Васил Левски! За апостола на българската свобода могат да се кажат много и различни неща. Повечето от тях вече са казани. Да се пише за Левски е още по-трудна задача - той е идеализиран образ, дълбоко запечатан в съзнанието на всеки българин. Името му е синоним на свободата, на пълното себеотдаване, на дълбоката вяра в Идеала.
Силният характер, будният ум, несломимият дух и неизмеримата му смелост са го направили безсмъртен. Животът и делото на Апостола многократно са описвани и изследвани от български и чужди автори и въпреки всичко неговият образ не е изграден напълно. Загадка си остава онзи порив на Апостола, който го кара да остави близките си, да зареже смирения живот на човека - роб и да се издигне до символ на свободата.
Васил Кунчев е роден в най-обикновенно българско семейство, в такова, каквото са родени хиляди други българи. Неговото образование не е било по-различно от това на повечето момчета учили в популярните по това време килийни училища, и въпреки всичко Васил е различен. Недоумение будят неговата силна любов към Свободата, пълното отдаване на Идеала, на искрената обич към изстрадалия български народ.
През краткия си живот момчето от Карлово си спечелва множество прозвища и имена (Левски, Дякона, Джин Гиби и още много други), но в съзнанието на своя народ той остава просто Апостола.
Безброй са мъжете загинали в името на свободата, но нейният апостол е един - Васил Кунчев!
Роден в края на едно петвековно робство и убит само няколко години преди мечтаното освобождение, Левски не доживява свободата на България - и въпреки това той е бил свободен. Защото неговият несломим дух, силен характер и житейски принципи говорят не за покорен роб, а за истински свободен човек.
Но как виждаме Левски днес, в XXI век, във века на високите технологии и прогреса на човешката цивилизация? Дали неговият образ е все така познат, все така извисен и тачен?
Противно на много от учените и дори обикновените хора аз не мисля, че като българи знаем и почитаме достатъчно делото и личността на Левски, защото Левски е нe само национален герой - той е философия, пример, който никога не бива да се забравя...
Ако попитате едно обикновено 10-годишно дете от квартала кой е Левски то най-вероятно ще ви отговори - "Един от най-големите български футболни отбори със сини екипи" или ако имате късмет ще каже - "Борец за свободата на България". Но достатъчно ли е това, за нас като народ, който трябва да се прекланя и гордее силно пред личността на Апостола.
Жалко е, че все по-малко се изучава Левски в училище. Споменава се, че е един от най-важните дейци на Освобождението и нищо повече, нищо по-подробно за неговите идеи, за неговият уникален начин на осмисляне ролята на човека в обществото, в борбата, в живота.
Жалко е, че все по-малко деца знаят кой е Левски, защото той е човекът дал най-много от себе си, посветил се изцяло и напълно на идеята за свободна България-готов да даде всичко, без да иска материална отплата. Единственото нещо, което той желае е "най-ценното благо на земята",както казва и Дон Кихот- Свободата на поруганото отечество, на изстрадалия народ. А единствената благодарност, която ние можем и трябва да му дадем е вечна памет в историята на народа и стремеж към достигането на завещаните ни от него идеали.
Няма друга личност в нашата история, която да е толкова чиста и свята, за която да се е говорило толкова много и същевеменно да се знае толкова малко. И в сърцето на всеки българин винаги трябва да има една малка частичка от тази искрена благодарност и преклонение пред Левски и всички онези хиляди велики възроденски дейци, защото както казва английската учителка Мерсия Макдермот в своята книга "Апостола на Свободата" - "Той умира, както умират семената, за да оживеят наново в реколтата...". А тази реколта сме ние, всички деца на новия век, всички ние, които днес можем да се наречем свободни българи в свободна България, всички ние - "наследниците" на Васил Левски.
Аз не мисля, че днес ние прекалено идеализираме образа на Левски, въпреки че той е просто човек, в единствения смисъл на думата, обичащ до болка и смърт отечеството си, надраснал епохата, прозрял далеч в бъдещето и останал завинаги актуален, вечно малд - той носи в себе си нещото, което търсим и ние днес - истинските ценности и стойности в живота, любовта обединяваща целия свят - любовта към свободата и родината и човека.
Днес ние забравяме, че благодарността към Апостола е благодарност към живота, защото надали без Левски българският народ е щял да достигне националното освобождение. Днес ние забравяме, че Левски е най-големият българин, а след това име на спортен клуб, защото вместо всички да се гордеем, че може би единствено в България има спортни клубове с имената на национални герои, ние горим знамена с техните образи и измисляме глупави песнички с имената им, защото Левски първо реална историческа личност, а след това футболен отбор.
Питам се какъв може да бъде човек ,който
“....под външност чужда и под име ново
и със сърце порасло и за кръст готово...?”
Тези стихове извикват у мен предства за един невероятен дух,непобиращ се в рамките на нещо познато.Този човек се е борил за идеал ,надраснал времето със събития.
Колко ни трябва днес един такъв човек!
Вазов го нарича с преклонение едновременно “невидим фантом или сянка” ,”демон” и “светец”.
Левски е нестандартен.
Той излиза от утъпкания път на примиренчеството и конформизма.
Вглеждам се в красотата на неговия живот.Патритъзъм и преданост към родината.Той извършва подвиг.Загърбва всичко лично ,да е “да е готов сто пъти да умре на кръста Христов”.
