PDA

View Full Version : спешно ми трябва кратко есе как пожарите влияят на въздуха



sunnkata1
02-14-2009, 11:31
моля ви пишете мн е спешно трябвами за днес плс

TEARS
02-14-2009, 11:47
През последната година изгоряха над 36 000 дка гори, което е близо 1% от горската територия на България. Преките щети за държавата са десетки милиона лева. Дори те обаче са неизмеримо малки в сравнение с екологичните загуби и щетите за горското биологично разнообразие. Пожарите нарушават екосистемните функции на горите. Те убиват директно много животни, други растителни и животински видове губят необратимо своите местообитания.
Почти изчерпан е капацитетът на гората да преодолява екстремните бедствия и да възстановява екосистемните си функции след тях. Със сезона на жегите отминаха и страховете от пожари, но последиците от тях остават. Остават и проблемите, за които горските пожари са ярък сигнал - недоброто стопанисване на българските гори, липсата на адекватно законодателство и неговото ефективно прилагане. Нужни са спешни меркия. От изключително значение за разрешаване на горските проблеми е участието на всички заинтересовани страни и на широката общественост.
От 1998 г. до сега в резултат на пожари в България са пострадали стотици хиляди декара горски фонд. Възможно ли е проблемът да бъде решен бързо и безболезнено?
Стотици милиони са загубите на държавата от пожарите, а загубите на биоразнообразие дори не могат да бъдат изчислени.

Промени в климата
Горски пожари в България е имало и преди 1990 г. Равносметката сочи, че те често съвпадат с най-големите горещини и засушаване - случват се рано на пролет след безснежни и сухи зими и по време на сухи горещи лета през юли и август. За географската ширина на България са характерни такива цикли през 7-8 години. През последните 15 години обаче се забелязва обезпокояващ факт - пожароопасните периоди са през все по-малки интервали и се задържат за две и повече години. Извод: климатът на България се променя трайно към засушаване като дъждовете не са разпределени равномерно, а образуват пороища и наводнения.

Вредна държавна политика
Горският сектор се управлява непрозрачно. Вече десета година се унищожават вододайните и брегоукрепващи зони на реките в България. Вместо да водим борба чрез залесяване и подобаващо управление на горите ние допускаме тяхното унищожение и деградация.

Грешки в залесителната политика
При залесяване на горски площи и земеделски земи са направени залитания към използване на нехарактерни за района видове. Масово на ниска надморска височина в сухи райони е залесявано с черен бор, който има може би най-висок коефицент на пожароопасност. Показателен е случаят със Сакар, където от 1999 г. до момента вероятно не са останали вече иглолистни насаждения.

Състоянието на пожарните команди в България
Доблестните български пожарникари и горски работници са изправени пред огнената стихия едва ли не с голи ръце. Остаряла първобитна техника, която отказва всекидневно, липсата на най-наложителните материали и оборудване /моторни триони, кофпомпи, подходящо облекло, транспорт, пожарни коли/. Горският ресурс оценяван за милиарди е оставен без защита.
Всички в България станахме свидетели на бляскавите резултати след употребата на специализираната за горски пожари руска техника - вертолет МИ-26 в Източни Родопи през 2002 г. и ИЛ-76 през тази година край Стара Загора и Сакар. За съжаление липсата на собствена специализирана техника и необходимото време загубено за преговори и транспорт от чужбина и в двата случая доведе до разрастване на пожарите и изгаряне на десетки хиляди декара гори.

