Есе за петък [Архив]

Balooon

03-03-2009, 15:41

“За любовта ...”

есе

По този въпрос много хора са мислили и писали –Байрон, Балзак, Волтер, Гйоте, и много други.Сега е мой ред.
Ще започна с историята на Любовта.
Древните Елини са ползвали четири думи за Любов : ерос-която значела платоническа любов, филия-изразяваща филанропия, агапе-обич и превързаност и стореге-патритизъм.
Така гърците разделили любовта на четири части. После се открили и още като родителската обич, приятелската, обич към определени предмети и деиствия, мероприятия и много други. Но аз ще разгледам оная любов между мъжът и жената, която след време дава своит плодове.Всичко започва със запознанството и дружбата(формална или не) после много важно е уважението,приятелството, следват импатийте и после е любовта.
За да е силна и истинска любовта трябва уважението да е на лице, трябва да уважаваш и обичаш недостатъците на другия, и да се съобразяваш с тях.Трябва да има равнопоставеност, не единият да властва, а другия да е роб. Двамата трябва равнопоставено да властват над онова сърце, болно от любов, което ги е поробило в сладко робство каквото е любовта. Много търпение трябва, готовност за много компромиси(от двете страни) и други важни фактори за здравата любов. Тя
не подбира по възраст, красота, народност или език, хората казват, че е сляпа. Благодарение на нейната слепота тя събира най-различни и разнообразни хора. Тя се блъсква с множество перипетй, което заздравява връзката. Чувалсъм да сравняват любовта с роза. В това има логика –гледаш ги влюбените от страни толкова красиви, дори сияещи от щастие,гледка сгряваща душата, но можеш и да ги видиш скарани, и дори нещастни, това е за кратко, после им е по-сладко. Докоснал се веднъж до любовта ще осетиш опасната и красота. Любовта е много голям стимол за живот,тя може да изкара човек от житеиска криза, но може и да го вкара в такава, тя би могла да направи най-умният мъж маймуна и най-глупавата жена умница. Тя променя до неузнаваемост човека. В любовта красива е не красавицата, а любимата. В нея отношенията между милото и милото(влюбените) трябва да съ такива, че да се разбират без думи, да изразяват любовта си с действия, тяхно щастие да бъде щастието на дръгия, мъката на другия да бъде и тяхна мъка, проблемите на единият да са общи, да не се гледат взаимно, а да гледат в една посока, единият да е готов ежедневно да жертва живота си за другия и обратно. За мене това е догматиката на любовта, но не казах какво е тя всъшност. Тя е едно прекрасно чуство, обогатяващо хората що са я изпитали,прави ги по-силни и малко по-глупави. Любовта е като треска на обратно-идва гореща и пламенна,и си тръгва ледена. Защото след любовта е началото на привързаноста, а след нея на недоверието, а за всяко недоверие има и основание, тука може да се появи непоносимости ненавист. В този краен етап на любовта съжителството между бившите влюбени(ако живеят заедно) става много трудно и дори невъзможно. Това най-много вреди на поколението им, което е главен потърпевш от тяхните, по-често без почвени скандали, кавги, раздори, апонякого и побоиоща. Това става защото малко или много хората си омръзват с времето, накрая няма какво да подхрани любовта им, а тя е като оганя, без храна угасва. Понякога някой хора на издържат исе разделят, после болка и разочарование мъчи душата им(по принцип), и мисли за ''изгубеното време с този/тази''. В подобни случаи любовта нанася такива рани, само тя може да ги излекува. След раздялата човек може да погледне писимистично на любовта и на живота, някой стигат до радикални решения относно живота (самоубиват се или убиват вече бившата си приятелка). За тях юбовта е илюзия, фалш,и лъжа велика, обикновенно приемат максимата ''Любовта несъществува, а само интересите''. Други го приемат различно, може да си хване нова приятелка с която да се ''изгаври'' , така