PDA

View Full Version : Дядо горио



bebygirl
03-04-2009, 14:41
Някой може ли да ми напише имената на героите от дядо горио.Книгата я 4етоь рпеди няколко седмици и забравих имената там дио нуселджан ли как беше забравих ги тарсих ,но неги намерих ,а чак ся ми трябват !

TEARS
03-04-2009, 15:01
Модел за анализ образа на герой Растиняк Госпожа Воке Дядо Горио

1.Първа поява/къде и кога в текста и сюжета;защо/. 1. „... бе заетаот някакъв младеж, дошъл в Париж от околностите на Ангулем да следва право ... Йожен дьо Растиняк, така се наричаше младежът”; героят се появава за първи път при описанието на живеещите в пансиона на госпожа Воке.
1. „Госпожа Воке, по баща дьо Конфлан…”; в началото на първа глава, още в първа част, тя е първата героиня, която авторът описва.
1. „… след като прочетете разказа за спотаените бащински мъки на дядо Горио …”; появява се в началото на първа глава, още в първа част.


2.Име-лично и фамилно , прозвище/знаковост на името/.
2. „Йожен дьо Растиняк”
2. „Госпожа Воке, по баща дьо Конфлан…”
2.Жан Жоспен Горио е цялото име на героя,но той е наричан от всички господин Горио(често с насмешка) или дядо Горио(всъщност на български точното значение е бай Горио) : „ – по това време почтително го наричаха господин Горио....”;


3.Биография на героя, обстоятелства,формирали възгледите му.
3.„многобройното му семейство се подлагаше на сурови лишения, за да му изпраща по хиляда и двеста франка годишно...”, „без неговите странни наблюдения и похватността, с която той съумя да се вмъкне в парижките салони” ; Йожен отива в Париж, където е обсебен от мисълта да преуспее и опитва всякакви начини да постигне това.
3.Останала вдовица,никога не говори за покойния.Незнайно как е загубил богатството си, Г-н Воке се е отнесъл зле с нея,” оставил и само очите, за да плаче, тази къща за да преживява и правото никога да не съчувствува, защото вече била изстрадала всичко, което човек изобщо може да изстрада”.
3. „Представям си какво се е случило със стария производител на фиде.”; „Да,този Морио е бил председател на своята секция по време на революцията;осведомили го за настъпващия глад и отначало забогатял,като продавал брашното десет пъти по-скъпо,отколкото му струвало.Доставял си каквито количества искал.”; „...този Лорио, който продавал жито на главорезите,имал само една страст – обожавал дъщерите си.Настанил нависоко голямата в дома Ресто и присадил другата у барон дьо Нюсенжан, богат банкер...”; „..клетникът започнал да пречи на господин дьо Ресто и още повече на банкера.”; „Разбрал,че дъщерите му се срамуват от него,че те държат на съпрузите си,а той вреди на зетьовете си.”; „И той се пожертвувал,защото бил баща:самоизгонил се.Като видял,че дъщерите му са доволни,разбрал,че е постъпил добре.”; „Този баща дал всичко,което имал.Двадесет години раздавал сърцето и душата си;дал цялото си богатство наведнъж.След като лимонът бил изцеден до капка,дъщерите хвърлили кората на пътя.”.


4.Социално положение на героя,обществена активност.

4. „...аз още съм само стдент, самотен, беден”, „многобройното му семейство се подлагаше на сурови лишения, за да му изпраща по хиляда и двеста франка годишно...”, „Достъпът в нейните позлатени салони бе равносилен на най-високо благородническо звание.”; героят желае да се установи във висшето парижко общество, но бедността му пречи.

4.Собственичка на семеен пансион-„...от четиридесет години държи пансион в Париж на улица”Ньов Сент Жьонвиев”, между Латинския квартал и предградието Сент Марсо.”
Фактът, че пансионът се намира в най-ужасния квартал на Париж, говори за ниското социално положение на г-жа Воке-„Случайно залуталият се по тези места парижанин би видял само семейни пансиони и учебни заведения, мизерия и отегчение, умираща старост .... В Париж няма по-ужасен квартал...”
4. „Този клетник беше бившият производител на макарони дядо Горио..”; „Той се настани у госпожа Воке през 1813 година,след като бе ликвидирал предприятието си.”; „Горио пристигна с богат гардероб,с великолепно бельо на човек,оттеглил се от търговията,който вече от нищо не желае да се лишава.”; „Дулапите” му – той произнасяше тази дума като простолюдието – бяха пълни със сребарни съдове.”; „..всички повече или по-малко красиви предмети,тежащи доста унции,с които той не желаеше да се раздели.”; „Не съм за окайване,изпекъл съм си хляб за доста дълго време.”; „...госпожа Воке успя да зърне няколко държавни облигации и след като ги оцени на око,разбра,че прекрасният Горио сигурно има годишно към осем-десет хиляди франка доход.”; „ – Ах,ако бях богат,ако бях си запазил състоянието,ако не бях им го разделил,тук щяха да бъдат сега...”.


