PDA

View Full Version : ЛИС - Прикованият Прометей



butterfly_1
02-09-2009, 14:01
Спешно ми трябва ЛИС на тема "Прометей - човеколюбец и бунтар" ("Прикованият Прометей")

TEARS
02-09-2009, 19:57
Образът на Прометей- човеколюбец и богоборец


Трагедията “Прикованият Прометей” е най-известното произведение на великия драматург Есхил. За изминалите хилядолетия неговият герой не е загубил своята монументалност и величие. Всеки век е вливал в него кръвта на своето сърце и му е предал своите идеали. Прометей е един герой , чиято личност се е запазила и до днес.Есхил влага в неговия образ две важни начела - човеколюбието и бунтарството.Той изпреварва своето време, въплащавайки тези вечни нравствени качества в образа на своя герой.
Можем да наречем Прометей велик родолюбец на своето време, защото изпитва безмерна обич и състрадание към хората, съчувствие към тяхната съдба. Тази искрена любов поражда действия в името на човешкия род- те променят живота им, правят го по лесен. Човеколюбието му е проява на дързост и трябва да се защити. Той започва да води активна борба срещу властта на Зевс. Приема неговото решение да унищожи човечеството за несправедливо и изобличава деспотичния характер на властта.
Главната причина Прометей да се опълчи срещу господаря на Олимп е различното отношение на Зевс към съдбата на хората. Това проличава още в началото на творбата. Решението му да унищожи човешкия род е категорично, но въпреки това Прометей се опълчва и не се подчинява, защото той е достатъчно силен духовно. За него човеците са несъвършени, защото съдбата им е определя от Зевс и те се страхуват от него. Титанът гледа на тях като на същества, на които ако се даде възможност могат да променят живота си. Господарят на Олимп, от своя страна, възприема човешкия род като едни по-низши същества и смята решението си да ги унищожи за напълно уместно, не се интересува от техния живот. Той приема сериозно съпротивата на Прометей, защото не му харесва фактът, че някой оспорва властта му, като наказанието трябва да бъде жестоко и урок за всеки, който би се опълчил на властта на боговете.
Конфликтът между двамата е неминуем. Един силен властник, който не търпи неподчинение се сблъсква с личност, която не може да отстъпва, именно защото властникът е жесток. Прометей вярва в правотата на своето дело и без колебание влиза в битка.
Преди даряването на огъня хората водят монотонен живот и просто съществуват. Метафората, че се лутат като в “мъгла” подсказва за тяхната духовна бедност и ограничените им възможности. Те живеят в заблуда и зависят единствено от боговете.
Прометей дарява много блага на хората. Най-важното от тях е това, което предотвратява гибелта на човешкия род- открадването на божествения огън. За този дар титанът е наказан. Притежаващ дарбата да вижда в бъдещето, той знае каква ще бъде неговата участ, но извършва съзнателно благородната саможертва. Прометей не дава само огъня на хората, а цялата основа на древната култура и цивилизация. Това са мисленето, паметта, цифрите писмеността, опитомяването да животните, корабостроенето, добиването на метали, астрономията, приготвянето на лекарства и други. В този смисъл неговите дела са като пътеводен лъч в живота на човеците, води ги към познание.
Прославата на развиващата се човешка цивилизация, на утвърждаващата се и вярваща в своите сили човешка личност, се явява един от основните проблеми в древногръцката трагедия. Прометей е олицетворение на свободния творчески дух, смелата съзидателна мисъл на човечеството, неукротимата мощ на човешкия прогрес. Заедно с това той притежава типичните качества и особености на могъща личност, бореща се и страдаща в името на своите идеи. Титанът умее да понася жестоките мъки, за да не радва своите палачи Сила и Власт, слуги на неговия враг. Но оставяйки сам, той не сдържа своите стенания, огласяйки пустинните предели на земята. Слушайки шум на криле в ефира, той се ужасява дали не идва някой, за да гледа неговите страдания. По човешки не е безразличен кой и защо би го посетил, ще му съчувства ли някой в неговото нещастие. По човешки се опасява от злорадството на своите неприятели. И по човешки той храни надежда, че някога ще бъде спасен и ще тържествува над враговете си.
Надеждата на окования титан се основава на неговата пророческа дарба. Той знае опасна тайна за Зевс, тайна, която застрашава властта му. Самото име Прометей означава “прозорливият”. Титанът знае добре какво го очаква, че това, което ще стане, е неописуемо. Съзнателно той приема своето наказание в името на човечеството и това още повече облагородява и възвисява неговия образ. Така Есхил провъзгласява идеята за свободния, основан на разума избор за благородна саможертва в името на висши идеали.
Прометей става безсмъртен символ на човечеството, освободило се от своето безсилие пред тайните на природата, символ на борбата срещу тираните- земни и небесни. Той е олицетворение на всемогъщото познание,мислене, култура и цивилизация, насочени към благоденствието и прогреса на човешкия род.



