PDA

View Full Version : Образа на Ахил в Илиада -ЛИС ПОМОЩ!!!!!!!!!



buuu
02-23-2009, 14:26
trqbva mi LIS po temata do petuk !!!!! molq vi pomagaite!!! :booooomb:

Balooon
02-23-2009, 14:29
Образът на Ахил


Омировият епос “Илиада” пресъздава фрагмент от Троянската война, без да се поставя акцент в съдържанието й върху хронологичното развитие на междуполисния конфликт. Внимението на Омир е насочено към разкриване на нравственaта същност на воина като носител на характеристики, провокиращи възхишение в древността, и същевременно като човек, притежаващ индивидуалност, макар да остава уязвим като всеки смъртен.

Най-значителните герои в “Илиада” са Ахил – от страна на гърците и Хектор – от страна на троянците.

Ахил е изцяло изграден върху контраста. Често между противоречивите качества липсва всякакъв преход. Със своите бързи излитания и сривове той напомня ексцентричността на Омировите богове, които винаги преминават от едно към друго емоционално състояние.

Ахил се явява олицетворение на синтезираната представа за съвършенството на епическия герой. Той проявява основни качества и морални ценности, типични за обобщения образ на античния воин – физическа и духовна красота и сила, съществуващи в хармонично единство. Придържайки се към нравствената категория “айдос”, т.е “вечен”, той се оказва модел за подражание и средство за идентификация на общността, към която принадлежи.

Ахил е най-силният, най-храбрият, най-бързият (“Ахил бързоноги”) и най-красивият от гръцките воини пред Троя. Син е на цар Пелей и на морската богияна Тетида. Той е млад, с “руси къдри”, най-силен между всички гърци и троянци, изпълнен с буйна енергия. Носи “огромен меч”, който изважда с “яка десница”. Омир често го нарича “бързоног”, “богоравен”, “любимец Зевсов”. В двубоя с Хектор поетът го сравнява с планински ястреб:

“Както планинският ястреб, най-бързолетната птица,
мигом се стрелва, подгонва някоя плаха гугутка,
и настрани тя понирва, а с пронизителен писък
той я настига, връхлита, алчен в сърце си за нея,
тъй той запален летеше...”
(песен 22)

Ахил е носител на качествата, характерни за идеализираното съвършенство на воинската натура. Той е смел, притежава чувство за чест, доблест и отговорност, издържливост и безпощадност спрямо врага.

Ахил добросъвестно изпълнява своите патриотични задължения; безкористен е, у него намира защита всеки, който се обърне за помощ или услуга. Той е необикновено решителен и храбър и подобно на троянския герой Хектор винаги е в първите редици на боя. По време на сражение героят провокира страх и респект у противниците си. Внушението за превъзходството му се допълва от свързаната с огъня символика при описанието му в 17 песен:

“как през полето се носи, сияещ подобно звездата,
дето наесен изгрява:
лъчите й ярко искрящи
бляскат сред звездния рой надалече
във мрака
(24-26 стих)

Той предизвиква боязън дори у достолепния и храбър Хектор, символизиращ троянската съпротива срещу ахейското настъпление:
“Хектор изтръпна, когато го зърна;
загуби той смелост
да го дочака и почна да бяга,
подмина вратите.
.....треперещ безспир от боязън....”
(22 песен, 136, 137, 140 стих).

Ахил е прекрасен приятел –на дружбата му с Патрокъл са посветени едни от най-хубавите страници на поемата. Той проявява човечност и разбиране на другите: когато силно разгневен, след свадата си с Агамемнон, седи пред своята палатка, известителите, пратени от Агамемнон, не смеят да му съобщят неприятната всет:

“Плахи и с почит към царя, застанаха двамата тамо
и му ни дума не казваха и не попитваха нищо.
Ала разбра той в душата си всчико и първи начена:
“Поздрав, о вестници бързи, що Зевс и човеци изпращат.
Близко дийдете! Не сте вий виновни пред мене, а царят,
Що ви за руменобузата Бризовка тук изпраща”
(песен 1)

Какво благородство проявява в тоя случай Ахил. Или когато Приам отива в гръцкия лагер да измоли тялото на обичния си син Хектор, Ахил, дълбоко трогнат от бащината му скръб, го ободрява, угощава го и дава трупа на Хектор, за да бъде погребан в Троя достойно.

