Стълбата

[ScionOfStorm]

Стълбата

Трябва да се научиш
Да даваш частица
От себе си отвътре
За да запалиш искрица
В тези, които обичаш.

Трябва да те научат
Как да си човек, ала
От онези, които дават;
Които са ръка в празна зала
Тъгата, когато ти се подиграват.

Трябва да ги научим
С дърпане на ръката, аз и ти
Защото не останаха хора
Спряха коминът и топлият дим
Няма салфетки за мокрите сълзи.

А кой ще научи мен?
Да се разкрия и да разкривам.
А кой ще научи теб?
Да се смееш и да докосваш със дихание.
А кой ще научи тях?
С ръце да издялват монумента на страдание.
Кой ще научи всички нас?
Да спрем с насилственото ни, глупаво мълчание.

Светът е на прага на поредната безумна война
А ние сами плюем в окото на сляпата съдба.

[jghgh]

Супер, както винаги.

Леко, изчистено, смислено, близко до мен. :)

[Blab]

Напоследък ми харесваш повече.
(това да не се приема като обида:Д)

[ScionOfStorm]

е, малко съм отебал символистично-незнамсикаквоистичните си писаници тея дни, затова, само аз тях си ги разбирам :Д

[BlackaTBW]

Хареса ми, определено силно застъпена идея, която от доста време е особено актуална.