View Full Version : Съчинение на тема : "Идеалното училище" , "Си
Моля Ви , спешно ми трябва съчинение на тема : "Идеалното училище" или " Силата на парите" или " Бъдещето на България " ПЛС ПОМОГНЕТЕ !!!! :( : )))
Ролята на България в новото бъдеще (май не е точно това, което ти трябва, но го виж все пак за идеи :) )
Пълноправното присъединяване на България към Европейската общност създава уникалната възможност за нацията ни да стане фактор за развитието на нова Европа.
Често заради географското си положение България е наричана "врата към Европа”. Честно казано, на мен би ми се искало вместо врата, България да стане по-скоро "стожер" в един духовен смисъл и измерение. Страната ни може да бъде фактор в настоящия и особено в предстоящите конфликти между радикалния ислям и цивилизована Европа.
Но това не може да стане, ако не сме наясно със собствената си идентичност. България страда от криза на идентичността.
Впрочем този синдром съществува и в развитите европейски страни, но там причините за появата му са различни, формите, в които се проявява – също.
Средностатистическият западноевропеец има зад гърба си 60 години благосъстояние и възстановяване след Втората световна война, а средностатистическият българин все още изживява разрушителните последствия от комунизма и бедността.
Материализмът на Запада и материализмът на Източна Европа се различават. Западният е породен от еволюцията на материалното презадоволяване, а източноевропейският е в своя начален стадий. Трябва да сме наясно, че движещата сила за обединението на Европа е предимно търсенето на икономически просперитет, а не идеалистична загриженост за спазването на човешките права.
На фона на всеобщия стремеж към по-добър живот и икономически по-силна и конкурентноспособна Европа, рано или късно, на преден план ще започнат да излизат редица проблеми, произхождащи от кризата на идентичността, която разяжда и Западна, и Източна Европа. Основен фактор, който ще ускори този процес, е глобалното настъпление на радикалния ислям. Сблъсъкът между различните цивилизации през 21-и век е всъщност сблъсък между основните религии.
Именно на религиозна основа е съвременното разделение на цивилизациите, пише проф. Самюел Хънтигнтън в книгата си "Сблъсъкът на цивилизациите". Световно известният харвардски професор я издава още в началото на 90-те години и заедно с многото анализи съдържащи се в книгата, почти пророчески предсказва разпадането на югославската федерация и атаката със самолети срещу САЩ на радикални мюсюлмани.
Без да се впускам в коментари на книгата, искам да повдигна въпроса за бъдещата роля на България и по специално на вярващите в бъдещето на страната и нейната роля в Европейската история.
НАЦИОНАЛИЗМЪТ КАТО ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМА
За криза на българската идентичност говорят красноречиво последните президентски избори. Те, освен че доказаха кризата вдясно, показаха колко много крайно настроени хора има в България.
Уморени от безкрайните политики на партията на Ахмед Доган, чувствайки се заложници на себични политици и на воюващи една с друга мафиотски обвързани политически фракции, стотици хиляди българи се поддадоха на популистката пропагандна политика на Волен Сидеров и неговата националистическа партия “Атака”.
Това показва, че в българите има вътрешно напрежение, което намери своя отдушник в лицето на ядосания политик-побойник. Тревожни и недопустими са неговите изказвания по адрес на различните малцинства. Още по-тревожна и недопустима е неспособността на хората да разграничат зрелищния популизъм от една реална политическа платформа и заявка за управление.
Бракът между национализма и фанатичното православие, демонстрирани от подобни политически партии, никога не са били и няма да бъдат отговор в търсенето на национална идентичност. Вярвам, че е възможно да сме патриоти, без да сме националисти. Разликата между двете е значима, въпреки че малко хора я осъзнават. Страшно е да чуеш по телевизията дори т. нар. "експерти" да застават зад националистическата карта и да я отъждествяват с патриотизма, който е нещо добро.
Най-просто казано, патриотизмът позволява на хора от различни етнически и религиозни общности да застанат зад общи идеали, ценности и принципи, на които е изградено е обществото им и да го защитават такова, каквото е за всеобщото благо.
Примери за такива мултиетнически, плуралистични, но в същото време неотстъпващи по патриотизъм на други страни са например САЩ, Сингапур и Канада. Примери могат да се дадат и с други страни, но това не е предмета на тази статия.