Опазване на горите от пожари
Горските пожари нанасят сериозни щети на околната среда. Те се разпространяват бързо на големи площи в пресечени местности и труднодостъпни за противопожарната техника места. Сухото време, изсъхналата растителност и вятърът са фактори, които бързо усложняват пожарната обстановка. Характерно за горските пожари е това, че (вследствия на вятъра и турболентните въздушни течения при пожар) фронтът на пожара често променя посоката си. Поради това за ликвидирането им се изискват значителни сили и средства. Пожарната статистика показва, че в 1 % от случаите горските пожари се причиняват от мълнии, а в останалите 99 на сто причина за огнените бедствия е била човешката небрежност. За да опазим зеленото богатство на страната от пожари, стриктно трябва да спазваме противопожарния ред в горите.
Особено бдителни по отношение на мерките за пожарна безопасност трябва да сме както в гората, така и в близост до залесени площи. Горската постеля от изсъхнали листа и треви е леснозапалима дори от сравнително слаби източници на запалване с краткотрайно действие като например хвърлена кибритена клечка, което допринася за бързото разпространение на горенето.
Повишена пожарна опасност крие небрежното пушене. Хвърлянето на неугасени фасове може да породи запалителния ефект на бомба. Не изхвърляйте фасове от автомобилите, с които преминавате покрай или през горски участъци.
Не бива да се изхвърлят стъклени бутилки – дефекти по тях могат да имат ефектът на лупа, което да доведе до запалване на сихи треви и растителни остатъци.
Всички моторни превозни средства, които наблизат в горите, трябва да са съоражени с искрогасители.
Не палете огън в гората, освен на обозначени специално устроени за това туристически места. Преди да запалите огън се уверете, че има осигурени количества вода за загасяване на огъня при поява на вятър и при тръгване. Подгответе тупалки – от гума или от зелени клони, с които да действате в случай на възникване на пожар.
Никога не палете огън при наличие на вятър – той може да разнесе искри и топли частици на големи растояния
Разчистването от сухи клони и др. на горски участъци трябва да става чрез извозване на определените за това места. Забрането е унищожаването им чрез изгаряне!
Особено отговорно по отношение на мерките за пожарна безопасност в горите трябва да бъде поведението на туристи, ловци, гъбари, секачи и др.
Ако Вие сте собственици на гори, трябва да знаете, че сте задължени да спазвате и изпълнявате всички лесоустройствени мероприятия, които са предвидени в нормативната уредба по отношение на стопанисването на горите. Проучете задълбочено нормативната уредба и търсете съдействието от компетентните органи.
При забелязване на признаци на пожар в гората (дим, мирис на изгоряло и пламъци) е необходимо бързо да оцените обстановката – възможно най-точно да се ориентирате за мястото на възникване на пожара, фронтът на придвижване на горенето и скоростта на разпространение на пожара. Ако имате информация за хора, пребиваващи в близост до огнището на запалване, от вас зависи техният живот чрез своевременното подаване на точно съобщение за пожар от най-близкото място с мобилна и телефонна връзка.
Ако запалването е в начална фаза с пръст, пясък и тупалки от зелени клони пожарът може да бъде предотвратен. Ако сте в група, един от вас трябва да съобщи за възникналия пожар, а останалите – да обединят усилията си за локализиране на запалването до пристигането на органите за пожарна безопасност и защита на населението и гасаческите групи, сформирани от кметовете на населените места за участие в гасенето на горски пожари.
В условия на пожар пазете дрехите си от запалване, особено ако са от изкуствена материя, и задължително предпазвайте дихателните си пътища чрез намокрени кърпи и др. Тъкани.
При опасност от бързо усложняване на обстановката търсете безопасен път за напускане – в посока, обратна на вятъра или по дерета с вода.
След като избегнете опасността лично за себе си, не бива да ви напуска мисълта по най-бързия начин да подадете съобщение за забелязания от вас пожар – на тел. 160, в местното лесничейство, в кметството на населеното място. .
Ако от Вашия автомобил забележите признаци на горски пожар, незабавно подайте съобщение за пожара! Вашата съобразителност може да предотврати големи щети и да спести значителни разходи по овладяването на усложнената обстановка.




УВОД

В Еропа и станата има природни и производстени рискови фактори, които засягат сигурността на хората, производствата, собствеността и обуславят необходимост от надежна защита на анселението и инфраструктурата, чрез извършване на превантивна дейност и конкретни практически действия за недопускане, а при наличие на бедствия и налмаляване на загубите от тях и отрицателното им влияние.
Това се обуславя от факта, че за територията на република България са характерни природни явления, като наводнения, земетресения, съша, свлачища, горски и други пожари, снежни бури, огнища на зарази и други.
За ликвидиране на псоледствията от тях се използва АСТ и специално обучен за работа с нея личен състав, както и специална организация на използването и.
Факторите, оказващи влияние върху сигурността и развитието на кризи в региона са от различно естество и са: политически; икономически; военни; териториални; етнически; религиозни; природни и други. Те са сврзани с възможности за проявление на потенциални опсности, които съществъват в обществото и природата и намират проявление при осъществяване на взаимодействие в сферата на двете системи. От тук произлиза и необходимостта човешкия фактор да балансира, организира и управлява процеса на това взаимодействие в областите и сферите, където това е възможно.


