wonder
02-12-2009, 20:03
Малката потъваща песничка.Стъпка след стъпка,ден след ден.Калните пръски ли ми подсказваха всичко или изнурената душа обречена да не заспива.Вечно търсеща.Идваща с прилива.Отнасяна от първите капки дъжд.Събирачката,така я наричаха.Прекрасна,но проядена от вътре.Блуждаеща като призрак.Аз я видях.Като сън.Невинна,на външен вид.Гласът й,като ангелски,ах,как исках този глас.Вечерната луна бавно потъваше за да даде път на нежните лъчи.Аз бях омагьосан,превърнат от мощен орел,в дребна птичка,безпомощно трепкаща с крилца.Молех я да се приближи,да ми помогне.Тя не можеше,можеше само да търси,следващата загубена поема.Дали да плача,май не знаех.Питах окена.Но той мълчеше,лишен от говор.Мъката,сега ме теглеше.Махни се й крещях аз,но тя беше бездушна и жестока.Бавна и мъчителна,все някога те улавяше.
О,аз питах и небето,но то също не можеше да отговори,освен да слуша,то друго не можеше.Слушаше света и го отразяваше в бледосиньото си огледало.Помощ не получих,само утеха.Утехата да обичам,напразно.Силно и невъзможно.Но обич ли бе това?Това което поглъщаше сърцето ми,това което превръщаше душата ми в черна пропаст.О проклета,прекрасна,Събирач ке.Защо ти бях аз?С малката душа на поета.С тихия вопъл на вечността.Твоето проклятие ме застигна.Проклятие никога да не намеря покой.Да бдя вечно над спомена.Спомена за любовта.
О,аз питах и небето,но то също не можеше да отговори,освен да слуша,то друго не можеше.Слушаше света и го отразяваше в бледосиньото си огледало.Помощ не получих,само утеха.Утехата да обичам,напразно.Силно и невъзможно.Но обич ли бе това?Това което поглъщаше сърцето ми,това което превръщаше душата ми в черна пропаст.О проклета,прекрасна,Събирач ке.Защо ти бях аз?С малката душа на поета.С тихия вопъл на вечността.Твоето проклятие ме застигна.Проклятие никога да не намеря покой.Да бдя вечно над спомена.Спомена за любовта.