PDA

View Full Version : ЕСЕ на тема "Европейци сме ние ма се недаваме" спе



addadad
02-26-2009, 16:54
Ако знаете нещо пишете плссс :(

TEARS
02-26-2009, 17:21
Европейци сме ний,ама все не сме до там.
(Есе)


Разочаровани от нежеланието за развитие на някои свои сънародници,Алеко Константинов с огорчение възкликва-,,Европейци сме ний,ама все не сме до там”.
Неговите думи звучът актуално и днес.Макар да сме част от Европейския съюз,сътвсем не означава,че географската принадлежност към Европа ни доближава до високата култура на общуване и големите икономически постижения на развитите европейски държави.Макар,от една страна да притежаваме богато историческо и културно наследство,самите ние не го ценим и познаваме достатъчно.Много често истоеическите паметници на културата имат върху себе си ,,рани” от ръката на мой връсник-надраскани инициали и следи от графит.Мисля че голямата разлика между българите и жителите на отвърдените европеиски следи се състои в начина на мислене,в отношението към националното минало във взаимодействие между гражданите.
Алеко сигурно няма предвид географските граници като казва,че не сме европейци,а именно тази липса на положително утношение към родните забележителности, към чуждите постижения към умението да работим упорито и заедно в името на националните интереси.На писателя не му дупада просташката форма на разговор и явните прояви на грубост и егоизъм.Той е смутен от бедната душевност на байганьовците.С високо самочувствие но без възможности,те нахално заемат висши постове и още по-страшно е това,че представят чрез собственото си безкултурие България по света.Така Бай Ганьо викайки: ,, Булгар! ” очаквайки,че ще предизвика възхищение ,но всъщност поражда само съжаление.За да имаме основание за европейско самочувствие,би следвало да се разделим точно с такива прояви на криворазбрана национална гордост! Съвремения живот у нас изисква да бъдем енергични творчески вдъхновени и със съзнание за патриотична отговорност да изравним себе си с най-високите европейски стандарти.
Оптимистка съм и вярвам,че ще станем европейци изцяло.




Европейци сме ние, ама все не до там.
(есе)

