Не знам как да кажа на наще че искам да живея с него

[bub1to]

Та сега не може да се каже че имам проблем просто искам да чуя съвет. Значи с приятелят ми сме заедно от 3 години и наистина през това време сме били постоянно заедно и мога да кажа че сме адски близки.Решили сме да се преместим да живеем заедно. Проблемът не е финансов нито пък че не сме сигурни дали наистина го искаме но просто се притеснявам как ще кажа на родителите си .... :( Много често разчитат на мен а пък и баща ми е тираджия и се притеснявам от това как ще реафират. Разбирасе познават момчето и го харесват както казах вече не сме заедно от скоро а и имаме сериозна и стабилна връзка ..... Наистина аз смятам че съм готова за това но се притеснявам от мнението на родителите ми ......а й колкото да е ми е мъничко притеснено. Та сега дайте съвет мнение какво да направя?

Moderated by slun4ice
т.7 от правилника

[roadrunner]

Щом не сте заедно от скоро,значи и родителите би трябвало да го познават..Сигурна съм,че ако харесват момчето и то е свястно,няма да имат нищо против.Това е голяма крачка в живота на един млад човек-да се отдели от семейството си,с което е живял цял живот.Предполагам,че ако си навършила 18 няма да ти правят проблеми,но ако си по-малка може и да си наложат мнението

[soul1199]

na kolko si?spored men,6om go poznavat roditelite ti,ne bi trqbvalo da ima nqkakuv problem

[angelcheeee_93]

Щом си се решила към такава крачка навярно имаш 18 години.
НЕ се притеснявай да говориш с тях за това.На всеки му идва времето рано или късно.МОже би ще им стане мъчно,че щерка им ще се откъсне от бащиното огнищо,но просто такъв е живота! :)

[kypo]

все повече се убеждавам че днешната младеж няма никакви мечти... за какво ще си съсипеш живота като ще живееш с някой, тва ще направи връзката ви супер битова и дребнава. ще се провали всичко и ще загубиш ценни години от живота си прекарани с човек който ще откриеш че не е за теб. а не дай си боже и да се ожениш на тия години и да пропилееш младостта си по най-глупавия начин - забита с един човек! сега света е твой, има толкова възможности, толкова живот пред теб... но ти си решаваш

поне аз така си мисля, след като се осъзнах след една много сериозна врзка и много разбити на пух и прах мечти, обещания и планове. точно като теб мислих за съжаление, но сега ми дойде акъла

[bub1to]

Да естествено че родителите ми го познават. Просто незнам как точно да им обясня че ще ги напусна.... някак ми се струва странно. Куро..... незнам какво да ти кажа ..... защо смяташ че едва ли не така ще проваля живота си ? Не сме заедно от вчера че да е прибързано решение. Плюс това аз си имам амбиций и изобщо за брак не може да се говори докато не завърша изцяло образованието ми и той много добре знае това а и дори той иска същото.

[angelcheeee_93]

все повече се убеждавам че днешната младеж няма никакви мечти... за какво ще си съсипеш живота като ще живееш с някой, тва ще направи връзката ви супер битова и дребнава. ще се провали всичко и ще загубиш ценни години от живота си прекарани с човек който ще откриеш че не е за теб. а не дай си боже и да се ожениш на тия години и да пропилееш младостта си по най-глупавия начин - забита с един човек! сега света е твой, има толкова възможности, толкова живот пред теб... но ти си решаваш

поне аз така си мисля, след като се осъзнах след една много сериозна врзка и много разбити на пух и прах мечти, обещания и планове. точно като теб мислих за съжаление, но сега ми дойде акъла

защо да си проваля живота? да не би това да бъдеш винаги с любимия е провал? пък и щом са заедно могат да постигнат всичко,защото най-важното е да има разбирателство и любов между тях.Тя какво губи,двамата могат да си учат,да бъдат щастливи и самостоятелни.Да няма цял живот родителите им да отговарят за тях.И все пак тя вече е решила,че иска да живее с момчето.Авторката не пита дали да живее с него или не.Тя иска съвет как да обясни това на родителите си :wink:

[LiL_MeoW]

