PDA

View Full Version : Как да спра скандалите с приятеля ми



mrd_89
02-19-2009, 12:50
Неискам да досаждам с проблемите си,но ще се радвам ако ми дадете някой савет.Значи с приятеля ми ходим от 2г.,а от близо 1г.живеем заедно,но в друг град,далеч от всички познати и родители.В началото всичко вървеше идеално,но от скоро започнаха лудите скандали за какво ли не.Вече няколко пъти съм му казвала,че ще си стегна багажа и ще си тръгна,но щом се стигне до тази н-та степен в караницата той омеква,започва да ми се умилква,да ми казва,че неможел без мен,че ме обичал и т.н.Имам чувството,че не даржи на мен :? все той започва скандалите пък и уж ходим сериозно,говорим за брак,живеем заедно,а тои още не ме е запознал с родителите си.Нормално ли е това?Моля коментирайте и дайте някои савет какво да направя?Благодаря предварително и сори за далгия текст!

mickelangelo
02-19-2009, 12:52
струва ми се че има нещо гнило в цялата работа ...

nikolaynikolov
02-19-2009, 12:56
Здравей. Значи добре е да се опиташ да разбереш на какво толкова се ядосва, че започва да се кара. И аз имам подобни проблеми с приятелката ми и аз съм този който започва да се кара също като при вас. Но аз се опитвам да и обесня какво ме кара да се дразня за да може да го предотвратим за в бъдеще.

Просто го попитай защо и какво го дразни когато се кара и дали не може да ти обясни как да стане така, че да не се стига до скандали. Да направите компромиси.

По принцип е нормално да има недоразмения в една връзка. Не съществува идеалната любов. Един иска едно, друг друго. В началото на връзката когато чуствата и на двамата са силни всеки е склонен да направи компромис и за неща които преди никога не си е мислил, че може да преодолее. И после когато вече отнешенията станат стабилнио м/у двамата се започват споровете обикновени за малки неща.

Не знам Вие за какво се карате, но опитай се да разбереш какво да не правиш за да не го дразниш.

П.С. Аз съм същя. Карам се и още докато се карам ми става жал и като я видя сърдита и измъчена от това, че и се карам ми става тъжно и на мен и започвам да я утешавам с това колко я обичам. А аз наистина я обичам! Не трябва от няколко скандала да подлагаш на съмнение обичта му. Това ми беше мисълта.

Wrathchild
02-19-2009, 12:56
Казваш, че сте далеч от близки и приятели... Според мен това е разковничето. До един момент не сте усещали липсата на приятелите, които са на един телефон разстояние. И липсва усещането, че нито може да поканиш мама и тате вкъщи, нито можете да излезете да разтоварите с приятели. Защото едно е да не го правиш, защото нямаш време и не искаш, друго е да знаеш, че и да искаш и да можеш - не става. Не казваш конкретни подробности около връзката, така че поговорете за това - ще се изненадате всъщност колко много трупате в себе си и си го изкарвате на човека отсреща.

mrd_89
02-19-2009, 13:01
По всякакъв начин се опитвам да се даржа добре с него,да не се караме,но той все намира за какво.Тук имампе малко приятели и излизаме от време на време немога да се оплача. :? :? :? Незнам какво да правя вече

mrd_89
02-19-2009, 13:05
Ami tova s roditelite?Da ne me krie ot nqkoi?Ujas :-#

GossipGirl89
02-19-2009, 13:05
Нали живеете заедно ? Не си ли забелязала за какво се карате най-често и кое го дразни толкова ? Замисли се хубаво, спомни си и потърси причината. Ако не - седнете и поговорете като големи хора. Все пак щом сте се изнесли да живеете сами би трябвало да ги правите тия неща... А иначе това с родителите е доста странно - казваш, че имате връзка 2 години - те знаят ли, че съществуваш, не идват ли на гости ? :shock:

mrd_89
02-19-2009, 13:08
Ami nai-4esto se karame za gluposti,kato naprimer za6to sam slojila tova tam,to netrqbvalo da e tam i nqkvi takiva.Roditelite mu ne sa idvali na gosti,samo brat mu,dori kogato govori s tqh po telefona ne pitat za men :( A uj znaqt,4e jiveem zaedno