Пожар – основни термини и определения. Класификация на пожарите.


5. Определяне на явлението пожар

Според БДС, пожар е неконтролируемо горене, при което се унищожават материални ценности, и в някои случаи загиват хора или животни.
Пожара е непроизволно възникнало горене, което се развива и продължава или до пълното изгаряне на горимите вещества и материали, или до създаване на условия за самозатихването му, или до активната намеса на бойните подразделения на службите за „ПБЗН”.
Пожар е сложен комплекс от физикохимични явления, в основата на които лежат нестационарни ( изменящи се ) във времето и пространството, процеси на горене, масо и топлообмен.
Пожарът е химична реакция между кислорода от въздуха и горимо вещество.
Пожарите причиняват много щети във всички области на живота, и с тях трябва да се борим не само с традиционни средства и тактика, но и с нови методи. За разработването на нови методи е необходимо доброто познаване на процеса, продуктите, динамиката и др. аспекти на пожара.
Режима на горене, както всяка химична реакция, зависи от физическото състояние и разпределение на горимия материал характеристиките му и от характеристиките на околната среда. Например: слой от въглищен прах гори сравнително бавно, докато ако се превърне в прахов облак и се запали то става взрив.
Горенето е главния и основния процес на пожара. То е бързопротичащ, физикохимичен, окислително - редукционен процес, на превръщане на горимите вещества и материали в продукти на горенето, съпроводен с интензивно отделяне на светлина, топлина и дим.
Особеност на пожара е това, че той е самоподържащ се, самоускоряващ се и саморазпространяващ се по цялата повърхност на реакционната смес. За да има горене трябва да има три компонента: кислород, горимо вещество и източник на запалване. Източника на запалване трябва да има определен запас от енергия и да развива температура, достатъчна за начало на реакцията.
Горимото вещество и окислителя трябва да се намират в определено съотношение. В зависимост от това се различават пълно и непълно горене. В зависимост от агрегатното състояние на компонентите в гормата смес различаваме хомогенно и хетерогенно горене. При хомогенното горене се наблюдава пламък докато при хетерогенното горене е характерно свистенето и либсата на пламък.
В зависимост от скоростта на разпространение на пламъка горенето има два режима – детонационен и дефлаграционен. При първия скороста на разпространение е до няколко km/s , докато при дефлаграционния е от 0,5 до 50 m/s. Детонационния режим на горене се среща значително по рядко на пожар, но пък е по-опасен.
В зависимост от газодинамичния режим горенето бива ламинарно и турболентно. Ако Re < 2300 горенето е ламинарно, тоест движението на горимата смес е спокойно, слоесто. Ако 2300 < Re < 10000 режима е преходен. Ако Re > 10000 горенето е турболентно и се характеризира с разбъркване на слоевете на потока на горимата смес, в резултат на което скоростта на горене се повишава.
Реалните пожари по принцип имат дифузионно, турболентно, хомогенно и дефлаграционно горене.
Горенето може да се осъществи в два режима.
Самовъзпламеняване – възникване на пламъчно горене, без източник на запалване, на предварително нагрята до някаква критична температура смес. Тази критична температура се нарича температура на самовъзпламеняване.
Другия режим на горене е възпламеняване – локално запалване от външен источник на запалване , на горимата смес и разпространение на фронта на пламъка по студената смес.

2. Характерни особености на пожара

А) параметри
- площ на пожара
- линейна скорост на разпространение
- масова скорост на горене
- топлина която се отделя при пожар
- газообмен и интензивност на газообмена
- плътност на задимяване
Б) опасни фактори
- температура
- задимяване
- токсичност на дима
- взривоопасност на дима
В) зони на пожара
- зона на горене
- зона на топлинно въздействие
- зона на задимяване
Г) фази на развитие
- подготовка и преминаване към горенето
- развитие на пожара
- фаза на доизгаряне

3. Класификация на пожарите.

