ScionOfStorm
03-01-2009, 14:41
Старецът и небето
Аз знам най-тъжния човек
Къде скита сам-самин.
Небесата гледа от начален век
А сетне вие стъпки-дим.
Виждал съм обветреното му лице
Неизказаните му мечти.
С пръсти стари как уж копнеж преде
А получава болка и сълзи.
Чувал съм думи кротки и печал
И мрежата как звезди не хваща.
Гарван грачел, вълк скимтял от жал
За този, що с невиността заплаща.
В кула затворена остава му душата
Птици пазят там с плясък мълчалив.
Слънце плаче, ридае пък луната
Вятър самин спира, иначе игрив.
Бяхме него – хора, дишащи, творящи
Умряхме. Птиците убиха нашия кафез.
Между ден и нощ бузите от плач лъщящи
Огряват трагедията на рода ни злочест.
„Първо загубихме невиността си, ала съумяхме да оживеем и да продължим, осакатени. Сетне последваха честта, достойнството и добротата. Човещината изтля с последни пламъци на нощно мъртвило. Хората умряха, докато живяха. И дори не разбраха, че това се случи.”
Аз знам най-тъжния човек
Къде скита сам-самин.
Небесата гледа от начален век
А сетне вие стъпки-дим.
Виждал съм обветреното му лице
Неизказаните му мечти.
С пръсти стари как уж копнеж преде
А получава болка и сълзи.
Чувал съм думи кротки и печал
И мрежата как звезди не хваща.
Гарван грачел, вълк скимтял от жал
За този, що с невиността заплаща.
В кула затворена остава му душата
Птици пазят там с плясък мълчалив.
Слънце плаче, ридае пък луната
Вятър самин спира, иначе игрив.
Бяхме него – хора, дишащи, творящи
Умряхме. Птиците убиха нашия кафез.
Между ден и нощ бузите от плач лъщящи
Огряват трагедията на рода ни злочест.
„Първо загубихме невиността си, ала съумяхме да оживеем и да продължим, осакатени. Сетне последваха честта, достойнството и добротата. Човещината изтля с последни пламъци на нощно мъртвило. Хората умряха, докато живяха. И дори не разбраха, че това се случи.”