ScionOfStorm
02-23-2009, 15:57
Деветдесет
„А някои
Ходят по стълба,
Рушейки прътовете
Уви, за да се не върнат веч'."
Дим от комин и сърца
И малко вятър, ала
малко.
Подземни луни, горни слънца
А животът ни някой
изял го.
Пушек от мен, късче душа
И едно застинало
време
Като лепкава, сладка мъгла
Не е отминало -
нито е бреме.
Кротка поляна без стръкове
Само ечемик и цигари
отвътре.
Струна тиха, застинали лъкове
Кой след мен ще ги завари
(след като) на път е.
Имаше музика, чувал съм
И казваха ми някои
- няма машини!
Уви, сега е кротък сън
Слънце огря го, и
удуши ни в коприни.
„Хората скърбят за загубените свои близки, за трагедии и нещастия. Тук, те (а и някои ние) скърбим за нещо по-различно и на пръв поглед по-глупаво. Ала не е. Драмата е на времето от лед, на децата на това време. Децата на прехода, както често са наричани. Драмата е на тяхната музика."
„А някои
Ходят по стълба,
Рушейки прътовете
Уви, за да се не върнат веч'."
Дим от комин и сърца
И малко вятър, ала
малко.
Подземни луни, горни слънца
А животът ни някой
изял го.
Пушек от мен, късче душа
И едно застинало
време
Като лепкава, сладка мъгла
Не е отминало -
нито е бреме.
Кротка поляна без стръкове
Само ечемик и цигари
отвътре.
Струна тиха, застинали лъкове
Кой след мен ще ги завари
(след като) на път е.
Имаше музика, чувал съм
И казваха ми някои
- няма машини!
Уви, сега е кротък сън
Слънце огря го, и
удуши ни в коприни.
„Хората скърбят за загубените свои близки, за трагедии и нещастия. Тук, те (а и някои ние) скърбим за нещо по-различно и на пръв поглед по-глупаво. Ала не е. Драмата е на времето от лед, на децата на това време. Децата на прехода, както често са наричани. Драмата е на тяхната музика."