Трагедията, заедно с комедията са части от драмата – жанр от старогръцката литература.

Като „баща на трагедията” е известен Есхил, който създава повече от 90 пиеси, от които днес са запазени 7 изцяло, част от които е и „Прикованият прометей”.

Смята се че това е част от трилогия, съдържаща още „Прометей – огненосец” и „Освободеният Прометей”

„Прикованият Прометей” се явява кулминация в цялата трилогия, защото именно тук Прометей се изживява като образ – символ, спасител на човечеството, дал му материално и духовно благо.

Есхил използва за свой герой вече вече съществуващ такъв от гръцката митология, но тук той представя Прометей в друга светлина – не като Прометей – крадец на огъня и измамник, а като Прометей – човеколюбец.

Преди Есхил поетът Хезиод разработва темата за Прометей. В своята „Теогония” той излага една версия за конфликт между Зевс и Прометей. Прометей е шегобиец. Когато новите олимпийски богове и хората решават спора коя част от жертвеното животно да се отделя за боговете, Прометей подвежда Зевс и той избира по – лошата част – кости и мазнина, а оставя месото на хората. Като разбира измамата, Зевс отнема за наказание огъня на смъртните, а Прометей им го връща обратно. Разгневеният Зевс го приковава върху скалата на Планината Кавказ, а на хората изпраща кутията на Пандора, пълна със злини и пороци.

Без да променя мита, Есхил влага в него ново съдържание и смисъл. Неговият Прометей се противопоставя на Зевс от хуманни подбуди. Понася страдания в името на човечеството, воден от една идеална цел – да се установи по – справедлив живот в света. По този начин Прометей се превръща във възвишен герой, в образ – символ.

Като най – популарен античен образ днес Прометей символизира бунтарство и страдащо човеколюбие.

Преди да влезе в конфликт със Зевс, Прометей му помага да отнеме царската власт от баща си Кронос и да се изкачи на престола. Скоро след това е разочарован. Тиранът не оценява помощта и не зачита приятелството. При разпределението на новите длъжности между боговете Прометей е забравен и изместен от Хефест, а за човешкия род въобще не става дума. Него Зевс иска да изтреби, „за да изникне ново поколение” и да се прекъсне връзката с миналото. За деспота е по – добре никой да не си спомня доброто в управлението на неговия баща Кронос. Единстев проницателят Прометей се противопоставя на това решение, защото само той рабира, че по този начин ще бъде нарушен световният ред, в който няма нищо случайно. Хората са създадени от боовете, за да живейт щастливо. Несправедливо е да бъдат оставени в мрака на невежеството, а още по – несправедливо е да бъдат унищожени за това, че са такива, каквито са ги създали боговете. Прометей състрадава на „бедния човешки род”, но заради тази обич е намразен от боговете и обявен за предател. (В миналото ако се опълчиш срещу боговете, си обявяван за предател и изменник)

Избухва един невероятен конфликт между 2 божества – Зевс – върховният бог и Прометей – прорицател.

Прометей и Зевс защитават два различни идеала. Първият защитава човека и се опитва да му помогне да прогресира, докато вторият налага властта си и силата си и се стреми да унищожи човешкият род.

