Изтеглете ми това [Архив]

TEARS

02-15-2009, 16:32

Една българка във време на изпитания
Съчинение разсъждение върху I и II
част на разказа „Една българка”
от Иван Вазов

В разказа „Една българка” Иван Вазов пресъздава скромния героизъм на обикновена българска жена.В заглавието на творбата се съдържа известна двузначност-героинята е българка от епохата преди Освобождението,но тя не е една от многото уплашени и примирени с робството жени.Силният дух и нравствените добродетели на баба Илийца придават на поведението й нещо изключително и определението „една” се превръща в синоним на истинска българка.
Художествените събития в разказа се развиват на фона на сложна историческа обстановка.Дните след потушаването на Априлското въстание и след разгрома на Ботевата чета са време на своеобразна проверка за зрелостта на българския дух.Една неочаквана среща с преследван от властта бунтовник се превръща в изпитание за скромната челопеченка Илийца.Изпитание за силата на нейната воля,милосърдие,всеотдайно ст,за способността й да обича и да отстоява своята обич,да се бори с препятствията по пътя си,за да следва своята мисия.
В началото на разказа Иван Вазов-с присъщия си стремеж към достоверност,конкретизира времето и мястото на сюжетното действие.Лаконично представените исторически сведения създават внушение,че българският народ преживява тежки дни след неуспешния опит на четниците да предизвикат въстание във Врачанския край: „Следобед на 20 май 1876г.,ден,в който Ботевата чета беше разбита при „Волът” във Врачанския балкан…на левия бряг на Искъра,срещу Лютиброд…”.Гневът на поробителите и страхът на „раята” характеризират това размирно време.Сноват „шумни потери”,войници дебнат за „подозрителни лица”.Мъжете не смеят да излязат от домовете си,край реката има само жени.Пристигат две турски заптиета,чието поведение е типично за представителите на тази тиранична власт.Те блъскат жените,които очакват ладията,размахват бич,псуват,обиждат: „Назад, свини гяурски!Бягайте!”Речевата характеристика допълва впечатлението за грубото им и презрително отношение към българите.На фона на всеобщия робски страх и примирение ярко се откроява образът на една жена ,която е преживяла преди това своята съдбовна среща с преследвания от потерите Ботев четник.И може би неслучайно само нея Хасан ага назовава по име,защото е различна от останалите селянки и я е запомнил от предишните си посещения в нейното село.
Писателят въвежда героинята в повествованието внезапно.Поведението и речта й са в контраст както с грубостта на заптиетата така и с малодушието на лютибродчанките.Изплашени, жените мълчаливо и безропотно тръгват
обратно през нивите.А баба Илийца решително се обръща към Хасан ага с думите: „Аго,чекай,чекай,молим те!...”.В речта й има молба,но има и борбеност,подчертана чрез повторението на подбудителния глагол „чекай”.Челопеченката моли,без да проявява неуважение,но и без да се унижава.Тя не обръща внимание на обидното и пренебрежително отношение на заптието към нея и внучето й: „Къде носиш тоя червей!”.Илийца преглъща обидите,защото в момента има по-важна цел.Тя е вече мотивирана да спаси два живота-както става ясно в ретроспекцията във втори епизод.Грубостта на събеседника й за нея е изпитание,на което отговаря с благословия: „Бог да ти даде здраве,на теб и на децата”.Мъдрата жена се докосва до най-съкровеното чувство в душата на противника си в спора-бащиното.Добра християнка,тя се уповава на Божието милосърдие и дори обещава да се помоли в манастира и за Хасан ага.От силната вяра,която Илийца носи дълбоко в сърцето си,вероятно идва убеждението й,че и най-злият човек може да бъде склонен да направи добро,ако се намери път към душата му.
Пестеливо изграденото портретно описание допълва впечатлението, добито от речевата характеристика на Илийца: „Тя беше жена около шейсетгодишна,висока,кокал еста,мъжка на вид”.Представена само с няколко ярки щриха,външността на челопеченката загатва отличителните й черти: борбеност,решителност,силн а воля,неприсъща на повечето от жените,издръжливост.В погледа й има „голяма тревога”,която се дължи на майчинската й всеотдайност и на чувството й за отговорност,след като е поела ангажимент пред бунтовника да му помогне.Селянката пристига на брега на Искъра „тичешката”,а след разрешението на заптието, „чевръсто” скача в лодката.Наречията,с които авторът си служи,загатват съхранените й физически и духовни сили.
Решителната българка е вътрешно убедена във важността на своите мотиви,затова и речта й е убедителна-тя успява да склони заптието да я пусне в ладията.Детайлите от описанието на привечерния пейзаж,с които завършва тази част от произведението,загатват новите изпитания,очакващи героинята: „…и тя заплува по тъмния Искър,сега придошъл голям от дъждовете и къдраво-сребърен от вечерните лучи на слънцето,което през облаци отиваше да се закрие зад канарите…”.Според митологичния модел на света,реката е гранично пространство,подлагащо личността на изпитание.В символичен план с предстоящите премеждия на селянката могат да бъдат свързани и такива детайли,като мътната вода,залеза,облаците,канар� �те…
