Литературно-Интерпретативно Съчинение:
1.С какви средства е внушена липсата на перспектива? 8-[ 8-[ 8-[ 8-[
В творчеството си Христо Смирненски излага пред обществото социалните проблеми на своето време. Цикълът “Зимни вечери” представлява поредица от картини, тематично свързани с духовната, културната криза и обречеността, породени от бедността.
Христо Смирненски внушава мотива за обречеността на героите жертви, разкривайки призрачността на града и на неговите жители. Бедността е една от одновните причини за тази безнадеждност, защото тя убива хората, срива обществото, води до унищожаването на универсалните човешки ценности и обрича живота на героите на незаслужени страдания.
Началната картин, в която градът е олицетворение на зимата в духовното общуване между хората, очертава общия емоционален тон на творбата. Поетът създава тревожна атмосфера на напрегнатост – мизерия, пустота, мрак, нищета са основните характеристики на крайните квартали. Градът е “като черна гробница”, от която няма изход. Призрачността и сивотата са неизбежни. Мъглата, която обгръща града, е символ на обречеността. Тя образува призрачна мрежа, в която държи като пленници жителите на града. Образът на мъглата не само внушава безнадеждността на хората, тя се настанява в душите им. Нейната сивота и мрачност да непреодолими дори от олицетворените сгради, гледащи “с жълти стъклени очи” и “снега, поръсен с бисерни искрици”. Глаголът “хрупка” внушава призрачността и злото дори в белия сняг, който обикновено е символ на белотата и чистотата в душите на хората. Както снегът, така и хората са изгубили своята невинност и красота. Бедността е довела до кризис целия семеен свят – разбирателството, съпричастието, любовта и отговорността в него са изцяло разрушени. Традиционните фигури на семейния свят – бащата, майката и децата – очертават кръга на тоталното отчаяние и обречеността.
Образът на бащата в цикъла “Зимни вечери” е пълна противоположност на образа на един истински баща:
Завърнал се в къщи – безхлебен,
пиян пак – бащата ругай:
и своя живот непотребен,
и своята мъка безкрайна .
Бащата като тлава на фамилията трябва да се справя с всички трудности и да бди над целостта на дома и семейството си, а вместо това той се подчинява на мизерията и убеден в обречеността си, се отдава на един лош обществен порок – пиянството. По този начин той обрича на страдания и мъки не само себе си, но и хората, които би трябвало да закриля – жената и децата и оставя траен и болезнен белег върху тях. Плачът на жената и писъците на децата уплътняват картината на обречеността. Тяхното несправедливо страдание разкрива как животът не подминава безпомощните и безобидните хора.
Сцената с ковачите цигани също е изпълнена с тревожност, тя е сякаш емоционален отклик на плачовете, идващи от разрушения дом. Тя подсилва обречеността, защото разкрива, че веселието и красотата са несъвместими с мизерията и пустотата . Сцената е доказателство за милолетността на живота в града.
Поетът създава поредица от картини, които очертават единния образ на безнадеждността и липсата на вяра в щастливото бъдеще. Това са слепият старик с детето, стаята с моминския ковчег и децата, застанали до призрачния градски фенер. Най-характерното за жертвените фигури е , че са лишени от всякаква активност и сякаш са поели скръбта на целия свят. Открояващ образ е този на смъртта. Авторът подготвя за срещата с него, запознавайки читателите с образите на слепия старик и детето, които са символи на живота и смъртта в града, а всъщност са толкова близо един до друг. Но страданието на хората не остава чуждо на автора :
Братя мои, бедни мои братя –
пленници на орис вечна, зла-
ледно тегне и души мъглата-
на живота сивата мъгла...
Дори Христо Смирненски очертава обречеността на събратята си чрез тази строфа. Но смъртта не само кръжи около града, тя вече и прекратила живота на една млада девойка, която вместо в брачно ложе – лежи в дъсчен ковчег. Така разкривайки страданията и мъките на най-нежните и мили същества – децата, авторът доказва обречеността на хората жертви, които, изгубили своята опора, не намират смисъл в живота.
Цикълът “Зимни вечери” е творба, подчинена на безрадостното човешко съществуване и обречеността на онеправданите хора. Творбата е поглед към низините на живота, разрез на отчаянието, бедността и мъката, довели до кризис целия свят, обричайки го на нещастия и страдания.