GbSy
02-20-2009, 18:56
Аз бягам и бягам, (отново и пак)...
Страхувайки се да не ме намери
някъде отвътре това,
Което е аз, което е мен, но
не искам да губя нищо, а просто да тичам и
някак да забравя това, което е аз, което е мен...
Уморено и унило заставам и
се чудя защо ми съчувстват, защо
се опитват да помагат; не разбират
и не искат да ми кажат...
Може би е твърде късно да повярвам.
Позитивност! Все повтарят.
И усмивки, но да има.
А ако не трябва, но пък винаги е нужно..
Трябва да постъпиш ей така, не виждаш ли..
Иначе се губиш и не си добре и всичко ти е чуждо...
И когато спреш, за да починеш, не да мислиш,
а да искаш, да мечтаеш, но ти се страхуваш...
Хей, не знаеш, но не се и примиряваш...
Ако има шанс, възможност.. да е друго?
Ще продължиш ли да бягаш и бягаш...
Дърпат ме и после ме отблъскват, искат, но
не знаят и изпускат. Мълчание, а после нещо.
Блясък, плам, за кратко, после – сам.
Сама, или само, винаги ще е самотно, винаги едно.
Но, ако има начин да е другояче... някъде/никъде там...
може би ще спра да бягам...
Страхувайки се да не ме намери
някъде отвътре това,
Което е аз, което е мен, но
не искам да губя нищо, а просто да тичам и
някак да забравя това, което е аз, което е мен...
Уморено и унило заставам и
се чудя защо ми съчувстват, защо
се опитват да помагат; не разбират
и не искат да ми кажат...
Може би е твърде късно да повярвам.
Позитивност! Все повтарят.
И усмивки, но да има.
А ако не трябва, но пък винаги е нужно..
Трябва да постъпиш ей така, не виждаш ли..
Иначе се губиш и не си добре и всичко ти е чуждо...
И когато спреш, за да починеш, не да мислиш,
а да искаш, да мечтаеш, но ти се страхуваш...
Хей, не знаеш, но не се и примиряваш...
Ако има шанс, възможност.. да е друго?
Ще продължиш ли да бягаш и бягаш...
Дърпат ме и после ме отблъскват, искат, но
не знаят и изпускат. Мълчание, а после нещо.
Блясък, плам, за кратко, после – сам.
Сама, или само, винаги ще е самотно, винаги едно.
Но, ако има начин да е другояче... някъде/никъде там...
може би ще спра да бягам...