My6mYLka
03-05-2009, 11:12
здравейте на всички. Сега ще ви разкажаа на кратко моята история,който иска да я чете или дори да псува (няма да се обидя)
Започвам от лято 2008г, когато просто срещнах любовта, идеалния човек. Естесвено се влюбих лудо, но за нещастие несподелено. След като страдах дълго време, реших да се съвзема и да продължа напред.Тази година харесах друго момче съвсем обикновенно, незнайно как го харесах просто нямах намерение . . . Но съм сигурна че заради мен нищо няма да стане. Проблемът е, че прекалено държа да бъда харесана при всеки при моите приятели даже, да ме виждат засмяна докато вътршно болката ме убива. . . Пренебрегвах собствените си чувства само и само да угаждам на другите които са ми са писали приятели! Да бъда добрата приятелка да ги подкрепям а веднъж не съм чула някой да ме е подкрепил за кфо ли не. Ето че тези хора ги одрязах връзка повече с тях неискам да имам. Останаха само с истинките ми приятели . . . Но както и да е всеки ден чаках да отида на у-ще само и само да видя това незнайно момче . . но защо ми е да го гледам само :-o като нямам смелост да отида да го заговоря . Вече когато осъзнах че няма смисъл да продължавам така, забелязах че май ми е хвърлил око обаче нещо го спира да дойде при мен . Все се чудя какво да направя . . . Но има още нещо което съдбата реши да ми подхвърли. Пиша си с момче по скайп. Имам шанс за идеална връзка имаме много общо разбираме се . . . но има едно НО.приблемът е че не сме се виждали (посмейте се малко) Иска да излезем но аз постоянно отлагам заащото не си падам по срещи с непознати особенно като се разберем по скайп, а даже и до сега съм ги отбягвала. Нз какво да правя вече. Момчето от у-ще няма да дойде при мен на мен не ми стиска да отида при него. . Момчето от скайпа най накрая ще се откаже да ме вика и аз пак заради моята срамежливост ще страдам защото не ми стиска да направя един ход верен или дори грешен. Не искам да бъда наранена пак :)
Моля ако някой има някфо съветче да сподели защото незнаете как се чувствам
Moderated by slun4ice
т.7 от правиника
Започвам от лято 2008г, когато просто срещнах любовта, идеалния човек. Естесвено се влюбих лудо, но за нещастие несподелено. След като страдах дълго време, реших да се съвзема и да продължа напред.Тази година харесах друго момче съвсем обикновенно, незнайно как го харесах просто нямах намерение . . . Но съм сигурна че заради мен нищо няма да стане. Проблемът е, че прекалено държа да бъда харесана при всеки при моите приятели даже, да ме виждат засмяна докато вътршно болката ме убива. . . Пренебрегвах собствените си чувства само и само да угаждам на другите които са ми са писали приятели! Да бъда добрата приятелка да ги подкрепям а веднъж не съм чула някой да ме е подкрепил за кфо ли не. Ето че тези хора ги одрязах връзка повече с тях неискам да имам. Останаха само с истинките ми приятели . . . Но както и да е всеки ден чаках да отида на у-ще само и само да видя това незнайно момче . . но защо ми е да го гледам само :-o като нямам смелост да отида да го заговоря . Вече когато осъзнах че няма смисъл да продължавам така, забелязах че май ми е хвърлил око обаче нещо го спира да дойде при мен . Все се чудя какво да направя . . . Но има още нещо което съдбата реши да ми подхвърли. Пиша си с момче по скайп. Имам шанс за идеална връзка имаме много общо разбираме се . . . но има едно НО.приблемът е че не сме се виждали (посмейте се малко) Иска да излезем но аз постоянно отлагам заащото не си падам по срещи с непознати особенно като се разберем по скайп, а даже и до сега съм ги отбягвала. Нз какво да правя вече. Момчето от у-ще няма да дойде при мен на мен не ми стиска да отида при него. . Момчето от скайпа най накрая ще се откаже да ме вика и аз пак заради моята срамежливост ще страдам защото не ми стиска да направя един ход верен или дори грешен. Не искам да бъда наранена пак :)
Моля ако някой има някфо съветче да сподели защото незнаете как се чувствам
Moderated by slun4ice
т.7 от правиника