Старецът и небето

[ScionOfStorm]

Старецът и небето

Аз знам най-тъжния човек
Къде скита сам-самин.
Небесата гледа от начален век
А сетне вие стъпки-дим.

Виждал съм обветреното му лице
Неизказаните му мечти.
С пръсти стари как уж копнеж преде
А получава болка и сълзи.

Чувал съм думи кротки и печал
И мрежата как звезди не хваща.
Гарван грачел, вълк скимтял от жал
За този, що с невиността заплаща.

В кула затворена остава му душата
Птици пазят там с плясък мълчалив.
Слънце плаче, ридае пък луната
Вятър самин спира, иначе игрив.

Бяхме него – хора, дишащи, творящи
Умряхме. Птиците убиха нашия кафез.
Между ден и нощ бузите от плач лъщящи
Огряват трагедията на рода ни злочест.

„Първо загубихме невиността си, ала съумяхме да оживеем и да продължим, осакатени. Сетне последваха честта, достойнството и добротата. Човещината изтля с последни пламъци на нощно мъртвило. Хората умряха, докато живяха. И дори не разбраха, че това се случи.”

[Dumb]

!..

[jghgh]

Странно защо си го разбирам като човек, който не е успял да си изпълни всичките мечти в живота, също така е и доста неразбран и неизказан, ей това с кулата например. Него го разбирам също и като невъзможност, някаква обреченост. И затова последният куплет ми се губи някак си, въпреки че май аз не съм усетила правилно емоцията, щото и това за невинността инак не ми се връзва чак толкова.
Не знам какво да коментирам. Добре написано, степен на разбиране - доста по-голяма от обикновено, като цяло ми харесва, ама трябва да ми го изтълкуваш допълнително. 8-)



едит: поне две идеи ми е по-ясно вече [02.03.09]

[Jumbie483]

:!: е, това е