есе на тема от осанна до разпни го [Архив]

Tedi4ka

02-10-2009, 11:01

Скъпи съученици,
Почти всички от вас знаят, че съм член на фенклуба на Албена и Максим и един от неговите основатели.Ще бъда откровена и ще ви призная, че отдавна мечтая да ви разкажа за феноменалните български спортисти – Албена Денкова и Максим Сависки, а и затова как понякога пътят от върха, от издигането на пиедестал до ,,, понякога твърде кратък.
За Албена и Максим 2007 година беше повече от съдбоносна – на 23 март всички новинарски емисии в националния ефир пееха „Осанна” за българските двукратни световни шампиони по фигурно пързаляне, а на 5 август след зловещата катастрофа край р.Ропотамо много хора яростно подеха рефрена „Разпни го!”.
Но нека започна отначало. Албена и Макс са нашите виртуози на леда и каквото и да се каже за изпълненията на двамата, все ще бъде малко. Недостатъчно. Бледо. Защото думите са твърде постни и не могат да опишат точно красотата, изяществото, елегантността и грацията на Албена и Макс. Трудно е да се опишат вярата, силата, класата, майсторството. Това трябва да се види. Знаете, че в такъв спорт трябва да има найстина пълно отдаване, за да ни накара да стоим пред телевизорите, да се вълнуваме, да плачем от радост и гордост. И те го постигнаха .
Седемте смъртни гряха беше танцът, който изстреля за пореден път на върха Албена и Максим и им донесе втора световна титла. С този танц те вдигнаха на крака 6800 зрители в зала “ Метрополитън” в Токио и разплакаха милиони българи, които им стискахме палци пред малкия екран.Цялата страна беше във възторг. Чувствахме се горди от тяхната победа и имаше защо. Защото победата беше и за България. Защото те бяха хората, които пишеха историята на българкото фигурно пързаляне. Тогава всички си чупеха пръстите да пишат телеграми и поздравителни адреси и не пестяха суперлативи по повод изпълнението им.
Случайно или не, парализиращия сетивата танц по реквием на Моцарт , които разказваше за себепречистването от грехопадението се оказа сякаш пророчески за двойката. На 5 август 2007 съдбата обърна гръб на нашите големи спортисти. Няма нужда да се спирам в подробности и да описвам катастрофата, която по непредпазливост причини Максим и преобърна живота на много хора след нея. Достатъчно много се изписа по това дело и всички сте чували в подробности за инцидента. Искам да обърна внимание на един друг факт: Как бързо може да се променя общественото мнение? Докато всички си чупеха пръстите да пишат телеграми и поздравителни адреси и не пестяха суперлативи по повод изпълнението им, изеднъж промениха позициите си се хвърлиха настървено срещу двамата ни фигуристи. Да, казвам двамата, защото макар, истинския виновник за жестоката катастрофа да е Максим, тя засега и много Албена, която се оказа без вина виновна в цялата ситуация. Няма да крия, че бях доброволец на тазгодишното Световно първ. по фиг. пърз за юноши и познавам лично Албена . Последният път, когато я видях, видях в очите и цялата болка, мъка, отчаянието. Видях в очите и безверието и по отношение на любовта на хората.
Тук е мястото да попитам всички: Нужно ли е всички ние, които доскоро ги подкрепяхме в триумфа им , сега след ужасната грешка на Максим да се отричаме от него, от тях и дори да го заклеймяаме? Нужно ли е да съдим толкова жестоко и да се насъскваме за мъст??
Колкото до Максим… да, виновен е. Но той достатъчно добре съзнава вината си. Разбира, че е направил престъпление - срещу хора, срещу Албена, срещу себе си дори. Но той е готов да понесе това, което му отреди съда и не търси начини да избегне правосъдието, както са правили и както правят много други извести и по-неизвести личности в България, защото Максим е човек със съвест.Той сам каза: “ Срам ме е да гледам хората в очите” и“ За мен наказанието е започнало отдавна”, защото собствената му съвест го изправи отдавна на подсъдимата скамейка.
Да, Максим ще го съди съдът и собствената му съвест. А ние, ние ако сме добри християни би трябвало да покажем, че не можем да мразим съгрешилия си брат, а с обич да му помогнем.. Като отделни личности сме го постигнали, обаче сато общество, за съжаление, не сме узрели още да успяваме да помирим страните – нито по човешки, нито по християнски. Понякога даже у някои виждам дори гордост и сатанинско удоволствие да съдят такъв човек? Какви хора сме, щом малко след “Осанна” сме способни да извикаме “Разпни го”? Защо хора, защо се насъскваме за мъст? Защо робуваме още на данъка за кръвнина, който още при покръстането цар Борис е искал да изкорени. И защо се вживяваме се в ролята на съдии ? Ние не сме лицата, които трябва да съдят Максим, защото и ние сме хора. Не сме вечно безгрешни и никой не е застрахован да направи катастрофа или друга неволна грешка в живота си. Нека оставим компетентните органи в областта на правото да решат каква присъда заслужава, макар, че ние сме способни да се самозабравяме и да съдим дори и съдиите. За съдиите всяко дело е различно и те отсъждат според закона, такъв какъвто съществува и те единствени отсъждат правилно, поемайки риска да бъдат оплюти от такива “праведници”, които вечно са компетентни във всичко.
Знаете ли колко много сайта има създадени срещу присъдата на Максим и че само един, единствен има в помощ на Мануела? Надявам се някога да се излекуваме от синдрома на този български негативизъм и във всичко да се водим преди всичко от човещината и добротата. Нека винаги поглеждаме нещата и от двете им страни!
И след “Осанна” да не съдим толкова бързо и лесно “Разпни го”!

