PDA

View Full Version : Търся материали за Земята !



neznaq
02-16-2009, 15:05
Здр,значи имам да правя презентация на тема "Зеята като планета" тоест кога се е създала строеж и тн. ако имате материали да помогнете а ако имате някоя готова презентацийка ще сте страхотни :)

Tedi4ka
02-16-2009, 15:20
ПРОИЗХОД НА ЗЕМЯТА


Земята е част от Слънчевата система. Тя включва 9 планети, които обикалят около една звезда – Слънцето. Земята се е образувала преди около 4,6 милиарда години.
Слънцето е в центъра на Слънчевата система. С мощната си гравитация то привлича и задържа в орбита около себе си 9-те планети и техните спътници, милиони астероиди, комети и безброй метеороиди. Земятя е третата по отдалеченост от Слънцето планета. Орбитата, по която се движи, е с дължина 149http://www.teenproblem.net/forum600 млн. Км.
Слънчевата система е част от галактиката Млечен път. Учените-астрономи смятат че във Вселената съществуват милиарди галактики. Това са групи от милиони или милиарди звезди, мъглявини ( облаци газ и прах ) и друга материя, свързани от взаимната им гравитация.
Според учените Вселената е на възраст 12-15 млрд. Години. Все още не е напълно изяснено как се е образувала Вселената. Повечето учени подкрепят хипотезата, известна като Теория за Големия взрив. Според нея в резултат от гигантска експлозия, наречена Големия взрив, в един неимоверно кратък миг се е създала цяла вселенска материя. Появила се като мехурче с невъобразимо висока температура и плътност, което започнало да се разширява и същевременно да се охлажда. Започнали да се образуват малки частици – протони, неутрони, електрони. Когато температурата спаднала достатъчно, протоните и електроните се свързали и образували атоми на въглерод и хелий. Тези газове като мъгла изпълнили Вселената. Атомите в по-гъстата част на мъглата били притегляни от гравитацията в отделни, по-малки облаци, от които се образували първите звезди и галактики. Ядрените реакции във вътрешността на звездите довели до образуването на въглерод, кислород и други химични елементи.
Преди повече от 4,6 млрд. Години възникнала звездата, която наричаме Слънце. Около нея бавно кръжал облак от газ и прах, съдържащ въглерод и кислород.Някои частици в облака се сблъсквали помежду си и се сливали. Образуването по този начин на малки тела привличали към себе си нови частици и така се уголемявали. Постепенно телата, като се намирали най-близо до Слънцето, се превърнали в малки скални планети : Меркурий, Венера, Земя и Марс, а по-далеч от него се образували газовите планети гиганти – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Между Марс и Юпитер се намира Астероидният пояс, а най-далеч, където едва достигат слънчевите лъчи , се формирала малката планета Плутон. Процесът на формиране на планетите от Слънчевата система продължил около 150 млн. Години.
ПРОИЗХОД И РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЯТА

Земята, както и останалите планети, се образувала от частици прах , които кръжели около Слънцето и при сблъсък прилепвали една към друга. Образуваните скални късчета също се сблъсквали, съединявали се и образували по-голямо тяло. Под въздействието на собствената си гравитация тялото се свило, силно уплътнената материя се нагорещила и втечнила. По-леките елементи изплували на повърхността, където се охладили и образували твърда скална кора. Под нея останала гореща скална маса ( магма ). Най-тежките елементи ( желязо и никел ) се „утаили” в центъра като твърдо земно ядро.
В началния етап на развитие Земята била негодна за живот планета – нямало вода ( заради твърде високата температура на земната повърхност ), нямало въздух и защита от вредните лъчи на Слънцето. Метеорити бомбардирали Земята, вулканите изригвали лава и облаци от пара и газове, които образували първичната атмосфера. В продължение на 3,8 млрд. години Земята постепенно изстивала и водната пара започнала да кондензира и да пада във вид на поройни дъждове. Те продължили хиляди години и образували първите реки, езера, морета и океани.
Откритите от учените фосили свидетелстват, че животът на Земята се е зародил от едноклетъчни синьо-зелени водорасли преди повече от 3,5 млрд. години. Те отделяли кислород в процеса на храненето си ( фотосинтеза ), който се натрупал в атмосферата. Това позволило да се развият нови форми на живот. Животинските организми се появили преди около 600 млн. години.