5.Портрет/Описания на външността и облеклото в различни епизоди.Какво впечатление оставя
героят у читателя с външния си вид;какво е подчертано в портрета му;как го
характеризира това?/.
5. „Йожен дьо Растиняк имаше напълно южняшко лице – бяла кожа, черни коси, сини очи. Държанието, обноските, привичната му стойка показваха, че е израстнар в благородно семейство...”, „...той все пак понякогаизлизаше, облечен като истинско конте. Обикновено носеше стар редингот, изтъркана жилетка, извехтяла, небрежно вързана по студентски вратовръзка, излъскани панталони и закърпени ботуши”; облеклото на младежа е обикновено, той идва от небогато семейство, но лицето му и обноските му издават благородния му произход.
5. „На петдесетина години”, „повяхналото й тлъстичко лице , на което стърчи нос като папагалска човка, дебеличките й ръце, цялата й закръглена фигура като на черковен плъх, прекалено изпънатият й корсаж...”
„заобиколените й с бръчки очи”; „изкуствената й усмивка”; „бледата подпухналост”; „плетената й вълнена фуста”; „стъклен поглед”; „невинен вид на сводница”;
Външният вид на героинята говори за нейната личност, която пък обяснява мизерния пансион, както и пансионът разкрива собственицата си.
„.....вдовицата Воке използваше фризьора на господин Горио,направи известни разноски за тоалети...”;”..купиха от „Галери дьо Боа” шапка с пера и боне,рокля и шал”; ...”тя досущ приличаше на фирмата на гостилница „Бьоф а ла Мод”. Краткотрайната промяна във външния й вид е породена от желанието й да се хареса и омъжи за господин Горио, смятайки го за богат представител на буржоазията.Стремежът й е да се издигне в обществото, тя е пресметлива, алчна и дребнава
5. „тъкмо към най-стария пансионер..”; „Дядо Горио беше старец на около шестдесет и девет години.”; „Госпожа Воке остана във възторг от осемнадесетте му ризи от полухоландско платно с жабо,което подчертаваше техния разкош,още повече че производителят на фиде забождаше върху него две свързани с верижка скъпоценни игли с едри диаманти.”; „Обикновено той носеше редингот с цвят на метличина и дори в делник – бяла пикена жилетка,под която се подрусваше крушовидният му корем,украсен с тежка златна верижка с висулки.”; „..отвърна старецът и внезапно се привдигна в леглото.”; „Белите му коси бяха разчорлени.” – външният вид на героя показва неговата изисканост,изразява както социалното му положение,така и душевността му.


6.Реч на героя/Какви са особеностите на речта на героя - за какво говори, как говори;с какви интонации,
как го характеризират те?/.
6. „- И двама съм готов да убия – каза Йожен”, „ – А Горио е толкова благороден! – каза Йожен.”, „Хайде – рече му Йожен, – легнете си, мили татко Горио.”, „О, госпожо, не съм способен на такова нещо”; Йожен обещава всичко, само за да се издигне
6. Г-жа Воке не показва интелект нито в речта си, нито в обноските си .Езикът й е ограничен,тъй като” тя е свикнала да не излиза от кръга на събитията и да не дири причините им.Обичаше да обвинява другите за собствените си грешки.”
6. “ – Това – казваше той на госпожа Воке,като прибираше едно блюдо и една сребърна паничка с капак във формата на два гълъба,които се целуват – е първият подарък на жена ми за годишнината от нашата сватба.(....)Нали разбирате,госпожо,готов съм да ровя земята с нокти,но да не се разделям с него.”; „ – Никоя! – отвърна старецът и внезапно се привдигна в леглото. – Заети са,спят,няма да дойдат.Знаех си.Човек трябва да е на смъртно легло,за да разбере какво са децата...”; „Парите всичко дават на човека,дори дъщерите му.”; „Прекалено голяма беше моята обич,затова те не можеха да ме обичат.”; „И вярно, внимателни бяха,но то си беше заради парите ми.Мръсен свят.Разбрах го на свой собствен гръб!”; „Живота си им дадох,днес те няма да ми дадат и един час.”; „Нищо,никой.Та аз като куче ли ще умра?” – речта на героя отразява неговите чувства в различни моменти и разкрива огромната му мъка.


7.Героят във взаимоотношенията му с другите/Отношение на героя към другите герои,отношение към него.
Кой как се държи с него?Кой как говори за него?Как го характеризира това?За какво свидетелства
поведението на героя и отношението му към другите?

