View Full Version : Есе
monchyyy
02-25-2009, 13:59
"Хубаво ли е да си различен?" е темата.
Ако някой може да помогне,ако не ще се мъча сама...
Всеки човек е различен, и всеки един от нас има своя собственна индивидуалност. Но хубаво ли е да си различен? Да се отличаваш от останалите. Какво е да си различен? Да се чувстваш сам, живейки в своя различен свят...
Трудно е да си различен. Всеки гледа на теб, като на аутсайдер и не те приемат в техния свят. Едни ги е страх, че си нещо повече от тях, други те виждат като нещо, по- недостойно и ненужно. Трудно е да си различен, защото не намираш лесно своята сродна душа. Трудно откриваш някого, който да прилича на теб, някой който ще те разбере. Тъжно е да бъдеш различен сред еднаквите, защото не си близък с никого и всеки опит за сближаване може да остави тежки поражения в душата ти. Защото е трудно да приемеш, че другите не те разбират, не те оценяват, не искат да ти бъдат дори приятели, и постоянно трябва да се доказваш пред тях. Да се доказваш, че ти си точно толкова човек, колкото са и те!
Но е уникално да си различен. Когато всички имат едно и също мнение – ти се отличаваш със свойте собствени, уникални възгледи. Когато всички гледат в една посока, ти се обръщаш в съвсем друга и очудваш всички с актуалните и интересни начини на твоето различно мислене. Да, ти си различен, трудно ти е, но това те прави център на вниманието на тези, които търсят човек с различни интереси, човек, който не се нуждае от друг, за да направи нещо. Ти си индивидуалистът, който сам успява в живота, без да прилича на някой друг.
Нужно е да си различен. Какво би станало със света, ако го нямаше разнообразието? Какво би станало с човечеството, ако всички си приличахме, ако всички харесвахме едни и същи неща? Мисля че различните хора са тези , които движат голямата машина на битието. Другите са тълпите, масите народ, които по отделно, не са нищо важно – има ги, само защото ги има и останалите.
Такива хора си намитрат идоли- някой на който да приличат,да подържават, не зависимо дали това ще е някой актьор, певица, политик.. Те немогат да открият себе си, за това се стремят да приличат на някой, някой който останалите ще харесат. Но има ли смисъл в това, да се опитваш да приличаш на друг, когато сам неможеш да откриеш своята същност и призвание? Нима тогава не се обезмисля цялото ти съществуване? Нима тогава ще можеш да докажеш себе си, когато ти всъщност вече съществуваш?
Е, хубаво ли е да си различен? Ти си уникален, нужен си на света, тогава какво толкова, че трябва да се бориш с общоприетите норми? Трудните неща правят живота смислен. Защото когато всичко е лесно, ти губиш стимул- амбициозността умира. Та нали човек расте стремейки се към недостъпното. Да, хубаво е да си различен, защото всичко различно е хубаво, то няма дубликат, то е уникално!
Хубаво ли е да си различен
Обществото няма добро или високо мнение както за различните. Принципът на нещо различно може да се схване единствено така: в едно свободно и спонтанно "вживяване" на цялата душа, на цялата мисловност и чувствителност да се опиташ да преживееш, да се овладееш от вътрешността на една друга личност и различност и то така, че да не позволиш нищо да не ти се изплъзне, все едно че си… загубил себе си и си станал… друг, но въпреки това да си самия себе си и то в един истински и най-висш смисъл. Само така ние разбираме каквото и да било, не само другия, но дори и себе си: когато пък себе си опитвам да разбера, то моето Аз (съзнанието) трябва да се потопи в "океана" на моята цялостна душевност, да се проникне от нея и да я "поеме" до такава степен, че да не позволи нищо да му се изплъзне, и същевременно да запазя себе си, сам да схвана своята пълнота и богатство, и така да бъда себе си по най-добрия начин. Всеки индивид е неоценимо богатство, това е принципът на екзистенциално-хуманистична психология и философия на човека, това е един прост принцип, който обаче толкова повече е истинен. Макар всеки човек да е с нещо различен от другите, за да бъде част от обществото, той трябва да спазва установените норми. Своята индивидуалност той може да прояви в лицхен, но не и в обществен план. Творчетсвото е един добър начин на изява на неговата индивидуалност. Но колкото по-различен е човек от обществото, в което живее, толкова по-трудно му е да възприеме неговите норми на поведение. А колкото повече им се подчинява, толкова повече губи индивидуалността си в личен план. Човек може да е различен само докато се бори за своята индивидуалност. Откажеш ли се от борбата започва приспособяването към обществото и неговите стереотипи. Макар всеки човек да има своя индивидуалност, той носи в себе си културата на обществото, в което живее, неговата ценностна система и модели на поведение. За да си различен, трябва да си различен винаги, както в частния, така и в обществения живот, да отстояваш принципите си и да не позволяваш обществото да ти налага своите възгледи. Първо трябва да се откъснеш от всичко и да откриеш себе си, и второ - трябва да се бориш за да запазиш своята индивидуалност... напрактика да се обречеш на самота, изолация, неразбиране... на една вечна борба, която няма как да спечелиш. Всъщност трябва да се отречеш от света и да запазиш своите идеали.