В едно патриотично общество представителите на малцинствата са равни на останалите. Те са част от градивния процес. Те носят с гордост и достойнство собствената си идентичност. Те подкрепят етническото мнозинство не по принуда, а по убеждение. Патриотизмът позволява както на етническия българин, така и на рома, арменеца или турчина да застанат рамо до рамо в градивните процеси на обществото в мирно време или дори, ако е нужно, във военен конфликт с чужд нашественик.
При национализма дадена етническа група доминира над всички останали с цел осигуряване на собствения си комфорт и сигурност. Национализмът по дефиниция е изграден на основата на конфликт, доминиране и опресия на един етнос над друг.
За успеха на национализма в България трябва да се вини основно масово ширещото се невежество. Болшинството хора в България никога не са имали шанса да бъдат образовани политически, дори на елементарно ниво, с цел правенето на правилни избори или дори само с цел правилното разбиране на националност, патриотиъзм и демокрация и как всички тези динамики могат и трябва да се взаимодействат в едно хармонично развито общество.
Важно е да си признаем, че средно статистическия българин възприема заобикалящата го обществена действителност по-скоро през призмата на незадоволения потербителски примитивизъм, отколкото като разбиращ принципите на либералната демокрация и различните икономически и политически школи и течения. Това не е много по-различно в редица западни страни, където хората също имат вродената тенденция да гласуват повлияни по-скоро от харизматичната персоналност на даден политик, отколкото от разбирането на платформата и течението, което той представлява.
Дали това невежество ще бъде преодоляно или не, зависи от това доколко има воля за това на инидивуално и обществено ниво. Именно на обществено ниво неправителствени те организации са единствените, които могат да компенсират огромния дефицит от елементарно разбиране на принципите на демократичното общество.
БЪЛГАРИЯ - ВРАТА ИЛИ СТОЖЕР
Голямата аномалия в България е, че вече 15 години балансиращата партия на ислямистите до голяма степен определя житието и битието на близо 90% от българите.
И, въпреки че политическите инсайдъри вероятно с основание биха се опитали да оспорят това твърдение с тезата за куклите и кукловодите, факт е, че театърът, който се разиграва пред очите на обществото, говори именно това. Без значение дали истинските кукловоди дърпат конците от Москва или не. Факт е, че на фона на световния конфликт между християнската и мюсюлманската цивилизации, леко подигравателната усмивка на Ахмед Доган може и да се окаже политически по-подготвена, отколкото кукловодите са очаквали. Наречете го, ако искате, "двойна подплата" - веднъж от Москва и втори път от Мека.
На скоро лидерът на ДПС почти подигравателно подхвърли, че мислел за оттегляне от политиката. Това беше сигнал, подаден от голям играч към други големи играчи, може би дори към кукловодите от Москва. За тези, които са пропуснали да прочетете написаното между редовете със симпатично мастило, посланието му беше нещо от рода на: "Представете си за момент как ще изглежда тази пиеса без моето участие!".
През 90-те години Доган парадира с т. нар. "етнически модел", който бил осигурил безкръвния преход от комунизма към свободна пазарна икономика. Има ли някой, който да се съмнява, че след влизането ни в ЕС ще имаме по-малка нужда от "етнически модел"? Напротив, нуждата ще е дори по-голяма. Още повече с оглед бъдещото членство на Турция в ЕС, когато и да е то.
Именно в тази позиция България може да се развие като стожер на християнската цивилизация, а не просто като врата, за която всеки може да си извади ключ, стига да има пари.
СМЕ ИЛИ НЕ СМЕ?
Пример за това, че можем да сме стожер например в моралната сфера са последните данни от проучването на Евробарометър за отношението на европейските страни спрямо хомосексуалните бракове и осиновяването на деца от хомосексуалисти. В Гърция и Полша близо 90% от хората са против. В България процентите на хора, които подкрепят идеята са едва 15%. Друга информация изнесена наскоро в медиите обаче разкрива, че около 30% от българските мъже са ползвали услугите на проститутка. Въпрос на време е тази сексуална невъздържаност да прекрачи границата на сексуалната ориентация.
Нацията ни със сигурност не е библейски или християнски образована. Това е задача, която тепърва предстои. Много са въпросителните относно моралните ни устои и убеждения. Е ли България морално консервативна или не? Била ли е и ще бъде ли някога? Данните показват, че по отношение на сексуалноста, брака, семейството и възпитанието на децата, българите са по-скоро склонни към либерализъм, отколкото консерватизъм.
