magi_003
02-23-2009, 07:00
trqbva mi interpretativno sachinenie na edna ot slednite temi [nqma znachenie koq] "Choveka i izkusheniqta v prikazka za stalbata " ili "Rolqta na dqvola v konflikta v prikazka za stalbata" .... shte sam vi blagodarna ,ako mi pomognete :-)
*Липсва описателно заглавие на Кирилица!
Точка 7 от Правила на форума (http://www.teenproblem.net/f/pravila.html).
Редакция на MakeMeLaugh
„ДЯВОЛСКИТЕ ИЗКУШЕНИЯ” ЗА ЧОВЕШКАТА СЪВЕСТ В САТИРАТА НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА”
Между многобройните сатирични творби на Христо Смирненски най-силно въздействаща е неговата приказка за стълбата и за изкушенията на дявола. „Приказка за стълбата” е една от най-съдържателните сатири от периода между двете световни войни у нас. Наричат я фейлетон, защото авторът иронизира своя герой, отричайки лекомислието, с което продава душата си на дявола. Тук познатият фолклорно-приказен мотив, претворяван в множество произведения на световната литература: мотива за дявола, който купува човешка душа или човешка сянка срещу някакъв съблазнителен откуп, прераства в мотив за разпадането и унищожаването на човешката личност. В творбата на Смирненски дяволските изкушения побеждават морала и съвестта на героя.
Сюжетният разказ е пределно лаконичен. , Изпълнен е със символични и метафорични образи, които различните възприематели могат различно да възприемат и разтълкуват в зависимост от отношението си към света. Идеите и проблемите в тази сатира са свързани със смисъла на човешката екзистенция, с човешката съвест и памет, с властта и нейните дяволски изкушения, с ренегатството и изневярата към другите и най-вече към себе си.Главният герой на Смирненски тук е революционно настроен пролетарий, който лекомислено погубва собствената си личност, изневерявайки на идеалите си и продавайки душата си на дявола доброволно и окончателно. Твърде лесно са изкушени слуха, зрението, сърцето, паметта му. През всеки три стъпала героят загубва по нещо съществено от себе си и когато се изкачва най-горе на стълбата, той вече е съвършено друг човек. Сменените му сетива, загубването на сърцето и паметта му, естествено го довеждат до пълна загуба на собствената му идентичност.
В „Приказка за стълбата” Христо Смирненски, макар твърде млад и житейски неопитен, много дълбоко и мъдро разбира човешкия живот. Според него смисълът на нашето земно битие се съдържа в усилието ни на уважаващи себе си личности да се усъвършенстваме като интелект и морал, за да достигнем по-високото стъпало, изкачвайки се по стълбата на познанието и на духовното израстване. Да обогатяваме душите си с красиви и благородни емоции в процеса на всеотдайната си служба на своя народ, на близките си и на другите, които имат нужда от нас.
Христо Смирненски измисля съвсем друга стълба, която няма нищо общо с извисяването на човешката личност, с изкачването й нагоре към небесната светлина. Стълбата на Смирненски е дяволската стълба на падането все по - надолу и надолу в пропастта на порока и престъпността. Привидно изкачвайки се по тази стълба, младият герой на поета всъщност върви стремглаво към пропастта, към ада. Заслепен от богатството и властолюбието, което дяволът му предлага, той от беден и честен пролетарий се превръща в опиянен от власт и успехи самонадеян предател на своите идеали, на своите близки и на съмишлениците си. Този герой може да се възприеме като символ на ренегата, изменника, продажника и предателя. Но може да се разтълкува и в по-универсален, общочовешки план: като символ на лекомислено повярвалия в обещания и илюзии младеж, който се саморазрушава, обезличава, самоунищожава в името на една горчива самозаблуда. А тя е, че отмъщава за своите бедни и страдащи братя, която замъглява съзнанието му и неусетно го превръща в егоист и егоцентрик, който мисли само за собствения си интерес. В името на отмъщението той се отказва от всичко свое и вместо нагоре, към висините, пропада в преизподнята на загубената си човешка идентичност.
Всъщност отказалият се от себе си, от стремежа си към усъвършенстване, от всеотдайността си и желанието си за саможертва в името на щастието на своите братя, бившият „плебей по рождение” с фанатизма и лекомислието си доброволно загубва сетивата, паметта и душата си заради една илюзорна цел. Нито една цел в човешкия живот, а най-малко отмъщението, не оправдава средствата, с които се постига. Когато тези средства са дяволски изкушения (алчност за власт и богатство), те неизбежно водят към пропаст и саморазруха. Всъщност младият герой на Смирненски става жертва на дявола главно поради своето лекомислие, поради своята наивност и незрялост. Той не разбира, че целта не може да оправдае средствата (дяволски изкушения). Грешката му е, че не може нищо добро да постигне за себе си, нито за родните си братя, когато приема недостойни, неморални, дяволски средства.
А не възниква ли пред днешните млади читатели на „Приказка за стълбата” и друг един въпрос: „Нима отмъщението е достойна цел за човека?” Отговорът зависи от това, как читателят разбира'целите на човека и смисъла на съществуването му и дали е убеден, че именно човекът е най-висшето същество във Всемира, единственото същество, което превъзхожда себе си и света, защото носи божествена светлина в душата си. Ако така разбираме същността на човека, трудно ще приемем отмъщението като достойна за него цел. А може би точно това е искал да ни внуши подтекстово гениалният юноша Христо Смирненски?
Текстът на неговата сатирична приказка днес можем да разчетем като текст за дяволската стълба на човешкото морално падение.
:)