ако ваще са толерантни не виждам проблем, но не забравяй че никога не познаваш някой докато не почнеш да живееш с него. Хубавото е че мама и тати са си мама и тати и винаги ще те приемат обратно, така че пробвай може и да се получи нещо хубаво. Успех

[angelcheeee_93]

ДА^ мн мн правилно е това,че докато не заживееш с даден човек,то ти не го познаваш.Тъй,че опитай! ;-) и не изпускай тази възможност

[kypo]

bubito разбирам те много добре, и аз бях лудо влюбен, и ние не бяхме отскоро заедно, и ние имахме планове да живеем заедно, да се оженим, да си имаме кученце... но хората се променят... и тя се промени и разби всичко на хиляди парченца. много страдах, защото имах големи очаквания, големи мечти и залагах много на нея, вярвах и на всяка дума. ако бях по-сдържан и всичко беше безгрижно, както би трябвало да бъде по принцип при хората на по 20 години никога нямаше да страдам така. от опит ти казвам че не си струва според мен да се прави таква крачка на тези години, когато хората казват едно, но дълбоко в сърцето си искат да живеят още, искат да опитат нови неща и накрая нещата не провървяват
но не мога да кажа какво ще е при вас, ако си готова да поемеш риска с този човек, ще е страхотно ако успеете и всичко бъде страхотно до края на дните ви, но помисли какво ще си причиниш ако не се получи?
не вярвам да си на 30 и да си стабилна като човек, характер, положение. приятеля ти също сигурно. те хората едно мислят, друго казват и съвсем трето се получава. поне за моите 22 години съм стигнал до този извод. всичко много хубаво не е на хубаво, но нищо не се знае де, може вие да сте едно изключение и да сте много щастливи! все пак ти единствена можеш да вземеш решение, направи както мислиш че е най-добре за теб, но не жертвай своето щастие заради друг човек, защото човек си е най-важен за себе си, ако се пренебрегнеш заради някой друг нищо няма да излезе 100%

едит: аа сори верно че пита малко по-различно нещо, но не ми се сърдете - малко философ си падам...

[bub1to]

Куро благодаря за съвета. Напротив даже ми помагаш до някаква степен защото все пак си ме е страх и доста притеснено защото е голяма крачка и определено не искам да се получи така че да трябва един от двамата да се изнася след известно време. И наистина понякога се замислям дали е правилно но го искам от все сърце а знам че и той го иска. Плюс това правим много неща заедно и винаги се опитваме да не губим един вид себе си а в същото време да се отдаваме един на друг но като не живеем заедно понякога ни е много трудно например когато съм затрупана с изпити а й и на работа трябва да отида и като се прибера вкъщи искам ужасно много просто да го прегърна а него го няма..... и се налага да не можем да си почиваме достатъчно за да можем да се видим. :? За това и мисля че да заживеем заедно ще ни улесни а и ще сме щастливи но съм малка /млада както искаш го наречи и разбирасе ме е страх. Защото незнам какво ще бъде дори незнам неговите родители как ще го приемат . Зная че ме харесват но майка му е старомодна и много държи на това " Да се грижиш за сина ми ".

[valdesbg]

Куро - да опита бе. Ако я зареже, или ако тя го зареже - малко в депресийка, после купончета разходки и следващия. На мен така ми разбиха целия свят на пух и прах след доста дълго време. Изправих се с гордо вдигната глава, изтупах се, подминах я с усмивка и продължавам напред.

Авторката - директно им го кажи. Т.е. без недомлъвки и заобикалки. Нещо от рода" С него се обичаме, зедно сме от доста време, вярваме си, подкрепяме се. Помислили сме за финансовата страна, имаме план как да се справим с проблеми които може да възникнат. бла бла бла" Вържи няколко такива неща и родителите ти ще са спокойни и ще го преживеят по леко. Даже може да им го кажете заедно.

[Darkkiss]

първата ви сериозна връзка
и почвате да се превъзнасяте
я стъпи на земята

[bub1to]

първата ви сериозна връзка
и почвате да се превъзнасяте
я стъпи на земята

Май не те разбрах много много .... защо смяташ че летя в облаците едва ли не ? И какво общо има това длаи е първата сериозна връзка или петата?

