PDA

View Full Version : Интерпретация на стихотворението на Никола Вапцаров "Съ



palavo__sladur4e90
02-11-2009, 20:58
Спешно ми трябва интерпретация на стихотворението на Никола Вапцаров "Сън".БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО :D

Tedi4ka
02-11-2009, 21:01
Една от значителните творби, с които Пенчо Славейков остава като лирик в българската литература е “Сън за щастие”. Обликът на цялата книга разкрива една лишена от мощни пориви и декларативни жестове натура, изгражда атмосфера - проникната от лъчите на земното слънце и неземни блянове, еднакво необходими на човека. Пейзажната и интимната лирика на Пенчо Славейков поместена в “Сън за щастие” се отличава с топлина и прочувственост. Тих, мечтателен и нежен е Славейков в своята лирика като определя за господстващо настроение тихата скръб, носталгията и меланхолията. Една от миниатюрите изпълнена със свежестта на “лятно утро”, с ведрината на простора, с красотата на тиха “ясна вечер” и с величието на природата е “ни лъх не дъхва над полени.” Това е първата творба от стихосбирката “Сън за щастие”. Единствено тук пряко е формулирано заглавието на стихосбирката “На моето щастие сънят”, щастие породено от спокойствието и тишината на природата. Основното чувство в тази лирическа миниатюра е носталгията, тихата радост от вечерното спокойствие и леката мечтателна меланхолия. Чувства породени от умението на автора да не се интересува от формите краските и пластично - живописното описание на природата, а да изразява мислите си чрез сетивно - нагледна яснота. Пейзажът е преди всичко човешко преживяване но за да бъде изживяно едно чувство преди това е нужно да бъде усетено както плодът се явява след възникване на цвета. Първите два стиха “Ни лъх не дъхва над полени / ни трепва лист по дървеса” изобразяват една неподвижност едно застояване на света сякаш живота е спрял и всичко е замряло. Няма е мощната раздвиженост на Вазовия пейзаж а всичко се стреми към тишиа и покой. Това е картина обхваната от копнеж по тихо щастие в което душата отдъхва от всекидневния шум и точно в това се състои нейното очарование - в спокойствието на отдиха в тишината на почивката. Сякаш тук е само природата - тиха, спокойна, вечна. Но дори в този на пръв поглед застой, всичко е живо; небето има “ведър лик”, дори човекът пресъства. За едни видимо, а за други не. Природата е сляна с живота на обикновения трудов човек, тя е докоснта от човешката ръка, полето е осеяно от ниви, ливади, пътища и пътеки. И въпреки намесата на човека тя си остава все така непобедима и величествена, “ способна” да отразява човешките отношения и настроения. Така сбито и образно сдържано и обобщено поетът ни насочва към една човешка съдба. В стихотворението свежестта на лятното утро действа ободряващо, вдъхва сили и вяра. Неподживността се сменя с жизненост “В зари ранил на път, аз дипшам на лятно утро свежестта / и милва ми душата бодра / за лек път охолна мечта” , точно както е и в живота: следват се мъка и щастие и няма човек чийто живот да е бил лош непоносим или изпълнен само с радост. Настроението се повишава не само от ведрия лик на небето и от свежата лятна утрин изразяваща раждането на един нов ден, на нов живот, а и от мечтата за “лек път” и “почивка тиха” в роден кът, свързани с любовта на лирическия герой към природата. Добре е изразена връзката човек природа. Човекът не е някъде извън природата, той е в нея, светът тече през него, свежестта на утрото си проправя път до душата, а охолната мечта я “милва” сливат се и човекът се превръща в част от тази вечност - природата. По този начин се пробужда чувство за спокойствие, сигурност и увереност. Лирическия герой бленува за тихо щастие, за “ведра” обич ,за спокойствие пред красотата на пейзажа. Думите блян, сън, мечта, копнеж разкриват съзерцателната натура на поета сливащ се със своя герой, която е поставила отпечатък върху цялата стихосбирка дори и върху заглавието “Сън за щастие”. Лирическия герой предпочита спокойствието и ведростата изпълнени с живота на природата пред напрежението и шума породени от ежедневието: “за лек път за почивка тиха / през ясна вечер в родний кът където ме с милувки чака / на моето щастие сънят. С леки тонове но с богатсво на палитрата Пенчо Славейков описва природните пейзажи. Той не се отличава с богатсво и многообразие на форми, нито с особена пластичност и колорит, но силата му се отразява в дълбокия подтекст на настроението.

palavo__sladur4e90
02-12-2009, 13:36
Mersi mn Tedi4ka.Ako nqkoi moje da nameri o6te ne6to 6te e syper poneje tova e malko ,za da gi kombiniram :smt024