В зависимост от газообмена биват външни и вътрешни.
В зависимост от агрегатното състояние класовете пожари са :
А – Твърди горими и тлеещи в-ва ( дърво, хартия, въглища, гума, текстил и др )
В – Горящи течности ( мазут, бензин, лак, масла, спирт, етилен и др. )
С – Горящи газове ( метан, пропан, водород, ацетилен и др.
D – Метали и техните сплави ( калий, натрий и др.) и органометални съединения.
В зависимост от това дали могат да се разпространяват, те биват:
- Масови – стават в населено място и представляват съвкупност от единични непрекъснати пожари тип огнено кълбо.
- Единични – върху един обект.
- Затрупани – срутила се строителна конструкция, скъсан комуникационен път и др.
- Непрекъснати – протичат последователно и обхващат няколко обекта.
- Тип огнено кълбо – неопределими параметри, с огромна смазваща сила.
В зависимост от това къде става пожара:
- ограничен – разпространението му е спряно
- овладян – ограничен, който може да се гаси
- погасен – горенето във всички форми е прекратено
- скрит – става в кухи конструкции, зоната на горене не се вижда
- видим – зоната на горене се вижда
- сложен – има срутване на конструкции, скъсване на тръби и др.
- стихиен – обхваща големи площи и параметрите му са с големи стойности

Да се погаси пожар, от физична гледна точка означава да се прекрати горенето във всичките му разновидности. За възникване и развитие на процеса горене, определящ явлението пожар, е необходимо съчетание от три компонента – горимо в-во, окислител и непрекъснат поток топлина от зоната на горене към горимото в-во. За прекъсване на този процес е достатъчно да се изключи някой от тези компоненти. Прекратяването на горенето е свързано преди всичко с намаляване скоростта на химичната реакция. Това може да се постигне чрез понижаване на концентрацията на горимото в-во, окислителя или намаляване температурата на процеса. За постигане на горното се използват няколко метода на пожарогасене.
- охлаждане зоната на горене или горящия материал
- изолиране на зоната на горене от въздуха или намаляване на концентрацията на кослород в него чрез разреждане с негорими газове.
- инхибиране скоростта на окисление.
- механичен срив на пламъка чрез силна газова или водна струя.
За постигане на тези ефекти се използват различни вещества и състави.

Дейностите по защитата на населението в случай на заплаха или възникване на бедствия :

1. предупреждение;
2. изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието;
3. оповестяване;
4. спасителни операции;
5. оказване на медицинска помощ при спешни състояния;
6. оказване на първа психологична помощ на пострадалите и на спасителните екипи;
7. овладяване и ликвидиране на екологични инциденти;
8. защита срещу взривни вещества и боеприпаси;
9. операции по издирване и спасяване;
10. радиационна, химическа и биологична защита в случаи на инциденти и аварии с опасни вещества и материали и срещу ядрени, химически и биологични оръжия;
11. ограничаване и ликвидиране на пожари;
12. временно извеждане;
13. извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи;
14. ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести;
15. други операции, свързани със защитата.

ЕДИННАТА СПАСИТЕЛНА СИСТЕМА

Единната спасителна система е организацията, координацията и ръководството на действията на звената, службите и структурите при подготовката за реагиране при бедствия, при възникване на бедствия и при необходимост за провеждане едновременно на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи от две или повече нейни части или единици.
Основни съставни части на единната спасителна система са Главна дирекция “Национална служба „Гражданска защита” на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, Национална служба ”Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи и центровете за спешна медицинска помощ.
Координацията на съставните части на единната спасителна система се осъществява чрез оперативните комуникационно-информационни центрове на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Взаимодействието и координацията между частите на единната спасителна система, участващи в спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в района на бедствието, се извършва от ръководител на място.

