PDA

View Full Version : Съчинение на тема"На кого бих простил/а"



puhi14
02-15-2009, 09:02
ЗДравейте,съфорумци! :-)
Знаете,че на празника Сирни Заговезни хората искат прошка помежду си. :) Та...Имам да пиша съчинение на тема"На кого бих простил/а".
Искам помощ за повече идеи.Има много хора,които са ме наранили и бих им простила,но не желая да си изливам душата пред целия клас.НАхвърлих набързо няколко най-общи изречения:че бих простила на приятелите си,на сечейството и.т.н.,защото всеки поискал прошка е истински човек.След като го написах осъзах,че е прекалено малко.... :? Моля ви,ако някой има още идеи да ги напише. :( ЗА утре ми е.... :smt120
Благодаря предварително!

adrenalinkavt
02-15-2009, 20:06
Прошката

Прошката е личен избор, избор на сърцето, който върви срещу спонтанния инстинкт да се отвърне на зло със зло.Тази възможност е сравнима с любовта към Бога, който ни приема въпреки греховете ни, и висш израз е прошката на Христос, който се е молил на Кръста: "Отче!Прости им, понеже не знаят що правят." Прошката има божествен произход и божествени измерения.
Мотивът за прошката се среща в притчата за Блудния син. Пробуждането от греховността настъпва по необикновен начин у човека. То се свързва с волята му да прекрати стария начин на живот. Тогава се случва нещо, което разтърсва човека и го събужда. Подобно нещо преживява Блудния син, когато започва да се храни с рожкове - плодове от дърветата в Палестина, с които се хранели животни и бедни хора. Въпреки своето падение Блудният син успява да стабилизира емоционалното си състояние, да преоцине миналото си и да пожелае друг живот.
Заслужава похвала този, който успее да достигне този нравствен връх, недостъпен за мнозина. Такъв човек се е преборил със злото, но колко струва вътрешната му борба, никой не знае. Пробуждането на съзнанието у човека и готовността му да се промени е нещо много важно. Опитът показва също, че в живота преуспяват само тези, които имат кураж да признаят грешката си, да молят за прошка.Обратно, хората, които никога не се извиняват, забавят духовния си растеж, който е несъвместим с моралното упорство.
Понякога много по-достоен се оказва грешникът, който изповядва греха си и се разкайва, от този, който не е сгрешил. В мъката си Блудният син проговорил със сърцето си: "Татко, сгреших против небето и пред тебе и не съм достоен да се нарека твои син" и достигнал величието на човек, който търси помирение с Бога. Тази е едната страна на промяната, тя е на сгрешилия човек. Другата се представя от оскърбения.
От притчата разбираме, че бащата, който уважил волята на сина си и страдал много за него, не спрял да чака завръщането му. Бащата отдалече забелязал изстрадалия си син, домъчняло му, в сърцето му пламнала милост и "като се затекъл, хвърлил се на шията му и го обцелувал".Огромна била радостта на бащата, заради завръщането на сина, когото смятал за изгубен или мъртъв.Бащата не изчаква пристигането на сина, нито извиненията му, но тръгва да го посрещне и с прегръдката си му прощава, преди да е бил помолен за това. Така прощават само Бог и добрият човек.
Тази притча разкрива два необикновени образа: на грешник, който желае да се промени, и на оскърбен баща, който прощава, защото обича.
Прошката като мотив присъства в някои произведения на българската литература. Например, "На прощаване" от Христо Ботев. Цялото стихотворение е една молба за прошка на лирическия герой – борецът за свобода, към майката. Той е избрал трудния път на борбата пред възможността да си остане вкъщи и безучестно да гледа «турчин, че бесней над бащино ми огнище".Този път може да му донесе слава, но и смърт. Той иска прошка за мъката, която ще причини. Героят е категоричен при избора си и очаква подкрепа и разбиране от майката.
Прошката е свързана с прозрението, с осъзнаването на греха. За да стигне до прозрение, човек трябва да премине през страдание и изкупление. Това е включено в творбата на Никола Вапцаров - "Песен за човека". В това произведение лирическият говорител «разказва» история за един човек, извършил много голям грях -отцеубийство. По-късно той осъзнава огромната си вина, става му по-леко и вече с песен посреща справедливото си наказание. С тази история лирическият говорител иска да убеди «дамата», че всеки човек може да се промени към по-добро и да достигне прозрението след извършения грях, но за това е нужно вяра и желание за борба.
С желание за прошка е свързано и духовното пътуване към дома на лирическия герой от "Скрити вопли" на Димчо Дебелянов. Той е «загърбил» бащината къща, майката, за да поеме своя път в живота и сега търси опрощение за това. Да прекрачи прага на родния дом, да бъде посрещнат от любящата си майка и смирен да поиска утеха и прошка от нея "впил морен поглед в старата икона", е най-съкровената мечта на героя самотник, ненамерил разбиране и утеха в делничната суета.
Хората обичат да осъждат другите за греховете им и много рядко се замислят дали те самите не са вършили същото. Според християнското вярване "Грехът не е вина, а болест и вярата е изцелението". Затова не бива да засипваме грешника с тежки обвинения, да усилваме чувството му за падение. Трябва да уважаваме достойнството на този, който е сгрешил. Не можем да съдим някого за грешките му, защото ние самите не сме безгрешни.
Да простиш на ближния си - това е освобождение. Едва когато го извършим, виждаме, че сме се притеснявали напразно за достойнството си, напразно сме си мислили, че прошката е поражение. Много по-недостойно е да таиш в себе си озлобление и желание за отмъщение.
Да отидеш при другия човек, за да му кажеш "прощавам ти" или "прости ми". Нищо не е по-естествено от това между две Божии създания, временно пребиваващи на тази земя.
Единствено недостатъците ни са били причина да си мислим, че това е невъзможно.



или


Сила или слабост е да простим
(съчинение разсъждение)

Всички хора грешат. И то постоянно. А полу-
чават ли и трябва ли да получат прошка? Трябва ли да простим? Някои хора смятат, че да простиш е слабост, а други са на мнение, че само силен човек може да прощава слабостите на другите. Често пъти пък се чудим дали не прощаваме на този, който не заслужава или просто не иска да получи нашата прошка! И отново се питаме слабост ли е да простим? Едни го правят, защото твърде лесно се примиряват с чуждите грешки, а други пък са твърде неприми-рими и строги дори и към най-дребните грешки. Ако обаче не прощаваме на този, който е сгрешил, може би той няма никога да се разкае истински. Но не може просто и да казваме “няма значение”, без да сме чули поне едно извинение, което всъщност не е кой знае колко много.
Може ли опрощението да е сила? Да, може! Не е лесно да преглътнеш грешката на някого, било то в името на приятелството или просто заради добрите взаимоотношения. Макар и обидата да остане у нас, сгрешилият ще се чувства по-спокоен, ще му е по-леко на душата. А заслужава ли го той? Поставете се на негово място! Представете си, че вие волно или неволно, мислейки, че правите нещо добро, направите някому зло. Няма да се успокоите, докато не получите прошка.
Но в случаи, когато грешките станат система, трябва да бъдем силни и да покажем на другия, че е преминал границата и трудно може да му бъде простено. И така, грешката и прошката са взаумно свързани. Човек, прощавайки, може да сгреши и грешейки – да прости.