Tedi4ka
02-16-2009, 15:20
Никой не може да разкаже как точно се е образувала Земята по простата причина, че това събитие е нямало непосредтствени свидетели. Тъкмо поради това хората октрай време се опитват да изкажат известни, повече или помалко правоподобни, предположения за нейния произход.
Доскоро в учебниците ни по геология пишеше, че Земята и другите планети са се откъснали от Слънцето. Преди да застинат, в ранните етапи от своето развитие, те били горещи, огнени кълба. Тези схващания вече са остарели. Според съвременните възгледи, Земята има студен произход. Това знчи, че тя е образувана от съставянето на тъмен метеоритен газопрахов облак.
В последно време става ясно, че стотици милиарди звезди, които образуват нашата Галактика, се въртят около нейния център така, както планетите се въртят около Слънцето.
Нашето Слънце, разбира се, също учавства в това движение, като извършва една обиколка около центъра на Галактика приблизително за двеста милиона години. Установено беше, че в междузвездното пространство има огромни натрупвания на тъмна прахообразна материя. Това космическо вещество неотлъчно участва заедно със звездите във въртенето на Галактиката около нейната ос. Известният полярен изследовател, съветскя академик Ото Шмид, предполага, че някога Слънцето е преминало през една такава газово-прахообразна студена метеоритна мъглявина. То привлякло част от мъгливината, която образувала голям облак около него. Постепенно обклакът приел дисковидна форма.
Метеоритните частички, които съставлявали този облак, неспирно се движели около Слънцето, и то предимно в една посока. Те често се сбклъсквали една с друга, като по-малките от тях се присъединили към по-големите. В резултат на взаимните стълкновения и обединяване на праховидните частички постепено образували отделни натрупвания на материята, образували се сгъстявания, които се уплътнявали в многобройни, сравнително големи тела. Те също се сбклъсквали помежду си, раздробявали се на късове, които заедно с първоначалните частици образували нови сгъстявания, нови уплатнени тела. Някои от тях обаче не се срещали, не се сблъсквали и разрушавали, поради което нараснали до огромни размери. Така постепено в облака се създали множество тела с различна големина и маса, които продължавали да нарастват, като присъединявали по-малки отломки и праховидни частици. Най-големите от тях станали притегателни центрове, своебразни "зародиши" на бъдещите планети. Поради огромната им маса те притегляли по-силно околните отломъци, сгъстявания и частици, и затова нарастнали несравнимо по-бързо и другите малки тела. С течение на времето от тези " зародиши" се образували отделните планети.
По такъв начин се образувала и нашата Земя. Тъй като частичките на метеоритния облак били студени, то и образуваната от тях Земя също била студена. Тя била още от самото начало на нейното възникване огнено кълбо, както се предполагаше до скоро. Едва след като се образувала като планета, Земята преминала в нажежено, пластично състояние, в резултат от натрупването на огромно количество топлина, получена при разпадането на радиоослънчевите елементи, които участвали в нейния състав.
Хипотезата на Шмид много добре обяснява причините, които са довели до образуването на две големи групи планети с различна маса и физико-химични особености. Той смята, че тогава, когато околослънчевият облак приел форма на диск, този диск станал твърде непрозрачен. Слънчевите лъчи не могли да проникнат в по-далечните части на облака, поради което температурата на частичките там спаднали до -270 градуса по Целзий. Най-близките до слънцето зони дискообразният облак, обаче, били огрявани силно от неговите пламтящи лъчи, ето защо те губили газообразната си съставка. Поради изключително високата температура близо до Слънцето могли да същестръват само частички от мъчнотопими силициеви и метални съединения. Същевременно далеч от Слънцето, в хладната въшнвна зона на облака, частичките увеличили обема си за сметка на натрупаните там газове предимно от водород (H), метан (CH4), амоняк, въглероден диоксид (CO2) и водни пари в които се кондензирали и замръзвали около тях. Различията в химиячния състав на частиците от различните зони на облака обусловили и различията в химияни състав на послеобразуваните уплътнени тела и отломъчни късове. Тази зонална нееднородност довела в края на краищата именно до наблюдаваното днес деление на планетите на две групи. Близо до Слънцето от Силициевите и металните съединения се образували срванително по-малките, но по-плътни планети Меркурий, Венера, Земя и Марс. В по-далечните външни зони възникнали планетите Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, които имаат огромни размери и малка плътност. Те се състоят, както показва спектрографският анализ, от леки вещества, сред които преобладават метанът и амонякът . Най-външната планета - Плутон има сравнително малки размери, но също и малка плътност, които се дължат на това, че тя се намира в самия край на Слънчевата система. По своя състав обаче тя също се отнася към планетите гиганти. Тъй като в дискообразния метеоритен облак, окръжаващ Слънцето, преобладавало движението в една посока, то почти всички планети произлезли от този облак, се въртят около него също на една страна. Само в няколко случая се образували планети и спътници с обратна посока на въртене. Това са Уран, неговият спътник, този на Нептун и далечните спътници на Юпитер и Сатурн.
Остатъците от метеоритното вещество, което не влязло в състава на планетите, продължили да се въртят около Слънцето. Като минавали през това остатъчно метеоритно вещество, планетите притегляли част от него. В общообразуващия около дадена планета метеоритният облак протичал същият процес на блъскване и притегляне на отделните частици, а после и на новообразуваните по-големи тела. Следователно спътниците се образували по същият начин, по който възникнали планетите. Напълно логично е, че по-масивните планети могли да привличат по-чисто и в по-големи количества части от меторитната материя, което обословило и по-големия им брой спътници.
Една част от метереологична материя, онези късове и отломки, които не успели да се присъединят към плътните вътрешни планети и техните спътници, оразували групата от хиляди тела с неправилна продълговата форма, наречени астероиди или планети джуджета. Астероидите са разположени в огромното пространство между Марс и Юпитер. Остатъчните вещества от външната зона, зоната на планетите гиганти, пък образували кометите, ядрата на които по понятни причини се състоят главно от замръзнали газове.
Хипотезата на Шмид също така удоволетворително обяснима и много други закономерности на Слънчевата система. Въпреки, че не е лишена и от недостатъци, засега тя дава най-правноподобно обяснение за произхода на планетите, за произхода на нашата Земя. Окончателно разрешение обаче на този изклюяително важен проблем зависи от разширението на нашите познания за Земята и Вселената. А това разбира се, е въпрос на бъдещето.
Деница Кунева, 11 в клас