Отрицателните качества на Ахил, обаче, го правят много по-правдив и сложен. На десетата година на Троянската война, когато Агамемнон му отнема красивата пленница Брезеида, Ахил е необикновено честолюбив – той се обижда от Агамемнон до такава степен, че се отказва да взима участие в по-нататъшните битки, отказва се да участва повече в сраженията. По такъв начин излага на страшни бедствия цялата гръцка войска. Затова Омир нарича неговия гняв (който е главната тема на "Илиада”) “гибелен”, “що докара мъки безброй на ахейци”. Неговата “безмерна” ярост се проявява спрямо съперниците му на бойното поле: “...от ярост обхванат/грозно се взира с поглед разискрен..." (22 песен, 94 стих). Тя се проявява и в реакцията му към Агамемнон, наранил воинската му чест:

“Музо, възпей оня гибелен гняв на
Ахила Пелеев,
.....
Гневно погледна към него
Ахил бързоног и отвърна:
Или да спре яростта си, гнева си голям
Да подтисне?
Думи обидни веднага Ахил
Богоравен отправи
Към Агамемнон Артеев,
Не сдържайки никак гнева си...”
(песен 1, 1, 148, 192, 224 стих)

Гневливостта му е обвързана с огнената символика и се оказва неконтролируема. Тя придобива размери, при които Ахил нарушава дори божествения ред и човешките закони, осквернявайки тялото на мъртвия Хектор. Той проявява крайна жестокост: той не само убива Хектор, но се и гаври с трупа му, като го влачи, привързан за колесницата си. В съгласие с древноелинските религиозни закони, тялото на Хектор трябва да бъде погребано според установения ритуал, за да постигне покой в подземното царство на Хадес. Затова Омир определя делото на Ахил като “позорно” и отбелязва осъдителното си отношение, независимо от цялостния си стремеж към безпристрастност и от възхищението си към Ахил, “най-страшен от всички герои”.

Паралелно с описанието на воинската първичност и жестокост на героя, на физическото му превъзходство спрямо сотаналите изобразени персонажи, на храбростта и безстрашието му, Ахил е разкрит в своята уязвимост и ранимост. Проявата им е подчертана в диалозите му с Тетида, когато той разкрива пред майка си своите драматични колебания и дълбоко скритата в душата си неувереност. Разгръщат се същностните му чувства и лични преживявания, проличава характера му в неговата интимна страна, лишена вече от безусловната смелост на воина. На преден план се открояват изпълващата го несигурност и угнетяващото усещане, породени от невъзможността за съпротивителни действия срещу несправедливостта на Агамемнон – действия, които представляват приоритет на човека. Плачът на Ахил е своеобразен външем израз на нарушената му душевна хармония:

“В сълзи отиде Ахил надалеч от другари
и седна
....
Тъй каза, леейки сълзи:
Дочу го почтената майка....”
(песен 1, 349 и 357 стих)

Независимо от факта, че не се противопоставя на пратениците на Агамемнон, когато му отнемат Брезеида, той е силно огорчен, тъй като е наранено воинското му достойнство и самочувствие, а саможертвените му усилия в сраженията не са справедливо възнгарадени. У Ахил се формира силно усещане за индивидуалност и за първи път в античната литература се появява мотивът за конфликта между принадлежността на човека към общността и неговото желание за самостоятелна изява. Законите на военноплеменния колектив изискват от Ахил да се съобрази с решението на Агамемнон като по-всикопоставен в йерархията, независимо че Ахил го превъзхожда с качествата и подвизите си. У него възниква въпросът защо е необходимо да воюва срещу троянците, след като първопричината за междуполисния конфликт – отвличането на Елена от страна на Парис, е почти идентична с действията на Агамемнон спрямо него по отношение на Брезеида. С временното си оттегляне от сраженията Ахил проявява своята индивидуалност и желание за признание и за адекватна оценка на личния му принос за победите на ахейците. Мотивите му са изцяло обосновани от неговата гледна точка – в този момент той не се влияе достатъчно силно от колективните интереси на общността, към която принадлежи.