Във всекидневието си често се сблъскваме с думата и фразата „Европейци сме ние” и това е напълно естествено, защото сме част от европийската общност и ценнности. Но както обикновенно става, всичко побългаряваме и дори в това да сме европейци сме „все не до там”. Кое поражда двойнствената представа за нас, като хора високообразовани, интелигентни, оважаващи чуждата култура и своите национални ценности или като хора търсещи килипира навсякъде и във всичко, без да се докоснат до достиженията на световния човешки гений. Казвайки „Европейци сме ние” Алеко има предвид себе си и своите приятели и всички ония българи, които се стремят да упознаят света. Но когато казва „ама все не до там” той е разочерован и с болка визира образа на своя герой Бай Ганьо.
Според мен ние сме европейци още от самото си раждане и да сме такива е наше неотменно право. Но ако се замислим може би във фразата има друг подтекст, че ние едва ли скоро ще достигнем нивото на по-напредналите страни в Европа. Да, вече сме членки на съюза, но какво по-различно? За средния българин всичко си остава по старо му, заплатите му не са европейски. Д а не говорим за хората под прага на минималната работна заплата. Единсвено облагодетелствани са хората по високите етажи от където минават всички субсидии. „Европейци сме ние” по цени обаче, всичко скочи нагоре след присъединяването ни и продължава да поскъпва. Можем ли да си позволим толкова големи разходи всеки месец? Едва ли, ние сме „все не до там” европейци. Добре, правим опити да догоним другите страни, но какво изпускаме. Та ние се отричаме от собственото, от националното, за да се почувстваме европеизирани на някакво ниво. Какво стана със старите традиции? Къде отидоха българските филми и продкукти. Като изгледаме някоя европейска „боза” чувстваме ли се европейци? Аз лично предпочитам старите български филми. Толкова смислени и задълбочени, реални, показващи неща случвали се някога, а дори и за момента актуални. Не някакъв сценарий просто за „отбиване на времето”. Къде отидоха театрите? Колко българи могат да кажат: „Да аз ходя на театър” малко са. А защо? Театърът е култура, образование, дори забава. Не, ние предпочитаме да се „забием” в някоя дискотека или заведение и там да си изкараме времето. Да, „Европейци сме ние”, но никой европеец не постъпва така с традициите си.
България е известна в Вропа със своите умове. Хора интелигенти, млади и амбициозни, завършили образованието си там, те остават, европеизират се. Видели са света, пътували са, направили са разграничение междо чуждото и родното, но са останли българи. Смея да твърдя, че тези хора са много по-добри от своите колеги европейци, защото знаят и едната и другата странан на нещата. Ценят труда си, оважават работата си и се стрямт да са най-добри в нея. Тези българи са рядкост но „евала” на тях. Защото да пробиеш в вропа е трудно. И то за чужденец, камоли българин. И след време те прославят страната си. Европа гледа с друго око на нас. „Ние сме европейци”.
За жалост или поука съществуват и отрицателни примери за българската народност. Такъв пример е Алековият герой Бай Ганьо. Чрез пътуването на героя в Европа Алеко Константинов ни дава пример как всеки народ се самоопознава и самооценява в съпоставка с другите народи. За Бай Ганьо обаче, този път нее никакво познание. Когато човеки ограничен, бездуховен, малограмотен, без каквито и да е било културни и хигиенни навици се сблъска с европейската цивилизация, той става смешен и жалък. Бай Ганьо е „прост човечец”. В опита си да изкара българското на преден план, подценява и отрича чуждото. Националното, българското тои смело използва за личното си благоденствие при търговските си контакти в чуждия свят, верен ка скъперничеството, келипира и сметкаджийството си. По принцип всеки българин, попаднал в Европа, до някаква степен иска да усвои културата й, но не и Бай Ганьо. Той е далеч от това желание, да съзре „лицето„ на Европа: ”Какво ще и гледам на Виена, град като град: хора, къщи, салтанати...” Та той е там с целта не да види, а да продаде и купи. Няма какво да учи от „будалите”. С мение, че да си груб и недодялан е пречка, а не предимство в цивилизована Европа. Дори и в нови дрехи българинът си е българин. Алековият герой става все по-нагъл и безкруполен. С някакво придобито самочувствие той олеква постоянно. Това проличава чрез блестящитя Алеков хумор на ситуацията.
Още един пример за това, че Европейци сме ние, ама все не до там е и гостуването му при Иречека. Човек европеец, образован, но това не пречи на „Бай Ганя” да поучава домакина си, да му чете лекции по съвременна политика. А когато Алековият герой се завръща в България се предполага, че той би трябвало да е усвоил европейските маниери. Но не! Отново нахален той се изправя пред Иваница Граматиков – пълна негова противоположност (интелигент, демократ, европеец по дух и поведение), но бива „смазан” от завърналия се „лъжеевропеец”. Смешем, жалък, подиграван и осмован в Европа, но препълнен със самочувствие, че е европеец („ама все не до там”) Бай Ганьо се насочва към властта на родна територия. Той Европризира и цивилизова страната си спорд своите идеалии представи за европеизъм. Смятайки, че е придобил неуспорим опит пт пребиваването си в европейскатацивилизация, той вече глвда със снисходително високомерие на България, та нали е европеец, „ама все не до там”.
Българинът е удовлетворен, котао неговите желания са изпълнени, а те не са чак толкова слойни, колкото повечето хора си мислят. На него му е напълно достатъчно да има дом, пари за нуждите си, деца и много роднини. Но сякаш ние забравяме за тях и приемаме образа на Бай Гаьо и в желанието си да направим добро, върщим възможно наи-лошото – отричаме се от всичко родно. Защо, защо трябва да сме еднакви, когато различията ни правят неповторими. Та ние сме европейци и винаги ще бъдем такива.



ЕВРОПЕЙЦИ СМЕ НИЙ, АМА ВСЕ НЕ СМЕ ЗА ТАМ
( есе )


“Европейци сме ний, ама все не сме за там!”
Втълпяват ни го!
Втълпяваме си го!
Не че си нямаме трески за дялане, ама чак пък дотам…
Имаме си днес Алековите байганьовци- да поизлъжат, да ударят келепира, да се пребоядисат… Това, което един цивилизован свят не търпи. Но ако беше най-големият ни кусур това- е-хе-е- Европа отдавна да беше си затворила поне едното бдително око.
Другото, другото! Ох, другото, Алеко, дето и не си го сънувал. Твоят герой си е направо ангелче спрямо героите на нашето време. Че сме си виновни, виновни сме. Но че и имаме не само свои грехове, а и чужди- и това е вярно.
Европо, защо виждаш само кусурите ни? Съмнявам се, че си загрижена само за нас. Е, не че не Ти признавам много позитиви, но защо и ти не видиш хубавото у нас? Ако не го виждаш по върховете, погледни в низините. Надали ще откриеш по-голяма доза човечност в своя стриктен подреден свят. А в този подреден свят има и страшни неща, нали? И май не е чак дотам подреден, за да ни съдиш толкова строго.
Днес ние сме едно болно объркано дете. Загриженият родител го лекува, а не го гони от своя дом. Детето може и да не разбира напълно това сега, но в бъдеще ще разбере и ще отговори със същата загриженост. Не можеш да отнемеш играчките на детето, да ги строшиш и да му кажеш: “Порасни!” и то да порасне в този момент. Противоестествено е. Детето пораства бавно и мъчително. А отговорният родител е търпелив.
Не ни отнемай, Европо, най-скъпата ни играчка- родния ни език!
Не ни отнемай, Европо, славянското благодушие и човечност, състраданието и готовността да помогнеш на ближния си.
Не ни отнемай, Европо, вкоренени традиции, които не Ти се нравят.
Защото няма да бързаме чак толкова към Теб!
И Ти не бързаш чак толкова, нали?
Европейци сме ний, ама все не сме за там!
Закъде?
Та ние сме си тук- в една и съща люлка, на един и същи кораб!




