PDA

View Full Version : (ЛИС)



d0m1nuS
02-17-2009, 18:05
ЛИС на тема - "Женските образи в старогръцките трагедии (Антигона и Електра) ..

Мерси Предварително :)..

sherry
02-18-2009, 08:18
http://forum.91neg.com/index.php?showtopic=1508



За съдбата на жената в древна Гърция – Йокаста, Антигона, Исмена, Електра


Проблемът за човека и съдбата получава широка интерпретация в старогръцката литература. Античната драма открива трагичните дълбочини на човешката духовност. Нейните герои са раздвоени между божествената предопределеност на съдбата и желанието да я променят сами. Носител на конфликта е самия човек. Не родовата съдба и божественото проклятие, а начинът, по който личността се съпротивлява срещу тях става център на драматургичното действие. Героят е активен, взема решения влизащи в дълбоко противоречие с установените представи за обществен и божествен ред. Неговата действена природа влиза в конфликт с общоприетото. Интересен е фактът, че казаното до тук се отнася както за образите на мъжете така и за образите на жените в старогръцката драма. Античния идеал за воин и човек, включва изцяло мъжки качества – физическа сила, храброст, непоколебимост, воинска чест. Трудно може да се намери мястото на жената в античното общество. В един изцяло мъжки свят тя трудно би могла да защити своите цели, желания и интереси. Съдбата на жената в полисното общество е противоречива. Тя е зависима от решенията на мъжете, но заедно с това притежава ярко изразени личностни качества, които се опитва да защити дори и с цената на живото си. Поради това в античната драма срещаме вълнуващи женски образи, които продължават да печелят симпатии и в наши дни. Антигона и Исмена, Йокаста и Електра са не просто страни в драматичния конфликт, те са ярки психологически задълбочени образи, носители на силни човешки характери.

Трагична е съдбата на жената в древна Гърция,. опитваща се да се изяви като личност в общество в което доминират властните и силни мъже Героините в античната драма защитават своите принципи, знаят към какво се стремят, какво ще постигнат, но и какво ще заплатят за постигането на целта. Независимо от всичко те се стремят към крайната цел всеотдайно и страстно.

Красноречиво доказателство за новата роля на жената е Антигона от едноименната трагедия на Софокъл. В хода на драматичния конфликт Софокъл изяснява нравствените ценности и закони в човешкото общество, от които се ръководи неговата героиня. Макар твърде млада, Антигона следва принципите и разбиранията си за дълга на човека към кръвно близките му хора. В своите постъпки тя се ръководи от божиите неписани закони и това я подтиква да пристъпи заповедта на Креон и да погребе мъртвия си брат. Изправена пред владетеля на Тива, Антигона смело се противопоставя на решенията му, убедена в правотата си. Тя осъзнава цялата отговорност на постъпката си и на обвиненията отправени към нея, но дръзко се възправя срещу потъпкването на нравствените ценности в живота:

Не смятах за така могъщи твоите

повели, че да нарушава смъртния

неписаните вечни божи правила.

не са от вчера ни от днес,

а винаги са живи.

Човешкото достойнство и неговото опазване чрез свободен личен избор е духовната мяра, с която Антигона оценява човека и света. Тя поставя над всичко своя родов морал в общество, което отхвърля духовния свят на жената. Да бъдеш жена с личностно присъствие в древна Елада е трудна и съдбовна задача, изискваща нравствения избор на човека застанал между земното и небесното, между волята на Олимп и човека – властник. Тя запазва до край твърдостта на решението си и не изменя на себе си. Ръководи я силата на сестринската обич към непогребания брат и убедеността, че е сторила това, което повелява дълга на живите към мъртвите. Обаянието на образа й е свързано преди всичко със способността й да отстоява до край своята решителност без да се колебае в избора си. Антигона превъзхожда с духовната си сила своята сестра Исмена. Силата на любовта, човечността и убедеността в правотата й са в основата на моралното й превъзходство. Нерешителната Исмена се бои да пристъпи заповедта на Креон, защото я възприема като дълг да се подчини на властническите му разпоредби. Когато тя отказва да се присъедини към Антигона, смелата девойката решава сама да извърши погребалния обред за своя мъртъв брат водене от човешко и сестринско чувство за дълг:

Мисли каквото искаш, ала него аз

ще погреба и ще загина радостна.

Ще легна мила редом с него, милия,

изпълнила свещен завет.

