View Full Version : Без приятели.
Dizziness
03-01-2009, 09:52
Работата е следната ... Нямам приятели. Не мога да разчитам на никого. Дори любимият ми човек снощи каза: "Не ме занимавай!". "Приятелките ми", една от коите познавам от детската градина, не дойде да ме види, когато бях болна, а видя някакво момче от класа (което беше с изкълчен крак.) Преди бях много голям инат, но вече не съм и го използвам за постигане на цели, не срещу приятели. Егоист съм, не обичам някой да се меси в моите неща, ако например някой поиска услуга от мен, помагам, но когато преди това са говорили зад гърба ми, така дискретно им подминавам желанията. Нямам думи да опиша колко ме мрази класът ми, като някаква аутсайдерка съм. Завиждат ми за ума, тялото и способностите ми, момчетата ме харесват, момичетата ме мразят. (На 16 години съм, понеже знам, че все някой ще попита.) Та ... някакви съвети или мнение? Единственото нещо, което искам е добри приятели, за които да се хвърлям в огъня, но да знам, че и те ще го направят за мен! :)
afterforever
03-01-2009, 10:21
Имаш ум, тяло, способности, но нямаш приятели? Класът ти те мрази? Трявба ли да се връзваш на някой, когото не го кефиш? Кво ти пука кво мислят хората за теб, след като то не е добро. Всеки има моменти, в които е сам буквално и преносно, все някви познати трябва да имаш, които са навитаци да излизат с теб да се шляете насам-натам.. може пък хората, които са истинските ти приятели да са под носа ти, просто да не ги виждаш. често се случва така
Работата е следната ... Нямам приятели. Не мога да разчитам на никого. Дори любимият ми човек снощи каза: "Не ме занимавай!". "Приятелките ми", една от коите познавам от детската градина, не дойде да ме види, когато бях болна, а видя някакво момче от класа (което беше с изкълчен крак.) Преди бях много голям инат, но вече не съм и го използвам за постигане на цели, не срещу приятели. Егоист съм, не обичам някой да се меси в моите неща, ако например някой поиска услуга от мен, помагам, но когато преди това са говорили зад гърба ми, така дискретно им подминавам желанията. Нямам думи да опиша колко ме мрази класът ми, като някаква аутсайдерка съм. Завиждат ми за ума, тялото и способностите ми, момчетата ме харесват, момичетата ме мразят. (На 16 години съм, понеже знам, че все някой ще попита.) Та ... някакви съвети или мнение? Единственото нещо, което искам е добри приятели, за които да се хвърлям в огъня, но да знам, че и те ще го направят за мен! :)
Поне си разбрала колко са ти приятелки,а за това с класа ти...интересува ли те мнението,на някой,за който не ти пука? :)
И сам войнът е войн. Щом нямаш приятели значи не ги заслужаваш. Помисли малко как да ги заслужиш. После помисли как да ги спечелиш и накрая как да ги задържиш такива. С егоизъм и високо самочувствие няма да стане. Всичко е въпрос до това какви приятели искаш и какво искаш от тях. А ти готова ли си да им дадеш много повече от това което искаш от тях ?
afterforever
03-01-2009, 11:38
OFFTOPIC:
Щом нямаш приятели значи не ги заслужаваш
Тва само за приятелите важи?
smeshnik
03-01-2009, 14:22
бъди ми приятел =P~
И сам войнът е войн. Щом нямаш приятели значи не ги заслужаваш. Помисли малко как да ги заслужиш. После помисли как да ги спечелиш и накрая как да ги задържиш такива. С егоизъм и високо самочувствие няма да стане. Всичко е въпрос до това какви приятели искаш и какво искаш от тях. А ти готова ли си да им дадеш много повече от това което искаш от тях ?
Съгласна съм.
Абсолютно неправилна философия имаш за нещата, към които се стремиш. Толкова ли е трудно веднъж да се погледнете отстрани и да осъзнаете, че и вие имате в най-добрия случай 1 процент вина? Лесно е да се самосъжаляваш, ама няма особен смисъл...
YouCantStopMe
03-01-2009, 15:57
Така е. :)
Сега учи и се бори за целите си.Един ден ще намериш човек, с който ще се чувстваш истински щастлива и нека той бъде твоят най-добър приятел.Пожелавам ти го.Аз вярвам в тези неща.
Съвет: смъкни си малко самочувствието, някой може и да ти стане приятел. Ясно е че никой не харесва хора който се мислят за много повече от другите! Бъди по-мила с хората около себе си с егоизъм няма да подобриш нищо, хубавото обаче е че осъзнаваш каква си!
Повече усмивки! :)
Jumbie483
03-01-2009, 20:08
Ъм...Ами знам какво е да си егоист, който всички не могат да понасят :D :D [и аз съм така]
Но ако покажеш на всички, че не ти пука за тяхното мнение и въпреки това можеш да помогнеш на всеки, рано или късно ще те оценят като човек...
Повярвай ми, така е ;)
angelcheeee_93
03-01-2009, 20:37
Най-много разчитам на семейството и на приятеля си.
Относно приятели мога да разчитам само на няколко-2 най -много-останалите са пълни предатели .... :?
И сам войнът е войн. Щом нямаш приятели значи не ги заслужаваш. Помисли малко как да ги заслужиш. После помисли как да ги спечелиш и накрая как да ги задържиш такива. С егоизъм и високо самочувствие няма да стане. Всичко е въпрос до това какви приятели искаш и какво искаш от тях. А ти готова ли си да им дадеш много повече от това което искаш от тях ?
Не съм съгласен, не можеш да си вадиш мнение за авторката (визирам второто изречение) от 1 параграф.
По темата:Всички са егоисти в по-голяма или по-малка степен. След като помагаш, не ми се вярва да си чак такъв егоист. Това че не помагаш когато са ти говорили зад гърба също не те прави егоист, а показва че имаш гръбнак, което е хубаво. Недей да се превръщаш в краен конформист за да те хареса някой. Повярвай ми не си струва. Всеки човек е ценен, само докато е уникален и различен от другите. Превърне ли се в част от стадото, вечене струва нищо. Забелязал съм също че хората (бидейки глупави като цяло, не ми казвайте да не слагам вс под общ знаменател, масата хора действително са тъпи) имат навика да намразват всички по-умни от тях. Моят съвет е да се присламчиш към друга среда, в която да си намериш приятели. Един курс по английски или друг език е добра възможност. Или можеш да запишеш някакъв спорт. Можеш да пробваш и с импулса или флиртчето, но не ги препоръчвам, това са средите на общо взето най изпадналата част от поколението и там съмишленици едва ли ще намериш. Още много мога да изпиша, но ще се спра до тук. Надявам се че съм помогнал.
И сам войнът е войн. Щом нямаш приятели значи не ги заслужаваш. Помисли малко как да ги заслужиш. После помисли как да ги спечелиш и накрая как да ги задържиш такива. С егоизъм и високо самочувствие няма да стане. Всичко е въпрос до това какви приятели искаш и какво искаш от тях. А ти готова ли си да им дадеш много повече от това което искаш от тях ?
Съгласна съм.
Абсолютно неправилна философия имаш за нещата, към които се стремиш. Толкова ли е трудно веднъж да се погледнете отстрани и да осъзнаете, че и вие имате в най-добрия случай 1 процент вина? Лесно е да се самосъжаляваш, ама няма особен смисъл...