PDA

View Full Version : Търся Есе!!!



loverboy94
02-12-2009, 16:09
Търся есе на тема
Много ще съм ви благодарен.
Спешно е.

princess_kiss
02-12-2009, 16:17
В 21-ви век тези малки хартиени листчета са се превърнали в господари на нашето общество, а броят на нулите им (колкото повече, толкова по-добре) им дава все по-голяма власт. Едва ли когато финикийците са ги измислили, са си представяли бъдещата сила, която парите ще придобият. Но днес тяхното могъщество е факт, то се оглежда в съдбите и на богатите, и на бедните.

Безспорно е, че в наши дни съществуването без пари е немислим. Те са водещ фактор за оцеляването ни. Парите са необходимост и според мен именно в това се корени смисълът им. Съществува едно голямо противоречие - парите - средство или самоцел. Докато се третират като средство, всичко е все още в границите си, но когато се превърнат в единствен стремеж, в самоцел, тогава идва нравствената и духовна катастрофа (те застават над всички други ценности).

Безспорно е, че парите отварят много врати, че дават много възможности, които иначе мъчно се достигат. С пари може да се купи много, но може ли всичко? Може ли да се купи щастие, любов…? Оказва се, че “парите са добър слуга, но лош господар”. Те могат да доставят малки удоволствия, да задоволяват потребности, да купуват удобства, тогава те “служат”. Но когато се превърнат в наркотик, от който колкото повече имаш, толкова повече искаш, тогава се превръщат в господар. Има множество примери и в литературата, че парите са зъл господар и че с тях щастие не се купува. Борис от романа “Тютюн” става свръхбогат, постига властта (която му дават парите), но въпреки това си остава нещастен, защото амбициите му са егоистични. Жаждата за пари осакатява душата му.

В последните години в България схващането, че парите могат да направят човек щастлив, проникна в много умове. Всекидневно се сблъскваме с красиви млади момичета, гледащи празно от последен модел BMW, а до тях днешен вариант на “звяра”. Приказката “Красавицата и звяра” е добила широка популярност в осъвременения си български вариант. Свидетели сме, че в България има, както много богати, така и много бедни хора. Докато едни тънат в разкош, други тънат в мизерия. Докато едни нехайно пръскат лесно спечелени пари, други броят стотинките на всеки, изкаран с кръв и пот, лев. И погледнато от този ъгъл, парите несъмнено са предпоставка за по-щастлив живот.

Ако се огледаме около себе си, било то само за една минута, не може да не се сблъскаме с темата за парите. Дори да “прещракаме” телевизионните канали ще попаднем на “Стани богат”, “Сделка или не?”… Шоубизнесът се върти около парите, защото те имат “златното” свойство - примамливост. Безспорно е, че някои от тези прeдавания са интересни, забавни, образователни, но все пак основното в тях, стимулът, са парите (далеч по-малко популярно днес е “Минута е много”, където раздават книжки).

Широко разпространена е максимата, че най-доброто качество на парите е тяхното количество. Но с многото пари идват и многото отговорности. Всеки си е задавал въпроса: “Ако имах… лева, какво бих направил с тях”. Според мен отговорът не е никак лесен. Има толкова много неща, които човек може да си купи, но дали това е най-важното. Още Сократ е казал: “Колко много неща има на света, които не са ми нужни” и колко много хора има на света, които се нуждаят от най-истинското - залък хляб. Малкият залък хляб за гладния е безценен. Безценна е топлата милувка, безценна е добрата дума. Безценен е човешкият живот. Една наистина благородна постъпка, свързана с парите, е благотворителността. Много световни звезди са посланици на UNICEF, представители или спонсори на различни организации. Но понякога е нужно толкова малко, за да бъде спасен човешки живот, една капка милосърдие. Дори един SMS може да бъде в помощ (новите фондове за набиране на средства чрез SMS).