Хубаво ли е да си различен?
В природата на всеки индивид е заложен един уникален набор от личностни черти, които го характеризират като една естествена уникалност. Различието на определен човек може да се тълкува двустранно- от една страна като един вид проклятие, което го разделя перманентно от външния свят, а от друга страна като най-важния критерий според който той може да се определи като личност.
Самото вътрешно чувство за различие, в екзистенциално отношение, може да се определи като императив предполагащ наличието на живот и разум. Оставяйки на страна чисто биологичната нужда на света от разнообразие, в човешкото общество различията водят до градивни промени. От изявата на собствената свобода до категоричното отричане на конформизма, излизането извън стереотипите или просто екзотиката като естетическа категория - всичко това е израз на ценността на различието на индивида.
В природата различието води до еволюция на видовете. Именно различието може да се окачестви като вечния двигател, който движи природата. Различието поражда взаимодействие, а взаимодействието- енергия,защото първоизточникът на енергията във вселената не може да бъде физически обект. Той е абстрактно явление, каквото е и различието. То е дълбоко вкоренено в структурите, съединени от природата притежава закономерност, която на различните нива на организиране на материята се усложнява, прибавяйки все повече нови и нови кодове. Материята, такава каквато я възприемаме чрез сетивата си не съществува. Тя е само илюзия- набор от кодове, организирани в безкраен брой варианти. Това е доказано от научната практика, която по пътя на своето развитие се натъква на все по-дребни структури, съставящи материята и организирани по все по-елементарни формули. По този начин в практиката е останала, като паметник на несъществуващите в природата рамки, понятието “атом” (от гр. “неделим”), който сам по себе си се дели на своите съставни части. От кода на ДНК до разположението на планетите, различието в природата не е самоцел, а основа на съществуващото.
В личностен план нещата не стоят по по-различен начин. Човешката психика, чувства, реакции и възприятия също оформят една уникална вселена, набор от проекции на осъществени и неосъществени варианти, граничеща или покриваща се с други вселени, но никога препокрити изцяло. Тук различието има своето екзистенциално значение за индивида. Съществуването на човека като мислещо същество и обуславянето му като такова е свързано, преди всичко, с неговата възможност да прави избор. Тази аксиома във философията може да се перифразира по следния начин: екзистенцията е наборът от реакции, от направеният във всеки отделен момент избор. Всичко това представлява един неограничен брой хаотично или последователно направени ходове, които определят различието на човека. Дори биологически и социално идентични индивиди, които могат да бъдат само еднояйчните близнаци, са категорично различни. Тук, именно, се крие екзистенциалната ценност на човека, като такъв - в неговата уникална същност. Без значение в кои социални, етнически, културни, расови или идеологически рамки се вписва, човекът въпреки всичко остава неповторим.