Космическо разузнаване. Спътникови ситеми за ранно предупреждаване.
Към спътниковите системи за разузнаване принадлежат и системите за откриване старта на балистични ракети и ядрени взривове. Много често тези системи се наричат още системи за ранно предупреждение за ракетно нападение. Те се използват от Великите сили – САЩ и Русия в рамките на военно – космическите системи за противокосмическа отбрана. Регистрацията на източниците на инфрачервено излъчване се явява средство за получаване на информация за множество други обекти и събития. За целта обаче е необходимо в продължение на много години да се натрупва информация за стационарни и движещи се източници на инфрачервено излъчване, тя да се изследва и анализира и на тази основа да се правят достоверни изводи за обектите и събитията.
Основните направления на изследванията по научното и практическото използване на информацията, получавана от космическите апарати на системите за ранно предупреждение в гражданската област, са:
откриване на пожари;
мониторинг на пожарите, включително наблюдаване на процесите на горене на биомаса на големи територии:
откриване изригването на вулканите, включително изригвания от взривен тип, а също изригвания с образуване на лавови потоци;
мониторинг на вулканичната активност;
откриване на облаците от вулканична пепел и следене на пътя на тяхното движение за повишаване на безопасността на полетите на самолетите на гражданската авиация;
регистрация на обектите от естествен произход, влизащи в атмосферата на земята.
Работата по създаването на спътник за откриване на топлинното излъчване на факелите започва през 60-те години в САЩ. Серията от този тип космически апарати получава наименованието DSP (Defense Support Program) и е ключов елемент на американско – канадската система за ранно предупреждение. В руската техническа литература тези спътници са известни под името “Орлово око”.
Тези спътници се разполагат на геостационарна орбита и всеки от тях извършва постоянно сканиране на видимата повърхност на земята в инфрачервения диапазон за регистрация на топлинното излъчване от струята на стартиращите балистични ракети.
След откриване, при кое и да е сканиране, на подозрителен източник на инфрачервено излъчване, следващите сканирания позволяват по отместването на засечките да се определи траекторията на движение на целта. По този начин може да се различи не само излитаща ракета от, например горски пожар, но и да се разграничи учебна стрелба, насочена към щатния район на падане на ракетите, от действителна бойна стрелба.
Провежданата работа по използване на информацията от спътниковите системи е насочена в две основни направления;
- оперативно откриване на опасните явления и навременно предупреждаване за тях;
- постоянен мониторинг с цел изучаване мащабите на природните пожари и вулканическата активност.
В случай на възникване на пожар в достатъчно плътно населено място е трудно на спътника да съперничи по оперативност на добре организирана противопожарна служба. Закъснението в автоматическото откриване на пожара от сателит е от 3 до 15 минути в сравнение с първото обаждане от хора до противопожарната служба. Обаче в малко населени области, където не съществува такава служба, постъпващата информация от спътниците позволява на пожарните служби оперативно да стигнат в района на бедствието. Трябва да се отбележи, че в настояще време никакви други космически апарати или авиационни служби не са способни да осигурят подобна оперативност.
Изучаването на горенето на биомаси на големи пространства позволява да се оцени общото влияние на продуктите на горене (например въглероден двуокис) върху климата на земята и в частност на процеса на глобалното затопляне. Например в саваните на Африка регулярно се наблюдават сезонни пожари. Техният пик е през сухия сезон – януари - февруари в северните савани и юли – август в южните. Част от тези пожари се предизвикват от местното население, подпалващо сухата трева по едни или други причини. И макар метеорологичните космически апарати на полярни орбити да са способни да откриват тези пожари и даже да проследят тяхната корелация по време на годината, то те не могат, за разлика от спътниците за ранно предупреждение, да следят денонощния цикъл на пожара на голяма територия, тъй като прелитат над изследваните райони само два пъти в денонощието и правят снимки само на полосата под трасето на движението си.
От другите категории пожари, които са били регистрирани за 30-годишната история на съществуването на тези спътникови системи, могат да се отбележат авариите, възникнали на газо- и нефтопроводите. Освен това от тези спътници регулярно се следят факелите в районите на добиване на въглеводородни продукти.

Изследване възможността за възникване на пожар и разпространението му в горски съобщества въз основа на съвременни спътникови данни.
Обект на изследване са горски съобщества подложени на многообразни естествени динамични изменения и разнообразно въздействие и преобразуване от човека. Всеки един от климатичните (екологични) фактори, необходим за естественото развитие на горите като цяло при определени условия може да се превърне в деструктивен фактор. При повишаване на температурата се създават условия за засушаване и обезлистване, забавен процес на растеж, пожар и др. Пожарите в горите породени от човешка небрежност или умишлен палеж са част от влиянието на антропогенните деструктивни фактори, които променят горската структура и покритие. Тъй като в повечето случаи пожарите, като деструктивните фактори имат случаен характер, особенно внимание за непрекъснато наблюдение, измерване и обективна оценка на състоянието на горите се обръща на дистанционните аеро- и космически методи. Откриването на пожари на базата на космически изображения е възможно благодарение на разликата в температурата на земната повърхност (обикновенно 10-25о) и пожара (300-900о), което води до разлика в топлиннното излъчване в порядъка на десетки пъти. При регистрацията на топлинните аномалии интерс представляват средния инфрачервен и термален инфрачервен диапазон на спектъра.
Използват се спътникови изображения подбрани с различна разделителна способност за да дадат необходимата времева, спектрална и пространствена информация за решаване на задача за определяне на относителната честота за възникване на пожари.


