ncuxapa93
02-15-2009, 11:29
Реших да пусна тази тема просто за информация за другите. Който иска да я чете, който не .. просто да я подмине
Пъпна херния
На латински език:Hernia umbilicalis.
На английски език:Umbilical hernia.
Определение: Пъпната херния представлява излизане на коремни органи, покрити с париетален перитонеум през пъпния пръстен.
Етиология:
І. Причини от общ характер:
1. Предразполагащи фактори: пол, възраст, наследственост, телосложение, охраненост.
2. Предизвикващи фактори: повишаване на вътрекоремното налягане при физическа работа, напъни за микция и дефекация, кашлица, плач.
ІІ. Причини от локален характер: особености в анатомичното устройство на пъпа.
Анатомия: Пъпът (umbilicus) представлява една вдлъбнатина, в дъното на която се намира възвишение. Хлътването се обуславя от липсата на мастна тъкан и плътното срастване на кожата за ръбовете на пъпния пръстен – annulus umbilicalis. У плода пъпният пръстен е изпълнен с пихтиеста ембрионална съединителна тъкан, през която преминават пъпната вена и пъпните артерии. След раждане и превързване на пъпната връв съдовете закърняват, тяхната адвентиция се разраства и сраства както с пръстена, така и с кожата. В горния участък на отвора, където се намира остатъкът от пъпната вена, остава малко пространство, в което липсва здрава подложка от съединителна тъкан. То е покрито отвътре само от напречна фасция и представлява най-слабото място в областта на пъпа. При повишаване на вътрекоремното налягане то се разширява и през него се изтласкват коремни органи. Образува се пъпна хепния.
Елементи на хернията:
1. Херниален отвор – отвора на коремната стена, през който преминава херниалния сак.
2. Херниален сак – образува се чрез пролабиране на париеталния перитонеум през херниалния отвор в подкожието. Представлява тънка, прозрачна ципа, покрита с плосък епител. Може да има най-различна форма – крушовидна, конусовидна, кълбовидна и др. Херниалният сак се състои от шийка, тяло и дъно.
3. Херниално съдържима – най-често в херниалния сак попадат тънко черво, което е с дълъг мезентериум и е лесно подвижно, голямо було, по-рядко дебело черво (цекум, сигма) и др.
Видове: Различават се пъпна херния при малки деца (hernia umbilicalis infantum) и пъпна херния при възрастни (hernia umbilicalis adultorum).
Клинична картина:
І. Пъпна херния при малки деца. Тя е истинска херния с перитонеален сак и е покрита с кожа. Възниква след 6- месечна възраст. При деца, които страдат от колики, плачат много, напъват се поради кашлица, запек, пъпният пръстен постепенно се разширява и се оформя като херниален отвор. Херниалният сак е малък, има големина на череша до орех. Съдържа оментум или тънкочревни гънки. Пъпната херния може да причини коликообразни болки. Тя се вижда като малка кръгла подутина, която лесно се репонира в легнало положение и тогава се опипва пъпният пръстен, който пропуска въведения в него показалец. Кожата на пъпа може да бъде изтънена и разтегната.
ІІ. Пъпна херния при възрастни. Среща се обикновено при жени след 30-годишна възраст. За възникване на пъпна херния значение имат честите раждания, затлъстяването, някои заболявания като асцит, перитонит и др. Пъпната херния може да достигне огромни размери – до човешка глава и повече. Болните се оплакват от тежест в коремната област, болка, теглене в кръста. Често възникват прояви на субилеус – гадене, повръщане, подуване на корема.
Херниалният сак е задебелен и срастнал с изтънената кожа над него, с която образуват една торба с няколко камери – пъпната херния е многокамерна. Поради срастванията често настъпва заклещване (инкарцерация). Други усложнения са абсцес, флегмон.
Лечение:
І. Лечение на пъпна херния при малки деца:
1. Консервативно лечение. Херниалното съдържимо се репонира и се задържа чрез специална превръзка с лейкопласт. Тази превръзка се държи 1-2 седмици, а при големи деца – до 4 седмици, като периодично се сваля, за да не настъпи мацерация на кожата. Няколко пъти през деня децата трябва да лежат по корем за подобряване на тонуса на коремната мускулатура. Провежда се лечение на всички заболявания, които водят до повишаване на вътрекоремното налягане.
Тези хернии се самоизлекуват до 1-2-годишна възраст. Затова консервативното лечение продължава до 2-рата година. Необходимо е търпение.
2. Оперативно лечение. При неуспех от консервативното лечение до 2-годишна възраст се пристъпва към оперативно.
ІІ. Лечение на пъпна херния при възрастни. Лечението е само оперативно.
ето и линк от къде съм взел инфото --> http://arsmedica.bg/bg/illness/c_id/2519/subprm/surgery/alpha/0.html
( Само да поясна че това е просто един вид херния има още доста. Който иска да поства инфо за другите.. на мене тази ми хареса поради лични причини :) )
Пъпна херния
На латински език:Hernia umbilicalis.