[stealthyGirl]

Че те няма ли да разберат? 8-)

[Naughty_]

На години сте с приятеля ти ?
Ами започваш да говориш...страх, не страх...няма начин.
Аз с наще съм така..премислям по няколко пъти нещо важно,което трябва да им кажа..и докато се усетя аз вече го казвам на глас, а започна ли да го говоря знам че няма връщане и довършвам започнатото.Не се притеснявай ще успееш, не е нищо страшно.Само че бащите на момичетата са доста ревниви...да бъдеш подготвена ако започне да те разубеждава :P

[aaasdfghjklll]

Наистина ако това ти е първата сериозна връзка...може би най-накрая ще бъдеш разочарована. Но все пак човек трябва да мине по този път, за да знаеш какво е. Не си мисли, че всичко ще е розово. Щом имаш амбиции да учиш и тнт и нямаш проблеми с ваще, тоест разбирате се, няма скандали и тнт, според мен е по-добре да оставите нещата такива каквито са. Ако ще ставаш студентка или нещо от сорта, ще се запознаеш с много нови хора, ще има купони, а не виждам ти как ще се забавляваш при положение, че "мъжа" ти те чака в къщи.
Моя съвет е да си живеете живота и да не се занимавате с глупости.

[lLady_MooN_RaiN]

Наистина ако това ти е първата сериозна връзка...може би най-накрая ще бъдеш разочарована. Но все пак човек трябва да мине по този път, за да знаеш какво е. Не си мисли, че всичко ще е розово. Щом имаш амбиции да учиш и тнт и нямаш проблеми с ваще, тоест разбирате се, няма скандали и тнт, според мен е по-добре да оставите нещата такива каквито са. Ако ще ставаш студентка или нещо от сорта, ще се запознаеш с много нови хора, ще има купони, а не виждам ти как ще се забавляваш при положение, че "мъжа" ти те чака в къщи.
Моя съвет е да си живеете живота и да не се занимавате с глупости.

Не съм съгласна с теб. Аз съм студентка и живея с приятеля си от близо 5 месеца и забавления не ми липсват. Когато се прибера, заедно ходим до магазина, готвим, после вечеряме, гледаме някой филм, ядем пуканки...След това си лягаме и си разказваме в леглото кой как е прекарал деня си и си говорим и за други работи....
Много харесвам колегите си, те са страхотни хора и обичам да си пия кафето с тях между лекциите, да се мотаем някъде заедно и т.н Но вярвай ми, когато свършат лекциите единственото, което искам е да се прибера у дома при 'мъжа'. А ако някога поискам да изляза някъде само с колегите, знам, че той няма да ми направи проблем, и ще ме разбере!

[AFT]

Ако още ходите на училище, съм силно против, ако ще от 10 години да сте заедно. o_O Няма ли да кажеш на колко сте години някой ден все пак, няколко пъти зададоха тоя въпрос вече.

[Mr_Crowley]

Мамо, Тате, от утре ще живея с Пешо (Гошо, Иван, Стамат и т.н.) :-o

[ImmortalForever]

Не четох другите мнение.Извини ме, ако се повтарям.На колко сте?

[bub1to]

Еми аз съм на 18 той на 22. И двамата работим но той не учи а тази година завършвам и смятам да продулжа образованието ми по точно е ясно. И смятахме лятото да живеем заедно.

[lLady_MooN_RaiN]

Но сигурно и двамата сте от София? Ние с приетеля ми не сме и когато станах студентка миналата година, просто се преместих в София и тъй като и той е студент тук сега живеем на квартира. Малко трудно ми беше да обясня на нашите колко е важно да живеем двамата заедно, въпреки, че аз имах общежитие, а той дотогава си живееше с брат си...