Едва когато неговият близък приятел Патрокъл, облякъл неговите доспехи, е убит от Хектор, у Ахил пламва желанието за мъст. Подбудите му да се включи отново активно в битките срещу Троя се явяват следствие от вътрешното му желание за възмездие поради смъртта на Патрокъл. Независимо от съдбовната предопределеност да загине, ако участва в сражение срещу Хектор, Ахил не се колебае да потърси отмъщение за убийството на Патрокъл. Той храбро и гордо приема неизбежната си гибел (18 песен) и даже демонстрира опит за философското й осмисляне. Направляван от стремежа си да защити честта – своята и на мъртвия си приятел, Ахил осъществява намеренията си.

Ахил е и капризен, сълзлив и мек. Неговата човешка природа е разкрита и в 24 песен. Там той разказва тъжния мит за човешкото равенство в обречеността. В този момент той изгубва героическия ореол, хуманизира се и се изравнява с ония, които бяха изложени на унищожителната му стихия. След проявата на прекомерната ярост и след оскверняването на тялото на Хектор, Ахил разговаря цивилизовано с Приам, подчертавайки уважението си към него и дори демонстрира разкаяние за поведението си спрямо мъртвия Хектор:

“Старче Приаме! Да бъде тъй, както ти
сам настояваш!
Битката спирам за толкова време,
За колкото искаш!”
Рече така и прихвана за дясната
Китка Приама,
Повеч да се не плаши в душата си
Клетия старец.”

В обобщен план образът на Ахил е двойнствен – съчетаващ воинската първичност с ранимата душевност и с ярко маркираната индивидуалност. Той е драматичен герой, тъй като у него се проявава конфликтът между принадлежнoстта на човека към общността, от една страна, и порива му за самостоятелна изява и справедливост, от друга.

Ахил е първият трагичен герой в гръцкия свят. Син на богиня, но кратковечен. Обичан от боговете, но далеч от тях, защото е обречен на смърт. Той е обречен да воюва и да се подчини на неподвластна за неговите възможности сила – предопределението на Съдбата да загине скоро след смъртта на Хектор. Благодарение на тази обреченост той става сложен.

В епическата си поема “Илиада” Омир достига до извода за конфликта между колективните и индивидуални интереси. Аналичтичната му проницателност при тази изпреварваща времето си проблематика за противопоставянето на индивида спрямо законите на общността, богатата пластичност на художественото повествование и изразяването на носталгия към невъзвратимо отминалото героично минало, превръщат “Илиада” в неделима част на европейското и световно културно наследтсво.

Balooon
02-23-2009, 14:32
ОБРАЗЪТ НА АХИЛ В I ПЕСЕН НА “ИЛИАДА”
В Първа песен на великото Омирово произведение “Илиада” се разказва за свадата между Ахил, най-великият войн сред ахейците, и Агамемнон, техният цар. Агамемнон отпъжда от стана си жреца Хриз, който е дошъл да моли да му върнат дъщерята Хризеида, пленница на вожда на аргейците. Опечаленият баща моли бог Аполон, да накаже ахейците и Феб им изпраща гибелен мор. Уплашен за войската, Ахил свиква събрание. На него жрецът Калхас обяснява защо е гневен Аполон. Агамемнон се съгласява да върне Хризеида, но иска да му дадат Ахиловата пленница Бризеида. Ахил се обижда и обявява, че се оттегля от боя. Именно тук е завръзката в “Илиада” - Ахил е гневен, а основният проблем в произведението е да бъде преодолян този гняв.
Образът на Ахил е най-сложният в “Илиада”. Това е така, защото и характерът на героя е изключително сложен и противоречив. В Първа песен Ахил се разкрива както като войн и вожд, така и като човек. Той е изключително темпераментен, гневлив, избухлив, човек на крайностите. На моменти емоционалните изблици на Ахил могат да създадат впечатление, че е прекалено импулсивен и в този смисъл дори безотговорен. Всъщност в образа на Ахил Омир въплъщава идеала на своето време за човешката личност. Той изгражда образа на героя по законите на калокагатията, надарявайки го с нравствени добродетели и физически качества, които могат да будят само възхищение. Ахил е изключително силен физически, той е блестящ войн и вожд, загрижен за войската. Като всички древногръцки герои мирмидонецът е човек на честта и достойнството. В същото време Ахил е представен като ранима личност с чувствителна душа, която съвсем по човешки може да изпитва болка, мъка… Така в Първа песен виждаме Ахил като човек на полюсните прояви - като суров войн и като син, който търси закрила от своята майка.
Ахил е принципна личност. Той е последователен в своите действия и не променя убежденията си. В същото време читателят остава с впечатлението, че героят постоянно се развива, тъй като образът му се изгражда постепенно.
В началото на Първа песен читателят вижда загрижеността на Ахил за войската. Героят свиква съвет на ахейците. На него иска да узнае защо са гневни боговете. Така Еакидът показва не само желанието си да се сдобие със собствена слава, но и да помогне на Агамемнон, царят на данайците. Героят изказва своето мнение, но желае да чуе и чуждото. Това показва волята на героя не да бъде изпълнен неговия съвет, а да се вземе най-доброто решение. Когато Ахил иска да чуе мнението на вещ жрец, става Калхас. Той моли Еакида за закрила. Пелидът се съгласява и обявява, че е готов да брани Калхас с цената на живота си. С това Ахил показва възхищението си от жреца.
Според пророка Аполон е гневен заради държанието на Агамемнон с Хриз, който е искал да си възвърне пленената от Агамемнон дъщеря. Потомъкът на Тантал в крайна сметка се съгласява да даде Хризеида на баща й, но в замяна иска Ахиловата робиня Бризеида. За най-личния сред ахейците това е нарушение на земния ред. Той казва:
“Сине Атреев преславен, от всички си най-ненаситен!
Как ще получиш награда от силните духом ахейци?
Знаеш, че нямаме ние запазени общи богатства:
плячката от градове разорени нали поделихме?
Не подобава войските отново делитба да правят.
Хайде върни Хризеида на бога, а всички ахейци
тройна, четворна награда на теб ще дадем, ако само
Зевс ни помогне да сринем добре укрепената Троя.”

