ifkataAa
02-08-2009, 17:40
Имам домашна за утре по английски език.Трябваше да напишем любовна история, която ни се е случила.Ако можете преведете.
Момичето с разбитото сърце !
Това е история доста драматична.В нея се разказва за едно наивно и младо момиче и едно коварно и младно момче.Те се познавали от деца.Учили в едно училище и съдбите им били някак..свързани.Веднъж,през един зимен ден те станали повече от приятели.Всичко вървяло добре.Момичето си мислело,че това е момчето на мечтите и.Онзи принц от приказките, за който си мечтае всяко малко момиченце.Той,обаче не чувствал същото.За него тя не била „специалната”, а „поредната”.Не било любов, а превличане.Минали се две седмици и момичето се сблъскало с жестоката реалонст.Не можела да повярва в това,което се случвало.Това ли било момчето, в което тя се влюбила ? Това ли бил нейният принц ? Така след две седмици „любов” те се разделили.Не като по филмите, не по взаимно съгласие.Момчето нямало смелост да каже на така наречената си приятелка истината в очите.Писал и в скайп, а тя дори не била на линия в този момент.Разбрала за раздялата чак на следващия ден.Била съсипана.Та това било еднои малко момиче, все още учещо в усновно училище.Как било възможно да се влюби по този начин в някого? Тя не спряла да плаче със седмици.Спряла да се храни.За нея животът бил свършил, не се интересувала от нищо и никого.Момчето от своя страна сипело обиди върху нея, присъщо на пороен дъжд.Тя се чувствала още по-зле.Така след месеци терзание,болка и убиди. Тя си обещала, че ще носи фалшивата усмивка без почивка..денем и нощем.И силно щяла да се смее,та да мислели останалите,че живее.Въпреки всичките неща, които момчето и причинило тя продължавала да го обича, както в първия ден.Дори повече..Но как да спре болката от тази пародия на любов?Добрите лесно се обичат, а тя най-лошия избрала.Минала се една годиа.През тази година момичето ходило с няколко момчета, но не успяла да забрави онова момче.Колкото и лошо да било то,тя го обичала повече от всичко на този скапан свят.Обичам??? Прекалено силна дума за едно дете, но тя наистина усещала това неописуемо с думи чувство.Вярвала, че един ден те отново ще са заедно.Така и станало.Точно година по късно те се събрали.Вече били едно цяло.Момичето било много щастливо.Та нали това чакала толкова време.Този път момче и момиче истински се обичали.Този път вярвала,че любовта не е измама.Разбирали се добре и всичко било идеално.Това била нейната представа за човешки идеал,а той далеч не бил идеален.Минало се месец и хора, които те наричали свои приятели започнали да се бъркат в тяхната връзка.Започнали интриги и лъжи.Така месец и 8 дни по-късно те отново се разделили.Отново по желание на момчето.Момичето започнало да опреква себе си и историята започнала да се повтаря.Усмихвала се,но в нея била истинска буря.Сърцето и било разбито на хиляди парченца.Обичала го до смърт и за него всичко давала.Когато я забравял тя не се предавала.Живот без него не си представяла,когато я оставил, да се върне се надявала.Къде останали щастливите дни?Къде останал щастливият край? Така момичето отново се чувствало ужасно, а момчето било безразлично.Тя била принудена да го вижда всеки ден, понеже все още учили в едно училище.Не смеела да го погледне в очите.Не смеела да изрази болката си.Добри приятели за утеха протягали към нея ръцете си, но нищо не и помагало.Само той можел да събере парченцата от сърцето и.Само той можел да върне истинската усмивка върху лицето и.Тя разбрала, че дори болката има своя жестока цена..струва толкова,точно колкото е и любовта!Времето летяло, а тя продължавала да го обича.Обича го и днес, но го гледа от далеч.Защо съдбата е толкова жестока? Защо си играе с така наречените „хора”. Все пак всяко начало крие в себе си и края.Както се казва в една поговорка: „Да обичаш е също,като да пееш песен, но няма песен.. без КРАЙ !!! „ The end
ПП: Ще бъда много благодарна.Спешно е. :)
Момичето с разбитото сърце !