Съществуват, естествено, и крайни точки на различие, такива могат да бъдат хората, притежаващи несравним с другите набор от качества, които не са изолирани като скрит потенциал, а са външно изявени. Такива хора често следват определена хармонична закономерност в упражняването на своята свобода, водеща в определена посока. Такива хора изключват конформизма, като вариант за реагиране в определена ситуация, тъй като тяхната ценностна система е подчинена на морални правила, изградени чрез собствени наблюдения на живота и собствени разумни заключения. Така формираните ценности, естествено са многократно по-стабилни от внушените отвън морални закони. Такова хора често “трошат” стереотипите, загнездени в чуждото съзнание, и провокират промени, мисъл, адекватна реакция. С други думи, тези, които не се вместват в познатите ни стереотипи, могат да бъдат наречени гении. И ако от казаното до тук доказах, че всеки отделен човек има своето екзистенциално значение и ценност, има хора, които са несравнимо по-ценни от другите. “Различие” е понятие противоположно на “приравняване” а равенството просто не съществува. В природата винаги някой или нещо доминира. А геният доминира, при това не само пред своите съвременници. Той самия се превръща в стереотип, представа, емблема, еталон, както и да го наречем, сигурно е едно – съществуват хора-върхове и хора-песъчинки. Критерият е един – различието, като същностна черта.
Така, подобно на космоса, човешкото общество също се задвижва от сблъсъка на определени авторитети. Различието може да бъде тълкувано също като изявен набор от интереси, съчетани със силата и способността те да бъдат защитени. Историята е изпълнена с примери за изявяване на претенции и отстояване на позиции; изпълнена е дори слабо казано, тъй като човешката история е изградена именно от това. В крайна сметка обратният вариант е алогичен, дори в еднопосочното движение на природните или обществени организации е заложено действието на различни сили, действащи в различни посоки, уравновесявайки протичащите процеси. Във всеки случай пълното единодушие е практически невъзможно, защото дори масовата манипулация не може да трае вечно. Истина е само, че светът се развива, не е ясно към какво, но процесът лесно може да бъде регистриран дори и от най-елементарното мислене. Всичко това е плод на неизбежния допир между различията.
Всичко тези процеси се проектират върху човешкия бит и култура. От Ренесанса до наш дни индивидуалните различия са издигнати в култ. Антропоцентризмът – една колкото нова толкова и стара идея, битува в човешката култура подтиквайки личността към изява. Днес културните течения и ценности са изнесени на масовия пазар посредством масовото потребление. И колкото и парадоксално да звучи масовото всячески е пропагандирано като нещо различно, нещо което ще направо хиляда души, които ползват един и същ модерен артикул “различни”. Този прост рекламен трик е отправен именно към дълбоко вкорененото в човешкото подсъзнание естествено желание да бъде лидер, да доминира, да бъде различен. Друга изява на същата закономерност е модата на екзотичното, инспирирано или буквално пренесено от тази точка на света, която е най-далечна за потребителя. Ето как дори в масовото потребление е приобщена идеята за различното, уникалното, истински ценното. Разбира се тук тази идея си остава илюзия, рекламна уловка, но това само доказва стремежа на индивида в обществото към самоусъвършенстване или добиване на собствена идентичност извън рамките на наложените, спрямо тях, стереотипи.
Един свят в който гения диктува вкусовете и нормите е структуриран също като природата в своите закономерности, определящи общото движение на енергията и материята. Всичко това е предизвикано и генерирано единствено от срещнатите по пътя на общото развитие различия. Ето защо тези различия в човешкото общество могат да бъдат определени единствено и само като положителни качества, чието екзистенциално значение е несравнимо с нито една друга сила във вселената.
monchyyy
02-25-2009, 14:13
Много ти благодаря. :-) :)
Какво означава да бъдеш различен? Различен...Това може би значи да не бъдеш част от другите...Или да се отличаваш от тях? А може би и двете...И има ли днес различни хора? Хора, които да не са еднакви с останалите, хора, отличаващи се от тях...
Да си различен означава да си прескочил ограниченото мислене, да си преминал нормите,да си премахнал предразсъдъците,да си преминал другата страна на ежедневието - там, където са останали истинските неща и да харесаш себе си точно такъв! Да бъдеш над дребнавите неща, да те уважават,да тръгнеш без посока, но да я намериш с много, упорити стъпки напред.
Цената?
Цената е битката..битка с "еднаквите"...битка с живота, битка със самотата.. битка, която обикновено печелиш, ако знаеш СОБСТВЕНАТА СИ ЦЕНА!