7. „Да не мислите, че ще загубите?Не. Ще намерите възможност с някаква сделка да си върнете двестата хиляди ... От шестдесет сполучливи брака, които се сключват в Париж, четиридесет и осем са на основата на подобни пазарлъци”(Вотрен), „Какво трябва да направя? – алчно запита Растиняк...”; дългогодишният измамник учи младежа как да задоволи жаждата си за власт.
„Скъпо дете...”, „... на петия етаж има една стая...може ли да живея там?...Всяка вечер ще ми говорите за нея.”(дядо Горио) - схващането за семейство
„Ах, вие ли сте, господин дьо Растиняк? Много се радвам, че ви виждам – каза тя с израз, чието значение не можеше да остане скрито за по-досетлив човек”(Анастази), „Делфин лудо го прегърна и го целуна силно , но без страст”(Делфин) - жаждата за наслаждения 7....”готова да се скара за по-голям бакшиш, пък и тя наистина е готова на всичко, за да облекчи съдбата си...Но все пак „всъщност е добра жена”,както казват пансионерите й”.
„...във враждата си госпожа Воке отиде по-далеч, отколкото в приятелските си чувства.Омразата й не бе по мярката на обичта й,а на измамените й надежди....Вдовицата впрегна женското си коварство, изобретателността си, за да тормози жертвата си.”
„...тя измерваше с точност на астроном грижите и вниманието спрямо тях според сумата, която плащаха”. Г-жа Воке променя отношението си и поведението си към хората в зависимост от това дали те ще са й от полза.
7. „Между осемнадесетте сътрапезници се намираше както в колежите и изобщо във всяко общество едно нещастно,отхвърлено създание,върху което се изливаха цялата злоба,подигравките.”; „....за Йожен дьо Растиняк това създание мина на пръв план измежду всички онези....”; „Може би нехайната щедрост,с която дядо Горио се бе оставил да го мамят(....)бе причина да го сметнат за глупак,неразбиращ нищо от сделки.”; „ – А Горио е толкова благороден! – каза Йожен.”; „...има нещо по-ужасно от съдбата на този баща,изоставен от дъщерите си,които биха желали той да е мъртъв...”; „...двете жени се отказват една от друга ,както се отричат от баща си.”; „Вие видяхте как нещастният глупак Горио плаща полицата на дъщеря си,чийто съпруг има петдесет хиляди доход.”; „А пък аз се влачех на колене пред тях.”; „Ако знаете колко внимателни бяха към мене през първите дни на женитбата си!”; „..когато някои от онези светски господа питаха зетьовете ми на ухо: „Кой е този господин?”,онези отвръщаха: „Богатият тъст!”,а другият кимаше: „Аха,разбирам!” и ме поглеждаше с уважение заради парите ми.”; „Дъщерите ми бяха моят порок;те бяха любимите ми,с една дума – всичко за мене!”; „ – Хайде – рече му Йожен, – легнете си, мили татко Горио.”; „Дядо Горио бил пукнал,толкова по-добре за него!Ако чак толкова ви е мил,вървете горе..”; „...човека,който според Йожен олицетворяваше бащинството”; „Йожен погледна гроба и зарови в него последната си младежка сълза,която свято вълнение изтръгна от чистото му сърце..”.Заради своята огромна бащина обич,която го обсебва, Дядо Горио е отхвърлен от своите дъщери,които се отнасят безчувствено към него.Някои от пансионерите го съжаляват заради нещастния му живот, а други въобще не ги интересува.


8.Чувства,мисли,преживявани я на героя.Изводи за характера.
8. „Зареаната мисъл на Йожен упорито изреждаше радостите, които го очакваха, и той вече си представяше, че е с госпожа дьо Ресто”, „От един месец тя така разпалваше страстите на Йожен, че най-сетне засегна и сърцето му” – Йожен смята, че не може да бъде наранен, но се оказва, че и това е възможно.

8. ”...разбра , че прекрасният Горио сигурно има годишно към осем-десет хиляди франка доход....От този ден ....си науми нещо”;
„...тя си легна и започна да се пече като яребица в собствената си мазнина на огъня на желанието, да изостави самвана на Воке, да се възроди като гокпожа Горио”.
Г-жа Воке се отдава на отчаяние, когато остава почти без пансионери:”Ето пансионът ми е празен, просто да ти се скъса сърцето!Какво е моят живот без пансионерите?...Какво съм сторила, о боже, та ми изпрати толкова беди?”
8. „..сърцето на горкия деец от деветдесет и трета година започнало да кърви.”; „Не,няма да дойдат!Това го зная от десет години.Мислел съм си понякога,че така ще стане,но не ми се искаше да вярвам.”; „В очите му се появиха сълзи,задържаха се на зачервените му клепачи,но не се отрониха.”; „Мъчеше се да изрази с цялото си лице най-страшната заплаха.”; „ Ох,страшно ме боли!”; „В този миг страдам,колкото човек страда,като умира..”; „Бях като луд.Цяла седмица се чудих какво да правя,боях се от упреците им.”; „Господи,ти знаеш всички нещастия, всички мъки,които изстрадах; изброил си раните,които съм получил през цялото това време,видя как се състарих,измених,съсипах,п белях,защо ме караш да страдам и сега?”; „Сърцето ми се разтяпаше от гласовете им.”; „Ах,господи, издъхвам,прекалено много страдам!Отрежете ми главата,оставете ми само сърцето.”.Заради своята голяма любов към дъщерите си,която го прави слабохарактерен,героят е нещастен и страда до смъртта си.


9.Действия, поведение,постъпки на героя.Мотиви за постъпките на героя.Отношение между думи и дела.
Изводи за характера на героя според поведението му.

