PDA

View Full Version : Светът на миналото



ivcheto007
02-14-2009, 12:26
Трябва ми много спешно есе на тема "Светът на миналото".Дали може да се определи като "добро старо време" или се свързва с нещо лошо.Също трябва да включва нещо за Хайтовото време например, или от "Дервишото семе" или от "Преди да се родя",а може да е и от двете.МНОГО Е ВАЖНО!! :cry:

ivcheto007
02-15-2009, 00:03
Много ми е важно наистина!Моля ви...ако някой може да ми помогне да пише...
Благодаря предварително! :smt045

Tedi4ka
02-15-2009, 01:17
Светът на миналото:’’добро старо време” или “овехтяла дреха”?
(есе)

Миналото се характеризира с онези понякога неканени гости, наречени спомени. Споменът символизира нахлуващото чувство, пробуждащо у нас ту приятни, ту мъчителни емоции. Но отминалото време не се състои само от спомени, идващи и отминаващи. В миналото се крие начинът, по който трябва да живеем и общуваме сега, в настоящето и бъдещето. Отминалото време ни учи да не повтаряме стари грешки, учи ни да гледаме напред, там в светлото бъдеще.
Не можем да наречем миналото “овехтяла дреха”, не можем с лека ръка да забравим и отречем старото време и всичко свързано с него, защото там е бил светът на нашите предци и прадеди. Човек никога не трябва да забравя откъде е тръгнал и затова миналото е важна част от живота ни. Ако забравим отминалото, остаряло време, предците и прадедите си, ще забравим кои сме ние всъщност. Ще се изградим като личности, които не ни приляга да бъдем. Защото на всеки от нас е отредено да бъде себе си и никой друг. Затова са спомените. Понякога те идват неканени, но с цел да ни напомнят кои сме. Има моменти, в които неканеният спомен е изпълнен с мъка и горчилка. Измъчва те, припомняйки неща, които дълго време си се опитвал да забравиш. С неканения спомен сякаш се връщаш в онзи стар и далечен свят и втори път преживяваш миналото. Но въпреки всичко това, спомените те карат да стъпиш здраво на земята и да запомниш, че трябва да бъдеш единствено себе си.
Не можем и напълно да твърдим, че миналото е “добро старо време”, защото вески един от нас е имал както и щастливи, така и тъжни моменти. Не винаги миналото е изпълнено с мигове на радост. Съществуват и моменти на скръб и болка, моменти, които би искал да забравиш. Това не означава, че непременно трябва да пренебрегнеш миналото или пък да живееш само с тъжни спомени и вина за стари и непоправими грешки. Миналото си е минало! То вече е назад, далеч от теб! Сега в настоящето трябва да живееш, както в старото време не си успял.
Не трябва да се срамуваме от миналото, да загърбваме старите спомени и най-вече: да забравяме кои сме! Не винаги миналото е низ от щастливи моменти и не винаги ти дава повод за гордост. Но искаш или не, ти си част от него и живееш с него. Спомените, неканени или канени, символизират отминалото време. Не можеш да ги спреш и да застанеш пред природата, защото тя те е създала, такъв какъвто трябва да бъдеш!!!
Споменът е неизменна част от нас самите и ние се нуждаем от него, за да стопля дните ни, да осветява бъдещето и да припомня произхода ни. Но не трябва да се оповаваме само на него и да го приемаме като даденост. Спомените не са целият ни живот! Трябва да гледаме напред и да запомним, че ако всеки от нас се потруди и даде нещо малко от себе си, нищо няма да е такова, каквото е било.Само ние можем да променим настоящето и да изградим бъдещето!!!

Tedi4ka
02-15-2009, 01:17
Светът на миналото: "доброто старо време" или "отесняла дреха"
(есе)

Светът на миналото е неотделима част от настоящето ни, независимо дали е било щастливо или изпълнено с болка и тъга. За мен миналото е и винаги ще бъде "доброто старо време", независимо от обстоятелствата и никога няма да го възприемам като "отесняла дреха". В миналото научих много неща за живота, осъзнах коя съм в този свят, какво ме кара да се чувствам истински щастлива и ценностна личност. Сблъсках се с какво ли не, имах възможност да усетя обичта на хората около мен, както и предателството на други. Но и в двата случая ми помогнаха до известна степен - научиха ме да не се поддавам на чуждото влияние и да бъда просто себе си. Осъзнах, че времето лети неусетно и трябва да се наслаждавам на всеки миг. Не мога да отрека, че искам да върна част от миналото си и да забравя друга, но в един момент усещам, че нищо не е вечно и не мога да очаквам нещо или някой винаги да е до мен. Не съжалявам за нищо сторено и няма да съжалявам. Може би за повечето хора моето поколение сме твърдоглави и безотговорни, но всяко време има своите принципи и морални норми и ако преди е било едно, то сега нещата са коренно различни. Като се замисля, не познавам много хора, които биха дали всичко, за да забравят миналото си и никога повече да не се сещат за него. За тях може би то е просто една "отнесена дреха", от която вече нямат полза и биха искали да я зъхвърлят някъде. И честно казано не разбирам тези хора. Възможно ли е да отричаш и мразиш нещо, което преди си ценил и обичал? Не, аз не мисля, че е възможно. Въпреки, че съм наранявана от много хора, аз никога не съм запазвала лоши спомени за тях. Опитвам се да си представям само хубавите моменти, прекарани заедно. И затова аз считам миналото си за "добро старо време". За пореден път си казвам, че съм безкрайно щастлива не за друго, а поради факта, че не съм лишена от спомени, които за мен остават запомнящи се за цял живот, които ме научават да се справям с проблемите в живота и да бъда по-силна. Научих се да измервам живота не в милионите вдишвания въздух, а в моментите, които спират дъха ми. Да правя всичко възможно да запазвам най-хубавите спомени, защото с тях се живее по-добре. И накрая отново ще кажа, че миналото за мен е добро старо време, което винаги ще бъде в сърцето ми!!!

ivcheto007
02-15-2009, 10:44
Tedi4ka , благодаря ти мноооогоо!!! :-) :-) :-)