На английски език:Umbilical hernia.
Определение: Пъпната херния представлява излизане на коремни органи, покрити с париетален перитонеум през пъпния пръстен.
Етиология:
І. Причини от общ характер:
1. Предразполагащи фактори: пол, възраст, наследственост, телосложение, охраненост.
2. Предизвикващи фактори: повишаване на вътрекоремното налягане при физическа работа, напъни за микция и дефекация, кашлица, плач.
ІІ. Причини от локален характер: особености в анатомичното устройство на пъпа.
Анатомия: Пъпът (umbilicus) представлява една вдлъбнатина, в дъното на която се намира възвишение. Хлътването се обуславя от липсата на мастна тъкан и плътното срастване на кожата за ръбовете на пъпния пръстен – annulus umbilicalis. У плода пъпният пръстен е изпълнен с пихтиеста ембрионална съединителна тъкан, през която преминават пъпната вена и пъпните артерии. След раждане и превързване на пъпната връв съдовете закърняват, тяхната адвентиция се разраства и сраства както с пръстена, така и с кожата. В горния участък на отвора, където се намира остатъкът от пъпната вена, остава малко пространство, в което липсва здрава подложка от съединителна тъкан. То е покрито отвътре само от напречна фасция и представлява най-слабото място в областта на пъпа. При повишаване на вътрекоремното налягане то се разширява и през него се изтласкват коремни органи. Образува се пъпна хепния.
Елементи на хернията:
1. Херниален отвор – отвора на коремната стена, през който преминава херниалния сак.
2. Херниален сак – образува се чрез пролабиране на париеталния перитонеум през херниалния отвор в подкожието. Представлява тънка, прозрачна ципа, покрита с плосък епител. Може да има най-различна форма – крушовидна, конусовидна, кълбовидна и др. Херниалният сак се състои от шийка, тяло и дъно.
3. Херниално съдържима – най-често в херниалния сак попадат тънко черво, което е с дълъг мезентериум и е лесно подвижно, голямо було, по-рядко дебело черво (цекум, сигма) и др.
Видове: Различават се пъпна херния при малки деца (hernia umbilicalis infantum) и пъпна херния при възрастни (hernia umbilicalis adultorum).
Клинична картина:
І. Пъпна херния при малки деца. Тя е истинска херния с перитонеален сак и е покрита с кожа. Възниква след 6- месечна възраст. При деца, които страдат от колики, плачат много, напъват се поради кашлица, запек, пъпният пръстен постепенно се разширява и се оформя като херниален отвор. Херниалният сак е малък, има големина на череша до орех. Съдържа оментум или тънкочревни гънки. Пъпната херния може да причини коликообразни болки. Тя се вижда като малка кръгла подутина, която лесно се репонира в легнало положение и тогава се опипва пъпният пръстен, който пропуска въведения в него показалец. Кожата на пъпа може да бъде изтънена и разтегната.
ІІ. Пъпна херния при възрастни. Среща се обикновено при жени след 30-годишна възраст. За възникване на пъпна херния значение имат честите раждания, затлъстяването, някои заболявания като асцит, перитонит и др. Пъпната херния може да достигне огромни размери – до човешка глава и повече. Болните се оплакват от тежест в коремната област, болка, теглене в кръста. Често възникват прояви на субилеус – гадене, повръщане, подуване на корема.
Херниалният сак е задебелен и срастнал с изтънената кожа над него, с която образуват една торба с няколко камери – пъпната херния е многокамерна. Поради срастванията често настъпва заклещване (инкарцерация). Други усложнения са абсцес, флегмон.
Лечение:
І. Лечение на пъпна херния при малки деца:
1. Консервативно лечение. Херниалното съдържимо се репонира и се задържа чрез специална превръзка с лейкопласт. Тази превръзка се държи 1-2 седмици, а при големи деца – до 4 седмици, като периодично се сваля, за да не настъпи мацерация на кожата. Няколко пъти през деня децата трябва да лежат по корем за подобряване на тонуса на коремната мускулатура. Провежда се лечение на всички заболявания, които водят до повишаване на вътрекоремното налягане.
Тези хернии се самоизлекуват до 1-2-годишна възраст. Затова консервативното лечение продължава до 2-рата година. Необходимо е търпение.
2. Оперативно лечение. При неуспех от консервативното лечение до 2-годишна възраст се пристъпва към оперативно.
ІІ. Лечение на пъпна херния при възрастни. Лечението е само оперативно.
ето и линк от къде съм взел инфото --> http://arsmedica.bg/bg/illness/c_id/2519/subprm/surgery/alpha/0.html
( Само да поясна че това е просто един вид херния има още доста. Който иска да поства инфо за другите.. на мене тази ми хареса поради лични причини :) )