Tedi4ka
02-16-2009, 15:21
Движения на Земята
В границите на Слънчевата система Земята се върти и около Слънцето, и около собствената си ос.На тези движения се дължи и смяната на сезоните,и смяната на деня с нощта.Земята се върти около оста си и едновременно обикаля около слънцето ,с постоянна скорост и в една и съща посока-от запад на изток.В резултат при въртенето на Земята около оста й,Слънцето изгрява от изток и залязва на запад.Времето необходимо на Земята да се завърти веднъж около своята ос (на 360 гр.),се нарича слънчево денонощие,и има продължителност 23 часа и 56 мин.
По форма Земята не е идеална сфера-тя е сплесната при полюсите и изпъкнала при Екватора ( екваториалния диаметър е с 42 км по-дълъг от полярния).Скоростта на въртене зависи от разстоянието спрямо Екватора. С максимална скорост (465м|сек) се движат точките на Екватора.Към полюсите скоростта намалява,а на самите полюси тя е 0 м|сек.
Земята,както и другите 8 планети от Слънчевата система,се движат около Слънцето по елипсовидна орбита.Земята прави пълна обиколка на Слънцето за 365 дни 5 часа 49 мин.Този период на въртене се нарича звездна година.Периодът на въртене на Земята около слънцето е в основата на земната календарна година.За удобство на хората тя се представя в цели дни-365.За да се коригира натрупаната разлика ,всяка 4-а година е високосна -29 дни.
Наклонът на Земята: Земната ос е мислена линия ,която минава през центъра на Земята и свързва двата полюса.Тя има постоянен наклон под ъгъл 23 градуса и 5’ спрямо орбитата й, в резултат на което Северното и Южното полукълбо са с противоположни сезони.Около 23 Март и 23 Септември слънчевите лъчи падът перпендикулярно на Екватора и количеството слънчева енергия в еднакво до двете полукълба.Денят и нощта имат еднаква продължителност (12 часа).

