Коя съм аз? Или каква искам да бъда...

[TheGossipGirl]

Ето сега моя проблем. Първо искам да кажа, че ще съм изключително благодарна ако поне се опитате да ме разберете всъщност, и си спестите упреците, доколкото е възможно. Просто ТРЯБВА да го споделя с някого и да остана анонимна. Това е най- важното. Разбира се още по- важно е някой да се реши да ми помогне. Сигурна съм, че има кой!
Ето сега историята. Аз съм едно обикновено момиче от София и съм на 14 години!
Имам си приятели, които обичам ужасно много. Не съм сигурна дали и те ме обичат толкова, защото за мен това не са СУПЕР ДОБРИТЕ ПРИЯТЕЛИ... Но много се отплеснах. Така де. По същество.
В училище всичко е така, както трябва да бъде. Поне за една част от мен. Аз съм добра ученичка макар че от известно време ме е натегнал здрав мързел. Повечето хора в даскало, ме познават само визуално и съм сигурна, че оттук тръгва проблемът. Винаги съм искала да бъда център на внимание, тази, на която всички да се възхищават, тази, която да гледат с известна доза завист и тайничко съм си мечтала момичетата от даскало да искат да бъдат като мен! Не че е невъзможно, това може да се случи, защото съм симпатично момиче (без да се изхвърлям) и знам, че ако искам мога да стана такава. Иска ми се да бъда достатъчно надменна и готина, че всички да знаят, че не бива да се захващат с мен, да имат РЕСПЕКТ към мен и да знаят, че аз съм тази, която определя правилата. С една дума кучката...
Да, ама не!
Ако стана такава, първо ще отблъсна приятелите си, за тях няма да съм приятелката, която те са обичали. За тях ще бъда поредната повърхностна кучка, която само се мисли за най- красивата.
Знам какво ще кажете... бъди себе си, бъди това, което си била преди и не се оставяй на някакво течение да те отнесе.
Но работата е там, че аз всъщност не знам коя съм. През всички тези години си мислех, че съм най най- всеотдайната приятелка, готова на всичко за хората, които го заслужават, момичето, което е добро към всички и само им мисли доброто.
Вътрешно в себе си не съм била напълно такава. Няма да ви давам конкретни примери, но се надявам да разберете какво имам в предвид. Не искам да бъда двулична. Искам аз да съм си аз!
И сега въпроса? Каква съм аз?
- Вечната добра приятелка, свежото момиче, което е номер 1 в учението и не дотам добра в любовта (която я подминава сякаш е прозрачна)...
- Или пък мацката на випуска, която е одрязала най- голям брой момчета, която всички заглеждат със завист и си мечтаят да бъдат като нея. Но и тази, която доста от хората мразят именно заради това, защото е надута и мисли само за себе си и външния си вид...

Не знам дали искам да бъда и двете... определено не!!!

Радвам се, ако някой го е изчел докрай. Имах нужда да кажа всичко това. Ако не съм ви отегчила до голяма степен и не ви мързи, драснете някой ред и много, ама много ще ви обичкам! :-) [/b]

[kuklichka_bg]

Бъди себе си
колкото и изтъркано да звучи
недей да следваш разни филмирани модели

[dragonfly92]

замисляла ли си се , че дори да си най-красивата,дори всички да ти се възхищават това няма да ти донесе щастието което си мислиш , повярвай ми.бих те посъветвала да си намериш истински приятели (защото ми се стори че не си сигурна в тях),да живееш така , както ти се иска без да мислиш как ще изглежда отстрани.бъди себе си , но не позволяваи на никои да те мачка, само така другите ще имат респект към теб.а колкото до любовта , тя ще се появи сама :)

[Axe_vs_Sword]

Първото си; второто е мечта, която можеш да осъществиш, ама знаеш, че в следстивие ще ти навлече големи неприятности.
Лично мнение.

[psihqsala]