GossipGirl89
02-19-2009, 13:11
А ти питала ли си го защо не се познавате с родителите му лично?

mrd_89
02-19-2009, 13:12
Ami da pitala sam go i to mn puti i toi vse mi kazva,4e ne e imalo udoben moment.(Sqku6 ne moje da me pokani u tqh ili da izmisli ne6to)

GossipGirl89
02-19-2009, 13:21
Еее 2 години все да няма удобен момент :shock: Не знам, не искам да те плаша, но ако аз бях на твое място със сигурност щях да се осъмня и да се поразровя да видя какво толкова го спира да ме запознае с техните... Не можеш ли по някакъв начин да направиш така че да няма как да се измъкнеи да ви запознае ? :-o А на колко години сте извинявай? Не че има някакво значение, но просто ми е любопитно - ти май си мой набор :)

mrd_89
02-19-2009, 13:28
Ami az skoro 6te navar6a 20 a toi e na 24 i bi trqbvalo za negovite godini da e po-seriozen,no mai az kato po-malka izleznah po-serioznata.Kazval mi e,4e toi ne e tolkova blizak s roditelite si i te bili nqkvi konservativni hora s drugi razbiraniq(ne 4e sa zadrusteni)pak i ne si spodelqli tolkova.A az go zapoznah moite roditeli-vijdali sa se nqkolko pati dori

MoHuTo
02-19-2009, 13:57
Както казаха и по-нагоре тая работа нещо ми понамирисва. Не може за 2 години да не е имало удобен момент, в който да те запознае с техните. Има ли желание - има и начин. Това с "удобния момент" си е чисто оправдание.. при положение, че дори живеете заедно..някак си не ми се връзва нещо цялата тая история с приятеля ти :?

LittlePrincess
02-19-2009, 14:06
Както казаха и по-нагоре тая работа нещо ми понамирисва. Не може за 2 години да не е имало удобен момент, в който да те запознае с техните. Има ли желание - има и начин. Това с "удобния момент" си е чисто оправдание.. при положение, че дори живеете заедно..някак си не ми се връзва нещо цялата тая история с приятеля ти :?


И аз така мисля.

EeeBobii
02-19-2009, 14:13
Напускаш го...когато те пита защо го напускаш казваш му това....което ни каза на нас...и се вращаш при него ако продължава....чаоо завинаги... :-o

3oPuTy
02-19-2009, 14:26
Твоята история ми напомня на историята на една от моя клас :) до 14.02 ходеше с едно момче повече от две години :) Също както при теб и тя не познаваше техните,последните няколко месеца много често започнаха да се карат :) И точно на Св.Валентин оня дойде в заведението,където бяхме и й каза,че се е сгодил и ще се жени след месец :shock: :-D


Не казвам,че и при теб ще се получи така,но просто историята ти ме подсети за тази на съученичката ми :-D



И по темата:Нещо наистина намирисва при вас ... Не може за 2 години да не е намерил време да те запознае с техните :? Аз също не запознавам гаджетата ми с нашите докато не съм сигурна в тях,защото не искам да познават някого,когото след месец-два може да зарежа,но все пак това са 2 години :shock:

kobrichka
02-19-2009, 14:34
Както казаха и по-нагоре тая работа нещо ми понамирисва. Не може за 2 години да не е имало удобен момент, в който да те запознае с техните. Има ли желание - има и начин. Това с "удобния момент" си е чисто оправдание.. при положение, че дори живеете заедно..някак си не ми се връзва нещо цялата тая история с приятеля ти :?

