excellence
02-27-2009, 13:28
Тази тема е малко за другия раздел, но там има теми само за училище и реших да я пусна тук...
Та намирам се в едно такова положение, че не мога да разбера дали хората с които уж дружа ме имат за нещо или точно обратното - не им пука.
Ще се опитам накратно да разкажа, макар да не ми се отдава много много..
Значи наясно съм, че с 4 други момичета от същия клас не мога да съм най-добра приятелка, но поне групичка да кажем или нещо такова. Значи миналата и по-миналата година бяхме направо едно цяло. Сядахме една зад друга, на контролни си пишехме еднакви отговорите за да имаме едни и същи оценки, винаги междучасията си говорихме, излизахме, абе групичка. Тая година обаче така ни подредиха, че не сме в една редица и групичката се "разби". Може за сега всичко да звучи лапешко ама четете нататък... Та както казах вече не сме една групичка. Едната говори зад гърба на другата, другата зад гърба на третата, а пък в очите или се подмазват или пък са абсолютно пасивни. Освен това дойде едно ново момиче тази година, първо се сприятелихме аз и "приятелка номер 1" и си станахме близки, в последствие я изместиха да седи пред "другите две приятелки" и така стана, че тия двете приятелки станаха най-добри с новото момиче и мен вече ХИЧ ама ХИЧ не ме поглеждат. И от това ми е много тъжно и ме боли. Не очаквам целувки, сърчица, прегръдки, просто приятелство или поне привидно такова. Те си излизат, споделят си, докато с мен и "приятелка номер 1" не са. Примерно говорят си за някой и аз като питам за кого става дума - "Аа, никой, никой, не го познаваш". Естествено мен не ебават (другата - "приятелка номер 1" не я включвам, щото тя и без тва не идва почти на училище) та нали излизат тричките, а аз си стоя на чина или говоря с някой друг. Нали когато се заприказваме - всичко е ОК, говорим си, лигавим се, емоции разни, а пък в други дни въобще не се е случвало да си говорим. Не знам защо става винаги така - във всяко начинане, дали за приятели, дали в училище или вкъщи, влагам ТОЛКОВА много енергия, и наистина го изживявам, а винаги оставам прецакана. Може би съм твърде глупава...
Примерно това новото момиче като дойде, и нали не и се стои цял ден в стаята, а познаваше само нас двете с "пр. н1" и нали "хайде до закусвалнята", "хайде да се разходим" и аз все "аа, мързи ме" , "аа , не" и тя като видя и почна да се сприятелява с тези другите момичета. Аз буквално си изтървах шанса да си имам близък приятел, защото тя е много сговорчива и приятна. Но за това съм си виновна само аз де. Сега като гледам се уговарят едни кой си ден да излизат, къде да се срещнат, пишат си смс. А аз НИКОГА един смс не съм получавала от която и да е като изключим началото на уч. година.
Абе стана много объркана цялата тема. Просто... тъпо ми е, че винаги си прецаквам късмета и другите прецакват мен по един или друг начин. Защото от едно цяло, те си станаха три, а аз съм си сама. И не мога да разбера защо........ Значи сега с тоя грип и студено време имае много болни. И едната от тия двете приятелки стои сама , както още поне 3 човека, включително и аз. Е, със всички се изреди да сяда, само не и с мене, а уж бяхме приятелки...
Не стана както исках да го обясня, но нямам нерви да трия и да пиша пак...
Та намирам се в едно такова положение, че не мога да разбера дали хората с които уж дружа ме имат за нещо или точно обратното - не им пука.
Ще се опитам накратно да разкажа, макар да не ми се отдава много много..
Значи наясно съм, че с 4 други момичета от същия клас не мога да съм най-добра приятелка, но поне групичка да кажем или нещо такова. Значи миналата и по-миналата година бяхме направо едно цяло. Сядахме една зад друга, на контролни си пишехме еднакви отговорите за да имаме едни и същи оценки, винаги междучасията си говорихме, излизахме, абе групичка. Тая година обаче така ни подредиха, че не сме в една редица и групичката се "разби". Може за сега всичко да звучи лапешко ама четете нататък... Та както казах вече не сме една групичка. Едната говори зад гърба на другата, другата зад гърба на третата, а пък в очите или се подмазват или пък са абсолютно пасивни. Освен това дойде едно ново момиче тази година, първо се сприятелихме аз и "приятелка номер 1" и си станахме близки, в последствие я изместиха да седи пред "другите две приятелки" и така стана, че тия двете приятелки станаха най-добри с новото момиче и мен вече ХИЧ ама ХИЧ не ме поглеждат. И от това ми е много тъжно и ме боли. Не очаквам целувки, сърчица, прегръдки, просто приятелство или поне привидно такова. Те си излизат, споделят си, докато с мен и "приятелка номер 1" не са. Примерно говорят си за някой и аз като питам за кого става дума - "Аа, никой, никой, не го познаваш". Естествено мен не ебават (другата - "приятелка номер 1" не я включвам, щото тя и без тва не идва почти на училище) та нали излизат тричките, а аз си стоя на чина или говоря с някой друг. Нали когато се заприказваме - всичко е ОК, говорим си, лигавим се, емоции разни, а пък в други дни въобще не се е случвало да си говорим. Не знам защо става винаги така - във всяко начинане, дали за приятели, дали в училище или вкъщи, влагам ТОЛКОВА много енергия, и наистина го изживявам, а винаги оставам прецакана. Може би съм твърде глупава...
Примерно това новото момиче като дойде, и нали не и се стои цял ден в стаята, а познаваше само нас двете с "пр. н1" и нали "хайде до закусвалнята", "хайде да се разходим" и аз все "аа, мързи ме" , "аа , не" и тя като видя и почна да се сприятелява с тези другите момичета. Аз буквално си изтървах шанса да си имам близък приятел, защото тя е много сговорчива и приятна. Но за това съм си виновна само аз де. Сега като гледам се уговарят едни кой си ден да излизат, къде да се срещнат, пишат си смс. А аз НИКОГА един смс не съм получавала от която и да е като изключим началото на уч. година.
Абе стана много объркана цялата тема. Просто... тъпо ми е, че винаги си прецаквам късмета и другите прецакват мен по един или друг начин. Защото от едно цяло, те си станаха три, а аз съм си сама. И не мога да разбера защо........ Значи сега с тоя грип и студено време имае много болни. И едната от тия двете приятелки стои сама , както още поне 3 човека, включително и аз. Е, със всички се изреди да сяда, само не и с мене, а уж бяхме приятелки...
Не стана както исках да го обясня, но нямам нерви да трия и да пиша пак...