kalashnik
02-27-2009, 19:13
Македонски владика посегна на костите на българските войни
Духовникът пренаписва историята
Владиката на Преспанско-Пелагонийската епархия в Македония Петър е издал директива до епархийските свещеници в Битолска област, в която се нарежда костите на български офицери и войници, почиващи в български военни гробове, братски могили и военни гробища, да бъдат препогребани и събрани в обща костница, върху която да стои македонски паметник. На него щяло да пише: В памет на насилствено мобилизираните македонски войници в Българската армия през 1915-1918 г. и 1941-1944 г.
В границите на сегашната Преспанско-Пелагонийска епархия в периода 1915–1918 г. са били едни от най-тежките сражения между Българската армия и сръбската кралска армия и обединените сили на Съглашението. Така на територията на епархия на практика се оказват десетки хиляди знайни и незнайни български офицерски и войнишки паметници, масови военни гробища и братски могили. Голяма част от тях са в дворовете на църквите, включително и на десетки изоставени и напуснати села и махали по протежението на македоно-гръцката граница.
В епархията влизат градовете Битоля, Прилеп, Ресен, Демир Хисар, Крушево и др., както и манастирите „Св. Архангел Михаил” във Варош, Прилепско, „Успение на Пресвета Богородица” в Трескавец, „Св. Йоан Кръстител” в Слепче”, „Рождество Богородично” в Сливница, Преспанско и др. В голяма част от споменатите манастири продължават да присъстват материални следи на българската духовна култура.
Преди време Битолският владика нареди български туристи, посещаващи църквите в епархията да искат специално разрешение от неговата канцелария. Той отказва да приема на работа свещеници, завършили Семинария в София.
Духовникът пренаписва историята
Владиката на Преспанско-Пелагонийската епархия в Македония Петър е издал директива до епархийските свещеници в Битолска област, в която се нарежда костите на български офицери и войници, почиващи в български военни гробове, братски могили и военни гробища, да бъдат препогребани и събрани в обща костница, върху която да стои македонски паметник. На него щяло да пише: В памет на насилствено мобилизираните македонски войници в Българската армия през 1915-1918 г. и 1941-1944 г.
В границите на сегашната Преспанско-Пелагонийска епархия в периода 1915–1918 г. са били едни от най-тежките сражения между Българската армия и сръбската кралска армия и обединените сили на Съглашението. Така на територията на епархия на практика се оказват десетки хиляди знайни и незнайни български офицерски и войнишки паметници, масови военни гробища и братски могили. Голяма част от тях са в дворовете на църквите, включително и на десетки изоставени и напуснати села и махали по протежението на македоно-гръцката граница.
В епархията влизат градовете Битоля, Прилеп, Ресен, Демир Хисар, Крушево и др., както и манастирите „Св. Архангел Михаил” във Варош, Прилепско, „Успение на Пресвета Богородица” в Трескавец, „Св. Йоан Кръстител” в Слепче”, „Рождество Богородично” в Сливница, Преспанско и др. В голяма част от споменатите манастири продължават да присъстват материални следи на българската духовна култура.
Преди време Битолският владика нареди български туристи, посещаващи църквите в епархията да искат специално разрешение от неговата канцелария. Той отказва да приема на работа свещеници, завършили Семинария в София.