от порочната социална система, но с болка и разкаяние открива, че средствата, избрани за борбата със злото са проявление на греха. Израз на тази променена позиция е неочакваното решение на графа да пощади живота на пленения Данглар, отнемайки обаче почти цялото му богатство в полза на приютите за бедни.
Симбиозата на крайностите, съчетаването на полюсни изживявания и черти от характера е отличителна особеност на романтическият тип герой. Изключителната личност, чиято душа става арена на вечния двубой м/у доброто и злото, се чувства близо до Бога не само като изпълнител на свещената му воля но и защото има и пламенни желания и странни, непонятни за другите влечения. В духа на романтизма Дюма изгражда образа на чудака, който не е разбран от консервативното общество. Загадъчното и тайнственото в/у живота на Монте Кристо го изтръгва от кръга на обичайното, баналното ежедневие и му придава екзотичен, почти приказен ореол. Романтическият мотив за пътя намира израз в неудържимото влечение към източната екзотика – порив към причудливите творения на опиума, предлагащ неизпитани наслади; стремеж да се обхване цялото знание, което е натрупало човечеството, да се проникне до скритата същност на явленията. Опознал мъдростта на хилядолетната човешка цивилизация, благодарение на неоценимата помощ на абат Фария, овладял езиците на европейски и арабски народи, създал приказен разкош по подобие на багдатските халифи и същевременно смайващ парижкия светски елит с неподражаемия си аристократизъм – граф Монте Кристо е събирателен образ на човека и неговото въплъщение на разнородните черти от неговата природа. Изумлението и преклонението пред покоряващата сила, излъчвана от Монте Кристо, най-точно и въздействащо са изразени от Морел: „графе, вие сте сбор от всички човешки познания и ми се струвате същество слязло от по-напреднал и по-учен свят от нашия”. Дълъг низ от дела разкрива човеколюбието на героя: той спасява от фалит корабовладелеца Морел, дарява с радост влюбените Максимилиян и Валантин, като им помага да преодолеят всички препятствия; готов е да пожертва живота си в името на любовта към Мерседес и да се превърне в мишена за яростта на сина и Албер по време на дуела им и т.н. безпределна е обичта на която е способен, дълбоки и трайни са емоциите изпълващи душата му, неугасим е пламъкът на изгарящият копнеж по неизпитаното щастие. Парадоксално е, че човекът, притежаващ несметни богатства и реализирал толкова мечти непостижими за обикновените простосмъртни е безкрайно нещастен, носи в сърцето си неизкоренима скръб. В паметта му е загнезден кошмарният спомен за трагичният житейски обрат при годежа му с Мерседес за съдбовния прелом, белязал живота му с неизлечимия печат на болката.
И все пак завършекът на романа не е песимистичен, защото последните думи на поелия отново на път са: „Чакай и се надявай!”. Те обобщават мъдрия опит на героя в чиято изстрадана житейска философия има една неоспорима нравствена величина, опората на търсещия човек – надеждата.




Граф дьо Монте Кристо – романтически герой
Съчинение


Романът “Граф Монте Кристо “ се възприема като един от шедьоврите на своето време, остава не забравен и актуален през вековете.В него Александър Дюма добре вплита виртуозното си умение да завладява читателите с неповторимите си истории, които са израз на вечните човешки страхове и желания.
Граф дьо Монте Кристо е изключителна личност, поставена в необикновени условия. Неговите чувства, които са твърде различни по своя характер, не водят до открити сблъсъци, но въпреки това определят съдбата на всички герои в границите между живота и смъртта. В произведението на Дюма , главният герой напълно отговаря на изискванията за романтичен герой.
В самото начало на творбата героят е представен като моряк, който на твърде млада възраст е постигнал успех в професията си. Той е силен и щастлив, предстои му годеж с любимата Мерцедес. Но тук, както в приказките започват множеството перипетии за героя да постигне пълното щастие. В романтичните сюжети често откриваме митологични или фолклорни мотиви. Преодоляването на трудностите е типична черта на романтизма.
Дантес, който по - късно се трансформира в Граф дьо Монте Кристо напълно въплъщава философията за “изключителен човек”, който вярва в собствените си сили: “... не се отпущайте; вие ще се удавите, когато се опитате да избягате, ако не поддържате силите си.” Призванието на героят е да се бори за справедливост и свобода. Като истински романтически герой, графа е навсякъде (но и никъде), приятел със всички ( но и с никой от висшите среди). Той е разпънат между Бога и Дявола и преодолява едностранчивостта на романтичните герои. В затвора успява да се справи със страшно много трудности докато стигне до идеята за бягство, с цел отмъщение. Под въздействието на абат Фариа Дантес преодолява собственото си отчаяние и взима решението да се бори срещу силите на злото.
В романтическата творба на Александър Дюма наказанието отново се интерпретира като лично дело. Героят не може да очаква от противоречивото, изпълнено с лъжи и престъпления общество да накаже според мярата виновниците за бедата му. Изцяло в духа на романтичния персонаж, графът остава загадка за другите, изживявайки сам духовната си драма.
Главният герой преминава през поредица от изпитания, запазва се като човек, въпреки изключително трудните обстоятелства, в които е поставен, разбира, че за свободния човек няма затвор. Новата личност, в която се преобразява Дантес трябва да осъществи всички романтически пориви на невинно осъдения моряк. Цитатите: ”небето потъмнява”; ”въпреки бурята…той заспа”; ”Ръцете му почнаха да се вдървяват, краката му изгубиха гъвкавостта си, движенията му станаха трудни резки” доказват издръжливостта на графа. След всичко, което преодолява, героят преоткрива любовта, и както във всички приказки доброто побеждава злото.
Със своите преживявания, животът на героя не се вписва в границите на обикновеното съществуване и доказва, че успех се постига чрез много усилия и вяра.
Преживяното от Дантес (Граф дьо Монте Кристо) е още едно доказателство, че човек трябва добре да осмисли битието си и да не губи куража си да се бори, за да бъде свободен и независим. В живота на романтичния герой, а и на всеки човек има такива моменти, в които единствено вярата в собствените ти сили може да ти помогне да оцелееш.