Но не всеки е готов да помага. Болестта, в която често се “изражда” синдромът на “многото пари”- това е алчността, скъперничеството. И днес има осъвременени варианти на чичо Скруч, които плуват в богатството си, но не биха споделили и прашинка от него. “Скъперникът не владее богатството си, то владее него”, скъперникът се превръща в роб на материалното, а това неизменно води до нравствени метаморфози.

И в крайна сметка парите и “обогатяват”, и “ограбват”. Те могат да бъдат добър приятел, но и безпощаден враг. Те могат да дават много, но и да вземат още повече. Те са сила за силните и слабост за слабите.


Само това намерих! ](*,)

princess_kiss
02-12-2009, 16:20
Парите въртят света. Парите купуват хляба, за пари хора се правят на панаирджийски мечки, с пари хора се прочуват. Но всичко ли може да стане с пари. Съществува ли в действителност този "Панаир на суетата", където можеш да си купиш всичко - от нови дрехи, до нова съвест? Когато учителката каза темата за есето*, в съзнанието ми изникна едно място като асоциация - Уолстрийт. Място, където единствено и само парите имат значение, място, където се купува и продава нечий живот, място, където пари са живот. Но дали с пари може да се купи всичко? Ако мълчанието е злато, можеш ли да си купиш красноречие? Ако щастието е безценно, можеш ли да го постигнеш с пари? Животът, нещо без което няма ни пари, ни злато, може ли да се купи? Да, може да се купят най-добрите лекари и лекарства, но чичковците в бели престилки и химията не винаги помагат. Не можеш да купиш и нечия любов или омраза. Можеш да купиш преструвките, но не и истинските чувства. Чувствата са едно от малкото останали неща, които не можеш да купиш. С развиването на света има и повече неща за продан. Можеш да си купиш сила, можеш да си купиш ум, можеш и развлечение за 1 ден да си купиш. За всичко си има хапчета. Можеш жена да си купиш, можеш дете да си купиш, можеш и родители (осиновители) да си купиш. Можеш минало да си купиш, можеш и бъдеще да си купиш. Можеш и пари да си купиш. С напредването на цивилизацията все по-малко неща остават безценни. Дали ще успеем да ги съхраним чисти или вече битката е изгубена?

loverboy94
02-12-2009, 16:21
МНОГО ти благодаря :mrgreen: :-) :-) :-) {} {} {}

princess_kiss
02-12-2009, 16:21
Капана на парите

В 21-ви век тези малки хартиени листчета са се превърнали в господари на нашето общество, а броят на нулите им (колкото повече, толкова по-добре) им дава все по-голяма власт. Едва ли когато финикийците са ги измислили, са си представяли бъдещата сила, която парите ще придобият. Но днес тяхното могъщество е факт, то се оглежда в съдбите и на богатите, и на бедните.

Безспорно е, че в наши дни съществуването без пари е немислим. Те са водещ фактор за оцеляването ни. Парите са необходимост и според мен именно в това се корени смисълът им. Съществува едно голямо противоречие - парите - средство или самоцел. Докато се третират като средство, всичко е все още в границите си, но когато се превърнат в единствен стремеж, в самоцел, тогава идва нравствената и духовна катастрофа (те застават над всички други ценности).

Безспорно е, че парите отварят много врати, че дават много възможности, които иначе мъчно се достигат. С пари може да се купи много, но може ли всичко? Може ли да се купи щастие, любов…? Оказва се, че “парите са добър слуга, но лош господар”. Те могат да доставят малки удоволствия, да задоволяват потребности, да купуват удобства, тогава те “служат”. Но когато се превърнат в наркотик, от който колкото повече имаш, толкова повече искаш, тогава се превръщат в господар. Има множество примери и в литературата, че парите са зъл господар и че с тях щастие не се купува. Борис от романа “Тютюн” става свръхбогат, постига властта (която му дават парите), но въпреки това си остава нещастен, защото амбициите му са егоистични. Жаждата за пари осакатява душата му.

