PDA

View Full Version : Френската политика - Двете световни войни



dve_v_edno_
02-10-2009, 11:45
imam problem trqbva da otgovorq po istoriq na 1 vapros za da imam visoka ocenka,no istoriqta ne e silnata mi strana PLLS pomognete mi .Vaprosa e za6to frenskata politika t1rpi proval m/u dvete voini?


shadow4e
Пиши описателни заглавия и те да бъдат на кирилица
Грешен раздел

TEARS
02-11-2009, 12:57
През периода между двете световни войни Франция запазила своите демократични традиции за разлика от други страни като Германия и Италия.
Първата световна война предизвикала значителни промени в икономиката на Франция. В продължение на четири години на френска територия се водили интензивни бойни действия, който причинили големи разрушения. Страната загубила своето довоенно значение на главен финансов център и лихвар на континентална Европа. От втори по-големина в света износител на капитал след Англия, Франция се превърнала в страна длъжник (главно заради военните доставки през воината). Тя загубила и голяма сума задгранични капиталовложения, особенно в Русия в резултат от революцията. И все пак налице били и някои положителни резултати. Повреме на воината в Южна и Централна Франция се появили редица нови производства за военни нужди(самолетострене,химич еска индустрия и др.). След победата във воината Франция получила обратно областите Елзас и Лотарингия, а малко по-късно временно придобила правото на експлоатация на Рурска област като контрамярка за неплатените репарации от страна на Германия. Това създало условия за много интензивно икономическо оживление през 20-те години почти без характерната за другите развити страни криза от 1920-21 г. Но все пак страната като цяло все още изоставала в техническо отношение и по производителност на труда в индустрията. По енерговъоръженост на труда в индустрията например Франция била 4 пъти по-назад от САЩ и доста по-изостанала в сравнение с Англия и Германия. Сравнително бавно се внедрявали най-новите изобретения. За периода 1910-28 г. производителността на труда във Франция се увеличила само с 30% срещу 230% в САЩ.
До 1931 г. френският франк вследствие на инфлационното покачване на цените се обезценил 5 пъти. Това довело до големи загуби на вложителите, но все пак обезценяването било по-малко в сравнение с други европейски страни като България например.
Едногодишното закъснение на Франция в началото на голямата икономическа криза от 1930 г. се дължало на поръчките около изграждането на силно укрепената отбранителна линия Мажино успоредно на френско-германската граница. През следващите години основните показатели за интензивността на кризата са били малко по-ниски в сравнение с другите челни страни например максималното свиване на обема на индустриалното производство спрямо предкризисното равинще било с 10 пункта по-малко отколкото в САЩ. Това обаче не попречило на кризата във Франция, поради своята голяма продължителност до средата на 1935 г. , да бъде по-разрушителна отколкото в другите страни. След кризата не стигнало до по-пълноценно стопанско оживление и поради това до 1938г. индустриалното производство на страната не успяло да достигне равнището от 1929 г. Делът на Франция в световната търговия се намалил рязко от 7,7 % през 1913 до 4,9 % през 1937 г.
Кризата допринесла за по-нататъшната концепция на капитала и на производството. В редица важни отрасли като например автомобилостроенето, металургията, химическата промишленост, електротехниката и др. се утвърдили по две до три владеещи положението едри фирми или концерни. Особенно голям размах получили концерните „Де Бендел” в тежката индустрия и банково дело, „Пол Шнайдер” във военното производство и „Рене Кюлман в химическата промишленост. В областта на леката индустрия степента на концентрация на каптала оставала по-ниска. В дребните и средните предприятия предимно в производството на потребителски стоки все още били заети повече работници отколкото в едрите предприятия в тежката индустрия. Като цяло Франция по степен на концентрация на капитала продължавала да изостава от другите челни страни. Все още бил значителен делът на занаятчийските работилници. През 1931 г. в предприятията с по-малко от десет заети лица и без никаква механизация и разделение на труда били заети около 40 % от активното население в промишлеността. Предимно с такава структура било производството на галантерийни изделия и скъпоценности. Подобна производствена структура издържала на конкуренцията на едрото производство само защото разчитала на чуждия турист като основен потребител. През 30-те години Франция продължава да бъде център на международния туризъм (особенно на северноамериканския) и на модата, но нейните доходи от това започнали да намаляват поради постепенното утвърждаване на нови атрактивни в тази насока страни. Така платежният баланс на Франция бил застрашен, тъй като търговският баланс бил непрекъснато пасивен. Доходите от задгранични капиталовложения покривали средно само около 1/3 от дефицитите на търговския баланс.
Кризата от 1930-1935 г. довела до голямо изостряне на социалните борби във Франция. През 1930-1931 г. стачна вълна заляла цялата страна. През 1932 г. се активизирало много протестното движение на селяните срещу ниските цени на земеделските произведения, увеличаването на данъците и разпродажбата на селски имоти за дълг. В някои градове през 1932 г. се стигнало до издигане на барикади. След опити за активизиране на сравнително слабото фашистко движение в страната левите демократични движения се обединили около предвожданото от Леон Блум правителство на Народния фронт през 1936 г. Въпреки активниото противодеиствие на десните сили то се опитало не без колебания да проведе отчасти по-радикална социална политика ( въвеждане на 40-часова работна седмица и 14-дневен платен отпуск за работниците, спирането на разопродаването на търг на имоти на дребни занаятчии и търговци, създаване на държавен орган за изкупуване на земеделските произведения по твърди цени и др.),но нямало траен успех след политическата промяна през 1938 г.