Прометей знае всичко предварително – знае какво ще се случи, ако вземе огъня и го даде на хората. Знае, че ще разгневи Зевс и ще си спечели наказание, но доброволно приема да изтърпи всичко. Трогателна е готовността на бога да се жертва в името на „еднодневките” и тази саможертва го извисява. Той е служител на висока нравствена цел: изправя се сам срещу всички и всичко, само за да докаже правотата си и несправедливостта на Зевс. Твърдо убеждение е изворът на духовната му сила : „да чуйте исках, исках и така сгреших.”

Трагична е обречеността на герой хуманист. Хорът на Океанидите му съчувства, но не одобрява постъпката му. Твърде голяма е неговата дързост – да се изправи срещу такъв величествен бог като Зевс. Твърде много опасности крие това, но въпреки всичко, Прометей не отстъпва.

Грешката на Прометей не е в това, че е помогнал на хората, а в това, че се противопоставя на Зевс. След молбата за помощ, отправена към Океанидите фигурата на прикованият титан се откроява все по – самотна но и по – величествена.

Появата на Океан и неговото предложение довежда до драматичен сблъсък между двамата титани. Той съветва Прометей да се примири и да бъде разумен, но Прометей не се вслушва в думите му. Той знае, че Океан прави това не от загриженост към него, а просто за да успокои съвестта си и да изпълни роднинския си дълг.

В диалога си с Океан Прометей не търси сачувствие, а напротив – отпраща го. Двамата герой силно контрастират. На робското покорство на единия се противопоставя несломимата воля на другия.

В своето произведение Есхил не акцентира на огъня, а на всички блага, които Прометей дарява на хората. Той им дава всички основни знания и изкуства, научава ги да се вглеждат в света около себе си, да усъвършенстват живота си. Основната черта, разкриваща героя тук е човечността.

Прометей помага на хората. Дава им всички тези знания, за да цивилизова хората. Той не се стреми към това, хората да забравят за съществуването на върховният бог – Зевс, а напротив – за да го почитат. Той учи хората да избягват конфликти с боговете. Учи ги да почитат боговете. Но неговото дело не е оценено правилно от Зевс.

Към края на трагедията Прометей дови моногол, в който заплашва Зевс – единствено той знае съдбата му. На Зевс му предстои да падне от трона, и само Прометей знае как това да не стане, но не иска да го каже. Той знае също, че предстои неговото освобождение от Хермес. Прометей притежава дарбата да предвижда бъдещето. Това е неговата сила. Тази сила е сходна със силата на природата. Именно заради това той не се страхува от новите наказания, които му предстот заради това, че не желае да спаси Зевс. Прометей търси справедливост. Държи на своето. Готов е в името на справедливостта и в името на правдата, на живота на хората да изтърпи по – жестоки наказания. Той не послушва и Хермес, който го кара да каже тайната си. Единственият човек, на когото я загатва е девойката, превърната в крава от Зевс. Те са сходни единствено по чувствата си – и двамата изпитват желание за мъст и отмъщение. И двамата се крепят със знанието си за бъдещето си.

Трагедията завършва с космическа катастрофа, която отприщва неизвергнати богове. С прометей доброволно тръгват Океанидите, не само съчувстващи, но и вече вярващи.

Пророчеството на Прометей загатва за разрешаване на конфликта му със Зевс. В частта „Прикованият Прометей” боговете враждуват, но навярно в третата част Прометей споделя тайната си и това води до разрешаване на конфликта, освобождаване на прометей и запазване на трона от Зевс.

Като представя усъвършенставането на боговете, Есхил визира прогресивното движение на човечеството и неговото важно място в света. Човекът се намира в средата на хаоса на Космоса. Боговете от ефира го създават, а после оставят живота му в мрак – смъртен, безпомошен и нейк, обречен на гибел. Спасява го огънят на Прометей и неговата саможертва.

Заради всички страдания и постъпки, които прави Прометей в името на своята възвишена цел, можем да определим образът му като символичен.