9. „...той отиде в стаята си и написа на майка си следното писмо...”, „Йожен погледна гроба и зарови в него последната си младежка сълза,която свято вълнение изтръгна от чистото му сърце..”, „- И двама съм готов да убия – каза Йожен”, „Йожен запротестира като стеснителна девойка” – по действията на Растиняк се разбира, че той е амбициозен човек, готов на всичко да постигне целта си.
9.Непостигнала целта си, г-жа Воке иска да отмъсти на г-н Горио, като настройва и другите пансионери срещу него, а и тя самата вече не го нарича „господин”, а „дядо Горио”: „отчаяна, че се сблъсква с такъв неуязвим човек, тя се зае да накърни доброто му име и накара пансионерите си да споделят омразата й, те пък й помагаха да си отмъсти.”
Г-жа Воке проявава безсърдечието и алчността си, дори когато дядо Горио е на смъртно легло:”...дядо Горио няма ни сантим. Да давам чаршафи на човек, който хвърля топа, значи да ги съсипя....бедна вдовица като мене не може да си позволи да бъде ощетена.”
„Да,той ще си отиде с краката напред,горкият старец-каза тя и отброи двеста франка. По лицето й се четеше едновременно задоволство и печал.”
„Хайде на трапезата, господа-супата ще изстине”-вестта за смъртта му не трогва съдържателката на пансиона.
„О.да-по-добре за него, че умря!”
9. „Когато хазайката му го обвини,че е „по женската част”,той цъфна във весела усмивка като еснаф,на когото са открили слабостта.”; „Не умеех да говоря.”; „И двете все имаха нужда от нещо,тоалети, скъпоценности; прислужниците им ми казваха и аз им правех
подаръци,за да се отнасят добре с мене.”; „Оставаха ми само скърби и аз ги преглъщах!Живеех,за да ме унижават,обиждат.”; „Очите ми да бяха поискали да извадят,щях да им кажа: „Извадете ги!” Много съм прост.” Благодарение на лошото отношение към него дядо Горио осъзнава допуснатите грешки в живота си,но е твърде късно,да ги поправи.

к
10.Пейзажни щрихи ,свързани с героя/преобладаващи признаци на природните описания във важни за героя моменти/.
10. „Нощта се спускаше.Влажният здрач опъваше нервите.”- лошото време въздейства върху настроението на героя и навява тягостни чувства.
10.Не се акцентира особено върху природата около героя и няма почти никакви природни описания. Единственият пример за изобразени пейзажни щрихи е при моментът на погребението на героя: „Нощта се спускаше.Влажният здрач опъваше нервите.”.


11.Обстановка,в която живее и работи героят.Художествени детайли,характеризиращи бита му.
11.„Осемнадесетте сътрапезници му се сториха като животни, които се тъпчат...
От една страна свежите и прелестни образи от най-елегантната обществена среда...от друга – зловещи образи, заобиколени със смрад лица...”; студентът, копнееш да се издигне, намира за трудно връщането в пансиона, където га очакват неудобствата и грозотата.
11.”Къщата е четириетажна с мансарда...боядисана в онзи жълт цвят, който придава толкова отвратителен вид на повечето парижки къщи.”
Безвкусно обзаведен салон „с миризма на пансион-смесица от спарен въздух,мухъл, граниво, от нея те побиват студени тръпки,в нея има нещо лепкаво,което дразни носа и прониква в дрехите”; „мазни бюфети”, „ощърбени и потъмнели шишета”, „купища чинии”, „неразрушими мебели, предмети, изхвърлени от всякъде, но прибрани в тази трапезария”,”дълга маса, покрита с толкова мазна мушама”, „разкривени столове”; „С една дума, тук цари съвсем не поетична, а сгъстена, оръфана оскъдица.”
11.Героят живее в пансиона на госпожа Воке,който символизира социално ниския буржоазен свят с привкус на епадък: „Отначало нае апартамента,в който после влезе госпожа Кутюр....”; „..с парите купила съвсем скромна мебелировка – жълти хасени пердета,дървени лакирани кресла, тапицирани с утрехтско кадифе, няколко лепени картини и тапети,каквито не се слагат дори в кръчмите из предградията.”.


12.Обобщение след всестранното изучаване на героя/Какво мисли за него авторът и какво е целял да постигне ?
Като какъв се представя героят пред читателя?Какво мислим ние за него?Какво е отношението ни?На какви мисли
за живота,света и човека ни навежда?/.
12. Растиняк има освен възлова,символична,и важна композиционна роля,понеже водеща в романа е темата за постигането на успех, а в този персонаж се пречупват различни стратегии, които водят до победа или до провал. Той е все още в началото на своя живот, а в разбирането на Балзак характерът не е вроден, а се изгражда от взаимоотношенията с другите герои. РАстиняк е герой, който поражда въпроси за успехи и каква цена би трябвало да платим, за да го постигнем – „А сега ще видим: аз или ти!”
12.Авторът показва своето негативно отношение към героинята, представяйки нейния портрет в унисон с отвратителния вид на пансиона, а постъпките и отношението й към другите я характеризират като безсърдечна, егоистична, пресметлива, алчна и дребнава жена. Авторовото отношение се прехвърля и у читателя, благодарение на умело пресъздадения образ.
Макар и второстепенен, образът на госпожа Воке ни кара да се замислим, кои са стойностните неща в човешкия живот и трябва ли личното нещастие и несполуки да превръщат човека в безсърдечно, пресметливо и мислещо само за себе си същество.
12.Героят на Балзак предизвиква съжаление както у част от героите,така и у читателя.Чрез дядо Горио авторът реалистично разкрива проблемите на обществото и хората по времето,в което пише,като ни навежда на мисли за смисала и безсмислието на човешкия живот,който е отдаден изцяло на любимите хора.
Илияна



Дано това да ти свърши работа и да се припомниш :grin:

bebygirl
03-04-2009, 22:23
Модел за анализ образа на герой Растиняк Госпожа Воке Дядо Горио

