Автобиографично или за двете личности, които живеят в мен

[Dumb]

ЕСЕ


Я, виж косата ми! Рошава е както обикновено. Харесва ми тази неподправеност на детското нехайство. Да и аз все още съм дете. Все така рошаво, вярващо в принцове и феи. Равните обувки и цветни гривнички се търкалят по пода на стаята ми. Подритвам ги, но няма да ги скрия в някой скрин. Искам ги, пазя ги, толкова са ми нужни. Надеждите и мечтите ме прегръщат за лека нощ всяка вечер. Затварям очи, свивам се на кълбо в белите чаршафи и заспивам сладко. По миглите ми си играят звездички, гъделичкат ме, рисуват по лицето ми и на сутринта се скриват в косите ми. Тогава се събужда онази госпожица с карираната риза и черен молив по клепачите. Онова вече почти пораснало и все още вярващо в принцове момиче. И тя не реше косата си. Досещаш ли се защо?
Та нали разресвайки я ще изпадат звездичките. Ще изпада и онзи детински чар, който тя толкова упорито пази. Тя и аз май не е подходящо изказване. Двете рошли живеят в мен. Те двете са едно цяло. Те двете съм Аз.
Наивна, политнала в облаци и стъпила здраво на земята, бореща се за исканията си.
Несъвместимост, сигурно ще кажете. Не е така. Вярно, карат се, спорят, дърпат си скъсаните джинси, но накрая винаги постигат единство.
Добре ми е смоите две рошли- та нали аз си ги създадох!

[TellMeYourName]

хубаво е... :)

[RiseGirl]

най-хубавата автобиография :)


маз маз 8-)

[Dumb]

Благодаря, ей. :)

[Blab]

Вие двете сте точните противоположности, търсите и се избирате в тези два образа, крайни, изкривени, нечовешки, химерни...
Едната си е избрала да е възрастен броненосец, другата - дребосъчка, миришеща поляни с маргаритки.
И нито едната не е завършена в този си образ, нито пък е доволна(от себе си?), ми се струва.

Инфанти са едни други хора, чувствителността и разпространението й нямат нищо, ама нищо общо с понятието.
Но: КорАви, кОрави! Йо-йо!:Д

[kanarinis]

Онази в огледалото


Музиката в стаята звучи макар и силна душата моя недокосва в очите ми блестят сълзи молещи за милост или пък за прошка навсякаде е тъмен мрак вървя напред и лампата несветвам сякаш търся душата си душа която непознавам. Спирам плахите си стъпки и отчаяно обръщам глава виждам че ме гледа някои ала толква непознато. Това е тои ликът във огледалото ликът на момиче което е загубило себе си която за пореден път е друга, различна, рядко щастлива рядко искрена, изпитвам страх ако това съм аз то в какво съм се превърнала какво имам изобщо сега и кое е онова което съм изгубила. С бавни стъпки го подминах онова огледало потънало в прах в коридора. Когато го погледна себе си невиждам, а някоя друга,понякога тъжна понякога ранима понякога самотна. този лик си мисля понякога че непознавам коя е тя? Някоя друга, някоя скрита, някоя непозната. И сега огледалото пред мен стои но ликът ми то неотразява само нещо останало от преди, едни очи познати, една усмивка лична и отломките от едно наистина добро момиче!

кажете си мнението моля ви харесва ли ви и какво мислите! Това е разработка, такива ще ви карат да превите в 12 клас трябва да е силно емоционално и да провокира същевременно трябва и да е много кратко :) затова е толква кратко! Както и да отразява съшноста ви.

[marzilia]

Мм,хубаво,но защо е толкова кратко? :)

[Dumb]

Ако става въпрос за моето, недоработено беше. Нахвърляно някак. На скоро го завърших, дооформих характерите и така :)

[marzilia]

Ако става въпрос за моето, недоработено беше. Нахвърляно някак. На скоро го завърших, дооформих характерите и така :)

Ще ни го покажеш ли? :grin:

[Dumb]

На лист е. Когато го препиша, надявам се.

[GbSy]

Хареса ми.

[kanarinis]

Мм,хубаво,но защо е толкова кратко? :)
ако става въпрос за моята разработка много ти благодаря ами кратко е защото такова е ословието трябва да е наи много половин страница такива са изискванията незнам кои клас си но аз завърших миналата година и в 12 клас ни караха да пишем такива.