PDA

View Full Version : ,,Какво България ли?'' и ,,Улицата" есета



vikito1994
03-09-2009, 17:36
спешно е

TEARS
03-10-2009, 16:47
Улицата

Ето я. Вън играят деца. В далечината се вижда планина, срещу планината - блок, след него още един, и... Улица или, по-точно - булевард. Всъщност, не. Не е булевард. Абе, нещо от тоя род. Аз си вървя по тази улица-булевард, а в далечината се виждат наниз от казарми. Времето е неопределено. Ходя си и не мога да разбера, дъжд ли вали или слънце пече. А може би и толкова ме интересува. Сезонът би трябвало да е пролет, ранна пролет - краят на март е. Но и това са излишни подробности за претовареното ми от глупости съзнание. И, ето, картините пред очите ми отново избеляват и аз пак съм сред заводите, в индустриалната зона. Или, всъщност, май просто ми се иска да съм там. Но, не. Символичното значение на тези заводи не е такова, каквото вие го познавате от творчеството на Вапцаров, да речем. Тези заводи са символ на грозната красота. Миризмата на асфалт, която се носи около тях, ме връща назад, някъде в небитието.

Саждите, купищата комини, изригванията на пушека от тях, ме вдъхновяват. Роден сред красота, израснал сред красота и тичал по поляни и гори, аз имам нужда от красива грозотия. Или от грозна красота. Наричайте го както си искате. Но и тук, сред райската грозота, сред множеството метални конструкции, тръби, комини, изоставени от социалистическо време ръждясващи багери и други подобни, аз не мога да избягам от лъскавостта на реалния свят. В далечината, по улицата, не - по булеварда, абе, както и да е, виждам познат черен джип. Сигурно има хиляди такива. Пак са старите познайници на целия град - сутеньорите. Къде ли отиват? Може би към някоя гимназия да си вземат група ученички. Или пък към някое кафене да зарибяват 14-15-годишни момиченца, като ги черпят с безалкохолно или водка, джин и там каквото си поискат. Видът на джипа им ме кара да се замисля. Мисля си за старата си късметлийска алейка в градската градина, която си бях нарочил да ми осмисля живота през миналото лято. Сега в нея се друсаха наркомани. Не, че и преди не се друсаха. Те не са спирали - аз просто не бях забелязал какво правят, а може би и просто не бях обръщал внимание. Какъв ли щеше да бъде смисълът на живота ми сега? Може би това, за което си бях мислил от две години насам. Щеше ми се и още ми се ще да се кача на моста, където минава ж.п. линията и да разгледам този "пушечен заводски" свят оттам. Да видя сградите и огромните комини на всички тези полуфункциониращи или нефункциониращи "индустриални боклуци". И тогава да дойде влакът. Да дойде, а аз да бъда на косъм от смъртта. И именно тогава, минавайки покрай мен, без да ме засегне, Смъртта да даде онзи приятен, осмислящ привкус на живота ми. Влакът ще се размине на сантиметри от моите пети, а аз ще бъде с гръб към него. Ех, мечти! Мечтая и вървя. И докато вървя, си мисля, че не коря нито проститутките, нито наркоманите. Това, все пак, си е техният избор, продиктуван от техните критерии за добро и зло. И така, докато аз си мисля и аз правя своя "личен избор" и вадя от джоба си едно шишенце с 43-градусова перфектна домашна ракия. Сгъвам недоизядения пакет чипс (нали ги знаете - от онези, големите пакети) и го хвърлям в реката (какъв "природозащитник" съм, нали?), а после го гледам как се изсипва малко по малко и се носи по течението. Или пък го давам на някое малко циганче, минаващо наблизо и му казвам: "На, пукай!" Разбира се, не му давам от ракията. Как ще му дам от тази върховна алкохолна ценност! Всъщност, ‘що да не му дам малко? Доближавам гърлото на шишето до малката му мръсна устичка и казвам: "Пий там да си осмислиш живота!" И после продължавам надолу, отпивайки си на едри глътки от този еликсир на моята душа. Наоколо отново се простират комините. Внезапно стигам до изоставен паркинг, над който има желязна конструкция, предназначена да пази автомобилите от дъжд, слънце и т.н. Влизам под покрива на този интересен железен навес и стъпвам до един от множеството железни пръти, които го придържат. Ръжда е оцветила в тъмножълто асфалта около него. После, противно на очакванията ми, аз разбирам какво е времето. Вали дъжд. Но наоколо няма облаци. Дъждът вали сякаш от слънцето, но е студен а не горещ. Железният стълб до мен се мокри и ръждата от него полепва по обувките ми и ме кара да се чувствам щастлив, сякаш съм в плен едновременно на алкохола, и на прекрасната грозотия. Всъщност, аз наистина съм в плен на алкохола. Как си мечтая само, някъде там, в бъдещето, критиката да ме обяви за добър белетрист-пияндурник! Колко забавно би било! А тяхната критическа оценка да е провокирана от проявленията на литературния ми герой, определен като "епик-алкохолик".