1.Първа поява/къде и кога в текста и сюжета;защо/. 1. „... бе заетаот някакъв младеж, дошъл в Париж от околностите на Ангулем да следва право ... Йожен дьо Растиняк, така се наричаше младежът”; героят се появава за първи път при описанието на живеещите в пансиона на госпожа Воке.
1. „Госпожа Воке, по баща дьо Конфлан…”; в началото на първа глава, още в първа част, тя е първата героиня, която авторът описва.
1. „… след като прочетете разказа за спотаените бащински мъки на дядо Горио …”; появява се в началото на първа глава, още в първа част.
da mersi 6te pomogne i tova az imax dr vpredvid nqkoi ,koito e 4el smao da mi izvede geroite naprimer voke-sobstveni4kata na pansiona edi koi si edi si koi si am mers


2.Име-лично и фамилно , прозвище/знаковост на името/.
2. „Йожен дьо Растиняк”
2. „Госпожа Воке, по баща дьо Конфлан…”
2.Жан Жоспен Горио е цялото име на героя,но той е наричан от всички господин Горио(често с насмешка) или дядо Горио(всъщност на български точното значение е бай Горио) : „ – по това време почтително го наричаха господин Горио....”;


3.Биография на героя, обстоятелства,формирали възгледите му.
3.„многобройното му семейство се подлагаше на сурови лишения, за да му изпраща по хиляда и двеста франка годишно...”, „без неговите странни наблюдения и похватността, с която той съумя да се вмъкне в парижките салони” ; Йожен отива в Париж, където е обсебен от мисълта да преуспее и опитва всякакви начини да постигне това.
3.Останала вдовица,никога не говори за покойния.Незнайно как е загубил богатството си, Г-н Воке се е отнесъл зле с нея,” оставил и само очите, за да плаче, тази къща за да преживява и правото никога да не съчувствува, защото вече била изстрадала всичко, което човек изобщо може да изстрада”.
3. „Представям си какво се е случило със стария производител на фиде.”; „Да,този Морио е бил председател на своята секция по време на революцията;осведомили го за настъпващия глад и отначало забогатял,като продавал брашното десет пъти по-скъпо,отколкото му струвало.Доставял си каквито количества искал.”; „...този Лорио, който продавал жито на главорезите,имал само една страст – обожавал дъщерите си.Настанил нависоко голямата в дома Ресто и присадил другата у барон дьо Нюсенжан, богат банкер...”; „..клетникът започнал да пречи на господин дьо Ресто и още повече на банкера.”; „Разбрал,че дъщерите му се срамуват от него,че те държат на съпрузите си,а той вреди на зетьовете си.”; „И той се пожертвувал,защото бил баща:самоизгонил се.Като видял,че дъщерите му са доволни,разбрал,че е постъпил добре.”; „Този баща дал всичко,което имал.Двадесет години раздавал сърцето и душата си;дал цялото си богатство наведнъж.След като лимонът бил изцеден до капка,дъщерите хвърлили кората на пътя.”.


4.Социално положение на героя,обществена активност.

4. „...аз още съм само стдент, самотен, беден”, „многобройното му семейство се подлагаше на сурови лишения, за да му изпраща по хиляда и двеста франка годишно...”, „Достъпът в нейните позлатени салони бе равносилен на най-високо благородническо звание.”; героят желае да се установи във висшето парижко общество, но бедността му пречи.

4.Собственичка на семеен пансион-„...от четиридесет години държи пансион в Париж на улица”Ньов Сент Жьонвиев”, между Латинския квартал и предградието Сент Марсо.”
Фактът, че пансионът се намира в най-ужасния квартал на Париж, говори за ниското социално положение на г-жа Воке-„Случайно залуталият се по тези места парижанин би видял само семейни пансиони и учебни заведения, мизерия и отегчение, умираща старост .... В Париж няма по-ужасен квартал...”
4. „Този клетник беше бившият производител на макарони дядо Горио..”; „Той се настани у госпожа Воке през 1813 година,след като бе ликвидирал предприятието си.”; „Горио пристигна с богат гардероб,с великолепно бельо на човек,оттеглил се от търговията,който вече от нищо не желае да се лишава.”; „Дулапите” му – той произнасяше тази дума като простолюдието – бяха пълни със сребарни съдове.”; „..всички повече или по-малко красиви предмети,тежащи доста унции,с които той не желаеше да се раздели.”; „Не съм за окайване,изпекъл съм си хляб за доста дълго време.”; „...госпожа Воке успя да зърне няколко държавни облигации и след като ги оцени на око,разбра,че прекрасният Горио сигурно има годишно към осем-десет хиляди франка доход.”; „ – Ах,ако бях богат,ако бях си запазил състоянието,ако не бях им го разделил,тук щяха да бъдат сега...”.