както си мисли, че са го направили с него, за отмътщение. Като му мине на човек като размисли, пак се обявява за любовта и я търси ''истинска'' или нещо такова. Заминавайки си любовта оставя различни следи и поуки в съзнанието на хората. За някой оставя само хубавите моменти и началната пламенна жар, а за други горчилките и крайните несгоди. Някой се втурват в търсене на нова любов, а други давят дълго време тъгата си в алкохол. Отричайки я намразва влюбените, но всъщност им завижда и с тъга си спомня своята любима. Но за любов може да се говори при по –зрелите хора, при така наречените тинейджъри за любов не може да се говори. Тя е в една начална фаза на приятелство и симпатия, и директно преминава в етап на средна поносимост на основа взаимна изгода, или още в началото тръгва така. Принципно тези така наречени ''връзки'' не траят дълго, лесно се разпадат и са с голяма честота. Но има и някой частни случаи в които подобни връзки прерастват в любов, и ако съдбата е решила се женят.
Обикновенно любовта е съпроводе-на от романтиката. Тя е нещо обогатяващо и допълващо любовта. Още от дълбока древност се пишат всевъзможни творби с участието на любовта. В една от най-древните творби Омировата ''Илиада'', любовта е движещ мотив, заради която се води десетилетна война. Което показва колко мощно оръжие е любовта, и как човек за нея е готов да погуби, себе си, всичко кое има и дори (алчни) животи, които не му принадлежат. От тогава насам любовта е възпявана в много песни, приказки, повести и много други. На прехода между класицизма и
Просфещнието в Шекспировият
''Хамлет'' и Молиеровият ''Търтюф'',
покрай идеята за възмездието се върти друга важна и основна идея, идеята за пламенната и опасна любов. Пропуснах да спомена историята на ''Дон ки Хот'' в която в следствие на прекомерното четене на рицарски романи, той си въобразява, че е рицар,
а всеки рицар си има своя любима, чиято чест да защитава. Той за неговата въображаема любов се бори с великанските мелници, и обикаля цяла Испания. Открито за любов и романтика (дори и за порнография) се пише и в ''Декамерон'' на Джовани Бокачо, който в своят десетоднев разказва за любовта и романтиката между трима мъже и седем жени в един труден за Италия момент. В краят на седемнадесети век се появява ново схващане за живота Романтизмът. То засегнало всички сферина изкуството и на живота, отхвърляйки строгата догматика и излиза с идея за свободата на личноста и на чувствата, преклонение пред природата като източник на естествени чувства и издигане на преден на емоциите и чувствата. А кое е най-красивото чувство,любовта.
Пушкин е наисал ''Евгений Онегин'',в тая книга има два интерасни цитата.
''На любовта всички възрасти са покорни'',нещо което вече казах и ''Любовта побеждава всичко-да се подчиним и ние на любовта''. Тези думи са плод на дълго подтивсканите естествени чувства. В днешни дни любовта в изкуството е комерсялна. Чалгата, американските филми, порно каналите се гаврят с любовта, и отвръщават някой хора, а други неосъзнавайки колко са вредни се застъпва за тях. Едно време Лили Иванова пееше ''Любовта е по-силна от всичко'', защото е най-мощната от всички страсти, нападаики едновременно главата, сърцето и тялото. В нея няма страх и тя става страшен звяр , защото влюбеният не мисли за себе си , а за своята половинка, и би го защитил какавотои да става, на каквато и да е цена, дори и с живота си. Любовта влияе на целият ни живот, в периодът в който човек е подвластн на любовта, не може да говори за нея, защото няма да е безпристрастен. Тя едно отнещата които ни различават от животните.
Любовта управлявала и ще управлява светът още много време, заради човешките слабости. ''Правете любо, не война'' –съм чувал да казват, призив за това, че любовта ще оправи светът, чрез нейните методи и сила. ''Любовта-това е желание да живееш''
Максим Горки