************************************************** ***********

Франция е сред страните победителки от войната, но тя претърпява сериозни загуби. Нейното производство намалява на половина като катастрофален е спадът на производството на жито, почти изцяло е унищожен добитъкът, някои от департаментите са почти напълно разрушени. Франция има големи финансови затруднения – бюджетният дефицит към 1919 г. възлиза на 18 млрд. франка и от страна износител на капитали тя се превръща в длъжник; нейният общ външен дълг възлиза на 16 млрд. франка ( на Великобритания дължи 13 млрд.). Поради принудителното банкнотно обръщение във Франция има също инфлационен процес. Индексът на цените на стоки се увеличава над 3 пъти; външнополитическите промени не й позволяват да получи сумата от изплащаните държавни заеми на тези страни. Само руските банки дължат 14 млрд. франка и остават не погасени над 500 хил. дребни рентиери в условията на следвоенната криза са разрушени.
Друга сериозна последица от войната: човешките загуби 1,400 хил. убити или безследно изчезнали (това е 17.6 % от армията). Ранените са 3 млн., от тях над 1 млн. остават нетрудоспособни и това е основна причина да се чувства през следващите години недостиг на работна ръка. Същевременно по силата на Версайския договор страната получава солидно обезщетение, което й позволява сравнително бързо да възстанови своята икономика. На първо място тя си връща Елзас и Лотарингия, с което е разширена суровинната база само в Лотарингия се добира руда колкото в цяла Франция, освен това в тези две провинции остават германски модерно съоръжени текстилни, металургични и др. предприятия. По този начин през разглеждания период Франция заема 1-во място в Европа по рудодобив. С присъединяването на Елзас страната става притежател и на много богати залежи от калиеви соли. Към териториалните придобивки са Мозелски каменовъглен басейн и Саарската област. Две много богати каменно-въглени области. След войната колониалните владения на Франция се разширяват, което допълнително увеличава нейната суровинна база и производствена база а заедно с това е осигурен и допълнителен пазар за промишлената продукция .Тя получава и над 8 млрд. златни марки по силата на репарациите определени за Германия, което стимулира процесът на натрупване на капитали както и притока на злато във Франция. Договорени са и нови държавни заеми като голяма част от тях се насочват към промишленото производство. Характерно при възстановителния период е масовото обновяване на основния капитал на предприятията (техническа база на предприятията) – това е по скоро изключение за другите страни, но за Франция фактор за последвалия период на оживление. Предприето е ново строителство на хидростанции в Алпите и Пиринеите на нови модерни пристанищна. Възстановяването на материалните щети и на разрушените департаменти изисква голямо количество материали, машини, метал, суровини, което предизвиква подем в редица промишлени отрасли, а също държавата прави и преки капиталовложения за около 100 млрд. франка.
Още пред периода на войната се засилва процесът на концентрация на производството и капиталите, като няколко най-крупни монополистични обединения от типа на Шнайдер, Рокшилд, Де Вандел контролират ключови позиции на френската икономика. Според някои източници благодарение на изгодни държавни поръчки а и под други форми печалбите на големите обединения достигат около 30 млрд. франка.
В резултат на посочените благоприятни предпоставки и фактори френската икономика е възстановена към 1924 г. (процесът просто е завършен) , показател в това отношение е и увеличеното промишлено производство с около 9% в сравнение с 1913г. Характерен белег е по-темповото развитие на тежката промишленост и най вече новите отрасли автомобилостроене, авиостроене , електропромищленост, химическа промишленост и т.н.
През 20-те години настъпват съществени проблеми в селското стопанство, тук проблемите са свързани с недостиг на работна ръка, изоставане на животновъдството, в райони които са били окупирани от германците, земеделието се оказва напълно разорено, а то е давало около 20% от селскостопанската продукция на страната. Засилен е процесът на концентрация на поземлената собственост (това е по-характерно), но от друга страна паралелно продължава и раздробяване, така се оказва че дребните стопанства с притежание до 1 хектара са 38,5% от всички стопанства в страната,