Гео Милев и литературния кръг „Везни”
„Везни” е литературно художествено списание, което излиза в София в периода 1919г.-1922г. Година I се редактира от комитет с участието на Гео Милев, година II - от Гео Милев и Л. Стоянов. Замислено е като списание, което да популяризира книгоиздателство „Везни” и става орган на модерното изкуство и обединителен център на модерно мислещите творци – символисти и авангардисти. За това говорят имената на неговите сътрудници, между които са Ламар, Боян Дановски, Чавдар Мутафов, Л. Стоянов, Хр. Ясенов, Г. Михайлов, Н. Лилиев, Т. Траянов, Н. Райнов. Списанието редовно публикува преводи от модерни европейски поети на немски, руски и скандинавски – Р. Демел, Е. Верхарн, Ст. Маларме, Едгар Алан По, Ш. Бодлер, О. Уайлд, и др. Илюстрирано е богато и луксозно с репродукции от чужди и български художници-модернисти – Е. Мунк, Е. Шиле, Ф. Ропс, В. Кандински, М. Шагал, Ив. Бояджиев, Сирак Скитник и др. Поместени са важни статии за разивитието на нашата естетическа мисъл, каквито са статиите на Ч. Мутафов ‘Карикатурата”, „Зеленият кон”, на Николай Райнов „Изкуство и стил”, „Източно и западно изкуство”, „Символ и стил”и др.
В началото на „Везни" Гео Милев има самочувствието на защитник и пропагандатор на символизма. В статии и рецензии той воюва срещу реализма, разбирайки го в духа на символистите като принизено натуралистично изкуство и безкрило копиране на действителността. Под въздействието на символистичните идеи той заявява, че външното впечатление и външния жизнен опит нямат значение за художественото творчество. Неговите извори не са в реалността, а в свръхдействителния свят на Платоновите идеи. Поетически обект е неизразимото, скритата същност на човешката душа, която е непостижима за логиката и анализа. На мястото на логиката се утвърждава интуитивизмът, на мястото на психологическия анализ – фрагментът, който само намеква чрез символи, за да разкрие смисъла на фактите.
Тези идеи Гео Милев развива и в статията „Фрагментът”, която по своята актуалност и провиденческо улавяне на насоките на развитието на нашия литературен живот говори най-ясно, че макар Гео Милев и да защитава страстно платформите отначало на символизма, а след това експресионизма, макар и да ги отъждествява с модерността изобщо, той има сетива за новото, за промените в изкуството; и не случайно, въпреки убеждението си на символист, във „Фрагментът” отбелязва онези моменти на антитрадиционност в изкуството, които бележат новото както в поетиката на символизма, така и по – късно на експресионизма. В духа на цялата авагангардна поезия той прокламира асоциативност и интуиция наместо логика и описателност.
С пълно основание, въз основа на опита на европейското изкуство и на едно предусещане на развитието на нашия литературен живот през 20-те години Гео Милев заявява: „Фрагментът е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно, напълно или: недопълнено с обяснителни подробности на непосредствената логика.” Но под фрагментарност Г. Милев разбира : „Синтез в мисълта и синтез в средствата. Сгъстяване.” То означава още премахване на „логическите мостчета” между отделните части на творбата, отричане на логичното начало в името на други – асоциативни връзки – далечни, интуитивни, метафорични. На мястото на реалистичната илюзивност Гео Милев поставя изкуството на алюзията, на мястото на нещата – тяхната есенция, на мястото на епичното – лирическото начало, на мястото на традиционната обективност и яснота – модерното изкуство с неговата неяснота, интуитивно внушение и загатнатост, които не описват, а „въплащават смисъла, есенцията на нещата”.
Целта на „Везни” е да пропагандира творбите и естетическите идеи на модернизма, за да тласне българското изкуство по нов път, отговарящ на съвремието. То се бори с литературните преживелици, с пошлостта, с посредствеността в културата от позициите на по-висок естетически критерий.
Нетърпимост към описателството и битовизма, отричане на традиционното деление на „чуждо” и „наше", стремеж да се достигнат тези, „които са ни изпреварили", е духът на редица статии и критични рецензии на Г. Милев през първата годишнина на „Везни". Но още в рамките на символистичната теория Гео Милев говори за синтез - за поетически синтез в образи, какъвто той открива в „Български балади" на Т. Траянов. И макар все още да счита, че „всяка истинска поезия, всяко действително изкуство е „символизъм", в духа на всяко модерно изкуство поетът и критикът брани „неразбираемостта" и „тъмнината" в изкуството, защищава тайната в изкуството говори за контрапунктност в музиката и още през първата годишнина в „Критичен преглед. Експресионистична изложба" прокламира експресионизма като основна техническа предпоставка на всяка живопис, на всяко изкуство".