5.Портрет/Описания на външността и облеклото в различни епизоди.Какво впечатление оставя
героят у читателя с външния си вид;какво е подчертано в портрета му;как го
характеризира това?/.
5. „Йожен дьо Растиняк имаше напълно южняшко лице – бяла кожа, черни коси, сини очи. Държанието, обноските, привичната му стойка показваха, че е израстнар в благородно семейство...”, „...той все пак понякогаизлизаше, облечен като истинско конте. Обикновено носеше стар редингот, изтъркана жилетка, извехтяла, небрежно вързана по студентски вратовръзка, излъскани панталони и закърпени ботуши”; облеклото на младежа е обикновено, той идва от небогато семейство, но лицето му и обноските му издават благородния му произход.
5. „На петдесетина години”, „повяхналото й тлъстичко лице , на което стърчи нос като папагалска човка, дебеличките й ръце, цялата й закръглена фигура като на черковен плъх, прекалено изпънатият й корсаж...”
„заобиколените й с бръчки очи”; „изкуствената й усмивка”; „бледата подпухналост”; „плетената й вълнена фуста”; „стъклен поглед”; „невинен вид на сводница”;
Външният вид на героинята говори за нейната личност, която пък обяснява мизерния пансион, както и пансионът разкрива собственицата си.
„.....вдовицата Воке използваше фризьора на господин Горио,направи известни разноски за тоалети...”;”..купиха от „Галери дьо Боа” шапка с пера и боне,рокля и шал”; ...”тя досущ приличаше на фирмата на гостилница „Бьоф а ла Мод”. Краткотрайната промяна във външния й вид е породена от желанието й да се хареса и омъжи за господин Горио, смятайки го за богат представител на буржоазията.Стремежът й е да се издигне в обществото, тя е пресметлива, алчна и дребнава
5. „тъкмо към най-стария пансионер..”; „Дядо Горио беше старец на около шестдесет и девет години.”; „Госпожа Воке остана във възторг от осемнадесетте му ризи от полухоландско платно с жабо,което подчертаваше техния разкош,още повече че производителят на фиде забождаше върху него две свързани с верижка скъпоценни игли с едри диаманти.”; „Обикновено той носеше редингот с цвят на метличина и дори в делник – бяла пикена жилетка,под която се подрусваше крушовидният му корем,украсен с тежка златна верижка с висулки.”; „..отвърна старецът и внезапно се привдигна в леглото.”; „Белите му коси бяха разчорлени.” – външният вид на героя показва неговата изисканост,изразява както социалното му положение,така и душевността му.


6.Реч на героя/Какви са особеностите на речта на героя - за какво говори, как говори;с какви интонации,
как го характеризират те?/.
6. „- И двама съм готов да убия – каза Йожен”, „ – А Горио е толкова благороден! – каза Йожен.”, „Хайде – рече му Йожен, – легнете си, мили татко Горио.”, „О, госпожо, не съм способен на такова нещо”; Йожен обещава всичко, само за да се издигне
6. Г-жа Воке не показва интелект нито в речта си, нито в обноските си .Езикът й е ограничен,тъй като” тя е свикнала да не излиза от кръга на събитията и да не дири причините им.Обичаше да обвинява другите за собствените си грешки.”
6. “ – Това – казваше той на госпожа Воке,като прибираше едно блюдо и една сребърна паничка с капак във формата на два гълъба,които се целуват – е първият подарък на жена ми за годишнината от нашата сватба.(....)Нали разбирате,госпожо,готов съм да ровя земята с нокти,но да не се разделям с него.”; „ – Никоя! – отвърна старецът и внезапно се привдигна в леглото. – Заети са,спят,няма да дойдат.Знаех си.Човек трябва да е на смъртно легло,за да разбере какво са децата...”; „Парите всичко дават на човека,дори дъщерите му.”; „Прекалено голяма беше моята обич,затова те не можеха да ме обичат.”; „И вярно, внимателни бяха,но то си беше заради парите ми.Мръсен свят.Разбрах го на свой собствен гръб!”; „Живота си им дадох,днес те няма да ми дадат и един час.”; „Нищо,никой.Та аз като куче ли ще умра?” – речта на героя отразява неговите чувства в различни моменти и разкрива огромната му мъка.


7.Героят във взаимоотношенията му с другите/Отношение на героя към другите герои,отношение към него.
Кой как се държи с него?Кой как говори за него?Как го характеризира това?За какво свидетелства
поведението на героя и отношението му към другите?

