sladurana_fg
02-25-2009, 17:50
здравеите
имам крещяща нужда от помощ
спещно ми трябва коментар ( под формата на съчинение разсъждение ) върху "Бел Ами" от Мопасан
на тема "Героят по пътя към висшето общество - реалност и очаквания
Ще съм ви много благодарна ако можете да ми помогнете.
П.С коментара трябва да е върху този откъс:
"Жорж Дюроа излезе от ресторанта, щом касиерката му върна остатъка от петте франка.
Както си стъпваше напето - вродено му бе, а и такъв му беше навика на бивш подофицер, - той се поизпъчи, засука мустаци с привично воинишко движение и хвърли наоколо си бърз поглед върху закъснелите посетители, един от ония погледи на хубавец, които омотават ката рибарска мрежа.
Жените бяха вдигнали глави към него: три дребни работнички, една учителка по музика на неопределена възраст, лошо сресана, небрежно облечена, с вечно прашна шапка, с вечно провиснала рокля и две еснафки с мъжете си, редовни посетителки на тази евтина гостилничка.
Когато се озова на тротроара, той се спря за малко, като се чудеше какво да прави беше 28 юни и в джоба му оставаха точно 3 франка и 40 сантима до край на месеца. Това значеше две вечери без обяд или два обеда без вечеря - по избор. Дюроа съобрази, че обедът струва 22 су докато вечерята беше 30 су, следователно ако се задоволи само с обедите, ще му останат 1 франк и 20 сантима, а това означаваше още две закуски с хляб и колбаси, плюс две бири на булеварда. Бирата беше неговия голям разход и голямото му нощно удоволствие; и той заслиза по улица "Нотр Дам дьо Лорет". Вървеше както по времето, когато носеше хусараската униформа: с изпъчени гърди, леко разкрачен, сякаш тукощо е слязал от коня; напредваше безцеремонно из пълната с народ улица, блъскаше с рамене, буташе хората, неотстъпваше ни крачка от пътя си. Бе кривнал леко над ухото доста извехтелия си цилиндър и удряше токове у паважа. Имаше вид като че постоянно предизвиква някого - минувачите, къщите, целия град със своя шик на хубавец - войник, облякъл цивилни дрехи.
Макар че носеше костюм за 60 франка, той бе запазил известна крещяща елегатност - малко простовата, но всепак елегантност. Висок, строен, тъмно рус до кестеняво, което биеше на рижо, с вирнати мустаци, сякаш пяна върху устната му, със светлосини очи, прорязани от съвсем мънички зеници, с естествено къдрави коси, разделени на път по средата, той твърде много приличаше на нехранимайко от булеварден роман."
имам крещяща нужда от помощ
спещно ми трябва коментар ( под формата на съчинение разсъждение ) върху "Бел Ами" от Мопасан
на тема "Героят по пътя към висшето общество - реалност и очаквания
Ще съм ви много благодарна ако можете да ми помогнете.
П.С коментара трябва да е върху този откъс:
"Жорж Дюроа излезе от ресторанта, щом касиерката му върна остатъка от петте франка.
Както си стъпваше напето - вродено му бе, а и такъв му беше навика на бивш подофицер, - той се поизпъчи, засука мустаци с привично воинишко движение и хвърли наоколо си бърз поглед върху закъснелите посетители, един от ония погледи на хубавец, които омотават ката рибарска мрежа.
Жените бяха вдигнали глави към него: три дребни работнички, една учителка по музика на неопределена възраст, лошо сресана, небрежно облечена, с вечно прашна шапка, с вечно провиснала рокля и две еснафки с мъжете си, редовни посетителки на тази евтина гостилничка.
Когато се озова на тротроара, той се спря за малко, като се чудеше какво да прави беше 28 юни и в джоба му оставаха точно 3 франка и 40 сантима до край на месеца. Това значеше две вечери без обяд или два обеда без вечеря - по избор. Дюроа съобрази, че обедът струва 22 су докато вечерята беше 30 су, следователно ако се задоволи само с обедите, ще му останат 1 франк и 20 сантима, а това означаваше още две закуски с хляб и колбаси, плюс две бири на булеварда. Бирата беше неговия голям разход и голямото му нощно удоволствие; и той заслиза по улица "Нотр Дам дьо Лорет". Вървеше както по времето, когато носеше хусараската униформа: с изпъчени гърди, леко разкрачен, сякаш тукощо е слязал от коня; напредваше безцеремонно из пълната с народ улица, блъскаше с рамене, буташе хората, неотстъпваше ни крачка от пътя си. Бе кривнал леко над ухото доста извехтелия си цилиндър и удряше токове у паважа. Имаше вид като че постоянно предизвиква някого - минувачите, къщите, целия град със своя шик на хубавец - войник, облякъл цивилни дрехи.
Макар че носеше костюм за 60 франка, той бе запазил известна крещяща елегатност - малко простовата, но всепак елегантност. Висок, строен, тъмно рус до кестеняво, което биеше на рижо, с вирнати мустаци, сякаш пяна върху устната му, със светлосини очи, прорязани от съвсем мънички зеници, с естествено къдрави коси, разделени на път по средата, той твърде много приличаше на нехранимайко от булеварден роман."