Деветдесет

[ScionOfStorm]

Деветдесет

„А някои
Ходят по стълба,
Рушейки прътовете
Уви, за да се не върнат веч'."

Дим от комин и сърца
И малко вятър, ала
малко.
Подземни луни, горни слънца
А животът ни някой
изял го.

Пушек от мен, късче душа
И едно застинало
време
Като лепкава, сладка мъгла
Не е отминало -
нито е бреме.

Кротка поляна без стръкове
Само ечемик и цигари
отвътре.
Струна тиха, застинали лъкове
Кой след мен ще ги завари
(след като) на път е.

Имаше музика, чувал съм
И казваха ми някои
- няма машини!
Уви, сега е кротък сън
Слънце огря го, и
удуши ни в коприни.

„Хората скърбят за загубените свои близки, за трагедии и нещастия. Тук, те (а и някои ние) скърбим за нещо по-различно и на пръв поглед по-глупаво. Ала не е. Драмата е на времето от лед, на децата на това време. Децата на прехода, както често са наричани. Драмата е на тяхната музика."

[Dumb]

Сякаш излято е.
Препрочитам,препрочитам...
Пушек от мен, късче душа
И едно застинало
време
Като лепкава, сладка мъгла
Не е отминало -
нито е бреме.
Завладяващо е, много ми хареса.
Понякога няколко думи стигат,
а тук наистина си се справил много добре :)

[BlackaTBW]

Красиво.

Между другото твоята муза явно няма почивка, ще видим ли нещо издадено? :)

[ScionOfStorm]

За този момент...едва ли, и финанси евентуално трябват.

Отделен проблем е нишата, замислям се. Не съм нито засукания литераторопоет, който пише тотално интровертните и ценителски за елита неща, нито пък по-стандартния, може би леко клиширан такъв. Не знам, в близката година-две едва ли, по-натам ще се види. Аз все пак и ще си шлайфам нещата, всичко.. :)

Мерси!

[ANTIHUMAN]

Много ми харесва!