Това е история доста драматична.В нея се разказва за едно наивно и младо момиче и едно коварно и младно момче.Те се познавали от деца.Учили в едно училище и съдбите им били някак..свързани.Веднъж,през един зимен ден те станали повече от приятели.Всичко вървяло добре.Момичето си мислело,че това е момчето на мечтите и.Онзи принц от приказките, за който си мечтае всяко малко момиченце.Той,обаче не чувствал същото.За него тя не била „специалната”, а „поредната”.Не било любов, а превличане.Минали се две седмици и момичето се сблъскало с жестоката реалонст.Не можела да повярва в това,което се случвало.Това ли било момчето, в което тя се влюбила ? Това ли бил нейният принц ? Така след две седмици „любов” те се разделили.Не като по филмите, не по взаимно съгласие.Момчето нямало смелост да каже на така наречената си приятелка истината в очите.Писал и в скайп, а тя дори не била на линия в този момент.Разбрала за раздялата чак на следващия ден.Била съсипана.Та това било еднои малко момиче, все още учещо в усновно училище.Как било възможно да се влюби по този начин в някого? Тя не спряла да плаче със седмици.Спряла да се храни.За нея животът бил свършил, не се интересувала от нищо и никого.Момчето от своя страна сипело обиди върху нея, присъщо на пороен дъжд.Тя се чувствала още по-зле.Така след месеци терзание,болка и убиди. Тя си обещала, че ще носи фалшивата усмивка без почивка..денем и нощем.И силно щяла да се смее,та да мислели останалите,че живее.Въпреки всичките неща, които момчето и причинило тя продължавала да го обича, както в първия ден.Дори повече..Но как да спре болката от тази пародия на любов?Добрите лесно се обичат, а тя най-лошия избрала.Минала се една годиа.През тази година момичето ходило с няколко момчета, но не успяла да забрави онова момче.Колкото и лошо да било то,тя го обичала повече от всичко на този скапан свят.Обичам??? Прекалено силна дума за едно дете, но тя наистина усещала това неописуемо с думи чувство.Вярвала, че един ден те отново ще са заедно.Така и станало.Точно година по късно те се събрали.Вече били едно цяло.Момичето било много щастливо.Та нали това чакала толкова време.Този път момче и момиче истински се обичали.Този път вярвала,че любовта не е измама.Разбирали се добре и всичко било идеално.Това била нейната представа за човешки идеал,а той далеч не бил идеален.Минало се месец и хора, които те наричали свои приятели започнали да се бъркат в тяхната връзка.Започнали интриги и лъжи.Така месец и 8 дни по-късно те отново се разделили.Отново по желание на момчето.Момичето започнало да опреква себе си и историята започнала да се повтаря.Усмихвала се,но в нея била истинска буря.Сърцето и било разбито на хиляди парченца.Обичала го до смърт и за него всичко давала.Когато я забравял тя не се предавала.Живот без него не си представяла,когато я оставил, да се върне се надявала.Къде останали щастливите дни?Къде останал щастливият край? Така момичето отново се чувствало ужасно, а момчето било безразлично.Тя била принудена да го вижда всеки ден, понеже все още учили в едно училище.Не смеела да го погледне в очите.Не смеела да изрази болката си.Добри приятели за утеха протягали към нея ръцете си, но нищо не и помагало.Само той можел да събере парченцата от сърцето и.Само той можел да върне истинската усмивка върху лицето и.Тя разбрала, че дори болката има своя жестока цена..струва толкова,точно колкото е и любовта!Времето летяло, а тя продължавала да го обича.Обича го и днес, но го гледа от далеч.Защо съдбата е толкова жестока? Защо си играе с така наречените „хора”. Все пак всяко начало крие в себе си и края.Както се казва в една поговорка: „Да обичаш е също,като да пееш песен, но няма песен.. без КРАЙ !!! „ The end
ПП: Ще бъда много благодарна.Спешно е. :)