„ Европейци сме ний ама все не дотам”
(есе)
Един топъл пролетен следобед аз и моята баба
седяхме на масата в градината и играехме карти.Тук трябва да уточня,че вилата на баба ми,където е въпросната градина,се намира в едно малко селце близо до сръбската граница.Тук,далеч от градския шум и мръсотия,сякаш времето е спряло.
„Снощи спах толкова добре.И двадесет и четири часа не са минали от както съм тук а се чувствам толкова различно.”
„Тука бабе въздухът е друг,вие в София дишате отрова.Сгъчкали сте се в едни малки кутийки и не стига,че е прашно и мръсно ама и София се пука по шевовете.Всички се бутат в столицата и я смучат и мърсят.А чистите и плодородни кътчета като това остават все по-самотни, и човек сам се лишава от красотата им”
„Бабо супата ти беше много хубава,както винаги”
„В тая супа баба слага всички зеленчуци и меродии,който сама си е отгледала.Бабе искаш ли още домати,късай направо от градината.Тези са сладки и съвсем различни от парниковите.Онези,който взимате от супер маркета на Европейска България,онези които имат вкус на пластмаса.Всичко коз!”
„ Ти ги даваш бабо.Гледай да не събера само каре
от седмици или осмици.Права си бабо,в София всичко е някак си не толкова вкусно и има толкова прах,че колкото и да подържа обувките си „софиянеца” не може да ги запази спретнати след десет минутна разходка из града.Терца!От къде взе бадемите?Те не са от градината ти,нали?”
„Не бабе,взех ги от пазара в Македония и там
всичко е по-добре от тука.На тоя пазар бабе,вярно сергийките са на земята ама спретнати,светят.И хората усмихнати ти предлагат „плодовете” на собственият си труд.Цветове и вкусове всякакви,можеш и да пробваш на място.Можеш да купиш колкото искаш.Така аз си купих само две жълти чушки а при вас намръщения подавач рядко позволява да си избереш сам стоката и ти пълни торбата с най-скапаните зеленчуци,а и от горе на това те лъже с теглилките.Белот!Пък и като теглиш чертата ,на границата мръсотията свършва още на сръбското КПП.”
„Защо тогава Сърбия не е член на Европейския
Съюз?Защо ние сме в Европа преди тях?
„Европейци сме ний ама все не до там – Алеко правичката си го е казал.На нас все нещо не ни достига я пари,я време,я кадърни хора.С виж,че все някой се наслушва с пари,дворци строят,спортни коли карат, и багажниците им препълват с покупки.По празниците значи само да пием и ядем,времето си губим а децата ни кафетата препълват.Кадри ли нямаме!?Имаме,но тука не ги оценяват.Човек не иска да работи залудо.Бягат да си дирят късмета в чужбина.Баба ти като все е работила тука,сега с тая пенсия,това е по – лошо шамар в лицето.Пас!
„Да,ама и на Македонците все някой им е
виновен, ако си гледала техните новини.Смятат,че всички са им длъжни.”
„Права си,веднъж по една тяхна телевизия
излъчиха разговор между македонски журналист и европейски дипломат.И журналиста беше достатъчно нахален за да попита човека,които представляваше някоя Европейска държава,но не помня коя: „Какво ще направи държавата Х за да помогне на Македония за да влезе в Европейския Съюз?” Вярно е баба,че тук на Балканите всеки иска да е по-напред,но също така е вярно,че в навалицата колкото и да се бутаме,все ще ти е неприятно.И всеки устрем напред е многократно настъпване.Какво правим тогава!?Чакаме нервно да дойде нашата спирка и слизаме през дрънчащите врати на трамвая.А отвън чакат други също толкова нервни,които да заемат тясното пространство,от което с мъка сме се откъснали.”

addadad
02-26-2009, 17:43
Благодаря ти многоо :grin: :grin: :grin:

eru
03-28-2009, 15:17
:smt031 МОЖЕ ЛИ И НА МЕН ЕДНО ЕСЕ ИЛИ ПОЛОВОН ИЛИ ПОНЕ МАЛКО...ТЕМАТА Е ...„ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТАНДАРТИ В ПОДКРЕПА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ”

Shum1
04-05-2010, 13:47
трябват ми есета на тема
" Хакерите- герои или престъпници "
" Миграцията- бягство или път към щастието"
" Сървайвър- режисираната дива реалност "
" Развлечението и разсъждението "
Благодария, Ви предварително моля ви помогнете, че съм го закъсал много !!!