[krem4et0]

Казвате им и двамата. нека той да дойде като мъж и да обясни ситуацията и да те защити. Далеч над 18 съм и имам по-дълга връзка, но знам, че ще реагират остро(баща ми). Въпреки, че от доста време ги подготвям, знам че ще има много крясъци, викане, заплахи....Хем обожават приятеля ми и знаят, че е стабилен човек. Да, трудно ще им бъде да се отделиш от тях. Постоянно ще те мислят. Съветвам те да завършиш образованието си, да си намериш добра работа и тогава да мислиш за такива неща. Битовизмите могат да съсипят връзката ви още на 3-тия ден, ако някой от вас не се е реализирал и стои в къщи и върти домакинството.
Не ме разбирай погрешно: 3 години не са малко. Долу-горе около това време и при мен изникнаха и при мен тези желания и усещания. За жалост има и финансова страна на живота при нас. Просто смятам, че докато имате още да учите, ако не сте се реализирали на стабилна и постоянна работа, ви е още рано.

Да допълня някои неща. Към момичето на квартира с приятеля си. Заедно сте от 5 месеца(на квартира), а ти имаш да учиш 5 години още. Не се засягай, но ще ти кажа нещо. Втори и трети курс излизах много повече, отколкото първи. Четвърти курс се съдрахме да ходим по купони, дискотеки, събирания, защото ни беше за последно заедно. Ако тогава бях с него, едва ли щеше да е така. Не, защото той няма да ме пуска, а защото няма да ми е удобно да го зарязвам през вечер и да ходя да играя карти по женски да си правим домашни партита, да отидем на клуб....не върви просто. Ако си близка с някои колеги сега, след 2-3 години ще си по-близка с тях. И тогава какво ще стане? И аз обичам да съм с гаджето си, но искам живот, разнообразие, излизания с други хора. доволна съм, че по време на студентските години не съм живяла с него, защото съм си ходела където искам без отчет. Ти поне трябва да му се обадиш. Аз само му казвам-утре ще се видм в 8 и до там.....Да видим след година така ли ще мислиш?

Авторката, ако заживеете заедно ПРЕДИ да си станала студентка, така и няма да станеш. 95% поне не близките 3-4 години.

[lLady_MooN_RaiN]

Казвате им и двамата. нека той да дойде като мъж и да обясни ситуацията и да те защити. Далеч над 18 съм и имам по-дълга връзка, но знам, че ще реагират остро(баща ми). Въпреки, че от доста време ги подготвям, знам че ще има много крясъци, викане, заплахи....Хем обожават приятеля ми и знаят, че е стабилен човек. Да, трудно ще им бъде да се отделиш от тях. Постоянно ще те мислят. Съветвам те да завършиш образованието си, да си намериш добра работа и тогава да мислиш за такива неща. Битовизмите могат да съсипят връзката ви още на 3-тия ден, ако някой от вас не се е реализирал и стои в къщи и върти домакинството.
Не ме разбирай погрешно: 3 години не са малко. Долу-горе около това време и при мен изникнаха и при мен тези желания и усещания. За жалост има и финансова страна на живота при нас. Просто смятам, че докато имате още да учите, ако не сте се реализирали на стабилна и постоянна работа, ви е още рано.

Да допълня някои неща. Към момичето на квартира с приятеля си. Заедно сте от 5 месеца(на квартира), а ти имаш да учиш 5 години още. Не се засягай, но ще ти кажа нещо. Втори и трети курс излизах много повече, отколкото първи. Четвърти курс се съдрахме да ходим по купони, дискотеки, събирания, защото ни беше за последно заедно. Ако тогава бях с него, едва ли щеше да е така. Не, защото той няма да ме пуска, а защото няма да ми е удобно да го зарязвам през вечер и да ходя да играя карти по женски да си правим домашни партита, да отидем на клуб....не върви просто. Ако си близка с някои колеги сега, след 2-3 години ще си по-близка с тях. И тогава какво ще стане? И аз обичам да съм с гаджето си, но искам живот, разнообразие, излизания с други хора. доволна съм, че по време на студентските години не съм живяла с него, защото съм си ходела където искам без отчет. Ти поне трябва да му се обадиш. Аз само му казвам-утре ще се видм в 8 и до там.....Да видим след година така ли ще мислиш?

Авторката, ако заживеете заедно ПРЕДИ да си станала студентка, така и няма да станеш. 95% поне не близките 3-4 години.