Героинята приема смъртта в името на божествената правда като свой неотменим човешки дълг. Затова за нея смъртта не е трагична, а прекрасна. Тя се ръководи от правото на човешкото сърце да обича и да се грижи за своите близки. Въпреки младостта си девойката осъзнава своята морална цел за която се жертва. В тази жертвеност не е заложена идеята за преследващата я съдба в резултат на проклятието преследващо Едиповия род. Нейните действия са плод на собствените й решения, които са плод на личен избор и водят към достойно поведение. Антигона е жена с независим горд дух, освободена от страха пред властника, който се поставя над вечните морални закони са живота и смъртта. Свободомислието на времето в което живее Софокъл е намерило отражение в съдбата на женските образи в трагедията Антигона. Духовната свобода на жената е цялостен израз на личността. Антигона е носителка на светлото, разумното начало на възвишените стремежи. В основата на тези стремежи е заложена истината за любовта към човека, стояща в основата на изконната женска същност. Затова убедително звучат думите на Антигона: “Не за вражда - за обич съм създадена.” За разлика от Исмена, Антигона не смята, че женската й природа я прави слаба и отстъпчива. типично по женски, Антигона мечтае за лично щастие – да бъде съпруга и майка. това увеличава трагичността на съдбата й заради незаслуженото наказание. Силна и непреклонна пред изпитанията, Антигона с човешка слабост оплаква неизживяната си младост:

О, гроб, чертог мой брачен, мое жилище

подземно, вечен мой пазач!

Тя обича живота като всяко живо същество и затова мъката й е трогателна. Съдбата на двете сестри – Антигона и Исмена е еднакво предопределена от боговете, тъй като и двете са дъщери на Едип. Но поради различната си човешка природа, те по различен начин носят и въплъщават наследената трагична вина на Едиповия род. По различен начин страдат, различна е и женската им съдба. Двете сестри се различават по вътрешната свобода на духа. Още в пролога на трагедията двете героини контрастно очертават противоположните мотиви за избор, определящи позицията им в конфликта с Креон. Антигона не приема трагичната си предопределеност на личната си съдба, нито отредената от обществото роля като жена. С цялата си човешка природа тя застава срещу съдбата и срещу неправилното решение на властника. За Исмена волята на боговете и на Креон изцяло подчиняват човешката й природа. Тя не се изявява като личност и не търси свобода на избор. Изпълнена е с безразличие и малодушие:

Какво бих променила аз, ...

със своя труд и своето мълчание?



Исмена избира бездействието и мълчаливото страдание, признавайки своето поражения и слабост: “ И нека помним още, че жени сме ний, /че сили за борба с мъжете нямаме”. Съдбата на Исмена е не толкова резултат от проклятието на Едиповия род, колкото възмездие за трагичната и слаба човешка природа.

Подобен на Исмена е образът на Йокаста от трагедията на Софокъл “Едип цар”. В нейния образ той залага същите творчески виждания, които откриваме в Антигона. Човекът, изправен срещу предизвикателството на предопределената от боговете съдба, носещ отговорност за собствените си постъпки. Йокаста е пряко засегната от проклятието надвиснало над Едиповия род. Съпруга на Лай и майка на Едип, тя е прокълната от боговете да извърши кръвосмешение. Цената, която заплаща е не просто смъртта, а жестокото страдание при сблъсъка и осъзнаването на истината. Болката и самоубийството са възмездие не за извършеното от Лай престъпление, а за собствените й съдбовни грешки. Подобно на Исмена тя проявява малодушие и се съгласява с жестокото решение на съпруга си, пожелал смъртта на собствения си син. Няма по-голямо престъпление от това на майката погубила детето си. Йокаста няма моралната сила на Антигона и не е способна да отстоява позициите си. Тя е изразител на характерното за този период отношение към жената. Йокаста не се възприема като личност, не осъзнава, че има право на избор, и че е длъжна да се бори за него. Тя се примирява с факта, че законите на тогавашното общество унизяват човешкото й достойнство, възприемайки я не като личност, а като трофей. Едип получава престола на мъртвия Лай, а заедно с него и съпругата му. Съдбата на Йокаста е заслуженото възмездие за човешката й непълноценност.

Различен от образите на Исмена и Йокаста е образът на Електра. В него откриваме черти, които го доближават до този на Антигона. Митът за Орест и сестра му Електра продължава разказа за рода на един от основните участници в Троянската война-Агамемнон. След края на войната той се завръща у дома. Там го очаква коварната му съпруга, която заедно с любовника си крои пъклени планове. Клитемнестра и Егист убиват Агамемнон, Егист се възкачва на престола въпреки негодуванието на народа. Дъщерята на Агамемнон Електра жадува отмъщение.

