Трябва ми за утре съчинение разсъждение на тема - Драматизмът на времето в разказа на Иван Вазов "Една българка" :( :( :? :? :? 8-[ 8-[ ](*,) :-k
adrenalinkavt
02-15-2009, 18:57
Разказът на Иван Вазов “Една българка”пресъздава героизма на една обикновена жвна. Тя устоява на изпитанията , преодолява многото препятствия в името на доброто. Баба Илийца впечатлява със своето поведение и с качествата си. Втората среща на старата жена с момъка разкрива силата на нейния характер и нравственото й величие.
В отношението на баба Илийца към бунтовника се разкриват прекрасните й качества като майка и християнка . Тя проявява доброта , състрадание,майчина милост и жалост. Селянката е загрижена за момъка , който се е жертвал за своя народ. Старата жена е готова да го приюти у дома си , което разкрива нравствената й сила, доблест и благородство. Като му помага , тя изпълнява своя човешки и патриотичен дълг. Баба Илийца извършва нравствен подвиг като се грижи за момъка в момент на най-голямо лично страдание. Челопеченката се изявява като истинска християнка и българка с богата и щедра душа.
Решена да помогне на бунтовника, баба Илийца напуска манастира . Старата жена проявява смелост, целеустременост и непоколебимост. Борбата с кола е кулминация в разказа. Челопеченката проявява воля , нравствена сила. Решена да ипълни обещанието си, баба Илийца преминава сама реката с ладията . Срещата й с четника разкрива нейната майчина грижовност, съобразителност и деликатност. Затвърждава се представата за нейната доброта и милосърдие, за близостта и доверието между двамата. Баба Илийца веднага дава на бореца за свобода хляба и дрехата. Тя проявява деликатност , превъзмогва любопитството и вървят мълком. С открадването на дрехата старата жена извършва грях. Челопеченката съзнава това, но поставя живота на бунтовника и дълга си над всичко . В този момент тя се проявява като истинска християнка и помага на нуждаещия се. Бунтовникът се досеща за трудностите , признателен е и трогнат от грижите на баба Илийца. Той й благодари “покъртен”, което подсказва силните му чувства. Момъкът се доверява на челопеченката. Още при първата среща разбира, че тя е добра , отзивчива и я чака с надежда и вяра . Бунтовникът споделя с нея кой е и от къде идва. Това е внушение за доверие и за създалата се близост между тях.
Баба Илийца го слуша със съпричастие, съпреживява мъката и болката му. Майчиното отношение проличава във всеки нейн жест и дума- взима пушката , подкрепя го, насърчава го. Обръщенията : “мамче”, “синко” подсказват нейните чувства. Затвърждава се впечатлението за добротата на баба Илийца, за нейното християнско милосърдие. Тя е загрижена за бунтовника , приема го като близък, като свой син.
Израз на доверието на момъка е въпросът му: “Къде ще се дяна, бабо, сега?”.Този въпрос съдържа неговата мъка и безизходица , нуждата да намери убежище. Баба Илийца за него е единствена опора и надежда . Той вярва в нейната доброта и в желанието да му помогне. Обръщението: “бабо” разкрива уважение, близост.
Отговорът на старата жена :”Как къде? Ами у дома!” е спонтанен , искрен, разкрива богатството на нейната душа , нравствената сила и човешка доблест. Да приюти бунтовника у дома си баба Илийца приема като нещо естествено , подразбиращо се.Като християнка и българка селянката не може да постъпи по друг начин, не може да изостави момъка , жертвал се за свободата на своя народ. Баба Илийца съзнава риска ; “Хората са наплашени сега и ме изгарят жива, ако усетят...”. Въпреки опасността тя действа решително, проявява себеотрицание. Решението на героинята е проява на състрадание , християнско милосърдие и чувство за патриотичен дълг. Челопеченката възхищава със своята решителност и човешка доблест.
Бунтовникът е развалнуван, трогнат. Той благодари, прекланя се пред нейната доброта и майчина всеотдайност. Четникът е изненадан: “Истина ли?”. Той съзнава опасността и риска, знае, че няма право да иска от селянката такава жертва. Младият човек й благодари : “Бабо, благодаря ти...”. Той се навежда и й целува напуканата ръка. Думите и жестът му разкриват благодарност и признателност- чувствата , натрупали се в душата му от мига на първата им среща. Диалогът между двамата е кратък, но характеризира героите. Бунтовникът е развалнуван, признателен на баба Илийца , която от своя страна проявява съчувствие и състрадание към всички борци за свобода.
По- нататъшното поведение на челопеченката разкрива нейната грижа и тревога за бунтовника, желанието й да му помогне. Ведната ръка държи детето и пушката, ас другата го подкрепя, насърчава го. Тя е разтревожена , защото се съмва. Вазов убедително внушава нейната всеотдайност и желание да спаси бунтовника. Изразът: “да имаше крила, щеше да го вземе и да хвръкне с него” е потвърждение за това. Решението да се върне вечерта е израз на грижа за бунтовника, а не за себе си. Баба Илийца проявява нравствена сила и себеотдаване, ръководи я единствено грижата за четника.
Героинята се извисява до нравствения героизъм- грижи се за бунтовника, дори когато изживява най- голяма лична трагедия. Баба Илийца удивлява с нравствената си сила и чувството за човешки и патриотичен дълг. Тя мисли, че детето е мъртво – изживява мъка. Страданието й е изразено с глаголите: “ изплака”, “вайкаше” и с възклицателните изречения. Бунтовникът е смаян от нещастието на старата жена , съзнава, че не може да очаква помощ от нея и безнадежно се отдалечава в гората. Баба Илийца е съкрушена като майка , но остава българка с будно чувство за човешки и християнски дълг. Думите й: “Момче, крий се хубаво” са емоционална кулминация в разказа.
Този период на разказа затвърждава предатавата за майчината всеотдайност и християнско милосърдие , за благородството на българката. Баба Илийца преодолява трудностите, пренебрегва риска, превъзмогва личното нещастие, за да помогне на момъка . Действията й са спонтанни, искрени, издават решителност, доброта, отзивчивост. Тя помага на четника и изпълнява своя човешки и патриотичен дълг, впечатлява с богатата си и щедра душа.