Не се засягам, защото може и да излезеш права но ако аз си имам свой живот, той също си има свой. Ако аз ще отделям време на приятелите си - той също ще отделя време на своите. Сигурно някой път някой може да се засегне, да се почувства пренебрегнат или нещо такова, но това са все неща, които могат да станат причина за една караница, един скандал, но не са достатъчни, за да разрушат връзката ни. Другото нещо е, че ние сме много близки. Не само като гаджета, но и като приятели. Връзката ни не е само целувки, прегръдки и секс. Аз просто имам нужда да си поговоря точно с него, да се оплача точно на него, да се похваля точно на него, да споделя мислите си точно с него. Исках да кажа, че аз не съм кой знае колко много по купоните...Приятно ми е просто да прекарваме време заедно. А и още нещо. Това, че сега живеем заедно е нещо като опит, дали си подхождаме, дали наистина битовизма няма да разруши връзката ни, дали можем да отсяваме важните проблеми от тези, които не са от толкова голямо значение...
В заключвние ще кажа, че всяко нещо си има плюсове и минуси и преди да се захване с него, човек трябва да премисли нещата и да си направи равносметка. Със сигурност връзката ни не е безпробемна, но ние чакахме това съжителство 2 години, и засега (надявам се да е задълго, ако не завинаги) щастието ни от това, че една наша мечта се е сбъднала е по-голямо от ежеднивните проблеми, с които се сблъскваме и двамата...

[vesSynkaa]

Еми 18 години не са малко .. Но зависи защото има родители , които са по-консервативни .. Но щом познават момчето и го харесват не мисля , че ще имат нещо против .. По-добре им го кажи направо , без да овърташ и кажи това , което каза и на нас ..

[krem4et0]

lLady_MooN_RaiN желая ти много щастие :-)

Разбирам напълно какво искаш да ми кажеш за връзката ви. И аз я чувствам такава, но от време-на време ми се иска дискотека и купонче, а той не обича. Колегите ми ги няма. Сега работя с хора 20-тина години по-големи от мен (минимум) и няма с кого до излизам. С носталгия си спомням миналата година по това време кака си прекарвах. Обичам да съм с него и ако не го видя днес много ще ми е мъчно и ще ми липсва. Ще ми се да съчетавахме двете неща, но не може.
И аз искам да живя с моя любим, но не можем да си го позволим на този етап. Надявам се някой ден да стане. За друго на този етап не мечтая. Но това ми желание се породи след като завърших. И преди си исках, но не и по този начин.

И все пак ти си го направила СЛЕД като си влязла. Това е добре. В случая на авторката битовизмите биха я отвлекли от нещо много важно тези месеци-ученето за кандидат-студентски изпити.

Моят съвет към нея е поне да изчака да влезе в университет, а тогава да се изнася.

[chelsea]

мисля, че тая връзка няма да просъществува много дълго след като заживеете заедно. опитай, но според мен ще лееш слонски сълзи накрая.
а иначе сядате ти и ваште и го обсъдете сериозно. най-важното е да ги убедиш, че си зряла и отговорна (въпреки че малко се съмнявам) и че могат да ти имат доверие. и в никакъв случай не се карай с тях заради него, щото недай си Боже нещо да се прецака между вас, те ще са хората, които ще ти бършат сополите.
късмет!

[lLady_MooN_RaiN]

lLady_MooN_RaiN желая ти много щастие :-)

Разбирам напълно какво искаш да ми кажеш за връзката ви. И аз я чувствам такава, но от време-на време ми се иска дискотека и купонче, а той не обича. Колегите ми ги няма. Сега работя с хора 20-тина години по-големи от мен (минимум) и няма с кого до излизам. С носталгия си спомням миналата година по това време кака си прекарвах. Обичам да съм с него и ако не го видя днес много ще ми е мъчно и ще ми липсва. Ще ми се да съчетавахме двете неща, но не може.
И аз искам да живя с моя любим, но не можем да си го позволим на този етап. Надявам се някой ден да стане. За друго на този етап не мечтая. Но това ми желание се породи след като завърших. И преди си исках, но не и по този начин.