Човек с идеал ,станал смисъл на живота му.Идеал,какъвто аз и съвременниците ми нямаме.Няма за какво да се борим,за какво да живеем.Ние сме поведени по измамни пътища,които като че ли не водят никъде.
Ние сме хора ,избрали материални свят за свой свят ,без чувство за принадлежност към Родината.
Нима сами сме избрали своите пътища?Или пътищата са избрали нас?И накъде водят те ?
Липсата на иделаи води до бездуховност,а бездуховността-до разруха.
Не е дадено на всеки да въстава,да бъде революционер,но е дадено на всеки да милее за Родината си.
Не всеки може да бъде Левски,но всеки българин трябва да има позиция,мнение,да отстоява родното,българските ценности.
Не съм безразлична към това да се запази кирилицата или да се въведе латиницата в България.На кого хрумна подобно кощунство?Н.Хайтов казва:”Грехът към езика е смъртен грях.”.
Васил Левски и следите.Следите оставени върху пътищата.Неговите следи.Първите.Най- труднте.Следите,които той остави,за да направи проходим пътя за думите.
Той е живял.И затова ние сме длъжни да проследим неговите стъпки.Да направим проходим пътя.Така със сигурност ще се знае,че сме съществували.
Левски – вечното предизвикателство
Левски – име, което никога няма да се изтрие от историята на България, Левски – символ, който олицетворява човешкия идеал свобода и равенство, Апостолът – не светец, нито икона, а реален хуманист, човек, надрасъл времето си. Това е за мен Той – такъв го виждам и в днешна България, страна, която поднася много изпитания за родолюбивия дух.
Много въпроси вълнуват съвременния гражданин. Потънал в проблеми и борба за реализация на пазара, той често не осъзнава от къде идва и благодарение на кого днес се нарича гордо Българин, има многолетна култура, която достойно претендира за една от най-значимите в света.
България свързвам с Левски. Живота и възможностите, които имам днес минават през революционните му идеи и поглед върху бъдещето на нацията. Увековечен с ореола на безсмъртието, Той живее в сърцето на всеки българин и днес, не е просто страница от учебниците по история, а частица от самите нас – неговите последователи.
Не би било трудно, ако анализираме какво великият революционер е постигнал за малкото време, в което е живял, и за това какво нашите политици са свършили през всички тези години на свобода, получени благодарение на саможертвата за сакрална кауза – всенародното благо. И резултатът, който правя за себе си ме навежда над въпроса достойни негови сънародници ли сме? Въобще има ли нещо общо между неговата мъдрост и морал с нашите материализирани виждания за лична изгода? До къде така? И колко още?
Все въпроси, чиито отговор се крие в народопсихологията ни.
Да, през годините на мнимата демокрация народът ни се промени много – изпит от политически скандали, изгубил надежда за стабилизация, той често не си спомня в трудните моменти героизма на предците си. А точно в такъв случай най-силният пример, който давам за себе си е Левски.
Срещнал се с егоизма, невежеството, народната глупост и суеверията, великият българин не се предава. Той успява да преглътне високомерието, умело излиза от интригите, посрещат го хулите и недоверието, но продължава да носи запаления огън на разума и духовната извисеност. Вярата в човешката сила преодолява всичко. За този извод най-ярко доказателство служи неговия лик. Никак не е трудно да черпим от него знания. Така бихме направили България една идея по-добра. Дали нашенецът приема това предизвикателство и уютно място ли е днешна България за подобен вид идеи?
Османските нашественици не са сломили духа на Апостола, не са успели да го накарат да тръгне срещу приятелите си и да изостави делото си, защото от отношението към работата му, зависи националната политическа свобода на хиляди хора. И този товар не е бреме за Дякона.
Поема го с желание и го носи гордо до последната си минута живот – величествен подвиг! Труден е прехода от мирния живот на Васил Иванов Кунчев, но неговото дело е красиво, защото показва, че е свободен, много преди освобождението. В една от своите книги С. Северняк го определя като „обладател на мисълта и делото”.
С умел подход автора доказва твърдението си, цитирайки един от ранните биографи на хуманиста – Д. Т. Страшимиров – „Характерът на Левски е венецът на битовото творчество на българското гражданско-национално възраждане. Левски донесе нова революционна мисъл, възроди народа с нова крилата надежда за борба.”
Нечутият характер и смелост помним и до днес – жалко, че не ги спазваме.
Нима в динамичния делник Левски няма място? Ще позволим ли да оставим на заден план първият цялостно завършен политик, който постави основните на чистата демокрация и показа какво може да е свята република?
Левски отхвърля робската действителност, с това дава началото на едно ново бъдеще на този народ, склонил глава, но съхранил самобитността си. Левски е светлината, която успява да накара повече хора да погледнат реално на положението, той е силата, която ги зарежда с идеята да се борят в името на хуманна кауза – идеологията да живееш истински.
И днес са актуални идеите на великия българин, не е нужно поредната комерсиална класация да ни го напомня. Колко добре би било да се сещаме по-често, че сме много повече от останалите. И не съм съгласен той да бъде провъзгласяван за икона, да бъде обсъждан от църквата за това, че е убил човек. Не съм съгласен, защото Левски не е умрял. Напротив! Гордост изпълва сърцето ми, когато вида млади хора, които носят неговата упоритост, хъс и желание за борба за развитие. Тук и в днешна България!