7. „Да не мислите, че ще загубите?Не. Ще намерите възможност с някаква сделка да си върнете двестата хиляди ... От шестдесет сполучливи брака, които се сключват в Париж, четиридесет и осем са на основата на подобни пазарлъци”(Вотрен), „Какво трябва да направя? – алчно запита Растиняк...”; дългогодишният измамник учи младежа как да задоволи жаждата си за власт.
„Скъпо дете...”, „... на петия етаж има една стая...може ли да живея там?...Всяка вечер ще ми говорите за нея.”(дядо Горио) - схващането за семейство
„Ах, вие ли сте, господин дьо Растиняк? Много се радвам, че ви виждам – каза тя с израз, чието значение не можеше да остане скрито за по-досетлив човек”(Анастази), „Делфин лудо го прегърна и го целуна силно , но без страст”(Делфин) - жаждата за наслаждения 7....”готова да се скара за по-голям бакшиш, пък и тя наистина е готова на всичко, за да облекчи съдбата си...Но все пак „всъщност е добра жена”,както казват пансионерите й”.
„...във враждата си госпожа Воке отиде по-далеч, отколкото в приятелските си чувства.Омразата й не бе по мярката на обичта й,а на измамените й надежди....Вдовицата впрегна женското си коварство, изобретателността си, за да тормози жертвата си.”
„...тя измерваше с точност на астроном грижите и вниманието спрямо тях според сумата, която плащаха”. Г-жа Воке променя отношението си и поведението си към хората в зависимост от това дали те ще са й от полза.
7. „Между осемнадесетте сътрапезници се намираше както в колежите и изобщо във всяко общество едно нещастно,отхвърлено създание,върху което се изливаха цялата злоба,подигравките.”; „....за Йожен дьо Растиняк това създание мина на пръв план измежду всички онези....”; „Може би нехайната щедрост,с която дядо Горио се бе оставил да го мамят(....)бе причина да го сметнат за глупак,неразбиращ нищо от сделки.”; „ – А Горио е толкова благороден! – каза Йожен.”; „...има нещо по-ужасно от съдбата на този баща,изоставен от дъщерите си,които биха желали той да е мъртъв...”; „...двете жени се отказват една от друга ,както се отричат от баща си.”; „Вие видяхте как нещастният глупак Горио плаща полицата на дъщеря си,чийто съпруг има петдесет хиляди доход.”; „А пък аз се влачех на колене пред тях.”; „Ако знаете колко внимателни бяха към мене през първите дни на женитбата си!”; „..когато някои от онези светски господа питаха зетьовете ми на ухо: „Кой е този господин?”,онези отвръщаха: „Богатият тъст!”,а другият кимаше: „Аха,разбирам!” и ме поглеждаше с уважение заради парите ми.”; „Дъщерите ми бяха моят порок;те бяха любимите ми,с една дума – всичко за мене!”; „ – Хайде – рече му Йожен, – легнете си, мили татко Горио.”; „Дядо Горио бил пукнал,толкова по-добре за него!Ако чак толкова ви е мил,вървете горе..”; „...човека,който според Йожен олицетворяваше бащинството”; „Йожен погледна гроба и зарови в него последната си младежка сълза,която свято вълнение изтръгна от чистото му сърце..”.Заради своята огромна бащина обич,която го обсебва, Дядо Горио е отхвърлен от своите дъщери,които се отнасят безчувствено към него.Някои от пансионерите го съжаляват заради нещастния му живот, а други въобще не ги интересува.


8.Чувства,мисли,преживявани я на героя.Изводи за характера.
8. „Зареаната мисъл на Йожен упорито изреждаше радостите, които го очакваха, и той вече си представяше, че е с госпожа дьо Ресто”, „От един месец тя така разпалваше страстите на Йожен, че най-сетне засегна и сърцето му” – Йожен смята, че не може да бъде наранен, но се оказва, че и това е възможно.

8. ”...разбра , че прекрасният Горио сигурно има годишно към осем-десет хиляди франка доход....От този ден ....си науми нещо”;
„...тя си легна и започна да се пече като яребица в собствената си мазнина на огъня на желанието, да изостави самвана на Воке, да се възроди като гокпожа Горио”.
Г-жа Воке се отдава на отчаяние, когато остава почти без пансионери:”Ето пансионът ми е празен, просто да ти се скъса сърцето!Какво е моят живот без пансионерите?...Какво съм сторила, о боже, та ми изпрати толкова беди?”
8. „..сърцето на горкия деец от деветдесет и трета година започнало да кърви.”; „Не,няма да дойдат!Това го зная от десет години.Мислел съм си понякога,че така ще стане,но не ми се искаше да вярвам.”; „В очите му се появиха сълзи,задържаха се на зачервените му клепачи,но не се отрониха.”; „Мъчеше се да изрази с цялото си лице най-страшната заплаха.”; „ Ох,страшно ме боли!”; „В този миг страдам,колкото човек страда,като умира..”; „Бях като луд.Цяла седмица се чудих какво да правя,боях се от упреците им.”; „Господи,ти знаеш всички нещастия, всички мъки,които изстрадах; изброил си раните,които съм получил през цялото това време,видя как се състарих,измених,съсипах,п белях,защо ме караш да страдам и сега?”; „Сърцето ми се разтяпаше от гласовете им.”; „Ах,господи, издъхвам,прекалено много страдам!Отрежете ми главата,оставете ми само сърцето.”.Заради своята голяма любов към дъщерите си,която го прави слабохарактерен,героят е нещастен и страда до смъртта си.


9.Действия, поведение,постъпки на героя.Мотиви за постъпките на героя.Отношение между думи и дела.
Изводи за характера на героя според поведението му.

9. „...той отиде в стаята си и написа на майка си следното писмо...”, „Йожен погледна гроба и зарови в него последната си младежка сълза,която свято вълнение изтръгна от чистото му сърце..”, „- И двама съм готов да убия – каза Йожен”, „Йожен запротестира като стеснителна девойка” – по действията на Растиняк се разбира, че той е амбициозен човек, готов на всичко да постигне целта си.
9.Непостигнала целта си, г-жа Воке иска да отмъсти на г-н Горио, като настройва и другите пансионери срещу него, а и тя самата вече не го нарича „господин”, а „дядо Горио”: „отчаяна, че се сблъсква с такъв неуязвим човек, тя се зае да накърни доброто му име и накара пансионерите си да споделят омразата й, те пък й помагаха да си отмъсти.”
Г-жа Воке проявава безсърдечието и алчността си, дори когато дядо Горио е на смъртно легло:”...дядо Горио няма ни сантим. Да давам чаршафи на човек, който хвърля топа, значи да ги съсипя....бедна вдовица като мене не може да си позволи да бъде ощетена.”
„Да,той ще си отиде с краката напред,горкият старец-каза тя и отброи двеста франка. По лицето й се четеше едновременно задоволство и печал.”
„Хайде на трапезата, господа-супата ще изстине”-вестта за смъртта му не трогва съдържателката на пансиона.
„О.да-по-добре за него, че умря!”
9. „Когато хазайката му го обвини,че е „по женската част”,той цъфна във весела усмивка като еснаф,на когото са открили слабостта.”; „Не умеех да говоря.”; „И двете все имаха нужда от нещо,тоалети, скъпоценности; прислужниците им ми казваха и аз им правех
подаръци,за да се отнасят добре с мене.”; „Оставаха ми само скърби и аз ги преглъщах!Живеех,за да ме унижават,обиждат.”; „Очите ми да бяха поискали да извадят,щях да им кажа: „Извадете ги!” Много съм прост.” Благодарение на лошото отношение към него дядо Горио осъзнава допуснатите грешки в живота си,но е твърде късно,да ги поправи.

