trqbva mi sa4inenie na tema човекът в "Железният светилник" между свободния избор и принудата koito moje da pomogne pls trqbva mi speno za utre.ms predvaritelno
Човекът и времето в романа “Железният светилник”
Отношенията “личност-род-история” са проблемен център на романа “Железният светилник”. Негов централен образ е националният живот в драматичен исторически момент – борбите за освобождение на Македония в края на ХІХ век, а централен проблем – изграждането на национално самосъзнание. Този процес е представен чрез конфликта и синхрона между личностно-родовите и общностните отношения. Епическият разказ обаче е съсредоточен върху родовото битие (Глаушевото семейство). То присъства като минимодел на дома Преспа, който от своя страна типизира възрожденските настроения в един български регион – Македония. Концепцията на романа за градежа на възрожденската история е проектирана още в именуването на основните герои – Стоян е типът на мъжа-родоначалник (от значението на стоя, отстоявам), Султана – на семейния пазител (от владея, властвам), Лазар – на личността, призвана да историзира родовия живот (от името на библейския му съименник), безименният рилски монах – на масовия народен будител, призван да внесе националната идея в родовия дом, резбарят Рафе – на твореца, носител на ренесансовия дух (от италианския художник Рафаело). Водещ в темата за съграждането на родовото и националното битие е мотивът, за възходящия патриотичен развой на родовите генерации във времето. Промените в националното съзнание са представени като родови, т.е. родовото време е основа на историческия път.
Процесът на вписването на родовия човек в историята Талев доразгръща в поредица от още три сюжетно обвързани романа. В заглавията на своята тетралогия той също проектира своето разбиране за градежа на националното самосъзнание. В първия роман “Железният светилник” думата “железен” символизира родовата устойчивост, без която не може да се съгради национална история, а “светилник” – нахлуването на възрожденския дух в средновековния свят. Заглавието е метафоричен израз на Талевото схващане, че началото на всяка национална история се корени в родовото битие. В следващия роман “Преспанските камбани” град Преспа символизира общностния дом България, а камбаните – всенародната възрожденска пробуда. В тази и следващата творба “Илинден” Талев разкрива вече не конфликтите, а сливането между родовото и националното съзнание (Талевата концепция за човека и историята в последния роман “Гласовете ви чувам”, който отразява по-модерна епоха от развоя на националното време, се усложнява – историко-патриотичните човешки драми прерастват в екзистенциални).
Отношението “родово-общностно” е проектирано в озаглавяването на отделните части на “Железният светилник”, както и в поставените под тях епиграфи. Заглавието на първата част “Хаджи-Серафимовата внука” акцентира върху родовото битие (тя разказва как личностите Стоян и Сулната съграждат род, т.е. как се полагат основите на историята върху личностната инициатива). Идейно свързан с него е и епиграфът, който въвежда мотива за родовото дърво, а чрез него – идеята за родовата споеност между поколенията, гарантираща оцеляването на личността. В този смисъл епиграфът е носител на родовата идея, която осъществява връзката между миналото и градежа на бъдещето. Ето защо дървото е метафора на единството между род и народ. Следващите две части “В тъмни времена” и “Народът се пробужда” изместват идейния акцент от семейно-битовия към общностния план. Те показват как родовият живот се разтваря в социалния, а по-конкретно – как личността Лазар се формира в рода, но се утвърджава в социума. Така в творбата се успоредяват темите за родовото (Глаушевото семейство) и общностното (Преспа) съграждане. Успоредяването е огледално – утвърждаването на Глаушевия род става чрез ред перипетии (неравностоен брак, смърт на деца); патриотизацията на преспанската общност, т.е. съграждането на историческо съзнание, става чрез драматичните борби на общинарите за съграждане на нова църква, българско училище. Последната част “Корени и гранки” отвежда чрез проектирания отново в заглавието мотив за световното дърво към семейно-битовия живот – раждането на Глаушевите деца, смъртта на Катерина, любовта и сватбата на Лазар и Ния. Така мотивът за родовия рамкира мотива за общностния градеж. Затворената композиция е не само огледална, но и концентрична. Действието се движи от дома към чаршията и града до родината. Съвпадение се открива и в посоката на целите – родовата мисия (Султана се бори за реставрация на отминалата слава на своите деца) съвпада с народната (преспаското общество се бори за излизане от епохата на историческо безпаметство и възвръщане на миналото българско величие). В тази композиционна схема Талев проектира водещата теза на романа: основите на историчното лежат в родовото съзнание. Тази идея е изведена и във финалния епизод на творбата – сватбата на Лазар и Ния, преповтаряща началото на романовото действие (женитбата на Стоян и Султана), утвържава мотива за сватбата като ново начало, а оттук – идеята за вечния родов кръговрат, върху който се гради националната история.
Отношението “личност-род-история” е ясно очертано в сюжетната линия на романовите събития: личностите свързват живота си в едно, за да оцелеят (селянинът Стоян е обречен на неясно съществуване в непознатия град; решението на султана да го приеме за съпруг е последният й шанс да спаси от биологична смърт Хаджи-Серафимовия род). Така сливайки своите индивидуални и семейни начала, Стоян и Султана изграждат нов дом, в който по-късно се появява народният будител (рилският монах), за да внесе една нова историческа идея. Тя не успява да засегне скованите от патриархални догми родители, но прониква в съзнанието на техния син Лазар, който по-късно става апостол на рилския монах – чрез своите будителски действия се превръща в посредник между семейните и общностните ценности и така успява да впише рода в историята.