И все пак ти си го направила СЛЕД като си влязла. Това е добре. В случая на авторката битовизмите биха я отвлекли от нещо много важно тези месеци-ученето за кандидат-студентски изпити.

Моят съвет към нея е поне да изчака да влезе в университет, а тогава да се изнася.

Благодаря, и аз ти желая много щастие :)
Ние нямаме кой знае колко стабилно финансово положение, но приятеля ми учи и работи, лятото мислим и двамата да поработим тук, в София, да спестим малко пари за следващата година. Общо взето трудно е, няма финансова сигурност, а не искаме да въвличаме родителите си, стараем се да не ни дават повече пари, отколкото биха ни давали, ако живеехме в общежитие. Опитваме се да не харчим много пари за второстепенни нужди. Дано се справяме нямам и в бъдеще.
И аз като теб мисля, че съжителството през лятото няма да е добра идея. Стресът от голямото учене е достатъчен, та защо трябва да има и още емоции покрай намирането на квартирата и започването на съжителството. А това също е стрес. На мен ми беше някак необичайно, защото довчера мама ми готвеше, мама переше, мама чистеше...А изведнъж аз трябва да се занимавам с тези иначе приятни занимания, които обаче в комбинация с лекциите понякога, признавам си бяха уморителни за мен. Опитвам се да въвличам приятеля ми по-малко в домакинството, защото той учи и работи, както вече споменах. Но трудностите не ме плашат сега. Знам, че какъвто и ден да имам, каквото и да ми се струпа на главата, вечерта ще се гушна до любимия човек, той ще ме целуне по челото и всички лоши мисли ще се изпарят от главата ми...

[krem4et0]

Аз искам да можем да се издържаме съвсем сами, без помощта на мама и тате. В моя град това с доходи под 700 лв за двамата няма как да стане, при положение че ще плащаме квартира. Има вариант, в който сестра ми ще замине да живее във Варна и ще живеем в другия ни апартамент, но той е хипотетичен и при всяко положение далечен.

[lLady_MooN_RaiN]

Всичко е трудно, когато нещата опират до пари. И ние към това се стремим - към пълна независимост от родители. Но засега, се получава само частично, което пак е нещо. А и моите родители някак си се чувстват задължени да ме изучат и чак тогава да ме оставят да се оправям сама. Но аз лично много искам и аз да работя, да видя как се изкарват пари и после как се харчат (сигурно доста по-трудно след като знаеш колко си се бъхтял за тях), но и на това ще му дойде времето, а засега моята цел в образованието...

[aaasdfghjklll]

Наистина ако това ти е първата сериозна връзка...може би най-накрая ще бъдеш разочарована. Но все пак човек трябва да мине по този път, за да знаеш какво е. Не си мисли, че всичко ще е розово. Щом имаш амбиции да учиш и тнт и нямаш проблеми с ваще, тоест разбирате се, няма скандали и тнт, според мен е по-добре да оставите нещата такива каквито са. Ако ще ставаш студентка или нещо от сорта, ще се запознаеш с много нови хора, ще има купони, а не виждам ти как ще се забавляваш при положение, че "мъжа" ти те чака в къщи.
Моя съвет е да си живеете живота и да не се занимавате с глупости.

Не съм съгласна с теб. Аз съм студентка и живея с приятеля си от близо 5 месеца и забавления не ми липсват. Когато се прибера, заедно ходим до магазина, готвим, после вечеряме, гледаме някой филм, ядем пуканки...След това си лягаме и си разказваме в леглото кой как е прекарал деня си и си говорим и за други работи....
Много харесвам колегите си, те са страхотни хора и обичам да си пия кафето с тях между лекциите, да се мотаем някъде заедно и т.н Но вярвай ми, когато свършат лекциите единственото, което искам е да се прибера у дома при 'мъжа'. А ако някога поискам да изляза някъде само с колегите, знам, че той няма да ми направи проблем, и ще ме разбере!