Така Гео Милев кръщава новото с различни имена – ту „символизъм”, ту „експресионизъм", което показва интерес не толкова към школите сами по себе си, колкото към новаторсhttp://www.teenproblem.net/forumките художествени търсения в изкуството. Не случайно в стаhttp://www.teenproblem.net/forumтията си за Кандински той прави връзка между Маларме и Кандински и вижда в един от големите представители на абстhttp://www.teenproblem.net/forumрактния експресионизъм художник, който трансформира веhttp://www.teenproblem.net/forumществото и чрез боята и линията достига до естетическо отhttp://www.teenproblem.net/forumлъчване на материята, до освобождаване от оковите на външhttp://www.teenproblem.net/forumната - понятната форма. Воювайки срещу „слепия, веществен реализъм", Гео Милев подчертава новото в декоративното изhttp://www.teenproblem.net/forumкуство на Сирак-Скитник и Ив. Бояджиев, в чието творчество вижда първоизточника на изкуството - космосът и космичесhttp://www.teenproblem.net/forumките елементи. Символистите акцентуваха вече върху словоhttp://www.teenproblem.net/forumто, модернизмът е самовластие на словото, средство за разкhttp://www.teenproblem.net/forumриване не на факта, а „смисъла, душата на факта".
По този начин в съзнанието на Гео Милев се извършва процес на преминаване към нови позиции, макар теоретикът на символизма и експресионизма известно време да смесва елементите на двете течения - така както това се забелязва и в: поетичното му творчество. Причините за това са много. Самоhttp://www.teenproblem.net/forumто съзнание на Гео Милев не е устроено догматично, а всякога разпънато между истини, които си отиват и откритието на нови истини. Не без значение е и фактът, че между символизма и отричащите го авангардни течения съществува не само конhttp://www.teenproblem.net/forumфронтация, но и сложен процес на трансформиране и онаследяване. Особено това важи за отношението между символизъм и експресионизъм, въпреки теоретичната негативна позиция на експресионизма не само срещу натурализма, но и срещу импресионизма и символизма.
Списанието се опитва да постигне целите си върху идеалистическа основа и затова борбата против натурализма преминава в борба против реализма изобщо. Под влияние на немския експресионизъм и изобщо на модернистичната естетика изкуството се разбира като израз на субективния свят на художника, на скритите и неуловими интуитивни изживявания. Ролята на творческата личност се абсолютизира. Отрича се връзката на художествената творба с жизнената правда и обществото, защитава се принципът за „чисто” изкуство. Обществените условия и историческите събития обаче коригират позициите на списанието и то скоро променя своя характер.
Отношението на Гео Милев към народното творчество е едновременно на традиция и деструкция - алогично докосване на хилядолетни наслоения и контрастни пластове на съвременhttp://www.teenproblem.net/forumната модерна душевност, разкъсана от безплодни стремежи и противоречия, от пътища без цел. Навлизането в света на вековни душевни пластове, в дълбините на подсъзнателното превръща фрагментите в психологични огнища, а отделните звена на творбата - в средство за възпламеняване на потока на асоциациите.
Използвал по нов начин фолклорната традиция, поетът скъсва с идиличната романтична стилизация в народно-песенен дух, очертавайки нова художествена структура на едно експресионистично творчество, в което се налага образът на съвременния човек, който предизвиква бурите и смъртта и вижда жизнения си път като кърваво пътуване през шипове и тръни, където изтича кръвта от сърцето му. С оголено сърце, „с разкъсана уста" (вариация на народната песен „Стъпил Добhttp://www.teenproblem.net/forumри" - „Край") едно ново лирическо „аз", непознато на миналоhttp://www.teenproblem.net/forumто, бележи пътя на модерността в нашата литература.
Още в статиите си във „Везни" Гео Милев посочва, че за него художествените средства не са крайна цел, че основното, което изпълва духа на една творба, е ритъмът на човешките преживявания. В статията „Театралното изкуство" той пише: „Не е важно с какви елементи действа едно изкуство, а какво изразява с тях; не е важно с какви форми си служи едно изкусhttp://www.teenproblem.net/forumтво, а каква духовна ценност въплъщава с тези форми: в изкусhttp://www.teenproblem.net/forumтвото не съществува въпрос на формата, но въпрос на духовhttp://www.teenproblem.net/forumната ценност..." Антидогматизмът и силният духовен потенhttp://www.teenproblem.net/forumциал като основен тласък на неговото творчество е в синхрон със собствените му възгледи.
През II година макар и плахо започват да проникват някои социални идеи. В книжка 2 се печата преводът от „Дванадесетте” на А. А. Блок, стихотворението “Аs dur” от Гео Милев, което има социален подтекст, застъпва се темата за необходимостта от национална самобитност в българското изкуство. През III година Гео Милев защитава естетическия принцип в изкуството и смята, че то не може да бъде самоцелно и отчуждено от битието на хората. Характерни за новите тенденции са некрологът на А. А. Блок , „Възвание към българския писател” и статията „Българският народ днес”. В тях художественото творчество се утвърждава като израз на големите национални и общочовешки идеи и се взима отношение към актуални и обществени въпроси. Печатат се преводи от съвременни революционни поети – В. Маяковски (за пръв път на български език) и Ф. Верфел.