Tedi4ka
02-16-2009, 15:22
Природни зони на Земята – І


При характеристиката на природните зони ще спазваме посочената последователност от преходния урок. Ще разгледаме най-характерното за природните зони на земята. При изучаването на природата на континентите в 6. и 7. клас много по-задълбочено ще изучите природните особености на зоните, тъй като при всеки един континент природните зони се отличават със специфични особености (релеф, климат, води, почви, растителен и животински свят), характерни само за тях.

Зона на влажните екваториални и тропични гори. Тези гори обхващат широки територии от горещия климатичен пояс в Африка, Южна Америка, Азия и Австралия. Те покриват райони предимно с равнинен релеф и големи речни низини. Климатът е горещ и влажен. Денонощните колебания на температурите са по-големи от годишните. Годишните валежи достигат да 2000 мм. В екваториалните райони валежите са всекидневни. Реките са пълноводни през цялата година. Почвите са червеноземни (срещат се под наименованието латеритни – от латински език “латер” – тухла) в резултат на разрушаването на скалите поради високите температури и влажност. Те са сравнително бедни на хранителни вещества, тъй като при посочените климатични условия остатъците от растителността и животните бързо се разграждат у усвояват от растенията. Растителността е много разнообразна и гъста, което се дължи на благоприятните условия за живот през цялата година. Растенията са разположени на няколко етажа, като всеки от тях се характеризира с различни условия за живот, към които растенията са се приспособили. Най-високите дървета достигат до 60-80 м височина. Много от растенията цъфтят през цялата година. Особено характерни са увивните цветя (лиани), които правят горите труднопроходими. Ценни дървесни видове, използвани от човека са махагоновото и каучуковото дърво, маслената палма и др.
Богат и разнообразен е животинският свят на влажните екваториални и тропични гори. Причина е изобилието на храна и благоприятните условия за живот в гъстата гора. Характерни за тези гори на много насекоми – комарите, термитите, различни по окраска и големина птици – колибри и папагали в Южна Америка и др., бозайници, като горила, орангутан, ленивец, тапир, ягуар, леопард и др. (фиг.1).
Човек изсича част от тези гори за нови пасища на животните, за прокарване на пътища, строеж на сгради и др. Така той разрушава “белите дробове” на планетата, както наричат екваториалните гори.