Всеки човек е различен... И трябва да се гордее с това че е такъв какъвто е... Аз се гордея с това което съм защото това съм аз и не бих заменила дори и една малка част от себе си за нищо на света...Тъй като това съм аз и НИКОЙ друг бъдете себе си...Това е най-важното...Защото ако приличате или подражавате на някой друг ставате парцалената кукла на някой още по-объркан от вас...
В света, в който живеем, оцеляват само уникалните хора. Никой не иска да е като другия. И точно в този си стремеж хората все повече стават еднотипни, и все повече заприличват един на друг. Губят своята идентичност. Стават част от цялото. А би трябвало да се опитат да се отделят от това цяло и да направят живота си по-различен. Защото да си различен означава да направиш нещо по начин, който не е общоприет, по нов, уникален начин.
Да си различен означава.....Просто да бъдеш себе си.
Само тогава си уникален и неповторим. Всеки човек е индивидуален, стига в този свят на фалш, лицемерие и лъжа да не загуби своята уникална човешка същност.
Казват,че животът е като сцената. А ние, хората, сме актьори-излизаме на нея и играем ролите си. И никоя роля не може да се повтаря. Но аз не съм съгласна. Просто живеем във време, в което хората стават все по-еднакви.. А това е жалко...Защото светът днес е толкова пъстър, толкова разнообразен...Би трябвало да е изпълнен с различни хора, а не с еднаквите, сиви, тъжни и замислени лица...
Хубаво е да си различен. Хубаво е да си нещо повече от останалите, хубаво е да си уникален. Прекрасно е да бъдеш себе си, а още повече когато всички около теб са еднакви...
Да си различен? Това е да бъдеш просто ТИ! Защото си единствен,неповторим и уникален!!!...
Обществото няма добро или високо мнение както за различните. Принципът на нещо различно може да се схване единствено така: в едно свободно и спонтанно "вживяване" на цялата душа, на цялата мисловност и чувствителност да се опиташ да преживееш, да се овладееш от вътрешността на една друга личност и различност и то така, че да не позволиш нищо да не ти се изплъзне, все едно че си… загубил себе си и си станал… друг, но въпреки това да си самия себе си и то в един истински и най-висш смисъл. Само така ние разбираме каквото и да било, не само другия, но дори и себе си: когато пък себе си опитвам да разбера, то моето Аз (съзнанието) трябва да се потопи в "океана" на моята цялостна душевност, да се проникне от нея и да я "поеме" до такава степен, че да не позволи нищо да му се изплъзне, и същевременно да запазя себе си, сам да схвана своята пълнота и богатство, и така да бъда себе си по най-добрия начин. Всеки индивид е неоценимо богатство, това е принципът на екзистенциално-хуманистична психология и философия на човека, това е един прост принцип, който обаче толкова повече е истинен. Макар всеки човек да е с нещо различен от другите, за да бъде част от обществото, той трябва да спазва установените норми. Своята индивидуалност той може да прояви в лицхен, но не и в обществен план. Творчетсвото е един добър начин на изява на неговата индивидуалност. Но колкото по-различен е човек от обществото, в което живее, толкова по-трудно му е да възприеме неговите норми на поведение. А колкото повече им се подчинява, толкова повече губи индивидуалността си в личен план. Човек може да е различен само докато се бори за своята индивидуалност. Откажеш ли се от борбата започва приспособяването към обществото и неговите стереотипи. Макар всеки човек да има своя индивидуалност, той носи в себе си културата на обществото, в което живее, неговата ценностна система и модели на поведение. За да си различен, трябва да си различен винаги, както в частния, така и в обществения живот, да отстояваш принципите си и да не позволяваш обществото да ти налага своите възгледи. Първо трябва да се откъснеш от всичко и да откриеш себе си, и второ - трябва да се бориш за да запазиш своята индивидуалност... напрактика да се обречеш на самота, изолация, неразбиране... на една вечна борба, която няма как да спечелиш. Всъщност трябва да се отречеш от света и да запазиш своите идеали.
Май малко се отплеснах..нищо колкото повече, толкова повече, но все пак можеше да потърсиш в гугъл първо, но минало вече .... :)