В момента България не е стожер и за навлизането на радикални ислямисти и ислямизъм в Европа. Все още се считаме за "християнска" нация, но това не е достатъчно.
Всички сме чували и гледали по телевизията кадри от успешното залавяне на наркотици, пътуващи от Турция за Западна Европа. Голяма част от дрогата, идваща от Афганистан, минава през България за Западна Европа.
Най-вероятно на всеки шумно заловен килограм, други 7 или 8 безшумно са минали границата. Доказателство за това е ИЗОБИЛИЕТО на дрога в западните страни. Ако хващахме повече, отколкото минава, щеше да има криза в доставките. Такава няма и скоро няма прогнози да има.
Не само по тази причина, а и поради мълчанието си по някои щекотливи въпроси, България е прекрасна почва за организация на ислямски групировки и дори за вербуването на млади хора.
Защо смея да твърдя това?
Замислете се колко филми изобличаващи ислямофашизма сте гледали наскоро по телевизията? Колкото статии, разкриващи истинската същност на палестинския "проблем", сте чели във водещите вестници? Колко проповеди за опасността от ислямския тероризъм сте чули в църквата си? Колко публикации в подкрепа на Израел сте чели напоследък?
Примерите са много.
Невежеството, мълчанието и наивността са любимата среда за сформирането на среда, която е безразлична към тези толкова важни въпроси и към истината относно ислямофашизма, антисемитизма и световния тероризъм. А безразличието към истината е първата стъпка към отварянето на вратата на разрухата от Близкия Изток към Европа. И тази врата на Изток може да се окаже именно България.
А можем и трябва да бъдем стожер.
Силата на богатството и богатството на силата.(Есе) (май пак не е 100% точно :D )
Гледали ли сте по телевизията предавания за най-богатите личности на света?Историята на тези,които нямат никакви материални липси,хора,които никога не изпитват лишения?Да,със сигурност са ви направили впечатление.А може би в този миг тайно сте си пожелали поне за миг да сте на тяхно място...Да живеете безпроблемно,да не мислите за ежеденвното оцеляване,за залъка,от който имаме нужда.Иска ни се да се поглезим,да се порадваме на парите.За много от нас те са основна цел в живота.Работим усилено,хабим времето,силите си заради парите.Но струва ли си ? Животът е кратък,опитваме се да го изживеем пълноценно и да си осигурим нормален начин на живот.От тук идва и нуждата от материалното.Колкото и да сме щастливи,не бихме могли да съществуваме без парите.Това е нормално.За жалост обаче някои от нас преминават границата и биват заслепени от парите,желаят силата,която богатството дарява,а не осъзнават,че само тя не им е достатъчна,за да бъдат удовлетворени от живота.По-важното е да притежаваме душевна сила,тя е в състояние да ни помогне да направим всичко ,което искаме,даже без да имаме пари. Има два вида богати хора-душевно и физически.Кой според вас са по-стойностни??Дали парите изместиха чисто човешките добродетели,дали блясъка на така ценните за някои от нас монети,ни карат да забравим какво е важното в живота?Всичко,което усещаме е сладкото опиянение от силата,която парите ни дават.Вече не тънем в лишения,всичко,което можем да купим с пари е наше.Но дава ли ни това насладата,от която имаме нужда,за да бъдем щастливи?Не.Животът е пъзел и за да бъдем щастливи,трябва да подредим много парченца...а парите са само една част от тях.Богатството е сила,но не е по-голяма от силата на духа.Ако един човек има ясни цели,които си е поставил,ако ги следва,ако душата му е чиста и добра,ако притежава борбен и силен дух,то този човек е много по-богат и от най-големия милионер на света.Вярно е,че ако имаш много пари,мовеш да постигнеш по-лесно целите си,но не винаги получаваш това,което наистина искаш.Какво би станало ако си богат,притежаваш огромно количество бижута,имоти и скъпоценности?Заобоколен си от хора,приятели и внимание.В този момент ти губиш всичко и заедно с това всички губят интереса си към теб...Ще преодолееш ли това?Какво ще ти помогне да се съвземеш след като силата ти е била в парите,а тях сега ги няма?Разбираш ли,че без тях няма да се справиш ако нямаш силен дух.Тогава би разбрал,че парите са измамни,че те трябва да ни помагат за по-добър начин на живот,но не и да мислим,че те са живота ни.Хартиите лесно мже да се скъсат,душите са тези,които са вечни и именно те струват много...защото са безценни. Виждал ли си красивите пролетни цветя,виждал ли си колко са изящни и нейни?Изглеждат ти толкова перфектни...но лесно умират.Докато борчетата остават вечнозелени.Разбираш ли сега колко по-важно е да бъдеш силе и добър,отколкото да си най-богатия човек на света?Щастието е прекалено красиво и скъпо,за да бъде постигнато чрез пари.Богатият е този,който намира силата в себе си,а не в парите...