Пелидът предлага едно законно решение - Агамемнон да върне Хризеида, но да получи по-голяма награда, когато Троя падне. Царят му отказва. Пелидът е обзет от ярост и казва:
“Никога нямам награда, на твоята равна, когато
сринат ахейците някакъв град многолюден троянски.
Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят
моите силни ръце, но делба ли на плячката почне
повече вземаш от мене, а винаги с малък, но свиден
дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя.”

С тези си думи Ахил показва, че е недоволен от разпределението на плячката. Досега той се е съгласявал с него, тъй като е бил зачитан от вождовете. Когато Агамемнон го обижда, неговата чест е поругана. Еакидът обявява, че не иска повече да сбира имот и богатство за другиго. Ахил иска да бъде зачитан и открито протестира, когато е обиден. Освен това той смята, че има правото да бъде зачитан. Героят казва, че именно той печели битките, което му дава право на повече плячка. Агамемнон го наскърбява още повече с отговора си, в който твърди, че е по-силен войн:
“…колко по-силен от теб съм и никой от днес да не смее
равен на мен да се смята и да ми излиза насреща.”

Ахил започва да се двоуми дали да не опровергае думите на Атрида или да сдържи гнева си. Еакидът дори не чувства някакъв страх от сина на Атрей. Това показват думите на Омир:
“Ядно в гърдите космати сърцето му бе раздвоено:
трябва ли меча си остър от ножница той да извади,
другите бързо да пръсне и сам да убие Атрида,
или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне?”

Ахил има високо мнение за себе си. От време на време дори изглежда самонадеян. Така е, когато казва, че в боя му ръцете му печелят битки, но взема малка плячка. Героят сам казва за себе си:
“Стане ли схватка жестока, победа най-славна печелят
моите силни ръце…”

От тези думи личи, че Ахил се смята за най-великия сред ахейците. Това показва високото му самочувствие, което му помага да преодолее всякакъв страх, който чувства. Авторът също не скрива възхищението си от героя. То проличава в епитетите, които използва, за да възхвали Ахил. Омир често нарича най-великия сред ахейците “бързоног”, “божествен”, и “богоравен”. Сравнявайки Ахил с божество, аедът показва силата на Пелида. Останалите Омирови герои също са респектирани от Еакида. Дори когато спори с него, Агамемнон го нарича “богоподобни Ахиле” и признава, че е “толкова храбър”. Царят признава качествата на Ахил и дори по време на свадата не смее да го обиди.
Ахил вярва, че боговете отмъщават за греховете на смъртните. Той казва на Атина Палада:
“Но ще ти кажа сега, и това ще се сбъдне най-точно:
скоро със своята дързост живота си той ще погуби.”