http://goldenpages.bg/bg/directory/businesses/%C5%E7%E8%EA%EE%E2%E8_%F3%F0%EE%F6%E8_%E8_%EA%F3%F 0%F1%EE%E2%E5/%C1%D3%D0%C3%C0%D1 – kursove!!!

Не искам повече да чета, да гледам и да слушам.
Не искам повече болка - за Албена, за семействата им, за самия Макс, който върши глупости и за всички нас, които страдаме заедно с тях.
Искам просто всичко това да свърши.

Искам в събота да седна пред екрана и с нескрито удоволствие да се отдам на магията, която нашите любими Алби и Макс ни даряват толкова години - магия която успя да обедини толкова много хора тук в нашия форум и по света. Магия, която още съществува и независимо от всичко случило се и случващо се ще продължава да действа.
Затова ни боли, защото все още сме омагьосани.

Затова ще продължавам да чета, да гледам и да слушам. И ще продължава да ме боли. Докато всичката болка свърши и остане само магията.

TEARS

02-10-2009, 11:23

От "Осанна" до "Разпни го"

Скъпи съученици,

На всички нас е известен молитвеният възглас „осанна”, отправен от юдеите към Сина Господен, символ на възхищение и неограничена вяра в способностите на личността му. Но за да заслужи такова доверие всеки от нас трябва да премине през много перипетии и да докаже своята сила и непреклонност пред трудностите. Това често е тежка задача, но никога непосилна. Библията ни дава много примери относно достигането до заветната цел, а един от тях е стремежът на Исус Христос да отвори широко очите на народа си и да им открие правилния път към бъдещето. „Осанна” възкликва юдейският народ, откривайки в лицето на Христос своя водач към бъднините. Но нима доверието е вечно, нима една дума или действие не може коренно да промени отношението на хората? В ежедневието си обикновеният човек често губи доверието на близки и познати, заради необмислени постъпки или неприятни забележки. Веднъж допусната грешка обаче не е повод обществото да осъжда на тежки наказания провинилия се. Ако има човешко същество на този свят, което не е пристъпило поне веднъж закона и не е извършило поне един от седемте смъртни гряха, то „нека той хвърли първия камък” срещу виновния. Обществото както днес така и в миналото е било строго, един от най-жестоките съдници, но и често некоректно и лесно контролирано от по-висши сили. Синът Господен е изправен пред римския съд, защото разпространява нова вяра, която слага под въпрос постовете на висшестоящите римляни; вяра, проповядваща равноправието между хората. И тъй като народът е маса, лесно провокирана и непостоянна, клеветата срещу Божия Син разбунва духовете и сринва доверието на юдеите. Народът е свикнал с живота си под римско владичество и трудно приема да се откъсне от него и да последва Исус. По-лесно се оказва отричането от Сина Господен. „Разпни го” се провиква публиката пред римския съд, зажадняла за кръвопролития и не осъзнаваща голямата си заблуда. Колко странно и банално звучат тези две думи „осанна” и „разпни го”, отправени от обществото към една и съща личност - Исус Христос?! Оказва се, че доверието е само дума, а смисълът й се губи сред недоразумения и прибързани заключения. Днес аз осъзнавам колко истина се крие в Библията, и доколко случките от миналото се повтарят и потретят в настоящето. Нима днешното общество не играе ролята на кукла на конци, ръководена от политиците? Горко на този, който замести Исус в днешния още по-озлобен и объркан свят и се превърне в изкупителната жертва! Надявам се на никой от нас да не се налага да застава пред този строг, но и доста непредсказуем съд.