В последните години в България схващането, че парите могат да направят човек щастлив, проникна в много умове. Всекидневно се сблъскваме с красиви млади момичета, гледащи празно от последен модел BMW, а до тях днешен вариант на “звяра”. Приказката “Красавицата и звяра” е добила широка популярност в осъвременения си български вариант. Свидетели сме, че в България има, както много богати, така и много бедни хора. Докато едни тънат в разкош, други тънат в мизерия. Докато едни нехайно пръскат лесно спечелени пари, други броят стотинките на всеки, изкаран с кръв и пот, лев. И погледнато от този ъгъл, парите несъмнено са предпоставка за по-щастлив живот.

Ако се огледаме около себе си, било то само за една минута, не може да не се сблъскаме с темата за парите. Дори да “прещракаме” телевизионните канали ще попаднем на “Стани богат”, “Сделка или не?”… Шоубизнесът се върти около парите, защото те имат “златното” свойство - примамливост. Безспорно е, че някои от тези прeдавания са интересни, забавни, образователни, но все пак основното в тях, стимулът, са парите (далеч по-малко популярно днес е “Минута е много”, където раздават книжки).

Широко разпространена е максимата, че най-доброто качество на парите е тяхното количество. Но с многото пари идват и многото отговорности. Всеки си е задавал въпроса: “Ако имах… лева, какво бих направил с тях”. Според мен отговорът не е никак лесен. Има толкова много неща, които човек може да си купи, но дали това е най-важното. Още Сократ е казал: “Колко много неща има на света, които не са ми нужни” и колко много хора има на света, които се нуждаят от най-истинското - залък хляб. Малкият залък хляб за гладния е безценен. Безценна е топлата милувка, безценна е добрата дума. Безценен е човешкият живот. Една наистина благородна постъпка, свързана с парите, е благотворителността. Много световни звезди са посланици на UNICEF, представители или спонсори на различни организации. Но понякога е нужно толкова малко, за да бъде спасен човешки живот, една капка милосърдие. Дори един SMS може да бъде в помощ (новите фондове за набиране на средства чрез SMS).

Но не всеки е готов да помага. Болестта, в която често се “изражда” синдромът на “многото пари”- това е алчността, скъперничеството. И днес има осъвременени варианти на чичо Скруч, които плуват в богатството си, но не биха споделили и прашинка от него. “Скъперникът не владее богатството си, то владее него”, скъперникът се превръща в роб на материалното, а това неизменно води до нравствени метаморфози.

И в крайна сметка парите и “обогатяват”, и “ограбват”. Те могат да бъдат добър приятел, но и безпощаден враг. Те могат да дават много, но и да вземат още повече. Те са сила за силните и слабост за слабите.

princess_kiss
02-12-2009, 16:22
Смисълът на парите в съвременния живот.

“Финикийските знаци” - така ги наричаме. Наша надежда и упование, наше благо, без което си мислим, че не можем. Но замисляме ли се понякога дали това е правилно?Дали не грешим придавайки на парите по– голяма стойност, отколкото те имат? Не се ли превърнаха парите в най– важното нещо за нас. По–важно понякога дори от близките ни?!

Измислени да подпомогнат в началото разменната търговия в древните общества. Превърнали се днес във важен стимул за човешкия живот, те са цел и смисъл за съвременните хора. Всички искат пари, за тях мечтаят и тях боготворят. Историята помни много битки за пари, пази много случки и разкази, чиито главни герои са парите. Кръв се е проливала за пари – човешка и животинска. Мисля че, е редно да се запитаме – струвало ли си е? И защо за човека парите са толкова важни? От къде произтича човешката алчност за пари? Те в началото не бяха отрицателно нещо, докато ние не ги превърнахме в такова, докато не се заровихме във всекидневието и не наведохме главите си, за да гледаме все надолу към себе си и материалните блага, които светът ни носи – пак срещу пари. И се нарекохме – материалисти. А онези, от нас, които посмяха да искат повече и бяха готови да жертват земното си благо и дори живота си за своите идеали по високи от парите, осмяхме и нарекохме - идеалисти.
Днешният живот е така устроен, че без пари не може. Те строят болници, затвори, жилища, административни сгради, библиотеки и произвеждат апаратура за спасяване на човешкия живот, но за съжаление и такава за неговото унищожение. Те осигуряват на човека неща за живеене във всекидневието. Помагат на него и на неговите близки да преживеят дните. Да, всеки днес иска и търси пари. Показателно за това е роенето на все повече и повече предавания, състезания, игри, в които наградите са материални и парични. Нима, обаче, не ни стига това, което имаме, че искаме още и още? Къде ще спрем, кога ще настъпи момента, в който ще престанем да искаме пари и всякакви други неща от майката Земя? Никой не може да отговори, защото и сами не знаем. Може би, когато разрушим и оползотворим всичко, което планетата има, може би тогава ще спрем. Но тогава ще е късно, защото тогава и нас няма да ни има.