Романтическата представа за доброто и възмездието в романа „Граф Монте Кристо” на Александър Дюма


В своето развитие напред, човек променя икономическия, политическия, социалния си живот. Неизбежен е обществения живот напред. Непреходни остават етичните норми и проблеми за любовта, свободата, добротата, правото на избор и най-вече за отмъщението и възмездието. Те продължават да вълнуват човека, независимо от епохата, традициите и новостите.
Темата за добротата, отмъщението и възмездието е основна и в романа „Граф Монте Кристо” на Ал. Дюма – баща. Злото неизбежно предизвиква ответната реакция на отмъщението и нищо не може да спре неговия стихиен и справедлив гняв. Ако обаче отмъщението е замислено, планирано, а не стихийно, то се превръща във възмездие.
Главният герой в романа на Ал. Дюма се превъплащава в „ангел на възмездието”, в безмилостен, но справедлив отмъстител с романтичното име Монте Кристо. Като романтичен герой той е силна и самотна личност. Съдбата го принуждава да промени коренно характера си и от жертва да се превърне в оръдие на справедливостта. Той съчетава в себе си противоположни качества – страдание и героизъм, жестокост и благородство.
Четиринадесетте години, които прекарва в мрака и ужаса на подземието в крепостта Иф, без каквато и да е вина, го превръщат в отчаян човек, който решава, че понесените без причина страдания и погубения живот са достатъчна основа да поеме ролята на съдник.
„А сега… сбогом, доброта, човеколюбие, благодарност… Сбогом на всички чувства, които радват сърцето… Аз замених провидението, за да наградя добрите… Сега нека богът на отмъщението ми отстъпи мястото си, за да накажа злите!”
Съвсем в духа на романтизма новият облик на граф Монте Кристо се доближава максимално до познатия романтически герой, до силната личност, която поставя над всичко свободата на духа и действието. Каузата, за която се бори граф Монте Кристо, е именно въздаване на наказание като закъсняло, но неизбежно отмъщение срещу хората, позволили си да извършат такава страшна подлост – да наклеветят от злоба и ревност и да обрекат на бавна и мъчителна смърт един съвършено невинен човек.
Открил веднъж виновниците, той ги преследва неумолимо. Използва техните минали и настоящи грехове, техните слабости и страсти и ги довежда до физическо и духовно унищожение.
В душата си граф Монте К:ристо се чувства прав, защото се води от мисълта, че въздава справедливост. Затова има смелостта да не поставя бариера пред действията си. Той вярва, че служи на справедливостта и помага доброто да победи злото.
Серията от отмъщения, които графа осъществява най-после стигат до една точка, която му налага размисъл и преоценка на изминалия до този момент път. В старанието си да въздаде справедливост, героят на Дюма достига до там, че сам започва да извършва зло. Той наранява не само виновните за злощастията, но и техните близки.
Преломът у граф Монте Кристо се извършва под влияние на любовта – на тази вечна и неугасима любов, която той изпитва към някогашната си годеница Мерседес . Още от първия миг, когато я вижда, той разбира, че любовта му към нея е все още жива, макар и да не и прощава прегрешението, че не го е дочакала.
След драматичния разговор между двамата, граф Монте Кристо осъзнава вече безмислието на по-нататъшните си действия и се мъчи да намери пред себе си оправдание за всичко, което до тогава е било негова жизнена цел.
„И моето аз, с което се гордеех, което видях така жалко в килиите на крепостта Иф и съумях да издигна, утре ще бъде само шепа прах… Не, не съжалявам за живота, а за разрухата на бавно изготвените и така грижливо изградени планове. Смятах, че провидението е „за”, а то било против тях…”
Граф Монте Кристо най-после осъзнава, че не може прекалено дълго да бъде оръдие на провидението. Той трябва да остави по-нататъшното отмъщение в ръцете на Бога.
Тази вечна и неостаряваща тема прави романа на Дюма не просто приключенски роман, поставящ темата за отмъщението. В съзнанието на читателя остава не само удоволствието от безкрайните приключения на героя, неочакваните му действия и хитроумно скроени планове. Остава моралното послание на автора, послание за повече човечност и реализиране на една от най-ценните добродетели – любовта към ближния.
Романът „Граф Монте Кристо” е едно от безспорните доказателства за непреходността на вечния човешки стремеж към добро, към красотата на междуличностните взаимоотношения и в отношението на отделния човек към обществото.