По повод "Идеалното училище" ето ти една анекта, от която можеш да вземеш мнение, колкото и "прости" да ми се струват...
1.Обичате ли да ходите на училище? Как си представяте
идеалното училище?
Петя Борисова (7в) - Не, аз не обичам да ходя на училище. Идеалното училище, според мен е училище без учители, училище без директори, училище, училище в което въобще не се учи.
Ивелина (7а) - Понякога обичам, а понякога не, зависи от това дали имаме трудно контролно.
Г-н Никой (7а) - Не. Идеалното училище си представям като затвор, в който ни заключват с вериги и белезници, а учителките правят стрийптийз за наказание.
Осама бен Ладен (7а - девиз - пълним дупки секви ) - Да, въпреки, че не ми е много приятно. А идеалното училище си го представям като домашно у-ще и се обучаваме с компютри.
Алиса от страната на чудесата (7а) - Да, обичам. Там е изключително интересно. Учителите са добри, държат се с учениците като с равни. Определено харесвам училището си.
Фитил 2 (7в) - Определено НЕ . Идеалното училище за мен и това, в което учителите истински уважават учениците. Където децата имат право на мнение абсолютно за всичко и имат право на избор на предметите. И да има готини момчета.
Калъфа (7в) - Не, не обичам, защото е много хубаво. Идеалното - час по 20мин., междучасие по 40мин. И готини даскалкиййй.
Стамбата (7в) - Обичам заради приятелите си. Не си представям идеално даскало.
The Rat (7в) - Да, аз обичам да ходя на училище. Според мен, идеалното училище е такова, в което да няма оценки, защото оценките потискат ученика и ако по случайност отличник изкара двойка, той ще се потисне и ще си развали целия успех.
Big Silvestar (7в) - Аз обичам да ходя на училище. За мен няма идеално училище.
А. С. (7в) - Не много. Не си представям идеално училище, но ако можеше да идваме, без да учим и без да има домашни, щеше да бъде забавно.
Дейзи (7в) - Някой път ми е много готино в даскало, но друг път не. Идеалното училище е: готини госпожи, които освобождават от час.
Галина Ангелова (7в) - Понякога. Да бъде без закони.
Веско (7в) - Да. Аз си го представям, че ще бъде малко по-разхлабено.
Елвис (7а, бивш 7в) - Не знам кой го е писал този въпрос, но трябва да то питат дали си вярва като говори.
Да има музика в секи час и само хип-хоп.
Jon Bon Jouvi (7а) - Не много, но е интересно. Според мен в идеалното училище трябва да има компютри на всеки чин.
Джуката (7а, бивш 7в) - Не, и не го посещавам много често.
В лавката да се продава алкохол, трева, дрога, презервативи, да има яки пички и да съм единствиното момче в училище.
Наталия (7в) - Не обичам. Училището е скапана работа. Училището е гадно, там ни мъчат, трябва да пишем да правим контролни и класни. Просто е гадно училището. Училището е шибана работа. Идеалното училище е да ходиш, но без да учиш, без контролни и тъй нататък. Да няма конкурсен изпит и да не кандидатстваме.
Стефани (7а) - Да! В моите представи идеалното училище е училище, където няма строги учители, вместо на тетрадки да пишем на компютри, без контролни и да има асансъор и всички учители да са млади. Да има басейн, фитнес зала и т.н.
Червената шапчица, приятелка на Алиса (7а) - Да, разбира се! Това е едно от най-големите източници на знание.
Алина Кръстева (7в) - Не, но се налага. Предстамям си идеалното училище с хубави момчета, и с учители, които да не са строги, да идваме с колела и да пушим в училищния двор.
Undertaкer (7а) - Обичам да ходя на училище, защото там са моите приятели и ми е забавно. Представям си идеалното училище, като хубава голяма сграда, където не се учи физика, биология, музика и география, а учителите са г-ца Попова.
Благодаря ти много :: ) :-D