ScionOfStorm
03-09-2009, 09:39
Ако имахме малко чест
О, аз знам
Какво ще ме събуди от съня
От приказката за огън и лед
Какво ще събуди прашния,
Загинал под преспите. Поет!
Но поетите и бардовете са глухи
Чуват само струни и празни думи
Извайват герои от доблест и чест
А на недостойните смъртта е блага вест.
Думите се въргалят в мътна кал
И няма как да е чиста като липсва жал
Като скрежта замръзва по душата
Като на отлъчените откъсват им краката.
Драконът вие огън, змия плюе лед
Отгоре небето се мръщи и бунтува
Умислен, крачи сред листа стихоплет
И във вихрушката не смее и не се срамува.
За Врана песен, за грозна стара Врана
И за угнетените, потъпкани герои.
Смелостта изгнила стои, макар обрана
Дивак песен най-велика вие в нощните покои.
О, аз знам
Как преспите навяват ми сън
Ала приказката след мен остава
Че уроди и убийци получиха своя песен
Изплюх я в мухъл, събрах я от най-грозна плесен.
О, аз знам
Какво ще ме събуди от съня
От приказката за огън и лед
Какво ще събуди прашния,
Загинал под преспите. Поет!
Но поетите и бардовете са глухи
Чуват само струни и празни думи
Извайват герои от доблест и чест
А на недостойните смъртта е блага вест.
Думите се въргалят в мътна кал
И няма как да е чиста като липсва жал
Като скрежта замръзва по душата
Като на отлъчените откъсват им краката.
Драконът вие огън, змия плюе лед
Отгоре небето се мръщи и бунтува
Умислен, крачи сред листа стихоплет
И във вихрушката не смее и не се срамува.
За Врана песен, за грозна стара Врана
И за угнетените, потъпкани герои.
Смелостта изгнила стои, макар обрана
Дивак песен най-велика вие в нощните покои.
О, аз знам
Как преспите навяват ми сън
Ала приказката след мен остава
Че уроди и убийци получиха своя песен
Изплюх я в мухъл, събрах я от най-грозна плесен.