През третата година на „Везни" Гео Милев помества статиите си „Българският народ днес" и „Възвание към бълhttp://www.teenproblem.net/forumгарския писател", в които вече назрява гражданския, общестhttp://www.teenproblem.net/forumвен и критически патос и поетът, в духа на един ренесансов хуманизъм издига с нова сила лозунга „Човека преди всичко!”, като свързва човешката личност с народа и човечеството и с представата за духовна цялостност на личността: „…Човека преди всичко: Бъди цял!"
Утвърждавайки своите експресионистични идеи, издиhttp://www.teenproblem.net/forumгайки личността до равнището на творец - демиург, Гео Милев не само засилва своите антимиметични принципи в изкуствоhttp://www.teenproblem.net/forumто, но и разширява представата за творческата личност, като поставя пред нея и нови, обществени и етични функции. В този смисъл развитието на Гео Милев като авангарден писател се движи заедно с развитието на неговите обществени позиции, което само по себе си руши комунистическия мит за модерhttp://www.teenproblem.net/forumнизма като изкуство на затворената в себе си творческа личност. От друга страна, творческият път и развитие на Гео Милев придаваше широки, модернистични насоки на нашето революhttp://www.teenproblem.net/forumционно изкуство в началото на второто десетилетие, поставяйhttp://www.teenproblem.net/forumки го под знака както на социалните движения на масите, така и на високите принципи на човека и творческата личност, на духовната човешка цялост. Насоки, които бяха прекъснати след смъртта на Гео Милев, с въздействието на левосектантски партийни тенденции, обсебили до голяма степен социалното изкуство през 30-те години.
Напрежението между символизъм и експресионизъм и все по-настоятелното ориентиране към модернизма е харакhttp://www.teenproblem.net/forumтерно и за стиховете на Гео Милев от този период. Втората книга на Г. Милев „Иконите спят. Пет вариации на народни песни" излиза 1922 г., с посвещение на Теодор Траянов, автор на „Български балади", което вече ни отвежда не към „поетите на смирението", а към фолклорно-първичните, баладично напрегнати ритми на символист като Т. Траянов.
Поетиката на вътрешното напрежение и на бунта започва да се усеща при Гео Милев още с „Иконите спят", макар и тук тя да се изразява предимно на естетическа основа, като двоен процес на възвръщане към елементите на фолклорно-митологичното и тяхното разрушаване, като вплитане на субективизираните фолклорни мотиви и въвличането им в една модерна психологическа образност, където те се трансформират и зазвучават като елементи от друга, модернистична система. Фолhttp://www.teenproblem.net/forumклорните елементи, залегнали като мото на отделните стихотhttp://www.teenproblem.net/forumворения, се сблъскват и взривяват, сплитайки се с психиката и представите на модерния човек.
Един от парадоксите на модерната поезия е съчетаваhttp://www.teenproblem.net/forumнето на фолклор и съвременна градска психика, връщането към примитивното, изконно човешкото, към света на фолклорно-митологичното, наред със стремежа да се изразят с помощhttp://www.teenproblem.net/forumта на примитива неразрешените противоречия в душата на съвременника.
Поетичните пробиви към фолклорно-митологични моhttp://www.teenproblem.net/forumтиви и образи, обагрени със съвременна емоционалност, приhttp://www.teenproblem.net/forumдават особена драматичност и интензивност на преживяванияhttp://www.teenproblem.net/forumта на съвременния градски човек с разкъсана душа и оголени нерви, с вкус към алогичното и ужасното, с влечение към традицията и изострена антитрадиционност, с жажда за цялост и нарушена вътрешна цялостност. Това парадоксално съчетаhttp://www.teenproblem.net/forumние между образната непосредственост на фолклора и интеhttp://www.teenproblem.net/forumлектуалната основа на една усложнена, болезнено драматична емоционалност, между фолклорни хайдушки видения и съвреhttp://www.teenproblem.net/forumменна митотворческа, психологическа по смисъл фантазна обhttp://www.teenproblem.net/forumразност - създава нов тип стилизация на народната песен, непозната в миналото. Доминиращо при нея е субективното експресионистично начало, свободното използуване и претвоhttp://www.teenproblem.net/forumряване на фолклорния материал и подчиняването му на една експресионистична, фрагментарна конструкция на неочаквани скокове и раздалечени асоциативни връзки.
„Везни” не може да завърши напълно своето преустройство, защото скоро спира поради финансови причини. А и самият редактор Гео Милев твърде много се отдалечава от идеите и принципите, които са характерни за програмата на „Везни”.Независимо от това списанието има и положителна роля в културния живот. То не само запознава българският читател с творби и идеи, малко известни в България, но тласка и творческата мисъл към художествени търсения, утвърждава висок и сериозен естетически критерий и насажда опозиционен дух срещу официалната буржоазна култура.
От 15.01.1924 г. до началото на 1925 г. Гео Милев издава и редактира сп. „Пламък”. Между сътрудниците на списанието се срещат и част от имената от редакционната колегия на сп. „Везни”. В много отношения „Пламък е продължение на хуманистичния художествен патос на „Везни”, въпреки преминаването на редактора на открито революционни позиции.