От този момент започва развитието на действието в трагедиите на Есхил, Софокъл и Еврипид. Древногръцките творци създават своите трагедии по един и същ мит, влагайки различно звучене. За Есхил в трагедията му "Хоефорите" водеща роля при осъществяването на отмъщението има Орест. Ролята на Електра е второстепенна. Тя е съзаклятница, която помага на брат си. Образът е представен схематично, липсва дълбочина и психологизъм. Не така стоят нещата в другите две трагедии. Софокъл и Еврипид дават на произведенията си заглавието "Електра". Това недвусмислено подсказва, че ролята на сестрата ще бъде водеща в драматургичното действие. При Софокъл образът на Електра е психологически задълбочен. Авторът разкрива чувствата които водят девойката към отмъщението. Електра е изправена пред необходимостта всеки ден да се среща с убийците на баща си. Тя ненавижда страхливеца Егист, заел чрез престъпление трона на владетеля. Девойката страда като го гледа как облечен в дрехата на баща й, з неговия жезъл в ръка сяда на престола. Електра мрази и майка си, извършила най-тежкото предателство спрямо съпруга. Девойката не може да възприеме кощунственото поведение на майката, която в дните на траур, вдига празненства. Душата на Електра е пълна с желание за мъст. Тя иска да възстанови нарушената хармония, възмездявайки престъплението да възстанови справедливостта. Подобно на Антигона от едноименната трагедия на Софокъл и тя се опитва да поправи злото, сторено при нарушаването на неписаните човешки и божии закони. Електра проявява смелост и целеустременост. Тя е готова с живота си да защитава принципите си. В поведението й липсва колебанието, нищо не в състояние да я отклони от избрания път. Девойката тайно се надява да отмъсти за убийството на баща си с помощта на брат си Орест. Тя дълго очаква неговото завръщане от изгнанието, на което е изпратен. Нито за миг Електра не престава да се надява, че брат й скоро ще се върне. Дори когато идва съобщението за неговата мнима смърт, тя не се отказва от решението за мъст. Девойката предлага на сестра си Хрисотемида заедно да възмездят убийците. Сестра й обаче не притежава нейната смелост и духовна сила. Тя отхвърля плановете за отмъщение, смятайки ги за безумни. В този момент поведението й напомня поведението на Исмена, която също се бои да подкрепи сестра си. Отказът на Хрисотемида не разколебава Електра. Тя решава сама със собствените си ръце да накаже убийците на баща си. Този момент разкрива най-добре нейната морална сила и целеустременост.

Скоро след като взема решение да действа сама, Електра открива брат си. Орест се е завърнал. Девойката го познава по кичур коса и стъпки, които открива на гроба на баща си. Разпознава го и по дрехата, която сама е изтъкала преди да се разделят. Братът и сестрата планират отмъщението и в края на трагедията убиват Егист и Клитемнестра.

Може би най-интересно е тълкуването на мита, направено от Еврипид. Психологически правдиво са представени образите на героите. Отново водеща роля е определена на Електра. Еврипид се стреми да направи събитията по-жизнеподобни. При него разпознаването на Орест се извършва от стария му учител, който вижда на челото му белег от падане в детска възраст. По-правдиво звучене на творбата придава и голямото внимание, което авторът отделя на психическите преживявания на героите. Ако първата част на творбата е посветена на замисъла и извършването на отмъщението, втората е посветена на терзанията на майцеубийците.

Орест убива без колебание Егист, но не може да постъпи по този начин с майка си. Едва след намесата на Електра и след като закрива очите си с плащ, той успява да я прониже. Еврипид отделя почти целия екзод, за да разкрие душевните терзания на майцеубийците. При разкриването на душевното им състояние той проявява забележителен психологизъм. В думите на героите звучи разкаяние за страшното деяние, а хорът е напълно съгласен с тяхното самоосъждане. Майцеубийството не може да бъде акт за възстановяване на нарушената хармония. То се отхвърля като непростим грях, като жестоко престъпление срещу писаните и неписани човешки и божии закони.

Трагичната съдба на жената в древна Елада е резултат не само на обществените порядки, но и на проявените от тях личностни качества. Образите на жените в античната литература имат свои индивидуални характери, психологически мотивирани. Независимо дали въплъщават женската сила или женската слабост, те са носители на естествения човешки стремеж към хармония и щастие. Високата нравственост, подчинението на вечните, неписани човешки закони са принципи, които античните героини неотменно следват. Тяхната морална сила не противоречи на женската им същност, твърдостта на духа разкрива в дълбочина същността на тяхната природа. Извисяването на духа чрез катарзиса на страданието и устремът на древногръцките героини към по- висока нравственост, завещани ни чрез образите на Антигона, Електра, Исмена и Йокаста се превръщат в идеал за жена, следван от поколенията до наши д

bozveli95
03-22-2011, 08:23
много ви моля трябвами лис на тема "страданието от възмездието" в електра!