Няколко неща ми направиха силно впечатление: пием си кафето м/у лекции и когато свърша лекции...за тебе колегите един вид са хора с които да ти минава времето докато си на училище, а след това всичко някак ти е обвързано с него и тях ги изключваш...в смисъл като си на лекции си с тях щото да не си сама един вид...
И аз имам колеги които живет с приятелите си, по точно колежки и други които си имат приятели, но не живея с тях...и все пак съм забелязала че тези които държат на приятелите си или на приятелките си съответно да не кажа никога, ама от началото на годината да са идвали 1 път най много като сме се събирали групата,а даже има 1-2 които въобще не са идвали ама иначе и те така си пият кафенцеот с нас като няма къде другаде да идат ако имаме дупка или друго...на мен ми изглежда адски тъпо това, нямам нищо против сериозните връзки ама според мен според възрастта и обстоятелствата и тнт трябва да има една степен на сериозност която не бива да се надвишава..не знам длаи разбираш какво искам да ти кажа...

[BaiToq]

Кураж,давай смело!
Освен ако не си на 15.

[lLady_MooN_RaiN]

Няколко неща ми направиха силно впечатление: пием си кафето м/у лекции и когато свърша лекции...за тебе колегите един вид са хора с които да ти минава времето докато си на училище, а след това всичко някак ти е обвързано с него и тях ги изключваш...в смисъл като си на лекции си с тях щото да не си сама един вид...
И аз имам колеги които живет с приятелите си, по точно колежки и други които си имат приятели, но не живея с тях...и все пак съм забелязала че тези които държат на приятелите си или на приятелките си съответно да не кажа никога, ама от началото на годината да са идвали 1 път най много като сме се събирали групата,а даже има 1-2 които въобще не са идвали ама иначе и те така си пият кафенцеот с нас като няма къде другаде да идат ако имаме дупка или друго...на мен ми изглежда адски тъпо това, нямам нищо против сериозните връзки ама според мен според възрастта и обстоятелствата и тнт трябва да има една степен на сериозност която не бива да се надвишава..не знам длаи разбираш какво искам да ти кажа...

Познавам се колегите си от 5 месеца. Няма как някой за толкова малко време да ми стане близък приятел. Лекциите ни този семестър бяха от 8 до 8 в буквалния смисъл, така, че смятам, че сме прекарали достатъчно време заедно, опитвайки се да се опознаем. Групата не сме се събирали никога досега. В събота и неделя, тъй като повечето не сме от София си ходим по градовете това нямам как да стане, а за делничните дни както казах, програмата ни е доста натоварена. Да, колегите ми засега са приятни хора, с които ми е хубаво да прекарвам времето си, докато съм в университета. Може би след време това няма да е така и ще се сближим и няма да сме просто колеги и познати, а ще можем да се наречем приятели, но на този етап така стоят нещата. И когато се прибера вкъщи към 9 гладна като вълк имам нужда само от любимия човек.

[krem4et0]

Какво следваш с тия дълги лекции? И аз съм била по 7-8 часа на лекции, но това е защото учех 2 специалности последните 2 години. Нормално си бяха от 7 до 1-2 или от 1-2 до 8-9 часа (с втората специалност и то малцина се писаха). На смени си бяхме.

Аз р.почувствах колегите си най-близки, когато той беше в казармата. Но иначе още от 2-рата седмица се събирахме заедно, излизахме и прочие.
На 1 моя колежка (и най-добрата ми приятелка сред тях) приятелят й беше с нея тук на квартира първата година. Тогава бяха гаджета от година и половина. Април месец тази година правят 7 години заедно.
Та той дойде да живее при нея. Работи тук, въртяха си домакинство и прочие цяла година. но тя си излизаше редовно без него (а той заради нея беше дошъл в Свищов). В края на краищата другата година тя беше на квартира с момичета. Каза, че не се чувствала свободна, че искала да усети тръпката от студентските години...
Както вече казах все още са заедно. Той ремонтира етаж от къщата си и скоро ще заживеят заедно. Според мен ще се оженят също скоро...
Въпреки, че моето мнение е че тя доста надхварли неговото ниво. Преди няколко месеца се видях и с двамата.....личи си кой е висшиста и кой - средниста.