Центърът за мониторинг и информация към Европейската комисия (MIC). Механизъм за гражданска защита на Общността

Механизмът на Общността има за цел поощряване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита. Той осигурява координацията на спасителните операции, за да предостави своевременно подкрепа и да помогне на всяка държава (в рамките на и извън Европейския съюз), която се нуждае от помощ. Основната цел е да се осигури възможно най-добро реагиране и степен на готовност, когато възникнат значителни бедствени ситуации.
Подобен род дейности се координират от Комисията чрез активиране на нейния Център за информация и мониторинг (ЦИМ), в рамките на ГД „Околна среда“, звено „Гражданска защита“.30 държави участват в механизма на Общността. Тези държави обединяват ресурсите си, които могат да бъдат предоставени на бедстващи райони в целия свят в рамките на механизма. От неговото създаване досега, механизмът е бил активиран по повод на редица бедствия в целия свят, включително и за земетресението в Иран през 2003 г.; цунамито, засегнало югоизточна Азия през 2004 г.; горските пожари в Португалия през 2005 г., наводненията в България и Румъния, ураганът „Катрина“ в САЩ и земетресението в Пакистан, а съвсем наскоро за земетресението в Индонезия и хуманитарната криза в Ливан.


Сложни и спецфични операции
Сложните и специфични операции представляват ситема от хуманитарни действия и дейности със социален, икономически и научно-технически характер, осъществявани с цел защита на населението, ограничаване на загубите и вредните последици, провеждане на спасителни и хуманитарни операции, осигуреване на необходимите условия за оцеляване и подпомагане на населението при кризисни ситуации.
Основните проблеми при защита на населението са:
несъвършенствои наличието на противоречия в нормативно-правната уредба;
липсата на норметивна база, регламентираща организацията и провеждането на превантивна дейност;
недостатъчност на финасовите средства;
Основните направления за подобряване на ситемата за защита на населението са:
- превантивните;
- защитните мероприятия

След възникване на събитието мероприятието по защита са:
 своевременно оповестяване и непрекъснато информиране на населението;
 изпращане на указания за проведените действия;
 провеждане на неотложни защитни мерки – укриване, изваждане, евакуация, използване на индивидуална и колективна защита;
 осигуряване, организиране и ръководство на провежданите СНАВР;
 информиране на съседни страни идруги.

СПАСИТЕЛНИ И НЕОТЛОЖНИ АВАРИЙНО-ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ РАБОТИ

По своята същност СНАВР се характеризират с голям обем различни дейности и действия, нетърпящи отлагане, изпълняване в ограничени срокове с високо напрежение на силите при сложна обстановка и в условия вредни за здравето.

Задачи на СНАВР:
o оказване на свовременна и ефикасна помощ за спасяване на живота и запазване на здравето на хората;
o намаляване ан размерите на щетите за околната среда и на маериалните загуби;
o локализиране на зоните на бедственото положение и прекратяване на действието на възникналите в тях опасни фактори.

Съдържанието на СНАВР включват:

 спасителни работи – обхващат – разузнаване на маршрути за движение и участъци за работа на силите, издирване на поразените, безопасно място, чрез изнасяне (изваждане, извличане); подаване на въздъх в затрупани и затворени помещения; отводняване на заляти помещения; оказване на първа лекарска помощ и първа медицинска на пострадалите и евакуирането им в до лечени заведения; евакуиране (изваждане) на населнието от района на бедственото положение; извършване на санитарна обработка и обеззаразяване.

 Неотложните аварйино-възстановителни работи се извършват в интерес на спасителните работи и включват: прокарване на колонни пътища; създаване на обходи и проходи в развалини и заразени замърсени) участъци; ликвидиране или ограничаване до безопасни предели авариите или събаряне на повредени строителни конструкции застрашени от срутване; ремонтиране и възстановяване на повредени елементи комунално-енергийната мрежа с цел провейдане на спаителни работи; ремонтиране на повредени защитени съоръжения; ограничаване и гасене на пожара; откриване, обезвреждане, унищожаване на невзривени боеприпаси и др.