Героят смята, че безсмъртните ще погубят Агамемнон. Той вярва в божието възмездие и пророкува, че ще дойде време и Агамемнон да умре. Ахил е покорен на безсмъртните. Когато Атина го съветва, той й казва:
“Който безсмъртните слуша и те благосклонно го слушат.”
Тези думи означават, че според Ахил, ако човек се прекланя пред боговете и те ще се вслушват в неговите молби. Виждаме, че Еакидът възприема взаимоотношенията между богове и хора като едно взаимно изпълняване на желания - боговете искат от хората нещо, а хората - от боговете. Той е покорен на Олимпийците, за да бъдат изпълнявани неговите молби. Героят наказва постъпките, които му се струват неправилни и насочени срещу установения земен ред. Той смята, че незачитането на честта му е такава постъпка и казва на Агамемнон:
“Всички ахейци след време ще жалят безкрай за Ахила.
Колкото и съкрушен, ти не би им помогнал тогава,
щом на рояци ще гинат от мъжеубиеца Хектор.
Горко ще страдаш тогава, душата ти мъка ще къса,
че разярен, не зачете най-храбрия между ахейци.”

Според героя всички ахейци ще жалят за него. Той иска да накаже Агамемнон по два начина: първо, Атридът ще търпи поражения и така няма да успее да върне Елена на брат си, което ще опетни престижа на фамилията, и второ, ахейците ще смятат правнука на Тантал за виновник за бедите им. Пелидът добавя, че когато нещастията се струпат върху Агамемнон, внукът на Пелопс горчиво ще съжалява. Така Ахил наказва царя на ахейците. Нестор съветва двамата спорещи да се сдобрят:
“Сине Атреев, гнева си смири! Настойчиво те моля.
Спирай враждата с Ахила, понеже за всички ахейци
здрава опора е той във войната, така злополучна.”
Чрез думите на геренския конник Омир прави косвена характеристика на Ахил. Виждаме, че Нестор смята Пелида за опора на ахейците. Това означава, че Еакидът е най-силният войн сред тях. Читателят се доверява на мнението на Нестор, защото Омировите старци винаги изразяват мнението на автора за героите.
След като Нелеидът се опитва да помири враждуващите герои Агамемнон обвинява Ахил във властолюбие. Отговорът, който получава, е:
“Бих се наричал със право страхливец и жалък негодник,
ако се бих покорявал на всичко, което говориш.
Ти заповядвай на друг, но само на мен не нареждай…”

Ахил заявява, че не е склонен да преклони глава пред никого. За него това е унизително. Според героя никой няма право да му нарежда какво да прави.
От Първа песен на “Илиада” читателят разбира, че Ахил смята за най-важно не общественото положение, а храбростта. Той се смята за по-велик войн от Агамемнон и е прав, защото единственото, което мъдрият Нестор може да каже за Атрида, е че се радва на най-голяма почит.
След като корабът на ахейците отпътува за Хриза, Агамемнон праща двамата си глашатаи да вземат Бризеида:
“Близо елате, че вие не сте ми виновни за нищо.
Царят е, който ви праща за милата Бризова щерка.”
Ахил обяснява на Еврибат и Талтибий, че те не са виновни за неговите мъки. Той им обяснява, че царят е този, който ги е причинил.
Ахил е противоречива личност. Героят знае, че е велик вожд и войн. В същото време той изпитва чувства, които са присъщи на всички хора. Когато Агамемнон решава да му отнеме плячката, Ахил е обзет от ярост. Героят се чувства слаб. За това разбираме от думите на Омир:
“В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна
сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно,
две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо…”
Ахил е ядосан и наскърбен. Обидата, която му е нанесъл Агамемнон го довежда до плач. Еакидът започва горещо да моли майка си за помощ. Когато се чувства слаб, героят търси закрила от боговете. Винаги щом Пелидът се нуждае от помощ, той се обръща към безсмъртните, защото вижда в тях същества, които бдят над него.
В Първа песен се запознаваме с героя Ахил, който играе най-важната роля в развитието на действието в “Илиада”. Той е надарен с физически качества, които го отличават сред останалите хора и има нравствени добродетели, които го извисяват над войните пред Троя. Пелидът съзнава своето превъзходство и иска да бъде почитан. Той държи на справедливостта и вярва в божието възмездие. Героят въплъщава идеалите на епохата, но и той като всеки смъртен, не е чужд на проблемите на обикновения човек.