[lLady_MooN_RaiN]

Ами просто аз сама си го направих това с лекциите. Избрах си много допълнителни дисциплини и ми беше трудничко този семестър. А и по принцип са ни направили така програмата, че има един свободен ден, но в другите е доста натоварена, всмисъл от сутрин до вечер, обикновено в 2-3 дупки по 1 или по 2 часа. И като прекарваме толкова много време с колегите, вечерта всички се разотиват, защото единственото, което искат е да си починат.

[Wrathchild]

kypo, съжалявам за случилото се с теб. Но нямаше така да мислиш, ако не се бе провалило всичко. Моите уважения, но няма лошо млад да откриеш половинката си.
Конкретно за мен, аз в тази си връзка имам от всичко - доза ревност, което за мен си е в реда на нещата, но без да ми се държи сметка за всяка минута, много искреност и не на последно място, шумни компании. Двамата заедно. Не рядко се събираме с общи приятели и познати и завършва с яли, пили и се веселили. Има още време пред нас, дай боже деца, но това са ми най-свободните и хубави години до момента.

[GossipGirl89]

Еми мацко, кво да ти кажа... Хубаво е, че искате да сте самостоятелни. Надявам се, че сте пълнолетни и двамата де... и... седнете и още веднъж много хубаво поговорете и обмислете нещата, защото това определено не е шега работа. Да заживееш с един човек си е съвсем сериозно нещо и не само от финансово страна ами и от страната на доверието и чувствата. Не знам как ви стоят нещата с връзката, но принципно годините не са от значение - може и 5 месеца да си с даден човек и да го опознаеш до такава степен, че все едно цял живот е бил до тебе... може и 5 години да си с него и накрая да се окаже, че изобщо не го познаваш... Аз също имах бая сериозна връзка и на няколко пъти бяхме обсъждали темата за съвместното съжителство и т.н. и не знам аз ли бях много наивна или какво...но му вярвах адски много на тоя човек, попивах всяка една негова дума и я взимах насериозно...и наистина имаше период, в който бях сигурна, че ние ще сме заедно вечно, че го познавам напълно и той е моята половинка в живота, но... за съжаление идва едно НО :D Нещата съвсем не бяха толкова розови. Дойде момент, в който, както куро казва, всичките ми мечти бяха разбити на пух и прах... Този човек, в когото аз се кълнях и бях сигурна, до такава степен се промени, че направи нещо, което никога не съм очаквала от него - предаде ме, нарани ме, смачка ми сърцето и чувствата... И така в един "прекрасен" ден аз осъзнах каква грешка щях да направя ако всичките тия неща, които ги бяхме говорили се бяха осъществили и колко повече щеше да ме боли... Ама да не те отчайвам с тая история 8-) Силно се надявам, че при вас нещата са много по-различни и сте взели правилното решение !!! Дано наистина сте един за друг и един ден не съжалявате за действията си :)
Колкото до родителите - щом го познават и харесват, ако са разбрани, не вярвам да има проблем. Говори си директно с тях, помоли ги да те изслушат, даже нека приятелят ти също бедъ до теб и двамата да им го кажете... Сигурна съм, че ще те разберат :) Успех !!!

[Tera]

Просто им кажете,че сте го обмислили,знаете защо го правите,сигурни сте,че искате да опитате....Предполагам,че ще ви разберат :) Щом го искате,го направете :) Успех :)

[vampirekiss]

Значи нищо не ти пречи да опитате,но поне за миг се замисли не е ли по-добро сегашното положение.Не зная дали си в университет вече,но ако още не си се замисли дали няма да ти е по-добре,ако не прибързваш и оставиш нещата така.Все пак още си на 18 си още млада и зелена пред теб е целия живот.Акщо сега живеете заедно няма съмнение,че връзката ви дълго ще се задълбочи и един вид ще си живеете като сериозна двойка и само брак ще ви липсва за да е точна картинката.А струва ли си всъщност толкова да барзаш?Всичко си е до мислене и разбирания пък и до хора.Помисли си добре как стоят нещата и вземи най-разумната решение.Успех!

[valdesbg]

Умирате да рипвате стари теми... :?

[vampirekiss]

Ба,гледа ти някой дали темата е стара или не.Важното е активност да се отчете. :D