* * *


И, ето, аз заспивам в леглото си. Алкохолът тече във вените ми. Разбира се, преди лягане не съм пропуснал да смеся ракията с малко одеколон. А отвън, в коридора, от обувките ми, оставени на етажерката, по теракота се стича ръждата на стария железен стълб в индустриалната зона...

TEARS
03-10-2009, 16:53
България - нашата родна земя, нашият “земен рай”, подарен ни от природата и сътворен от човека. Населена с умни и храбри хора още от далечното минало. Моята България започва от красивите изгреви на Дунавския бряг и с писъка на чайките над Черно море. Този изгрев се плъзга нежно над високи планини и равни поля, за да се превърне в пурпурен залез. България е много малка, но много красива. Един път разходи ли се из Рила, човек не може да забрави хладната рилска вода, величествените гори, красотата на рилските езера, нежно галени от топлите слънчеви лъчи. Но да не отиваме далеч, нека се разходим из родния край.
На 50 километра от нашия град природата е сътворила едно чудно Ждрело край град Трън. Още Алеко Константинов е казал за него: “...Ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата”.
Красотата на моята Родина е трудно да се изкаже с думи. Трябва сам да я видиш, за да я оцениш.


Може би искам да бъда слънчев лъч, който всяка сутрин да може да докосва всичките прелести на нашата малка България. Къде на тази планета има друго късче земя, толкова малка и с толкова много прелести. Живописна и обагрена с всичките цветя е моята малка България. На изток безкрайни, златно жълти пясъци, които от векове са плискани от солените и пенести вълни на красивото Черно море. На юг малката ни Родина е оградена от високите зелени баири на Родопа планина, която като верен щит е пазела народа ни през вековете. На север дълбоките води на тихия бял Дунав мият бреговете на плодородната Дунавска равнина и златната Добруджа. На запад планинските вериги на красивите планини Беласица, Осоговска, Краище и Западна Стара планина ограждат красиви живописни долини. Такава е долината на река Струма и поречието на река Ерма с живописното Ждрело на реката, реката която векове е дълбала скалите и по един уникален начин сега се промъква между две страховити скали, които пролет са обкичени с прелестни синьо-лилави благоуханни люляци. Навсякъде в нашата малка Родина има прелестни кътчета, неповторими по своята красота, като великата долина на Розите с която сме прославени по целия свят.

Може би искам да съм утринна роса и да бъда всяка сутрин на различно място и да бъда навсякъде, във всички кътчета на прелестната ни Родина.


Мнозина писатели и поети са се опитвали да опишат красотата на България, но все нещо липсва. България е страна, за чиято красота думите не стигат. Дали защото като цяло тя е една "райска градина”, или защото погледнати поотделно красотите й са безкрайни.

В България има забележителни планини, долини, реки и градове.

В Рила се издигат величествени, заснежени върхове, образуващи красив пейзаж. Седемте рилски езера са една от най-красивите гледки в България.

В котловините на Карлово и Казанлък е разположена разкошната Розова долина. В нея се отглеждат най-красивите и уханни рози, които образуват един безкраен розов килим!

Реките в България образуват една красива водна мрежа със студени и бистри води. Огрени от закачливите лъчи на слънцето, те добиват блясъка на диамантите.

Освен, че българските градове са богати на история, те са и много, много красиви. Такива са Пловдив, Плевен, Казанлък, Видин, Варна, Боровец, Пампорово и много други. Те са коренно различни един от друг, но образуват едно цяло - България.

Но и дотук не свършват красотите на България. Всяко едно кътче притежава своя чар и обаятелност. Българският народ е един щастлив народ, че живее в такава красива страна. Можем да изгубим всичко друго, но нея никой не може да ни я отнеме. Тя е част от нас и ние сме част от нея.

Без съмнение България е една красива страна и нашето най-голямо богатство.




За малките размери на страната ни, тя побира толкова много природна красота, която кара всеки българин да се гордее с нея.

Страната ни разполага с много красиви местности и курорти, които се посещават всеки сезон от чужденци с различни народности. Известните ни планински курорти предлагат незабравими гледки и чист здравословен въздух. В планините ни има много езера с топли води, които се използват с лековита цел. Благодарение на излаза ни към Черно море и елитните ни летни курорти също са посещавани. Обектите свързани с богатата история на страната ни също представляват интерес за туристите, а в България те са многобройни.

