View Full Version : Студен човек.
Dizziness
03-01-2009, 10:40
Историята започва така ... запознахме се преди почти две години, в последствие се заобичахме и влюбихме един в друг. Той е много добър, винаги е бил искрен към мен, всичко ми споделя, обича ме, аз съм негова истинска приятелка и както той каза, неговата истинска любов, но ... постоянно го наранявам. Или съм студена, или когато имам проблем чакам да ме попита няколко пъти какво ми е, за да се отпусна и да му кажа. Не го допускам до мен, когато ми е криво, а го обичам толкова много. Затова ми кажете ... как от студенокръвно същество, което наранява хората, да се превърна в мило момиче, което постоянно показва любовта си?
mirkisss
03-01-2009, 10:43
Хах .. Момчето те обича а ти .. апф т`ва е голяма ебавка ..
Не прави това, което си правила до сега. Когато ти има нещо сама иди при него и му кажи какво те тревожи. Недей да чакаш викаги да те пита какво ти е...дръж се мило с него.С какво го нараняваш ? Гледай да не го правиш. Болката от любимия човек е нещо наистина много гадно, така че го разбери преди да ти се е случило.
Да , наистина...повярвай ни,наистина съкс ти да правиш всичко възможно,за да разбереш какво му е на любимия човек,а той да се държи като задник.Направо ти е*ава майката на настроението и на всичко...
Axe_vs_Sword
03-01-2009, 10:47
Да не би да си такава, заради някаква случка от живота :?:
Dizziness
03-01-2009, 10:52
Баща ми е военен ... в къщи знаете - ред и дисциплина, нямаш право на чувства, нямаш право да се размекнеш, нямаш право да излезешш от правия път, както се казва, мен са ме възпитавали с твърда ръка, научена съм да уважам хората и да ги ценя, но не и да показвам любов и топлина, разберете, адски трудно ми е да кажа: Обичам те, мило .. или тем подобни, а искам, то изригва от мен, но имам чувството, че ако го кажа някой ще се разсмее. Казвала съм: "зайче" на Я. по телефона, баща ми ме чува и се смее... Не искам да съм студена, аз и затова нямам приятели, сякаш съм разделена на две, не мога да избягам...
Баща ми е военен ... в къщи знаете - ред и дисциплина, нямаш право на чувства, нямаш право да се размекнеш, нямаш право да излезешш от правия път, както се казва, мен са ме възпитавали с твърда ръка, научена съм да уважам хората и да ги ценя, но не и да показвам любов и топлина, разберете, адски трудно ми е да кажа: Обичам те, мило .. или тем подобни, а искам, то изригва от мен, но имам чувството, че ако го кажа някой ще се разсмее. Случвало се е да кажа: "зайче" на Я. по телефона, баща ми ме чу, изсмя се и каза: после ела да си поговорим... не искам да съм студена, аз и затова нямам приятели, сякаш съм разделена на две, не мога да избягам...
aa ,разбирам....
много кофти за момчето ;/ една бивша имаше ебати проблемите в семейството...много лошо ;/
Dizziness
03-01-2009, 10:59
То не че е проблем, а втълпяване на това, какво трябва да бъде твоето поведение. Вълкът кожата си мени, но нрава не, знаете ... Мен ме е страх от това, че няма да се променя и че няма да мога да обичам така, както един определен човек заслужава!
Axe_vs_Sword
03-01-2009, 11:00
Е той те е приел каквато си, нали, трябва да разбира това
Dizziness
03-01-2009, 11:06
Той е наясно каква съм, странно ми е какви чудеса прави любовта с хората. Толкова време е стоял до мен, опита се е да ме промени и го направи, просто сега трябва да се усъвършенствам. Обичам го и в същото време го наранявам, що за човек съм? Не го заслужава и сега ми е толкова зле само при мисълта, че може в момента да ме мрази.
Axe_vs_Sword
03-01-2009, 11:09
Любовта няма граници, викат. Той е свестен и е наясно, съдейки по описанието ти. Радвам се, че си с такъв човек :)
Опитай се да победиш това чувство в себе си, което не ти позволява да говориш мили думи. Дори и да е трудно, се бори. Вярвяй, че ще успееш и се опитвай да ми говориш мили неща. Кой ще ти се засмее ? Какво ти пука, ти нали го обичаш ?Трябва да имаш воля.
Аз имах подобен проблем (само,че освен студеното държание имах навика несъзнателно да си изкарвам яда на него) и знаеш ли как се оправих?!Един ден той ми каза,че адски много ме обича,но държанието ми го наранява прекалено много ... Каза,че не може вече така и излезе от скайп ... Няколко дена нито си пишехме,нито се чувахме ... Една вечер не успях да заспя и се замислих за случващото се :) Осъзнах,колко съм го наранявала и реших поне да му се извиня :) Написах му един огромен "роман" в скайп,в който му казах всичко и на края ... Хоп!Оправихме се :) От тогава се промених :) Не правя подобни грешки :) Не се държа студено,не си го изкарвам на него ... Абе отношенията ни станаха повече от перфектни :grin:
Честно казано не мисля,че има друг начин,чрез който да се промениш наистина ... Просто едно е да си кажеш "от утре съм друг човек" и съвсем друго да усетиш,че заради собственото си държание губиш човека,когото обичаш :)
И все пак ако не искаш да стане това,което описах ... Ми просто преди да кажеш или да направиш,каквото и да било се замисли за тази тема и за чувствата на приятеля ти :)
Успех :-)
Dizziness
03-01-2009, 12:27
3oPuTy, помогна ми да осъзная някои неща, благодаря. :)
Много се радвам,че съм успяла да ти помогна :) :-)
Най-вероятно си така заради пубертета......настроението се променя много често. :-| ;)
PeopleAlwaysLeave
03-01-2009, 15:28
Мила, не трябва да ти пука за мнението на другите. Разбирам, че си възпитана по един начин, но нали го обичаш това момче? Щом го обичаш се бори! Не се отказвай! Дай си силна воля и си кажи, че с цената на всички ще се промениш и ще спреш да го нараняваш! Просто наистина се замисли, че по този начин, с това си твое държание, ти ще го изгубиш, а не искаш това да става... и точно заради това трябва да се промениш ;)