lovely_b
02-20-2009, 18:54
Понеже много ми се говори за това , а в момента няма с кой... Всичко започна в края на лятото. Запознах се с него (попаднахме в една компания) и ми беше страшно антипатичен още като го видях , да кажем направо че не го понасях. Той ми намери скайпа ,пишеше ми всеки ден , даже по няколко пъти...оказа се , че не е толкова лош... Говорихме постоянно ,малко по малко ми стана страшно симпатичен, доверих му се , привързах се към него. Говорихме за всичко чувствах , че няма нещо което да не мога да му кажа. Така беше...после разбрах ,че е влюбен в мен. Шок... как беше възможно, та нали самия той ме запозна с негов приятел по който си падах ?! Какво трябваше да направя? Как можех да го запазя като приятел, Господи ,не исках нищо друго ,само да не изчезне човека който ме разбираше така добре и обичах като брат. Панкьосах се. Какво да правя...и така направих нещо ,което оценявам като огроомна грешка-тръгнах с него. Бях объркана, не знаех точно какво чувствам и мислих че постъпвам правилно. Той ме уверяваше , че каквото и да стане той винаги ще бъде до мен , както винаги до сега .Всички ми казваха " Той те обича , толкова сте яки, ами ако той е човека който търсиш , ако не опиташ никога няма да разбереш? '' И аз се подведох...беше супер. В началото. И после онова ужасно чувство на угризение - той все още беше "брат ми ". 3 седмици...не можех да продължавам така. Разделихме се. Нещата не се промениха много и аз си мислех ,че всичко ще е както беше преди. Да ама не. Някой се възползвал от това че той е уязвим на тема "мен" и му наговорил разни неща...незнам как е успял да го настрои срещу мен. Аз незнаех . Точно тогава се цупх за някаква глупост и така и не разбрах какво се случва. Той спря да ми говори, аз също не му говорих , нали бях нацупена. Когато ми "мина" той не беше същия. Нещо се беше променило. По късно от обща приятелка разбрах ,че той бил страшно наранен . Озлобил се, искал да ми отмъсти... и го направи де , настрои доста хора против мен , направо ми вгорчи живота. А аз не спирам да си го обичам. От черни мисли за това как ме мрази,или как не му пука за мен обикновенната ми настинка се превърна в синозит, не можех да спя , нямах апетит ,нямах настроение. Разболях се още повече. Всички ми казваха - говори с него , нещата ще се оправят. Същите "всички" , този път нямаше да слушам другите. Не можах да преглътна гордостта си- той беше нарушил обещанието си , беше предал приятелството ми! Не му писах , не му се обадих. Тишина. Болезнена , гадна тишина. И изведнъж го видях. Мина покрай мен ,усмихна се и каза "здрасти". И деня ми се промени. Нещо стана... гордостта ми се изпари. Почувствах ,че наистина ако говоря с него нещата ще се оправят. Бях щастлива за 1 път от толкова време. Изтичах в къщи и му писах по скайп. Тъпи теми , колкото да говорим за нещо. Вече нямахме толкова много общи неща. А по начина който ми отговаряше... колкото да отговори - наистина вече не му пука. И сега пак нз накъде. Не мога да го забравя , държа прекалено много на него , обичам го прекалено много.А на него не му пука :razz: .
И тва е :-D . Много мерси на тези които си направиха труда да ми четат глупостите :) .
И тва е :-D . Много мерси на тези които си направиха труда да ми четат глупостите :) .