Напълно съм съгласна с това мнение. За две години поне един удобен момент би трябвало да има. Ние с приятелят ми ходи от 6 месеца и вече познавам рдителите му, а вие от две години,а и живеете заедно и весе още не е имало подходящ момент?!... Странно... Според мен е най-добре да си поговорите хубаво с него и да си изястните всичко,като почнеш от честите ви скандали до това за подходящият момен за запознаване с родителите. Успех

LiL_MeoW
02-19-2009, 14:56
не ги спирай наслаждавай им се аз тъй правя :)

cinderella_gugutka
02-19-2009, 15:01
ами може би 4овека си има някакви проблеми и се нервира бързо за глупости.за да просъществува една връзка трябва да има доверие,разбирателство и най - важното-компромиси от двете страни.и 2-та трябва да вложите старание да разбирате другия и да преценявате за какво си заслужават кавгите и за какво не.когато тръгне да ти се кара за нещо дребно вместо да му отвръщаш ти му се усмихни,гушни го и кажи-е не е 4ак толкова голяма работа,помисли малко-наистина ли си заслужава да се караме за толкова дребни неща.Успех :-)

Armeika
02-19-2009, 21:15
Здрасти.
И на мен ми се случи нещо подобно 1 година живяхме заедно днес се разделихме :cry: :cry: :cry: :cry:
Разликата обаче е че аз познавах родителите му т.е. цялото семейство и тои моето от страна на неговото имаше много интриги и ние много се карахме. Карахме се не само заради тях а и както вие за дребните неща обаче на него не му пукаше гледаше на мен като на някаква досада когато плачех за това че ме обижда :cry: :cry: :cry: Та след като ти казва че са по особени родителите му не се впрягай толкова много ами си свиркай... и въобще да не ти пука за тях...

Soy_tu_mujer
02-19-2009, 22:06
Здравей.

Ами това, което те съветвам аз е да говориш сериозно, наистина сериозно с него за отношенията ви. Когато има някакъв проблем - да го изясните като хората, а не със скандали и прочие.
Но едно да знаеш... Ако след това не се промени - колкото и да се опитвате, полза няма да има. Съжалявам, че го казвам. Просто веднъж почнат ли се големите скандали за щяло и нещяло... не мисля, че има спиране. Поне от опита си знам. Инъче от опит глава не боли. Успех ти желая и дано всичко се нареди.

miss_ludataa
02-19-2009, 22:27
Поговори с него,но и аз мисля,че има нещо гнило! :(

Wrathchild
02-20-2009, 04:40
Напускаш го...когато те пита защо го напускаш казваш му това....което ни каза на нас...и се вращаш при него ако продължава....чаоо завинаги... :-oИ ей така се захвърля една връзка, едно съжителство заедно? Всяка връзка има своите кофти периоди, ако хората се разделяха при всеки такъв...

Re5peC7
02-20-2009, 09:05
за една връзка трябват двама, за един брак трябват двама, за една любов трябват двама, за да се разбирате трябва и двамата да положите усилия, без обсъждане на проблемите няма как да стане, ще си останеш с надеждите, че той сам ще се сети

beiho
02-21-2009, 18:45
Трябва да се държите като зрели хора, а да не се изтормозявате с всякакви караници, защото животът е мноооооого, много кратък. :( Човек разбира това, когато загуби ценното в него и усети жарта от скръбта. Мислете за хубави работи, когато сте ядосани един към друг, наистина помага!Понякога само да хванеш ръката, или да погалиш бузата стигат да бъдат забравени всички проблеми.

valdesbg
02-22-2009, 07:46
Неискам да досаждам с проблемите си,но ще се радвам ако ми дадете някой савет.Значи с приятеля ми ходим от 2г.,а от близо 1г.живеем заедно,но в друг град,далеч от всички познати и родители.В началото всичко вървеше идеално,но от скоро започнаха лудите скандали за какво ли не.Вече няколко пъти съм му казвала,че ще си стегна багажа и ще си тръгна,но щом се стигне до тази н-та степен в караницата той омеква,започва да ми се умилква,да ми казва,че неможел без мен,че ме обичал и т.н.Имам чувството,че не даржи на мен :? все той започва скандалите пък и уж ходим сериозно,говорим за брак,живеем заедно,а тои още не ме е запознал с родителите си.Нормално ли е това?Моля коментирайте и дайте някои савет какво да направя?Благодаря предварително и сори за далгия текст!

Нещо много сериозно куца тук, но не мога да разбера какво. Авторката - ако искаш драсни ми на лична повечко, за да мога да ти помогна.