Недей да се вкарваш излишно в разни филми. Всичкото това желание да си 'cool' би трябвало да се изпари, след като завършиш училище.. Просто не мисля, че това е най-важното. За какво ти е нужно да си нечий идол ? Какво ще ти даде това ? И като отблъснеш най-близките си приятели, и да получиш одобрението и възхищението на тълпата, кажи ми, какво от това ? Нито ще станеш нещо повече, ако другите се прехласват по теб, нито ще получиш вниманието, от което се нуждаеш, нито нещо кой-знае какво ще се промени за теб самата. Замисли се-ако до такава степен се нуждаеш от чуждото одобрение, не значи ли това, че нещо ти липсва на теб самата, че не се харесваш достатъчно ? Е,и другите дори и статуи да ти изградят и да ти се кланят, ако ти самата не се харесваш, полза-никаква. Бъди човекът, който си, а ако не се харесваш на масата-още по-добре. Поне аз така разсъждавам. Не мисля,че за един зрял човек е от кой знае какво значение дали е на особен почит сред всичките маси. Ще се намерят хора, които да те харесват, а ти казваш,че имаш приятели-какво повече искаш ? Пази си ги. Другото, което мисля, че цялото това съзнание се определя от америнакските филми, където хората по класовете се делят на 'готини' и 'смотани'. А това е толкова повърхностно ! Подобно деление може да се осъществи само в главата на някое кухо и празноглаво и изпразнено от какъвто и да е умствен капаците същество ! Гледай си живота, радвай му се, пази си приятелите, не изневерявай на СЕБЕ си и мисля, че това е достатъчно условие да си щастлива и удовлетворена. Да те харесват всички-това е невъзможно, но я се замисли пак-толкова ли е важно за теб ?

[Bubbly]

Разбирам, че не си падаш по клишето "Бъди себе си". Така или иначе, на 14 малко хора могат да бъдат себе си, защото малко хора знаят кои са в действителност. Гаден период, но се преживява (надявам се :-D ) Дотогава ще постъпиш най-добре като слушаш вътрешния си глас. Ако например смяташ, че мечтата ти е да те познават цялото училище и всичките ти съседи, да ти подражават и да те харесват, направи нещо по въпроса. В даден момент ще разбереш, че далеч не е възможно да си харесвана от всички и с популярността идват интригите, злобата, завистта. На още по-късен етап пък ще осъзнаеш, че популярността не може да те направи щастлива или да запълни вътрешната ти празнота, че няма абсолютно никакво значение кой те познава или иска да има същия сутиен като теб. Естествено, може и да не стане така. Никога няма да не разбереш, ако не опиташ. Действай, прави експерименти, не се страхувай, разбери какво те прави щастлива, но се опитай да не нараняваш излишно останалите. И най-важното- никога не взимай нещата прекалено насериозно и не се предавай. 8)

[sawfan]

Аре аз филмистката :D - послушай сърцето си
По-добре да имаш приятели на които да разчиташ , а не публика , която да ти се възхищава и да върви по петите ти !! Приятелите са най-ценното нещо ! Те винаги ще са до теб , няма да им е приятно , ако са имали ''BFF" а тя да се превърне в себевлюбена кучка, желаеща само възхищение и завист от страна на всички !!!!

[kotence_91]

Според мен сега трябва да си гледаш учението, да не се интерсуваш кой те харесва, кой не, дали си готина или смотана и всякакви такива. А приятелите - те идват и си отиват ... Аз мисля, че няма истински приятели, които да са наистина най-добри приятели. Вярно е, че можеш примерно да разчиташ на тях, но примерно, ако най-добрият ти приятел е момиче, винаги ще има малко завист, даже понякога много завист :P Та моят съвет е да си останеш първата от горе споменатите характеристики :-D По-добре приятелите ти да ти се възхищават, доклокото това е възможно, отколкото някакви си съученици, които като завършиш, с някои може и да не се поздравявате ... Не ти трябва слава :) И то в училище :P

[crazymm]

Открий коя си ти.
Аз бях изпаднала в подобна ситуация преди време, когато се захванах с нови хора, които старите ми приятели не харесваха. Държах се различно в двете компании и се чудех коя съм всъщност.
И аз като теб потърсих помощ, но никой не поиска да ми я окаже.
Както и да е, събери мислите си, прецени кое желаеш повече и кое ще ти донесе поне известна доза щастие. Отговорът го знаеш само ти - дали ще си "най - готината", или "най - добрата приятелка", няма значение. Избери варианта, който ще пасва на желанията ти.

[LizZz]

Не знам само какво ще спечелиш. Всеки ще се опитва да ти прави гадно.
И стига си гледала гадни американски филмчета за гадни колежанчета.

Гледай си живота, а не как да си "звездата" в училище и не се отплесвай с глупости.
От опит ще ти кажа - върши работа.

[YourFavoriteMistake]

само едно ще ти кажа-яко си се филмирала. такива неща като да си например идеал на цялото училище, всички да те харесват и да искат да са като теб, да те познават и т.н. и т.н в реалния живот няма. казваш, че искаш да бъдеш кучка, нали? е ще станеш просто поредната тъпанарка с огромно самочувстие (сигурно без капка покритие), която всички мразят, обградена от много хора, но без един истинки приятел. моя съвет е баналното, простичко - Бъди себе си! има достатъчно други кучки и надути пикли, мислещи се за голямата работа. и не се прави на интересна пред другите, защото рано или късно някой ще те постави на мястото ти.
:)