Провежданите СНАВР в зоната на бедствието включват:

 разузнаване и оценка на обстановката;
 спасяване на пострадали и оказване на долекарска помощ;
 извеждане на пострадали от труднопроходими, опасни и недостъпни места;
 осигуряване въздух на затрупани хора;
 спасяване на хора в разрушени сгради и съоръжения;
 спасяване на хора в замърсени, обгазени и наводнени райони;
 извършване обеззаразяване на хора, техника и материално-техническо оборудване;
 спасяване на пострадали при катастрофи;
 извършване на водолазно-издирвателни и аварийно-спасителни дейности;
 извличане на аварирала техника при бедствия;
 осветяване на зоната за извършване на спасителни дейности;
 прокарване на пътища и проходи за преминаване през разрушения и непроходими участъци.

 За успешното провеждане на СНАВР зоната на бедствието се разделя на сектори, участъци и обекти за работа.

 Зоната на бедствие се разделя на сектори.
 Участъкът за работа включва един или няколко обекта и се определя от възможностите на участващите сили и средства.
 Обектът за работа е мястото, където отдел "Аварийно-спасителни дейности" (О "АСД") провежда СНАВР. Началник на обекта за работа е ръководителят на формированието, което изпълнява основната задача.


В хода на СНАВР ръководителят на спасителната група е длъжен да:

1. поддържа непрекъсната връзка с началника на О "АСД" и да се намира на място, позволяващо управление дейността на спасителите;
2. контролира работата и спазването на правилата за безопасни условия на труд;
3. поставя нови задачи на спасителите при изменение на обстановката;
4. се стреми към ефективно използване на малогабаритните средства за механизация;
5. осигурява своевременно снабдяване с необходимите средства за провеждане на СНАВР;
6. осъществява непрекъснатото взаимодействие със силите на единната спасителна система;
7. докладва на началника на отдела за началото, хода и края на спасителните дейности и резултатите от тяхното изпълнение.


След приключване на дейностите при провеждане на СНАВР и завръщане в базите началникът на О "АСД" организира:

1. задължително преминаване на личния състав на медицински преглед при личния лекар;
2. снемане на показанията на личните дозиметри след работа в среда на йонизиращи лъчения и отразяване в дневник;
3. обслужване на техниката и възстановяване на постоянната й готовност (дозареждане с ГСМ, възстановяване на консумативи и др.);
4. попълване на дневника за участие в акции;
5. изготвяне и изпращане на информация до ОКИЦ.

. За управление на СНАВР при бедствия директорът на дирекция "Гражданска защита" в областта издава писмена заповед за всеки конкретен случай. В извънработно време, празнични и поч Преди започване на действията се проверяват възможностите на свързочната техника за осъществяване на връзка при усложнените теренни условия.
ивни дни се оформя предварително подготвена заповед-бланка за СНАВР от ръководителя на дежурната група по разпореждане на директора на дирекцията.

СНАВР при горски/полски пожари
Отделите "АСД" участват в гасенето на големи горски и полски пожари, привлечени по искане на органите на Национална служба пожарна безопасност и защита на населението (НСПБЗН) (областна дирекция ПБЗН). След пристигане на мястото на пожара ръководителят на групата се представя на ръководителя на оперативните действия по пожарогасене (РОД), получава информация за разпространението на пожара - площ и фронт, посока и размери на фланговете, посока на вятъра и др., и получава задача от РОД, свързана с осигуряване или провеждане на пожарогасене.
Извършва се инструктаж на личния състав и се уточнява редът за взаимодействие и получаване на допълнителни задачи от РОД.
Личният състав се оборудва с необходимите средства за работа, индивидуални средства за защита, средства за оказване на долекарска помощ при изгаряне и подръчни средства за пожарогасене - лопати, метли, тупалки и др. Определя се дежурен наблюдател, който да следи за развитието на огъня. Същият незабавно информира личния състав при възникване на опасност от "обграждане" в огнена дъга.

За предотвратяване на нещастни случаи при провеждане на СНАВР в района на бедствието се предвиждат мерки за безопасни условия на труд, които личният състав е задължен строго да спазва.
С цел безопасното провеждане на СНАВР придвижването на техниката, извеждането на поразените и населението се организира по разузнати и обозначени пътища. Опасните места се ограждат и близо до тях се поставят добре видими предупредителни знаци и регулировчици. Забранява се, ако не е наложително, да се ходи по затрупванията, да се влиза в разрушените сгради и съоръжения, да се провеждат спасителни дейности близо до сгради, застрашени от срутвания.