Изпитанията за Илийца са започнали далеч преди тя да пристигне „тичешката” на брега на Искъра. „От две недели насам” е болно двегодишното й рано осиротяло внуче.Обичта и чувството за дълг към него подтикват възрастната жена да тръгне към манастира „Пресвета Богородица”.Тя има реална представа за размирното и опасно време,но се уповава силно на Божията помощ и на милосърдието на Богородица-най-почитаната покровителка на семейството в народните представи.Горещата молитва,с която баба Илийца бърза към Черепишкия манастир,съответства на силната й вяра,на любовта към осиротялото дете и на непоколебимото решение да направи всичко за него: „По-скоро!Дано света Богородица даде помощ…”.Това нейно пътуване към Божия храм е метафора на човешкия стремеж за спасение.
В живота на човека са неизбежни неочакваните събития,които изискват бързо решение.Съдбовно значение за баба Илийца има срещата й с непознатия момък в церовата гора.Във вълшебните приказки гората обикновено е място на изпитание за силата,съобразителността и благородството на добрите герои.Във времето на националноосвободител-
ните борби гората се превръща от скривалище за разбойници в убежище за най-храбрите синове на България.След естествената първоначална уплаха челопеченката веднага съобразява: „От ония е,дето ги гонят сега!”.И тя вече мисли повече за него,отколкото за себе си,затова не се страхува да обещае помощ на преследвания от властта бунтовник.Така Илийца издържа изпитанието и това косвено я приобщава към храбрите,към истинските българи.
Срещата на възрастната жена с Ботевия четник съвсем целенасочено е представена чрез ретроспекция във втори епизод.След като вече е запознал читателите си със своята героиня,авторът разширява представата за нейната решителност и всеотдайност.Илийца без колебание откликва на отчаяната молба на измъчения млад човек: „Бабо,хляб!Умирам от глад!”.Тя му дава намиращите се в торбата й сухи корички,но с това не смята,че е изпълнила дълга си към изпадналия в беда момък.В него тя вижда преди всичко страданието,усеща го с майчиното си сърце-добро и милостиво: „Не може,синко,не може!”-каза му тя,гледайки милостиво измъченото му лице…”.
Детайлите от портретното описание на героинята и от речта й загатват нейната чувствителност.Два пъти повтореното обръщение „синко” внушава,че майчинското й чувство е свързано не само с внучето й,което е нейна родна кръв,но и с този доскоро непознат момък.Затова тя го предупреждава да не слиза в селото,станало по-опасно място и от гората в размирно време,и му обещава да се върне и да му донесе хляб и други дрехи.На пръв поглед обикновена селянка,Илийца всъщност е необикновена жена-благородна,щедра,всеотдайн а.За нея не е достатъчно да направи,каквото може-тя иска да направи всичко,което е по силите й!
Срещнала веднъж бунтовника,баба Илийца остава вярна на себе си и в същото време се променя.Нейните мотиви да стигне до Божия храм сега стават още по-наложителни,по-благородни.Пътят й към Светата обител се превръща в път към доброто и към надмогване на робския страх.Вътрешният монолог на героинята разкрива непоклатимата й вяра,че добрите дела винаги се възнаграждават: „Беки и бог се умилостиви и поживи детето”.Но не само заради внучето си тя е готова да помогне,а и защото изпадналия в беда момък е българин,християнин,защото е страдащо човешко същество.Молитвата за болното внуче,с която Илийца тръгва от селото си,прераства в молитва и за бунтовника: „Света Богородичке,помогни ми…,божичко,закрили го,българин е,тръгнало е за християнска вяра курбан да става”.Майката,християнка� �а и българката у Вазовата героиня органично се сливат в един цялостен и убедителен образ.
Състраданието,християнска� �а жертвоготовност и родолюбието пораждат неподозирани сили у възрастната жена.Тя тръгва към манастира целеустремено,за да спаси, „ако даде бог,два живота”.С помощта на хиперболата-„тя бързаше с утроена сила”,авторът разкрива голямото желание на челопеченката да стори добро.Благородните мотиви придават изключителност на поведението й,превръщат я в истинска българка.
Да изпълни човешкия си и християнски дълг-това означава за Илийца да направи добро.Постъпките й в смутното и тревожно време на изпитания я отличават от изплашените и,робски примирени сънародници.В образа на своята героиня Вазов въплъщава онзи силен и възвишен дух,с помощта на който народът ни преминава през вековете на мъки и изпитания,запазвайки своята вяра,народност и добродетели.