Enough
02-11-2009, 15:00
Историята ми е следната ... запознах се с едно момиче ... 1та ни среща беше незабравима ... беше 1часа след полунощ на 1 пейка ... само аз и тя ... без какъвто и да било друг знак за живот около нас ... освен нейният питомен женски плъх, който беше взела със себе си ... танцувахме дори на блуждаещата жълта светлина на уличната лампа ... почувствах се много щастлив ... мина известно време ... аз я отвхвърлях и избягвах притиснат от тъпите ми притеснения и страхове ... на 18 съм и скоро ще напускам родния си град ... първо изпити и после работа през лятото ...
Видяхме се отново ... срещата беше провал поне според мен ... не бях особено приказлив... и се чувствах виновен, защото и написах мн неща, които не мислех по скайп. Тя е много заета с театър ... подкрепям я ... но ме боли, че няма никакво време за мен ... а аз всеки ден жадувам да я видя ... на училище сякаш ме избягва ... все не мога да я засека, за да си разменим някоя и друга дума, да се опитам да бъда мил с нея, да я поканя на среща и т.н... чувствам се напълно безсилен да направя каквото и да е било ... просто няма кога ... няма това време от което имам нужда ... дали тя не иска да ми го даде или аз не знам как да си го поискам ... не мога дори да си отговоря ...
Успях да я поканя на 1 парти на 14ти, но не ми даде конкретен отговор .. сигурно няма да дойде, а и не планувам да й падам на колене на този празник ... не готвя и изненада ... просто не успях да я oпозная и да я почувствам достатъчно близка... въпреки че я бленувам ежедневно ...
Просто ми е трудно и исках да споделя ...
Видяхме се отново ... срещата беше провал поне според мен ... не бях особено приказлив... и се чувствах виновен, защото и написах мн неща, които не мислех по скайп. Тя е много заета с театър ... подкрепям я ... но ме боли, че няма никакво време за мен ... а аз всеки ден жадувам да я видя ... на училище сякаш ме избягва ... все не мога да я засека, за да си разменим някоя и друга дума, да се опитам да бъда мил с нея, да я поканя на среща и т.н... чувствам се напълно безсилен да направя каквото и да е било ... просто няма кога ... няма това време от което имам нужда ... дали тя не иска да ми го даде или аз не знам как да си го поискам ... не мога дори да си отговоря ...
Успях да я поканя на 1 парти на 14ти, но не ми даде конкретен отговор .. сигурно няма да дойде, а и не планувам да й падам на колене на този празник ... не готвя и изненада ... просто не успях да я oпозная и да я почувствам достатъчно близка... въпреки че я бленувам ежедневно ...
Просто ми е трудно и исках да споделя ...