theolog
02-28-2009, 20:54
Тази неделя е ден за прошка. В храмовете евангелското четиво по време на светата Литургия е от „Нагорната проповед” (Проповедта на планината). В нея сам Господ Иисус Христос ни говори за прошката, за поста, за събирането на небесно съкровище, за това, че, ако искаме Небесният Наш Отец да прости греховете ни, ние първо трябва да простим на нашите ближни.
Във връзка с това евангелско четиво християните имаме древния обичай в този ден да молим, да искаме и да даваме един другиму прошка за всички волни и неволни обиди и прегрешения, които сме извършили или са били извършени спрямо нас. Това е първата стъпка от великопостния път. Ето защо светата Църква е приела да нарича този ден Неделя на прошката. Великият пост има три подготвителни седмици, обхващащи четири неделни дни, които на основа на литургийното евангелско четиво са наречени: Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя месопустна и Неделя сиропустна. Днес е последният ден от последната подготовителната седмица преди началото на Великия пост, в който спираме употребата на млечни продукти, затова е наречена и сиропустна. На този ден Църквата ни припомня за изгонването на Адам и Ева от рая поради непослушанието и невъздържанието им. В храма след вечерното богослужение се извършва един особен и умилителен чин на всеопрощението, когато свещенослужители и миряни взаимно си дават прошка, за да встъпят с чисти сърца и души, примирени с ближните си, във Великия пост.
Изгонването на праотците от рая, загубата на райското блаженство е достойно за сълзи и покаяние. Бедствието, в което страстта на себелюбието и плътоугодничеството въвличат човечеството, ни показват, колко важен е постът в делото на спасението и колко са опасни чувствените греховни удоволствия. Определените от Църквата дни за пост са най-удобният и благоприятен период за събирането на „съкровище на небесата”.
Още в първите години на християнството египетските пустиножители имали обичай да се събират в последния ден на Неделя сиропустна за съвместна молитва. След края на молитвата взаимно се опрощавали и благославяли, след което се разпръсквали по всички краища на пустинята за уединение и подвизи в благочестието. Това уединение продължавало по време на цялата Четиридесетница. Вратите на манастира, в който се подвизавали подвижниците, се заключвали и оставали заключени до Неделя Вая (Вход Господен в Йерусалим), когато отшелниците отново се завръщали в обителта.
Нека и ние, по примера на преподобните и богоносни наши отци и на всички светии, като верни чеда на светата Православна църква, днес, в този последен ден на Неделя сиропустна, да си поискаме и да дадем един-другиму прошка.
Простено, простете!
Благодатен и спасителен пост!
Във връзка с това евангелско четиво християните имаме древния обичай в този ден да молим, да искаме и да даваме един другиму прошка за всички волни и неволни обиди и прегрешения, които сме извършили или са били извършени спрямо нас. Това е първата стъпка от великопостния път. Ето защо светата Църква е приела да нарича този ден Неделя на прошката. Великият пост има три подготвителни седмици, обхващащи четири неделни дни, които на основа на литургийното евангелско четиво са наречени: Неделя на митаря и фарисея, Неделя на блудния син, Неделя месопустна и Неделя сиропустна. Днес е последният ден от последната подготовителната седмица преди началото на Великия пост, в който спираме употребата на млечни продукти, затова е наречена и сиропустна. На този ден Църквата ни припомня за изгонването на Адам и Ева от рая поради непослушанието и невъздържанието им. В храма след вечерното богослужение се извършва един особен и умилителен чин на всеопрощението, когато свещенослужители и миряни взаимно си дават прошка, за да встъпят с чисти сърца и души, примирени с ближните си, във Великия пост.
Изгонването на праотците от рая, загубата на райското блаженство е достойно за сълзи и покаяние. Бедствието, в което страстта на себелюбието и плътоугодничеството въвличат човечеството, ни показват, колко важен е постът в делото на спасението и колко са опасни чувствените греховни удоволствия. Определените от Църквата дни за пост са най-удобният и благоприятен период за събирането на „съкровище на небесата”.
Още в първите години на християнството египетските пустиножители имали обичай да се събират в последния ден на Неделя сиропустна за съвместна молитва. След края на молитвата взаимно се опрощавали и благославяли, след което се разпръсквали по всички краища на пустинята за уединение и подвизи в благочестието. Това уединение продължавало по време на цялата Четиридесетница. Вратите на манастира, в който се подвизавали подвижниците, се заключвали и оставали заключени до Неделя Вая (Вход Господен в Йерусалим), когато отшелниците отново се завръщали в обителта.
Нека и ние, по примера на преподобните и богоносни наши отци и на всички светии, като верни чеда на светата Православна църква, днес, в този последен ден на Неделя сиропустна, да си поискаме и да дадем един-другиму прошка.
Простено, простете!
Благодатен и спасителен пост!