Ключови думи:
Влажни екваториални и тропични гори, сухи и влажни савани, галерийни гори, тропични и вътрешноконтинентални пустини и полупустини


Природна зона на саваните. Саваните са разположени на юг и на север от зоната на влажните екваториални и тропични гори. Заемат обширни територии в Африка, Северна и южна Америка, Австралия. Релефът е основно равнинен, на места – платовиден и хълмист. Климатът е горещ с два добре изразени сезона: сух и влажен. Затова се различават сухи и влажни савани. Реките са пълноводни през влажния сезон и подхранването им е дъждовно. През сухия сезон по-малките реки пресъхват. Почвите са червеноземни, като през сухия период силно се напукват.
Различните климатични и почвени условия обуславят и разнообразието на растителния свят в саваните. За тях са характерни високите треви достигащи да 2-3 м височина, и отделни стърчащи над тях единични или малки горички от дървета и храсти. Поради влагата покрай бреговете на реките се развива по-влаголюбива и буйна растителност – т.нар. “галерийни гори”. От растителните видове най-характерни са слоновата трева, чадъровидната акация, боабабът (фиг.3) и др.
Животинският свят е много богат, поради особеностите на климата и растителния свят (фиг.4). Много видове насекоми обитават обширните тревни пространства (скакалци, термити, муха це-це и др.). Богат е птичият свят – щраус, фламинго, марабу, птица секретар и др. От бозайниците са разпространени антилопи, газели, зебри, носорози, хипопотами, от хищниците – лъв и гепард в Африка, мравояди и броненосци в Южна Америка, кенгурута в Австралия и много други. Животните в саваните намират укрития и разнообразна храна. Поради наличието на сух сезон копитните животни мигрират, за да намерят сочни зелени пасища.
Хората отглеждат в саваните говеда и разширяват пасищата за тях. Избиват ценни животински видове. Често явление в саваните са пожарите, които унищожават растителния и животинския свят на тази природна зона. Човек по този начин увеличава площите на пустините и полупустините.
Зона на тропичните и вътрешноконтиненталните пустини и полупустини. Пустините обхващат големи пространства с минимално овлажнение. В зависимост от степента на овлажнение се поделят на пустини и полупустини. Според географското положение се делят на тропични и вътрешноконтинентални.
Тропичните пустини са разположени около Северната иЮжната тропична окръжност. Причини за образуването им са сухите ветрове пасати (например пустинята Сахара в Африка) или студените морски течения (например пустинята Намиб в Африка и пустинята Атакама в Южна Америка). Релефът е разнообразен – хълмове плата, планини. Климатът е горещ и сух. Температурите през деня достигат до 40-50°С, като скалите и пясъците се нагряват много силно. Валежите са около 100 мм. Реките протичат в някои пустини транзитно – т.е. без да приемат притоци от тях (например р. Нил в източните части на Сахара). Езерата обикновено са солени. Почвите съдържат много соли, поради силното изпарение и са неплодородни. Често те и скалите са покрити със солена кора.
Вътрешноконтиненталните пустини се разполагат в умерения климатичен пояс и заемат вътрешните части на континентите. Релефът е представен от пясъчните хълмове, каменисти райони, оголени плата и планини. Климатът е сух с големи денонощни и годишни температурни амплитуди. Валежите са малко – до 200 мм. Реките също са транзитни и обикновено се вливат в солени или пресни безотточни езера.
Суровите климатични условия ограничават разнообразието на растителния и животинския свят. Растенията в пустинята са се приспособили за задържане на влагата, корените са по-дълги от стъблата, а самите стъбла са “резервоари” за вода. Стъблата и листата им са покрити с бодли, власинки или кожеста обвивка, за да изпаряват минимално. В районите, където има извори се образуват оазисите (фиг.6). Там растителността е по-обилна. Най-характерни са палмите. Животните не са много (фиг.7). Сред характерните видове са скорпиони, гущери, змии, които ловуват през нощта, за да избегнат горещините през деня. Особено характерно животно е едногърбата камила в тропичните и двугърбата камила във вътрешноконтиненталните пустини. Те са приспособени към сухите пустинни условия. В полупустините се срещат хиени и чакали.