к
10.Пейзажни щрихи ,свързани с героя/преобладаващи признаци на природните описания във важни за героя моменти/.
10. „Нощта се спускаше.Влажният здрач опъваше нервите.”- лошото време въздейства върху настроението на героя и навява тягостни чувства.
10.Не се акцентира особено върху природата около героя и няма почти никакви природни описания. Единственият пример за изобразени пейзажни щрихи е при моментът на погребението на героя: „Нощта се спускаше.Влажният здрач опъваше нервите.”.


11.Обстановка,в която живее и работи героят.Художествени детайли,характеризиращи бита му.
11.„Осемнадесетте сътрапезници му се сториха като животни, които се тъпчат...
От една страна свежите и прелестни образи от най-елегантната обществена среда...от друга – зловещи образи, заобиколени със смрад лица...”; студентът, копнееш да се издигне, намира за трудно връщането в пансиона, където га очакват неудобствата и грозотата.
11.”Къщата е четириетажна с мансарда...боядисана в онзи жълт цвят, който придава толкова отвратителен вид на повечето парижки къщи.”
Безвкусно обзаведен салон „с миризма на пансион-смесица от спарен въздух,мухъл, граниво, от нея те побиват студени тръпки,в нея има нещо лепкаво,което дразни носа и прониква в дрехите”; „мазни бюфети”, „ощърбени и потъмнели шишета”, „купища чинии”, „неразрушими мебели, предмети, изхвърлени от всякъде, но прибрани в тази трапезария”,”дълга маса, покрита с толкова мазна мушама”, „разкривени столове”; „С една дума, тук цари съвсем не поетична, а сгъстена, оръфана оскъдица.”
11.Героят живее в пансиона на госпожа Воке,който символизира социално ниския буржоазен свят с привкус на епадък: „Отначало нае апартамента,в който после влезе госпожа Кутюр....”; „..с парите купила съвсем скромна мебелировка – жълти хасени пердета,дървени лакирани кресла, тапицирани с утрехтско кадифе, няколко лепени картини и тапети,каквито не се слагат дори в кръчмите из предградията.”.


12.Обобщение след всестранното изучаване на героя/Какво мисли за него авторът и какво е целял да постигне ?
Като какъв се представя героят пред читателя?Какво мислим ние за него?Какво е отношението ни?На какви мисли
за живота,света и човека ни навежда?/.
12. Растиняк има освен възлова,символична,и важна композиционна роля,понеже водеща в романа е темата за постигането на успех, а в този персонаж се пречупват различни стратегии, които водят до победа или до провал. Той е все още в началото на своя живот, а в разбирането на Балзак характерът не е вроден, а се изгражда от взаимоотношенията с другите герои. РАстиняк е герой, който поражда въпроси за успехи и каква цена би трябвало да платим, за да го постигнем – „А сега ще видим: аз или ти!”
12.Авторът показва своето негативно отношение към героинята, представяйки нейния портрет в унисон с отвратителния вид на пансиона, а постъпките и отношението й към другите я характеризират като безсърдечна, егоистична, пресметлива, алчна и дребнава жена. Авторовото отношение се прехвърля и у читателя, благодарение на умело пресъздадения образ.
Макар и второстепенен, образът на госпожа Воке ни кара да се замислим, кои са стойностните неща в човешкия живот и трябва ли личното нещастие и несполуки да превръщат човека в безсърдечно, пресметливо и мислещо само за себе си същество.
12.Героят на Балзак предизвиква съжаление както у част от героите,така и у читателя.Чрез дядо Горио авторът реалистично разкрива проблемите на обществото и хората по времето,в което пише,като ни навежда на мисли за смисала и безсмислието на човешкия живот,който е отдаден изцяло на любимите хора.
Илияна



Дано това да ти свърши работа и да се припомниш :grin:

bebygirl
03-08-2009, 06:48
egasi nikoi li ne e 4el kngata we :? :? :? :shock: :-x :x :x :D

exclusive__16
03-08-2009, 08:18
az szapo4nax da q 4eta ama e syper typa |(
nqkoi ako moje da mi nameri sujeta 6te sum mu acki blagodarna

i ako moje na li4no suob6tenie :(

bebygirl
03-10-2009, 21:35
az szapo4nax da q 4eta ama e syper typa |(
nqkoi ako moje da mi nameri sujeta 6te sum mu acki blagodarna

i ako moje na li4no suob6tenie :(
da
na4aloto e typo purvite 30 40 stranici posle g/d e po dobre i 6to na li4no samo ti da 4ete6 pf :D

exclusive__16
03-17-2009, 13:54
nne za da 4eta samo az shoto ne pomnq kude sum pisala ;)