В много страни по света България е известна с вината и с розовото масло, защото за засетите с лозя и рози обработваеми площи се полагат доста грижи. В България е разпространено животновъдството: овце, крави и др. Затова и България е известна с киселото си мляко. Така когато чужденец свърже с тези неща България, на него му се приисква да я посети и да види с очите си красотата й.
В последните години живота в България не е много добър, затова младите хора напускат пределите й. Когато припечелят пари, те се завръщат, защото знаят, че мястото където са израсли не може да се замени.

В България има много красиви курорти и местности посещавани всеки сезон. Тя е известна и с много други неща свързани с труда на българина, които пораждат възхищение в туристите. За тях е учудващо, че малка страна като нашата, е известна с толкова различни неща по света.



Съвсем естествено е всеки да обича Родината, в която се е родил. За мен България е най-красивата страна, защото Господ я е надарил с много природни богатства - алпийски красоти, вековни борови гори, красиво Черноморие. На тази малка територия са съчетани хладната гордост на Балкана, спокойното плискане на морските вълни с нежния аромат на прочутата българска роза. В тези места живее един прекрасен народ, известен със своята древна и настояща култура, със своето трудолюбие и гостоприемство.

Обичам моята България, защото е една и неповторима, най-красива на света!

TEARS
03-10-2009, 16:54
Земя като една човешка длан
(есе)

Българийо, моя Родино!
Отечество пълно с красоти!
Безкрайни са твоите прелести.

България, 1324 годишна. Най – старата държава в Европа!
България - нашата родна земя, нашият “земен рай”, подарен ни от природата и сътворен от човека. Моята България започва от красивите изгреви на Дунавския бряг и с писъка на чайките над Черно море. Този изгрев се плъзга нежно над високи планини и равни поля, за да се превърне в пурпурен залез. България е много малка, но много красива. Допрем ли глава до чернозема, можем да чуем копитата на Аспаруховата конница, изправим ли се, ще ни облъхне повеят на Шипченския вятър. Стъпим ли на морския бряг – ще почувстваме нежния допир на нашето море.
Това е моята родина! Аз и принадлежа, така както са и принадлежали други преди мен, така както ще и принадлежат всички, които ще дойдат след мен.Тази земя ми позволява да усетя, че съществувам, да разбера смисъла на подвига и героизма на моите деди. Да усети сърцето ми красотата и звучността на българското слово.
"Земя като една човешка длан". В действителност само в Европа има поне 10 държави, които са по-малки от България, но никоя от тях не е сътворила и потвърдила подобна "гениална" мисъл. Тази мисъл съдържа в себе си много голям смисъл. Това е земята за която са умирали дедите ни и не може да се продава на никаква цена, тя е безценна. Тази земя ни е дала велики личности, силни характери и желание за живот.
И тук изниква картинана на ХХІ век, България в наши дни. Често сега хората се питат: “Има ли причина да остана в България?” Преди да отговори на този въпрос, човек трябва да се замисли и ще стигне до един, единствен извод: “Макар и да живеем на "земя като една човешка длан", сиреч 111 хил. кв. км, тук си имаме всичко: планини, море, реки и езера, плодородни земи, четири годишни сезона, семейство, приятели, спомени ... и не на последно място история,




която ще пребъде през вековете. Това е България – земя като човешка
длан, но изпълнена с величие и жажда за живот!
Затова всеки един българин трябва да е доволен, че вижее в България. А онези които са далеч, да се завърнат в родната си земя. Поне това можем да й дадем, защото в наши дни не можем да говорим за герои, велики личности. Сега животът ни е изпълнен с лъжегерои. Необходимо е да се промени мисленето на съвременния българин. Трябва да разберем , че успехът е там, където има единодушие. Ако всеки от нас даде най – доброто от себе си, ще получим всичко онова, за което копнеем.
Векове наред България се доказвала, че е една от най – добрите. А в днешни дни младите хора напускат родината си, мислейки че там някъде всичко ще е по-добре. Но забравят, обаче че далеч от тук са нищо, хора ,,втора ръка”, мижава малка частица и малцина са тези, които успяват да се реализират.
Ако всеки поне малко се замисли за това и даде най – доброто от себе си в това, с което се занимава, България ще получи своя разцвет. Просто имаме нужда от вярващи в себе си, амбициозни, умни и можещи хора. България ще Бъде! На колене заставаме пред теб и се гордеем, че сме българи! Гордеем се, че сме чеда на нашата “земя като човешка длан”, дала ни живот.

Blab
03-10-2009, 16:56
^чии са тези писания?

По "Улицата" бих писала за Московата.;