Какво ново знам и мога
Зоната на влажните екваториални и тропични гори има богат и разнообразен растителен и животински свят. Тези гори са “белите дробове” на планетата. Зоната на саваните има сух и влажен сезон. Това влияе върху режима на реките, растенията и животните. Зоните на пустините представляват обширни сухи територии. По картата на природните зони мога да показвам и характеризирам природните зони на Земята.

Въпроси и задачи:
1. ▲ С помощта на илюстрациите за различните природни зони допълнете характеристика за тяхната природа.
2. ■ Кое е най-характерното за влажните екваториални и тропични гори?
3. ■ Къде са разположени саваните и как ще характеризирате техните природни условия?
4. ▲ Кои са причините да отделяме природните зони на тропичните и вътрешноконтинентални пустини и полупустини?
5. ▲ С какви приспособления се отличават растенията в пустините?

Tedi4ka
02-16-2009, 15:22
Вътрешен строеж на Земята

Земята има слоест строеж. Ако можем да направим разрез на планетата, ще видим нейните три основни слоя – ядро, мантия и повърхностна кора.


В центъра на Земята се намира ядрото, изградено от желязо и никел. То е съставено от вътрешно и външно ядро. Външното ядро е течно, с температура около 3360 градуса по Целзий. Вътрешното ядро е много по горещо (до 4530 градуса по Целзий). Предполага се, че то е плътно и твърдо, заради гигантското налягане, което според учените може би е 4-5 млн. пъти по-голямо от атмосферното налягане. Вътрешното и външното ядро съставляват 33,5 % от цялата маса на Земята.
Над ядрото е разполовена мантията. Това е най-дебелият слой – обхваща 66 % от земната маса. Отдолу нагоре тя постепенно се променя, затова се разделя на долна и горна мантия. Най-външната част на горната мантия е изградена от твърди скали. Под тях е пластичната астеносфера. Тук температурата е над 1300 градуса по Целзий и скалите са в разтопено състояние (магма). Веществата в астеносферата са в непрекъснато движение (конвекция).
Над мантията е разположен най-външният твърд слой – земната кора. Различават се два типа земна кора – континентална и океанска. Континенталната кора изгражда земната суша (континентите). Тя е дебела средно 30-50 км, но има места, където дебелината и е само 20 км, а другаде под планините (например Хималаите), е около 65 км. Наричат я още сиал, заради високото съдържание на сицилий и алуминий в изграждащите я гранитни скали. Океанската кора (т.нар. сима) е много по-тънка (5-15 км), изградена главно от базалт, с високо съдържание на сицилий, магнезий и желязо.
Земната кора заедно с твърдата най-външна част на горната мантия се наричат литосфера.


~~~ Във вулканските райони подземните води се нагряват силно и периодично се изхвърлят на повърхността като фонтан. Такъв вид извори се наричат гейзери. Гейзерът Олд Фейтфул, в Националния парк „Йелоустоун”, САЩ, при всяко изригване изхвърля от 37 000 до 45 000 л гореща вода. ~~~


~~~ Конвекцията в астеносферата може да се сравни с конвекция в загряващ се съд с вода. Топлината на ядрото затопля веществото. То се рзтопява и разширява. Като по-малко плътно и по-леко, то се издига и разстила странично. След като постепенно се охлади, то се уплътнява и натежава, и се спуска в дълбочина. Там отново се затопля и цикълът се повтаря. ~~~


~~~ Земните слоеве са разположени един над друг. Най-тежкият слой – ядрото е в центъра на Земята, а най-лекият – земната кора, е на повърхността. Тя съставлява само 0,5 % от общата маса на Земята. Изградена е от твърди скали и е чуплива – може да се разкъсва при земетресения и вулканска дейност.

neznaq
02-16-2009, 15:25
п.с. може и филмчета за създаването на Земята също така

Мерси много Tedi4ka :smt006

Tedi4ka
02-16-2009, 15:28
http://jwak.net/media/1539/ vij tova :)

Tedi4ka
02-16-2009, 15:29
http://www.vbox7.com/play:bfeb9897