Провеждат се изследвания, насочени към ядрото на планетата, защото човечеството мисли че там има много богатства, които можем да използваме. Има много неща, които можем да научим за своя огромен и невероятен дом. Но според мен не сме готови за това. Може би Земята ще ни позволи да надникнем в недрата й и да разберем тайните й, само когато започнем да я уважаваме и да не я нараняваме и замърсяваме всекидневно. Само тогава. Кога ли ще е това чудя се аз. Най-вероятно след хиляди години, когато се развием повече умствено и душевно. Но не сега.

Да се върнем на парите. Днес всичко може да се купи с тези финикийски знаци, дори себеподобните. Звучи ви като сценарии на отминалите времена наречени Античност и Средновековие, но е истина. Днес хора, живи човешки същества се купуват и продават от други човешки същества. Имам предвид незаконната търговия с бебета, с млади момичета, с човешки органи. Не е ли това ужасно? Докъде е довела човешката алчност за пари! Всичко в този свят се продава днес – информация, хранителни продукти, лекарствени консумативи, оръжия, техника и много, много други продукти на човешката дейност. Дори не можеш да се предвижваш по света, ако нямаш пари. Може да имаш много желания, но без парите те не могат да се осъществят.
Светът днес е превърнат в един огромен търговски супермаркет, където всеки нещо купува и продава. Търгува се със всичко, включително и с човешкият живот. Боже мой! Ти изгони търговците от храма на Соломон, но те се пръснаха по света и го превзеха. Докога. Някои ще кажат, че без търговия и пари светът би приличал на пустиня, че парите движат прогреса и човечеството напред по неговия път. Но нали всичкото зло по света става заради човешката алчност и парите? Тогава накъде отиваме с такъв ум – в рая или в ада? Никой не знае.


Известно е, обаче, че когато хората имат пари те се чувстват щастливи, особено когато ги споделят със семействата си и ги използват за добри дела. Парите погледнато от друг ъгъл ни карат да се чувстваме сигурни за бъдещето и утрешния ден. С тях можем да правим неограничени добрини и добри дела, да радваме околните, да спасяваме себеподобните. Знаем ли обаче как да ги използваме правилно, така че да не се превръщаме в техни слуги? Някои знаят, но повечето – не. Това е моето мнение. Понякога хората печелят пари изненадващо, но не знаят как да ги управляват и ги разпиляват и което е по–лошото провалят живота си и взаимотношенията с близките си.

Ето това за мен е значението на парите в съвременния човешки свят. Знам обаче, че има неща по – важни от парите, неща като приятелство, любов, семейство, мир, доверие, мъдрост, честност, справедливост, всички високи човешки добродетели и качества не се купуват. И би трябвало да стоят по– високо от парите. Но не е така. Остава ни единствено да се примирим и да се надяваме, че някой ден положението и хората ще се променят. И ще започнат да гледат на света през други очи, а не през тези на парите.

П.П:това е което намеpих.Избери наи-сполучливото! :P

loverboy94
02-12-2009, 16:24
Много те обичам,нали знаеш? :oops: :oops: :oops: