Объркано

[Dumb]

Мъничкото свято в мен изчезва
грабят ми го /насилствено?/.... или пак съм отпуснала снагата си върху калните ръце на ония нови
идоли /всеобщи/ фалшиви...
Творят и събарят душите на малките/ нищожни те /
Души искащи, можещи,потъпкани...
Изгубени някъде там между тълпата
от демоните на своето съзнание.
Вътре в нас са и дълбаят ли дълбаят...
Творението ни убива. Мисълта се губи
всичко става така механично,
безчувсвено...
И като изсъхнали трупове се влачим по пътя си/?/
Убивам ги!
...Непосилно е.

ПП: http://img131.imageshack.us/img131/5854/bigbrotherrm2.png идеята ми дойде /от части / рисунката на HexGirl :)

[HexGirl]

радвам се че те е вдахновила :)

[Dumb]

:)
Нещо обаче не ми се получи много.
Рисунката ти, наистина ме впечатли !

[HexGirl]

Мен лично ми харесва :) Обаче твоята идея ми напомня за една книга по скоро сборник с разкази "От дракони до компютри" когато компютрите си играят с човешката психика като са направили хората да живеят вечно но да нямат право на истински живот