Lady_AMG
03-07-2009, 20:52
Отново стоя под дъжда, чувствайки се отритната от целия свят и мисля… Търся отговори, но уви- в умореното ми съзнание се промъкват хиляди нови въпроси, чиито отговори стават все по- трудни за намиране. Защо се чувствам толкова сама… Нали имам всичко, което ми трябва. Защо тази болка вътре в мен не утихва и чувството че съм неразбрана и невидима ме изгаря отвътре? Коя съм аз изобщо… Дали съм онази- веселата, която всички харесват и обичат? Или може би съм онази мъдрата, която винаги е готова да изслуша всеки и да му помогне да намери верния път? А може би съм просто онази- мрачната, непознатата и самотната, която сама се плаши от себе си…
Понякога просто ми се иска да избягам. Да протегна длани в безкрайната синева и да бягам до където ме държат краката, да легна на твърдата земя и да почувствам свободата и силата да бъдеш никого… Да бъдеш точно този , който не трябва да бъдеш. Малко егоистичен, малко наивен и много много свободен… Точно този, който не можеш да бъдеш.
Малко плахо се вглеждам в душата си… тя е толкова болна че се боя че някой ден ще я загубя. Точно така както съм изгубила себе си
Понякога просто ми се иска да избягам. Да протегна длани в безкрайната синева и да бягам до където ме държат краката, да легна на твърдата земя и да почувствам свободата и силата да бъдеш никого… Да бъдеш точно този , който не трябва да бъдеш. Малко егоистичен, малко наивен и много много свободен… Точно този, който не можеш да бъдеш.
Малко плахо се вглеждам в душата си… тя е толкова болна че се боя че някой ден ще я загубя. Точно така както съм изгубила себе си