Nikneg
02-23-2009, 16:47
лееелеее Кати ти и за 9 клас пишеш :D :D :shock: 8-)

Tedi4ka
02-23-2009, 16:51
Образът на Ахил в ''Илиада"


Илиада е поема за драматичните събития от последната година на Троянската война,последвали гнева на могъщия войн Ахил.Син на мирмидонския цар Пелей и морската богиня - Тетида.Надарен с божествена красота и сила,Ахил е най-силният войн от ахейската войска,обсаждаща Троя.Ето защо неговото поведение се отразява съдбоносно върху хода на войната.
Омир е певец на вождовете и героите ,а заедно с това на подвига и човешката красота.В образа на Ахил той въплъщава и възпява онези войнски и човешки добродетели,които са били идеал за древни гърци.
Ахил е най-храбрият, най-бързият,най-силният и най-красивият от гръцките воини.Омир често го нарича “богоравен”,"бързоног","любимец Зевсов”.В тези епитети е изразено преклонението на Омир и неговото общество пред войнското могъщество на древния герой.Ахил е главно действащо лице в множество батални сцени,наситени с драматично напрежение.Първа песен изобразява свадата между вождът на ахейските войски и цар Агамемнон.За разлика от алчния си противник в словесната борба, Ахил се отличава със смелост, благородство и чест.Той се бори за справедливост.Дълбоко обиден от думите на Агамемнон - "Дето си толкова храбър, това ти е дар от безсмъртен." , Ахил се оттегля от боя.Независимо от съдбовната предопределеност да загине, ако участва в сражение срещу Хектор, Ахил не се колебае да потърси отмъщение за убийството на Патрокъл. Направляван от стремежа си да защити честта - своята и на мъртвия си приятел, Ахил осъществява намереhttp://www.teenproblem.net/forumнията си.Той участва в Троянската война не за да извоюва плячка и богатства , а заради гръцката чест и слава.
Освен като безстрашен и гневлив войн,Ахил е разкрит и в своята ранимост и уязвимост.Проявата им е подчертана , когато със сълзи изплаква болката си пред своята майка и иска чрез нея възмездие.Плачът на Ахил:”В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна / сам на брега белопенест, загледан в морето безкраино... " е израз на наранената му душа.Открояват се добродетелите на Ахил като честност и справедливост.Единствен той измежду вождовете е загрижен за войниците.Неговата човешка природа е разкриhttp://www.teenproblem.net/forumта и в XXIV песен. След като осквернява тялото на Хектор, Ахил разговаря циhttp://www.teenproblem.net/forumвилизовано с бащата на убития.Думите на Приам го карат да се замисли над собствения си баща.Мъката по Пелей ,който го очаква да се върне жив от боя,също го кара да се просълзи.Той демонстрира разкаяние за поведението си спрямо мъртвия Хектор:
„Старче Приаме!Да бъде тъй, както ти сам настояваш!
Битката спирам за толкова време,
за колкото искаш!”
Рече така и прихвана за дясната
китка Приама,
повече да се не плаши в душата си
клетия старец."
Колкото е силна у Ахил любовта , толкова е страшна неговата ярост към тези,които са посегнали на съкровените за него неща.Тази мощ над чувствата се съчетава с войнската сила на Ахил,за да изгради
един величав образ на полубог,пред който се прекланят Елините.
В Първа песен се запознаваме с героя Ахил, който играе най-важната роля в развитието на действието в “Илиада”. Той е надарен с физически качества, които го отличават сред останалите хора и има нравствени добродетели, които го извисяват над войните пред Троя.Героят въплъщава идеалите на епохата, но и той като всеки смъртен, не е чужд на проблемите на обикновения човек.

Balooon
02-24-2009, 15:13
лееелеее Кати ти и за 9 клас пишеш :D :D :shock: 8-)

Аз съм мастър, бе :D

П.П. Просто мога да напиша заглавие в google и да намеря нужното за разлика от мнозина( нищо лично към никой) :D